всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на стоки

Свободно движение на стоки

Дело C-639/11: Комисия/Полша, Съдебно решение от 20 март 2014 г.

Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз изискването за преместване на волана отдясно наляво като условие за регистрация на нови леки автомобили, които отговарят на техническите изисквания на Директива 70/311/ЕИО и Директива 2007/46/ЕО?
Допустимо ли е държава членка да изисква преместване на волана отдясно наляво като условие за регистрация на вече регистрирани в друга държава членка леки автомобили, с оглед на член 34 ДФЕС относно свободното движение на стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-29/13: Global Trans Lodzhistik, Съдебно решение от 13 март 2014 г.

1) Следва ли от член 243, параграф 1 от [Митническия кодекс], тълкуван във връзка с член 245 от същия кодекс и принципите за правото на защита и за силата на пресъдено нещо, че допуска национална правна уредба като тази по член 220 и член 211а от [ЗМ], според която на обжалване подлежи повече от едно решение на митнически орган, с което се установява допълнително митническо задължение с цел да се извърши последващото му събиране, в това число и когато при условията на главното производство е приложимо издаването на окончателно решение по смисъла на член 181а, параграф 2 от [Регламент № 2454/93] за установяване на това задължение?
2) Следва ли чл. 243, § 2 от [Митническия кодекс] относно упражняването на правото на обжалване, да се тълкува в смисъл, че не предвижда задължително оспорване по административен ред на окончателно решение по смисъла на чл. 181а, § 2 от [Регламент № 2454/93] като предпоставка за допустимост на съдебното производство?
3) Следва ли член 181а, параграф 2 от [Регламент № 2454/93] съобразно фактите по главното производство, да се тълкува в смисъл, че когато предвидената в същата разпоредба процедура не е спазена относно правото на изслушване и правото на възражения, то издаденото решение на митнически орган в нарушение на тези правила не представлява окончателно решение по смисъла на тази разпоредба, а само част от производството по издаването му
Алтернативно, следва ли същата разпоредба, при условията на главното производство, да се тълкува в смисъл, че издаденото при посочените нарушения на процедурата решение подлежи на контрол направо пред съда, който следва да разгледа жалбата по същество?
4) Следва ли член 181а, параграф 2 от [Регламент № 2454/93] съобразно фактите по главното производство и принципа за законност, да се тълкува в смисъл, че когато предвидената в същата разпоредба процедура не е спазена относно правото на изслушване и правото на възражения, то издаденото решение на митнически орган в нарушение на тези правила е нищожно поради допуснато съществено процесуално нарушение, равносилно на нарушение на съществено изискване за форма, чието неспазване води до нищожност на акта независимо от конкретните последици от нарушението, като съдът е длъжен да разгледа жалба срещу такъв акт, без да съобразява възможността да върне преписката на административния орган за законосъобразното завършване на производството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-335/12: Комисия/Португалия, Заключение от 6 март 2014 г.

Неизпълнение на задълженията, произтичащи от член 10 ЕО, член 254 от Акта за присъединяване, член 7 от Решение 85/257, членове 4, 7 и 8 от Регламент № 579/86, член 2 от Регламент № 1697/79 и членове 2, 11 и 17 от Регламент № 1552/89, поради непредоставяне на разположение на Комисията на сумата, представляваща налози, свързани с неизнесени излишъци от захар след присъединяването на Португалия към Общностите

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-571/12: Greencarrier Freight Services Latvia, Съдебно решение от 27 февруари 2014 г.

Може ли член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че е възможно резултатите от проверка на част от стоките, включени в митническа декларация, да се приемат за валидни по отношение на включени в предходни декларации стоки, които не са били обект на частичната проверка, но са декларирани със същия код по Комбинираната номенклатура, произхождат от същия производител и според съдържащата се в сертификатите от посочения производител информация за наименованието и състава на стоките са идентични със стоките, включени в декларацията, по която са взети проби за частична проверка?
С други думи:
Включват ли се в понятието „декларация“ по смисъла на член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс] и декларации [относно стоки], по които не са взети проби за проверка, но с които са декларирани идентични стоки (стоките са декларирани със същия код по Комбинираната номенклатура, произхождат от същия производител и в сертификатите от производителя са посочени същото наименование и същият състав на стоките)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допустимо ли е резултатите от частичната проверка на стоките, предвидена в член 70, параграф 1, първа алинея от [Митническия кодекс], да се приемат за валидни по отношение на декларации, във връзка с които деклараторът по обективни причини не може да поиска допълнителна проверка по член 70, параграф 1, втора алинея, тъй като не е възможно да представи стоките за проверка съгласно член 78, параграф 2 от същия [кодекс]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-129/13: Kamino International Logistics и Datema Hellmann Worldwide Logistics, Заключение от 25 февруари 2014 г.

1) Може ли националният съд да прилага пряко залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) Трябва ли залегналият в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията да се тълкува в смисъл, че е налице нарушение на този принцип, когато адресатът на бъдещото решение наистина не е бил изслушан, преди администрацията да приеме неблагоприятното за него решение, но все пак впоследствие е получил възможност да бъде изслушан на следващия етап от административния процес (обжалването по административен ред), който предхожда обжалването пред националния съд?
б) Съгласно националното право ли се определят правните последици от нарушаването на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията?
3) При отрицателен отговор по буква б) от втория въпрос: какви обстоятелства може да вземе предвид националният съд при определянето на тези правни последици, и по-специално може ли да вземе предвид дали при липсата на нарушение на залегналия в правото на Съюза принцип на зачитане на правото на защита от страна на администрацията изходът от производството би бил различен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-480/12: X, Заключение от 13 февруари 2014 г.

1) а) Следва ли членове 203 и 204 от Митническия кодекс във връзка с член 859, и по-специално точка 2, буква в), от [регламента за прилагане] да се тълкуват в смисъл, че (самото) превишаване на определения съгласно член 356, параграф 1 от [регламента за прилагане] срок за транзит води не до възникване на митническо задължение поради отклонение от митнически надзор по смисъла на член 203 от Митническия кодекс, а до възникване на митническо задължение съгласно член 204 от Митническия кодекс?
б) Изисква ли положителният отговор на въпрос 1. a) заинтересованите лица да предоставят на митническите власти информация относно причините за превишаването на този срок или най-малкото обяснения за това къде са се намирали стоките в периода между датата, на която е изтекъл определеният съгласно член 356 от [регламента за прилагане] срок, и датата на действителното им представяне в получаващото митническо учреждение?
2. Следва ли Шеста директива, и по-конкретно член 7 от нея, да се тълкуват в смисъл, че данък върху добавената стойност е дължим, когато митническото задължение е възникнало единствено въз основа на член 204 от Митническия кодекс?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-613/12: Helm Düngemittel, Съдебно решение от 6 февруари 2014 г.

Следва ли да се счита, че произходът на дадена стока не е установен, ако е издаден сертификат за движение за част от нея съгласно член 20 от Протокол 4 […], независимо че не са били изпълнени предвидените в тази разпоредба изисквания, тъй като към момента на издаване на сертификата за част от стоката последната не е била под контрола на митническия орган, издал сертификата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/13: Humeau Beaupréau, Съдебно решение от 6 февруари 2014 г.

В процеса на производство на обувка операциите по извиването на форта на горнището и кардирането на това горнище и на външно ходило, предшестващи сглобяването им, трябва ли да се квалифицират като „операции по сглобяване“ или като „операции по обработка, от естество да завършат производството им“ по смисъла на точка VII [от ОБХС във връзка с общо правило 2 a)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-583/12: Sintax Trading, Заключение от 28 януари 2014 г.

1) Може ли посочената в член 13, параграф 1 от Регламент № 1383/2003 „процедура, целяща да определи дали е имало нарушение на право върху интелектуалната собственост“ да се води и от митническата служба, или уреденият в глава III от Регламента „компетент[ен] орган, който да се произнесе“ трябва да е отделен от митническите органи?
2) В съображение 2 от Регламент № 1383/2003 като цел на регламента се посочва закрилата на потребителите, а съгласно съображение 3 следва да се въведе подходяща процедура, позволяваща на митническите органи да прилагат възможно най-строго забраната за въвеждането на митническата територия на Общността на стоки, нарушаващи правата върху интелектуалната собственост, без при това да се създават спънки пред свободата на законната търговия, посочена в съображение 2 от този регламент и в съображение 1 от Регламент (ЕО) № 1891/2004 за неговото прилагане.
Съвместимо ли е с тези цели установените в член 17 от Регламент № 1383/2003 мерки да се прилагат само ако титулярят на правата започне посочената в член 13, параграф 1 процедура за установяване на нарушение на право върху интелектуална собственост, или с оглед на възможно най-успешното постигане на посочените цели митническият орган също трябва да разполага с възможността да започне съответната процедура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-573/12: Ålands Vindkraft, Заключение от 28 януари 2014 г.

1) Шведската система за сертифициране на електроенергията е национална схема за подпомагане, която изисква доставчиците на електроенергия и определени потребители на електроенергия в държавата членка да купуват сертификати за електроенергия, съответстващи на определен дял от техните доставки или потребление, без да е налице изрично изискване да купуват електроенергия от същия източник. Сертификатът за електроенергия се издава от шведската държава и доказва, че е произведено определено количество [зелена] електроенергия[…]. Производителите на [зелена] електроенергия[…] си набавят чрез продажбата на сертификата за електроенергия допълнителен приход към дохода от произведената от тях електроенергия. Член [2, буква к)] и член 3, параграф 3 от Директива 2009/28[…] следва ли да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да прилага национална схема за подпомагане като горепосочената, в която могат да участват само производители, намиращи се на територията на тази държава, и в резултат на която тези производители имат икономическо предимство пред производители, на които не може да бъде предоставен сертификат за електроенергия?
2) Може ли с оглед на член 34 ДФЕС система като описаната в първия въпрос да представлява количествено ограничение на вноса или мярка, имаща равностоен ефект?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли такава система при все това да бъде съвместима с член 34 ДФЕС предвид целта ѝ да насърчава производството на [зелена] електроенергия[…]?
4) От значение ли е за отговорите на предходните въпроси фактът, че ограничаването на схемата за подпомагане само за националните производители не е изрично предвидено в националния закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 13839404142282 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form