всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Свободно движение на стоки

Свободно движение на стоки

Дело C-59/16: The Shirtmakers, Съдебно решение от 11 май 2017 г.

Следва ли член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че понятието „транспортни разходи“ обхваща фактурираните от фактическите превозвачи на внасяните стоки разходи, също и когато тези превозвачи не са фактурирали посочените суми пряко на купувача на внасяните стоки, а на друг икономически оператор, който за сметка на купувача на внасяните стоки е сключил договорите за превоз с фактическите превозвачи и във връзка с неговите дейности за осъществяване на превоза е фактурирал по-големи суми на купувача?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-17/16: El Dakkak и Intercontinental, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 и член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 562/2006 да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета държава, намиращ се в международна транзитна зона на летище, не е обвързан от задължението за деклариране по член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 или, напротив, в смисъл, че този гражданин е обвързан от това задължение, тъй като е преминал външна граница на Съюза през някой от гранично-пропускателните пунктове по член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 562/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/16: Stryker EMEA Supply Chain Services, Съдебно решение от 26 април 2017 г.

Трябва ли позиция 9021 от КН да се тълкува в смисъл, че в тази позиция могат да бъдат класирани винтове за импланти като [разглежданите в главното производство], които са предназначени само да бъдат поставени в човешкото тяло за лечението на фрактури на костите или за закрепването на протези?
Валиден ли е Регламент за изпълнение № 1212/2014 [...]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-46/16: LS Customs Services, Заключение от 30 март 2017 г.

1. Трябва ли член 29, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че установеният в посочения член метод се прилага и когато вносът на стоки и допускането им за свободно обращение на митническата територия на Общността са осъществени като следствие от това, че при транзитната операция тези стоки са били отклонени от митнически надзор, доколкото става въпрос за стоки, подлежащи на облагане с митни сборове и които не са продадени за износ с местоназначение митническата територия на Общността, а за износ извън Общността?
2. Трябва ли изразът „последователно“, съдържащ се в член 30, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, във връзка с правото на добра администрация, прогласено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наред с принципа за мотивиране на административните актове, да се тълкува в смисъл, че за да се направи извод, че се прилага методът, съдържащ се в член 31, митническата администрация е длъжна във всеки административен акт да изложи причините, поради които при конкретните обстоятелства не могат да бъдат използвани методите за определяне на митническата стойност на стоките, съдържащи се в член 29 или 30?
3. Може ли твърдението на митническата администрация, че не разполага с необходимата информация, да се приеме за достатъчно основание методът по член 30, параграф 2, буква а) от Митническия кодекс да не бъде приложен, или митническата администрация е задължена да се снабди с тази информация от производителя?
4. Задължена ли е митническата администрация да се аргументира защо при определяне от нейна страна на стойността на сходни стоки в съответствие с член 151, параграф 3 от Регламент № 2454/93 предвидените в член 30, параграф 2, букви в) и г) от Митническия кодекс методи не трябва да се прилагат?
5. Трябва ли решението на митническата администрация да съдържа пълно изложение на наличните данни в Общността по смисъла на член 31 от Митническия кодекс, или тези данни могат да бъдат представени на по-късен етап — в съдебната фаза на производството, с представянето на по-конкретни доказателства в този смисъл?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-435/15: GROFA, Съдебно решение от 22 март 2017 г.

1) а)
Прилага ли се Регламент за изпълнение № 1249/2011 по аналогия за продуктите, които са предмет на главното производство (GoPro HERO3 „Black Edition“, „Black Edition Surf“ и „Black Edition Motorsport“)?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос, валиден ли е Регламент за изпълнение № 1249/2011?
2) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б):
a) Прилага ли се Регламент за изпълнение № 876/2014 по аналогия за продуктите, които са предмет на главното производство?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос, валиден ли е Регламент за изпълнение № 876/2014?
3) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б), трябва ли обяснителните бележки към КН относно подпозиции 8525 80 30, 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН да се тълкуват в смисъл, че непрекъснато записване „най-малко 30 минути“ е налице и когато последователността от видеокадри е записана в отделни файлове, всеки от които с продължителност, по-малка от 30 минути, доколкото при възпроизвеждането на записа зрителят не може да забележи смяната на един файл с друг?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б), и при утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, букви а) и б), и на третия преюдициален въпрос, изключва ли се класирането на записващи видеокамери за записване на сигнали от външен източник в подпозиция 8525 80 99 от КН от обстоятелството, че те не могат да възпроизвеждат тези сигнали чрез външен телевизионен приемник или монитор?
1) Следва ли обяснителните бележки към КН към подпозиция 8525 80 30 и подпозиции 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН да се тълкуват в смисъл, че е налице „един запис от минимум 30 минути“, когато в режим „video record“ могат да се записват по-дълги от 30 минути последователности от видеокадри, но се съхраняват в отделни файлове със съответна продължителност, по-малка от 30 минути, като при възпроизвеждането на всеки файл с продължителност, по-малка от 30 минути, наблюдаващият трябва да отвори отделно всеки файл, при положение че е налице възможност съдържащите се в тези файлове видеокадри да се свържат в компютър посредством предоставен от GoPro Coöperatief софтуер и по този начин да се съхранят като един видеофилм в компютър с продължителност от повече от 30 минути в един-единствен файл?
2) Допустимо ли е класиране на записващи видеокамери, които могат да записват сигнали от външни източници, в подпозиция 8525 80 99 от КН, при положение че сигналите не могат да бъдат възпроизведени чрез външен телевизионен екран или монитор, тъй като въпросните записващи видеокамери, например „GoPro Hero 3 Silver Edition“, могат да възпроизвеждат единствено записаните посредством техните лещи файлове на външен телевизионен екран или монитор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-47/16: Veloserviss, Съдебно решение от 16 март 2017 г.

1) Трябва ли задължението на вносителя за добросъвестност, съдържащо се в член 220, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс], да се разбира в смисъл, че:
а) включва задължението на вносителя да установи обстоятелствата, при които е издаден полученият от износителя сертификат за произход формуляр А (сертификатите за частите, от които е съставена стоката, участието на износителя в производството на стоката и т.н.)?
б) вносителят е действал недобросъвестно само поради това че износителят е действал недобросъвестно (например когато износителят не е разкрил действителния произход на разходите, себестойността на частите, от които е съставена стоката, и т.н. пред митническите органи на държавата на износ?
в) задължението за добросъвестност не е изпълнено само поради това че износителят е предоставил невярна информация на митническите органи на държавата на износ дори когато самите митнически органи са допуснали грешки при издаването на сертификата?
2) Може ли задължението на вносителя за добросъвестност, съдържащо се в член 220, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс], да бъде доказано в достатъчна степен чрез общото описание на ситуацията и заключението, съдържащи се в доклада на OLAF, или въпреки това митническите органи са длъжни да съберат допълнителни доказателства за действията на износителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/16: Heta Asset Resolution Bulgaria, Определение от 2 март 2017 г.

Кой се счита за износител по смисъла на член 161, параграф 5 от Митническия кодекс и член 788 от Регламента за прилагане при прехвърляне на собственост върху стоки на лице извън митническата територия?
Могат ли митническите органи да изискват други доказателства освен договор за продажба и дерегистрация на плавателен съд, и при какви условия това е допустимо?
Обвързан ли е митническият орган, компетентен да приеме декларация за износ със задна дата, от преценката на друг митнически орган относно достатъчността на представените доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-83/16: Heta Asset Resolution Bulgaria, Определение от 2 март 2017 г.

Кой се счита за износител по смисъла на член 161, параграф 5 от Регламент № 2913/92, когато стоките се продават на лице, установено извън митническата територия на Съюза?
Допустимо ли е митническите органи да изискват допълнителни доказателства за напускане на стоките от територията на Съюза, освен договора за продажба и дерегистрацията на плавателния съд, при спазване на принципа на пропорционалност?
Обвързан ли е един митнически орган от преценката на друг митнически орган относно достатъчността на доказателствата за напускане на стоките от митническата територия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-145/16: Aramex Nederland, Съдебно решение от 16 февруари 2017 г.

Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че триколесно превозно средство като разглежданото в главното производство, оборудвано с гуми, които са произведени за триколесните мотоциклети, но са сходни с тези за автомобилите, управлявано посредством кормило и снабдено със система за управление, действаща на принципа Акерман, попада в обхвата на позиция 8703 от КН?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-441/15: Madaus, Съдебно решение от 9 февруари 2017 г.

Трябва ли Комбинираната номенклатура да се тълкува в смисъл, че изходен материал с описанието „DESTAB Calcium Carbonate 90SE Ultra 250“, използван за производството на калциеви таблетки под формата на обикновени таблетки, ефервесцентни таблетки и таблетки за дъвчене, който се състои от определен химичен състав на калциев карбонат на прах и от добавено за целите на по-лесно таблетиране модифицирано нишесте с определено — съгласно Регламент (ЕС) № 118/2010 на Комисията от 9 февруари 2010 година за изменение на Регламент (ЕО) № 900/2008 за определяне на методите за анализ и други технически разпоредби, необходими за прилагането на режима за внос на някои стоки, получени при преработката на селскостопански продукти — съдържание на нишесте, по-малко от 5 тегловни процента, следва да се класира в подпозиция 3824 90 97 от Комбинираната номенклатура?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12324252627276 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form