Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-222/82: Apple and Pear Development Council, Заключение от 20 септември 1983 г.
1. Противоречат ли следните обстоятелства и мерки на членове 30 и 34 или 38 до 47 от Договора за ЕИО, членове 42 и 60 от Акта за присъединяване или на регламента относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци?
(i) Съществуването на орган с конституцията и функциите на Съвета за развитие;
(ii) Фактът, че по правило производителите на ябълки и круши в Англия и Уелс са длъжни да се регистрират в Съвета и че неизпълнението на това задължение се третира като престъпление;
(iii) Фактът, че регистрираните производители са длъжни да предоставят отчети и информация относно своята стопанска дейност и че неизпълнението на това задължение се третира като престъпление;
(iv) Задължението да се плаща годишна такса на Съвета за развитие;
(v) Фактът, че производителите с по-малко от два хектара или по-малко от 50 овощни дървета са освободени от такива мерки.
2. Ако на първия въпрос се отговори, поне частично, утвърдително, влияе ли този отговор от факта, че мнозинството от производителите са се изказали в полза на продължаването на дейността на Съвета за развитие?
3. Разполагат ли разпоредбите на правото на Общността, с които мерките, описани в първия въпрос, евентуално са несъвместими, с пряко действие, така че да предоставят на физическите лица права, на които те могат да се позовават пред националните съдилища?
Ако да,
(i) Имaт ли те ефект да освобождават производител от задължението да плаща таксата?
(ii) Могат ли да служат като основание за искане за възстановяване на платените такси (a) изцяло или частично и (б) след или дори преди постановяването на решението на Съда?
(iii) При вземане на решение за възстановяване на таксите, има ли право съдът на държавата членка да вземе предвид факта, че събраните чрез годишните такси средства са били използвани за цели, от които производителите са имали или биха могли да имат полза?
4. Ако някоя от мерките, описани в първия въпрос, е несъвместима с член 30 или член 34 от Договора, възниква ли тази несъвместимост на 1 януари 1975 г., датата, посочена в член 42 от Акта за присъединяване, или на 1 февруари 1973 г., датата, посочена в член 60 от същия акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-238/82: Duphar, Заключение от 14 септември 1983 г.
a) Следва ли разпоредбите на Общностното право, както са установени в членове 30, 34 и 36 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че тези членове препятстват държава членка да въведе, с цел реализиране на икономии в областта на предоставянето на лекарствени препарати на лица, осигурени по схеми за здравно осигуряване, едностранни разпоредби, съгласно които осигурените лица се лишават от право да получават определени посочени лекарствени препарати и превързочни материали
б) Следва ли разпоредбите на Общностното право, както са установени в член 5 от Договора за ЕИО във връзка с член 21, разглеждан заедно с членове 11, 12 и 5 от Директива 65/65 и член 32, разглеждан заедно с членове 28 и 31 от Директива 75/319, да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби имат пряко действие
Ако да, следва ли тези разпоредби да се тълкуват, както е изложено по-горе
в) Следва ли разпоредбите на Общностното право, както са установени в член 3, буква (f) във връзка с членове 85 и 86 от Договора за ЕИО, да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби имат пряко действие
Ако да, следва ли тези разпоредби да се тълкуват, както е изложено по-горе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-174/82: Sandoz, Съдебно решение от 14 юли 1983 г.
1. Когато:
(а) храни или напитки, или и двете, към които са добавени витамини, са били пуснати на пазара в една или повече държави членки законно, т.е. в съответствие с действащото местно законодателство, и
(б) вносител на храни или напитки, или и двете, установен в друга държава членка, внася законно пуснати на пазара храни или напитки, или и двете, към които са добавени витамини, от една от държавите членки, посочени по-горе под (а), в държавата членка, в която е установен,
допускат ли разпоредбите, дерогиращи от правилата относно свободното движение на стоки в рамките на Общността, и по-специално член 36 от Договора за ЕИО, доколкото се отнася до защитата на здравето на хората, правителството на държавата членка на внос да забрани пускането на пазара на такива храни или напитки, или и двете, в тази държава без министерско разрешение?
2. Следва ли на предходния въпрос да се отговори по различен начин, ако общата забрана за продажба на храни и напитки, към които са добавени витамини, освен ако не е разрешено с министерско решение, води до това, че вносителят, посочен по-горе в 1(б), носи тежестта да докаже, че съответните храни и напитки не представляват опасност за общественото здраве и следователно трябва да бъдат разрешени?
3. Следва ли на въпроса да се отговори по различен начин, ако прилагането на общата забрана за продажба на храни и напитки, към които са добавени витамини, освен ако не е разрешено с министерско решение, води до това, че националните органи на държава членка забраняват продажбата на такива храни и напитки, които са били законно произведени и пуснати на пазара в друга държава членка, освен ако производителят или продавачът не докаже не само, че такива продукти не представляват опасност за здравето, но и че е желателно те да бъдат пуснати на пазара и че има необходимост от добавяне на витамини?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-289/82: Lohmann, Заключение от 14 юли 1983 г.
1. Следва ли да се тълкува тарифна позиция № 30.04 от Общата митническа тарифа в смисъл, че изразът „представени в опаковки за продажба на дребно за медицински или хирургически цели“ изисква съответствие с конкретни максимални размери
2. Изисква ли се съответствие с конкретни максимални размери за прилагането на тарифна позиция № 30.04 от Общата митническа тарифа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-186/82: Magazzini Generali, Заключение от 6 юли 1983 г.
Дали отнемането на стоки, подлежащи на облагане с мита, извършено по описания по-горе начин или, по-общо и абстрактно, по начини, които приравняват такова отнемане на случай на непреодолима сила съгласно обичайните правни принципи, може да попадне в понятието за непреодолима сила, както е формулирано в разпоредбите на Общността относно митата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-158/82: Комисия/Дания, Заключение от 5 юли 1983 г.
Налагането на задължение на вносителите на фъстъци и продукти от фъстъци, идващи от други държави членки, да заплащат разходите за здравни инспекции, представлява такса с еквивалентен на митническо мито ефект, забранена от членове 9 и 13 от Договора за ЕИО, а не вътрешен данък по смисъла на член 95 от Договора.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/82: Van de Haar, Заключение от 30 юни 1983 г.
1. В редица решения относно член 30 от Договора за ЕИО Съдът на Европейските общности е постановил, че всяка търговска разпоредба, приета от държавите членки, която е способна да възпрепятства търговията в рамките на Общността, пряко или непряко, действително или потенциално, трябва да се счита за мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения. Тази формулировка изглежда много близка до това, което Съдът е казал по отношение на понятието „споразумения... които могат да засегнат търговията между държавите членки“ по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО в дела 56 и 58/64 (Consten и Grundig срещу Комисията [1966] ECR 299) и в дело 56/65 (Société Technique Minière срещу Maschinenbau Ulm [1966] ECR 235), въпреки че в тези случаи използваният термин е „могат да засегнат“ търговията между държавите членки, докато например в решението Dassonville се използва терминът „възпрепятства“. В случай, когато национален съд трябва да прецени дали правна разпоредба на държава членка, която се прилага без разлика за вносни и вътрешни продукти, е мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, трябва ли при преценката си да вземе предвид съдебната практика на Съда на Европейските общности относно член 85 от Договора за ЕИО и по-специално тълкуването, дадено от Съда на израза „могат да засегнат търговията между държавите членки“, от което е видно, че критериите за прилагане на забраната по член 85, параграф 1 са изпълнени, ако е установено, че търговска разпоредба е способна да отклони търговията от естествения ѝ ход, или националният съд трябва да даде по-независимо тълкуване на член 30 от Договора за ЕИО, така че такава правна разпоредба представлява ограничение на търговията и следователно мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 само ако съдът може да установи въз основа на фактическите обстоятелства, че вносът на стоки от други държави членки може да бъде ограничен от тази правна разпоредба?
2. Трябва ли правна разпоредба на държава членка, която се прилага без разлика за вътрешни и вносни продукти, също да се счита за мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, когато е ясно, че тази разпоредба ограничава вноса в държава членка само в много малка степен и съществуват други възможности за пласмент на продукти от други държави членки?
3. Трябва ли националният съд при изследването на ограничителните ефекти върху търговията на правна разпоредба, която се прилага без разлика за вноса на продукти от други държави членки и пласмента на вътрешни продукти, да вземе предвид само ефектите на тази правна разпоредба или трябва да отчете и факта, че на съответния пазар съществуват и други ограничения на търговията в резултат на данъчните закони на държавите членки и разликите между тях?
4. Има ли значение за отговора на предходния въпрос, ако според националния съд съответната правна разпоредба сама по себе си няма никакъв ограничителен ефект върху търговията?
5. Ако в резултат на правна разпоредба на държава членка съществува система на вертикално фиксиране на цените, към която са обвързани всички заинтересовани търговци и отклонението от която представлява нарушение, може ли лице, което е нарушило такава разпоредба, да се позове пред националните съдилища на несъвместимостта на тази национална разпоредба с член 5, параграф 2 във връзка с член 85 от Договора за ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-161/82: Комисия/Франция, Съдебно решение от 28 юни 1983 г.
Нарушени ли са задълженията на Франция по член 37 от Договора за ЕИО чрез ограничаване на достъпа до внос на семенна течност за изкуствено осеменяване на говеда само до определена категория производители и чрез предоставяне възможност на центровете за осеменяване да прилагат дискриминационни практики спрямо внесената семенна течност?
Съвместимо ли е изискването на френското законодателство за предоставяне на лиценз за внос на семенна течност за изкуствено осеменяване на говеда с член 2 от Директива 77/504, когато това изискване се прилага без разлика към внесената и националната семенна течност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-271/81: Amélioration de l’élevage/Mialocq, Съдебно решение от 28 юни 1983 г.
Дали предоставянето на услуги има търговски характер по смисъла на член 37 от Договора за ЕИО, ако, поради това че е предмет на национален монопол, държавата може да насочва клон на националната икономика?
С оглед на отговора на първия въпрос, вторият и третият въпрос, които се отнасят само до последиците от монопол върху предоставянето на услуги, са лишени от предмет.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.