Мерки с равностоен ефект
Мерки с равностоен ефект
Дело C-114/96: Kieffer и Thill, Заключение от 27 февруари 1997 г.
1. Доколкото изисква от държавите членки да получават от всяко предприятие, надвишаващо определените прагове за изключване, асимилация и опростяване, подробна декларация за всички негови вътрешнообщностни внос и износ, въвежда ли Регламент (ЕИО) № 3330/91 на Съвета от 7 ноември 1991 г. мярка, имаща ефект, равностоен на количествено ограничение на търговията със стоки между държавите членки, забранена от членове 30 и 34 от Договора за ЕИО?
2. Представлява ли задължението за предоставяне на данните, изисквани по системата за събиране на информация Intrastat, както в държавата вносител, така и в държавата износител, чието неизпълнение подлежи на наказателни санкции съгласно люксембургското законодателство в случай на непредставяне на исканата информация на Централната служба по статистика и икономически изследвания, за търговците ограничение, което е неоправдано и непропорционално спрямо преследваната цел от общ интерес и следователно противоречи ли на третия параграф на член 3б от Договора за ЕИО, въведен с член G(5) от Договора за Европейския съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари 1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-329/95: VAG Sverige, Заключение от 20 февруари 1997 г.
1. Съвместимо ли е изискването за (шведски) сертификат по член 12, параграф 1, точка 9 от Bilregisterkungörelsen с разпоредбите на Директива 70/156/ЕИО, в последната ѝ редакция?
2. Ако да, съвместимо ли е разглежданото изискване с член 30 от Договора за Рим, или представлява „мярка с еквивалентен ефект“?
3. Ако отговорът на първия въпрос е „да“ и отговорът на втория въпрос е, че мярката трябва да се счита за „мярка с еквивалентен ефект“, може ли настояването на Швеция за представяне на такъв сертификат да се поддържа на основание член 36?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-192/95: Comateb и др./Directeur général des douanes и droits indirects, Съдебно решение от 14 януари 1997 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/95: Morellato/USL nº 11 di Pordenone, Заключение от 12 декември 1996 г.
1. Следва ли членове 30 и 36 от Договора за създаване на ЕИО да се тълкуват в смисъл, че не допускат италианското законодателство относно преработката и търговията със зърнени храни, брашно, хляб и макаронени изделия (Закон № 580 от 4 юли 1967 г.), доколкото това законодателство забранява продажбата на дълбоко замразен специален пълнозърнест хляб със: - съдържание на влага, надвишаващо процента, посочен в член 16, - съдържание на пепел, по-ниско от предвиденото в член 16 във връзка с член 7, параграф 3, - примес на трици, които не са разрешена съставка; следователно следва ли тези законови разпоредби да се считат за количествено ограничение или мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30
2. В случай на утвърдителен отговор на този въпрос, има ли право италианската държава при обстоятелства като тези по настоящото дело да се позове на дерогацията, предвидена в член 36 от Договора за ЕИО, с цел защита на общественото здраве
3. Следва ли италианското законодателство да не се прилага от италианските съдилища
4. Следва ли да се разреши свободното движение на територията на Италия на хляб, произведен във Франция и описан по-горе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-267/95: Merck/Primecrown и Beecham / Europharm, Съдебно решение от 5 декември 1996 г.
Кои са датите, на които изтичат преходните периоди, предвидени в член 47 и член 209 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република и измененията на Договорите?
След изтичането на член 47 (и/или член 209, ако е приложимо), в случай когато:
1) предприятие е притежател („Притежателят“) на патент („Патентът“) в една или повече държави членки на Европейските общности („държавата членка“) за фармацевтичен продукт („Фармацевтикът“);
2) Фармацевтикът е пуснат за първи път на пазара в дадена държава от Притежателя след присъединяването на тази държава към ЕО, но в момент, когато Фармацевикът не е могъл да бъде защитен с патент за продукт в тази държава;
3) трето лице внася Фармацевика от тази държава в държавата членка;
4) законодателството за патентите в държавата членка предоставя на Притежателя правото да се противопостави по съдебен ред на вноса на Фармацевика от тази държава,
предотвратяват ли правилата, установени в Договора за ЕО относно свободното движение на стоки, Притежателя да се позове на правото, посочено в т. 4 по-горе, по-специално ако:
(a) Притежателят е имал и продължава да има правно и/или етично задължение да пусне и да продължи да пуска Фармацевика на пазара в тази държава; и/или
(b) законодателството на тази държава и/или на ЕО ефективно изисква, след като Фармацевикът е пуснат на пазара в тази държава, Притежателят да доставя и да продължи да доставя достатъчни количества, за да удовлетвори нуждите на вътрешните пациенти; и/или
(c) законодателството на тази държава предоставя на нейните органи правото да определят продажната цена на Фармацевика в тази държава и законодателството забранява продажбата на Фармацевика на друга цена; и/или
(d) цената на Фармацевика в тази държава е определена от нейните органи на ниво, при което се очакват значителни износи на Фармацевика от тази държава към държавата членка, в резултат на което икономическата стойност на Патента ще бъде значително намалена и научноизследователската и развойна дейност за бъдещи фармацевтици, планирана от Притежателя, ще бъде значително подкопана, в противоречие с логиката, залегнала в основата на неотдавнашното въвеждане от Съвета на ЕО на сертификата за допълнителна закрила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-157/94: Комисия/Нидерландия, Заключение от 26 ноември 1996 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-313/94: Graffione/Ditta Fransa, Съдебно решение от 26 ноември 1996 г.
Следва ли членове 30 и 36 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национално законодателство на държава членка, което ограничава движението на територията ѝ на продукт, произхождащ от друга държава членка, където този продукт е законно произведен и законно носи търговска марка, поради съображения за защита срещу нелоялна конкуренция, или поради това, че търговската марка е била забранена в държавата членка на внос поради подвеждащ характер за потребителите?
Следва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че води до хармонизация на националните разпоредби относно отнемането на права върху търговски марки, на основанията, посочени в него, по отношение на продукти, разпространявани на равнище Общност?
При обстоятелства като разглежданите в главното производство, следва ли разпоредбата, посочена във втория въпрос, да се тълкува, с оглед inter alia на принципа на пропорционалност, в смисъл, че не допуска ограничително прилагане на националното законодателство на държава членка, насочено към предотвратяване движението в тази държава членка на продукт, законно произведен и носещ търговска марка в и идващ от друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-201/94: The Queen/The Medicines Control Agency, ex parte Smith & Nephew Pharmaceuticals и Primecrown / Th…, Съдебно решение от 12 ноември 1996 г.
1. Дали предприятие, което притежава разрешение за търговия по отношение на патентован лекарствен продукт („Продукт X“), издадено в съответствие с процедурите, предвидени в Директива 65/65, има право да се позовава на Директива 65/65, и по-специално на член 5 от нея, пред национален съд, за да оспори валидността на (и да иска отмяна на) разрешение за търговия, издадено на конкурент по отношение на патентован лекарствен продукт със същото наименование („Продукт Y“)?
2. Има ли право компетентният орган в държава членка А да издаде разрешение за търговия за Продукт Y, който се внася от държава членка Б, при положение че Продукт Y не е произведен от или под контрола на лицето, притежаващо разрешението за търговия в държава членка А, или на член на същата група дружества?
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен:
(a) какви предварителни условия трябва да бъдат изпълнени, за да има право държава членка А да издаде разрешение за търговия за Продукт Y; и по-специално
(b) какви данни трябва да притежава държава членка А по отношение на Продукт Y, преди компетентният орган да издаде разрешение за търговия за Продукт Y?
(c) до каква степен компетентният орган може да се позовава на данни, предоставени от притежателя на разрешението за търговия за Продукт X, в случай че сроковете за изключителност на данните, предвидени в член 4, параграф 8 от Директива 65/65 (с измененията), не са изтекли?
(d) има ли право компетентният орган да издаде разрешение за търговия за Продукт Y, който се внася, ако не е сравнил действителните производствени процеси на Продукт Y с тези на Продукт X?
4. Повлиява ли отговорът на въпроси 2 и 3 от факта, че притежателите на разрешенията за търговия на Продукт X и Продукт Y в държава членка А и държава членка Б съответно са лицензополучатели на един и същ търговски лицензиар, който се намира извън Европейската общност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-105/95: Daut/Oberkreisdirektor des Kreises Gütersloh, Заключение от 24 октомври 1996 г.
Съвместимо ли е с членове 30 и 36 от Договора за ЕИО във връзка с Директива 64/433/ЕИО относно здравните изисквания и търговията с прясно месо („Директивата за прясното месо“) в консолидираната версия, приложена към Директива 91/497/ЕИО от 29 юли 1991 г., изменена с Директива 92/5/ЕИО от 10 февруари 1992 г., и във връзка с Директива 77/99/ЕИО относно здравните проблеми, засягащи вътрешнообщностната търговия с месни продукти („Директивата за месните продукти“) в редакцията, приложена към Директива 92/5/ЕИО, ако ответникът — на основание член 17, параграф 1, точка 2 от Verordnung über die hygienischen Anforderungen und amtlichen Untersuchungen beim Verkehr mit Fleisch (Регламент относно хигиенните изисквания и официалните проверки, свързани с търговията с месо, „FlHV“) от 30 октомври 1986 г., BGBl. I 1678, последно изменен с EWR-Ausführungsgesetz (Закон за изпълнение на ЕИП) от 27 април 1993 г., BGBl. I 512, 552 — възразява срещу вноса на замразено механично отделено месо в случай на разрешено германско предприятие, което е в състояние да извърши термична обработка по смисъла на Директивата за месните продукти и получава замразено механично отделено месо от разрешено белгийско предприятие, определено от белгийския официален ветеринарен лекар, за да го подложи на термична обработка по смисъла на Директивата за месните продукти и последваща преработка и, ако не, необходимо ли е координирано действие с компетентната германска ветеринарна служба и между кого?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/95: Phytheron International/Bourdon, Заключение от 24 октомври 1996 г.
1) Може ли продукт, който е обхванат от защитена търговска марка и който е законно придобит от търговец от държава членка А в държава членка Б, където е одобрен и пуснат на пазара под същата търговска марка, да бъде законно внесен от държава членка Б и пуснат на пазара в държава членка А, когато въпросният продукт: - е оригинален продукт, който не е претърпял никаква обработка; - не е претърпял никаква промяна в опаковката, с изключение на добавянето върху етикета на някои надписи, предназначени да отговарят на законодателните изисквания на държавата членка А; и - също е одобрен в държавата членка А
2) Нарушава ли забрана, основана на законодателството за търговските марки на държавата членка А, член 30 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.