Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Съвместими ли са членове 3, буква ж), 5, 30, 85, 86 (и евентуално 90) от Договора за ЕИО с национално законодателство, което: (a) възлага на комитет, чиито членове (като пазители на интересите на своя сектор) са представители на асоциациите на автомобилните превозвачи и/или на частни споразумения, задачата да определя тарифите за автомобилния превоз на стоки за сметка на трети лица, като прави тези тарифи задължителни за всички стопански оператори след одобрение от публичните органи съгласно процедурите, предвидени в Закон № 162/93 и 298/74 и в Министърската наредба от 18 ноември 1982 г.; (b) позволява: - възпрепятстване на свободното формиране на цени; - налагане на договорни условия, които са резултат от прилагането на задължителни тарифи, които не са изчислени въз основа на действителната стойност на предоставената услуга; - разширяване на задължителната тарифа върху всеки друг договор, по силата на който се предоставя транспортна услуга, като по този начин тази услуга се изключва от системата на свободното формиране на цени; - дискриминация между ползвателите на транспортни услуги в зависимост от приетата тарифа; - прилагане на различни условия за едни и същи услуги, като се позволява на превозвачите да сключват договори с нестандартни условия; - изкривяване на договорното отношение между превозвача и клиента, като последният се излага на възможни съдебни действия от страна на автомобилните превозвачи за допълнително плащане; - дискриминация срещу ползвателите на автомобилни транспортни услуги в зависимост от приетата тарифа; - прилагане на различни условия за еквивалентни услуги, тъй като автомобилните превозвачи могат да сключват договори с дерогиращи условия; - промени в договорното отношение между превозвача и клиента, които правят последния отговорен за съдебни действия от страна на автомобилния превозвач за плащане на дължимата сума; - ограничаване на всяка реорганизация на предлагането на автомобилен транспорт, насочена към удовлетворяване на нуждите на клиентите?
2. Попада ли законовият монопол върху автомобилния превоз на стоки за сметка на трети лица в обхвата на член 90 от Договора за ЕИО
Ако да, могат ли правата, предоставени на упълномощените превозвачи, да представляват злоупотреба с колективно господстващо положение по смисъла на член 86 от Договора за ЕИО
Алтернативно, може ли такъв монопол, регулиран от националното законодателство по начина, описан в първи въпрос, и доколкото може да засегне цената на внасяните продукти, да представлява мярка с равностоен ефект на количествено ограничение на вноса по смисъла на член 30 от Договора?
3. Следва ли определението за „комбиниран превоз на стоки между държавите членки“ по смисъла на член 1 от Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 г. относно установяването на общи правила за някои видове комбиниран превоз на стоки между държавите членки да се тълкува като не накърняващо „ефективността“ на принципа на свободата на предоставяне на услуги, приложим към морския транспорт между държавите членки и между държавите членки и трети страни, посочен в член 1 от Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г.; с други думи, либерализиран ли е превозът на стоки дори когато морското пътуване с кораб под флаг на Общността, между пристанище на трета страна и пристанище на държава членка, е част от комбиниран превоз между тази страна и държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Допустимо ли е съгласно принципите на свободното движение на стоки да се забрани предлагането на пазара в държава членка на сладоледени десерти в определена опаковка, които са произведени в друга държава членка и се предлагат там законно в същата опаковка, описана в искането,
(1) на основание че (новата) опаковка може да създаде у потребителите впечатлението, че стоките се предлагат на същата цена както при старата опаковка,
(2) на основание че визуалното представяне на новия елемент „+ 10% сладолед“ създава у потребителите впечатлението, че или обемът, или теглото на продукта е значително увеличено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Трябва ли член 18, параграф 2, буква д) и първата алинея на член 18, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 1999/85 на Съвета от 16 юли 1985 година относно режима на митническо преработване (ОВ 1985 L 188, стр. 1) да се тълкуват в смисъл, че може да бъде наложено количествено ограничение при освобождаването от режима чрез разрешение за поставяне на продуктите под режим на преработване под митнически контрол?
Трябва ли „обстоятелствата“, които обосновават разрешението (член 18, параграф 3, първа алинея, втората част на изречението от посочения регламент), да се разбират в смисъл, че разрешението трябва да бъде ограничено съгласно първата алинея на член 21, параграф 1, буква а) от този регламент, тоест по такъв начин, че за определени вторични компенсаторни продукти, които ще бъдат преработени под митнически контрол, трябва да бъде изнесено съответстващо количество основни компенсаторни продукти?
Ако на втория въпрос се отговори отрицателно:
Могат ли „обстоятелствата“, посочени по-горе, да се тълкуват в смисъл, че е допустимо ограничение от вида, описан във втория въпрос, дори ако то не е изрично предвидено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
a) Като се имат предвид изложените в раздел II на настоящото определение съображения, системата за последващо събиране, установена с Регламент (ЕИО) № 1697/79 на Съвета от 24 юли 1979 г., и системата за опрощаване на начислени, но все още неплатени мита, установена с Регламент (ЕИО) № 1430/79 на Съвета от 2 юли 1979 г., представлява ли решение на националния митнически орган, с което се отхвърля искане за опрощаване на мита съгласно член 7, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 1574/80 на Комисията от 20 юни 1980 г., прилагане на материалноправни данъчни разпоредби или разпоредби на административното право на Общността, или е прието от митническата служба, действаща като данъчен орган или като административен орган по същество
Какъв е правният характер на това решение?
б) Следва ли изразът, отнасящ се до мита, които все още не са платени, в член 1, параграф 2, буква д) от Регламент № 1430/79 да се тълкува ограничително като означаващ мита, чието плащане е било отсрочено?
в) Тъй като жалбоподателят се е позовал на факти, които могат да бъдат квалифицирани от правна гледна точка по някоя от подробните уредби за специални ситуации, произтичащи от обстоятелства, при които на заинтересованото лице не може да се вмени измама или явна небрежност (член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79, изменен с Регламент (ЕИО) № 3069/86 на Съвета от 7 октомври 1986 г.), бил ли е националният митнически орган длъжен съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 3799/86 на Комисията от 12 декември 1986 г. да разгледа искането за опрощаване на вносни мита от гледна точка на общия принцип на справедливост, залегнал в член 13, параграф 1?
г) Невалиден ли е член 4, параграф 2, буква в) от Регламент № 3799/86 от 12 декември 1986 г., доколкото ограничава специалните случаи на опрощаване на плащането извън необходимото за защита на други интереси на Общността, като по този начин нарушава член 13, параграф 1 от Регламент № 1430/79?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Являва ли се националното изискване преработеното мляко за кърмачета да се продава изключително в аптеки мярка с равностоен ефект на количествено ограничение по смисъла на член 30 от Договора за ЕИО, която ограничава свободното движение на стоки в рамките на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Съгласно регламентите на ЕИО за прилагане в Общността на споразуменията ЕИО/ЕАСТ, техните допълнителни протоколи и последващи изменения, прилагат ли се разпоредбите на Директива 83/643/ЕИО на Съвета и към митнически операции, свързани с търговията между ЕИО и ЕАСТ и продуктите, обхванати от тези споразумения и последващи изменения
По-специално, по отношение на митническите операции, свързани с продукти, обхванати от споразуменията ЕИО/ЕАСТ, съвместимо ли е с горепосочените разпоредби на правото на Общността законодателство на държава членка, като член 15 от Президентски указ № 254 от 8 май 1985 г. и член 11 от Президентски указ № 43 от 23 януари 1973 г., чийто член 11, параграф 2, буква б) ограничава (в противоречие с втора алинея на член 5, параграф 1 от Директива 83/643/ЕИО на Съвета от 1 декември 1983 г.) нормалното работно време на митническите служби до шест часа дневно от понеделник до петък и разрешава начисляването на разходите за услуги за митнически операции, извършени извън нормалното работно време
2. За да се допълнят и изяснят изводите, изрично отнасящи се до вътрешнообщностната търговия в решение по дело C-209/89 Commission v Italy [1991] ECR I-1575, прилагат ли се принципите, изложени в това решение, и към търговията с трети страни и с членове на ЕАСТ по силата на разпоредбите на Договора за ЕИО относно забраната на такси с еквивалентен ефект на митнически сборове, Митническия съюз и установяването на Общата митническа тарифа и произтичащото от това вторично законодателство
По-специално, забраняват ли горепосочените разпоредби на правото на Общността, по отношение и на митническите операции, свързани с търговията с трети страни, приемането и/или запазването от държава членка на национално законодателство — като това, предвидено в Министреските укази от 29 юли 1991 г. (GURI № 193 от 31 юли 1971 г.) и 30 януари 1971 г. (GURI от 5 февруари 1979 г.) — съгласно което на частните търговци се начисляват разходите за услуги „извън нормалното работно време“, които не представляват просто сума, изчислена въз основа на разходите на персонала, действително ангажиран с исканите митнически операции, предоставяни едновременно за спедитора, а единна такса за всяка искана митническа операция, съответстваща на категорията и продължителността на най-скъпата предоставена услуга и която по никакъв начин не е свързана с таксата, начислявана отделно за всяка от другите митнически операции, поискани от спедитора и предоставени едновременно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Съществува ли противоречие между членове 5, 30, 37, 85, 86, 90, 92 и 95 от Договора за ЕИО, разглеждани заедно, и законодателната природа и характеристиките на национален монопол като този, който по своята същност и в своето прилагане произтича от действащото законодателство на Италианската държава, уреждащо сектора на тютюна, с особено внимание към изключителните права на производство, маркетинг, продажба и разпространение като цяло, като такива изключителни права се предоставят на националния монопол от съвкупност от правила, които по своята същност могат да доведат до дискриминация по смисъла на член 37 от Договора, да позволят предпочитания, които могат да се считат за „мерки с еквивалентен ефект“ по смисъла на член 30 от Договора, и да позволят злоупотреба с господстващо положение в нарушение на членове 86 и 90 от Договора?
По-конкретно:
Съществува ли противоречие между член 30 от Договора и национално законодателство, което ограничава търговията на дребно с чуждестранни промишлени продукти до предприятие, което има монопол върху продажбата на такива продукти, в резултат на което единственият канал за маркетинг на чуждестранни промишлени тютюневи изделия се състои единствено от търговци на дребно, упълномощени от този монопол, и, в случай че се установи такова противоречие, представлява ли националното законодателство от самото начало мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение на вноса, в противоречие с член 30 от Договора за ЕИО?
2. Съществува ли противоречие между член 30 от Договора за ЕИО, в светлината на тълкуването, дадено от Съда на Европейските общности, и национално законодателство, което наказва избягването на данък върху потреблението, наложен върху промишлени тютюневи изделия, идващи от други държави членки, независимо от количеството, с наказание, което е прекомерно спрямо тежестта на нарушението, тъй като предвижда във всеки случай, дори когато количеството тютюн е изключително малко, както наказателна санкция, така и конфискация на стоките
Ако съществува такова противоречие, представлява ли такова национално законодателство мярка с ефект, еквивалентен на количествено ограничение на вноса, в противоречие с член 30 от Договора?
3. Съществува ли противоречие между член 90, параграф 1, във връзка с буква (б) от втората алинея на член 86 от Договора за ЕИО, и национално законодателство, което ограничава търговията на дребно с промишлени тютюневи изделия, включително тютюневи изделия от други държави членки, до предприятие, което има монопол върху продажбата на такива продукти, дори когато това предприятие не е в състояние да удовлетвори съществуващото на пазара търсене на този продукт, и следователно ограничението води до ограничаване на свободното движение на стоки в Общността и злоупотреба с господстващо положение от страна на монополното предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1) Пречи ли съществуването на хармонизираща директива (Директива 74/577/ЕИО), която не съдържа никакви санкции или процедури за неспазване, на държава членка (държава членка А) да се позове на член 36 от Договора за ЕИО, за да оправдае мерки, ограничаващи износа, в случаи, когато интерес, посочен в този член, е застрашен от фактическото неизпълнение от друга държава членка (държава членка Б) на изискванията на директивата
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, 2) При обстоятелствата, описани в първия въпрос, дава ли член 36 право на държава членка А да забрани износа на живи овце за клане в държава членка Б: (i) по принцип; или (ii) в случай, когато посочената дестинация на овцете е кланица в държава членка Б, за която държава членка А няма доказателства, че разпоредбите на директивата не се спазват
Ако отговорът на първия въпрос е положителен или ако отговорът на втория въпрос е отрицателен и при обстоятелствата по настоящото дело, 3) Дължи ли държава членка А по силата на правото на Общността обезщетение на търговец за всяка вреда, причинена на търговеца поради отказа да се издаде лиценз за износ в нарушение на член 34 и ако да, при какви условия възниква такава отговорност и как се изчислява такова обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Остава ли в сила Регламент № 482/74 по отношение на четирите спорни декларации за внос, независимо от разпоредбите на член 16 от действащия регламент относно Общата митническа тарифа?
2. В случай че на първия въпрос се отговори утвърдително, може ли Регламент № 482/74 да се прилага законосъобразно за целите на класифицирането на стоките по подпозиция 23069091 от действащата Общата митническа тарифа, въпреки че самата подпозиция не съдържа критерий относно съдържанието на нишесте в остатъците от извличането на масло?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Пречат ли член 30 от Договора за ЕИО и член 14 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета във връзка с разпоредбите на членове 128 и 129а от Договора за ЕИО, изменен с Договора за Европейския съюз, на държавите членки, по отношение на използването на език, лесно разбираем за потребителите, да изискват използването на езика, който е най-широко разпространен в района, в който продуктът се предлага за продажба, ако едновременно с това не се изключва използването на друг език
2. За да се определи дали информацията на етикета отговаря на изискването по член 14 от Директива 79/112/ЕИО за използване на „лесно разбираем език“, трябва ли да се вземат предвид изключително всички данни, предоставени върху външната опаковка, взети заедно, или може да се вземат предвид и обстоятелства, от които е разумно да се заключи, че потребителите могат да се считат за запознати с продукта, например в случай на широко разпространение на продукта или мащабни рекламни кампании
3. Могат ли „другите мерки... предприети, за да се гарантира, че купувачът е информиран“, предвидени в член 14 от посочената директива, да се тълкуват така, че те могат и трябва да се отнасят единствено до разбираемостта на данните на етикета на конкретен екземпляр от продукта, или могат също така да се отнасят до цялостния специфичен контекст, в който продуктът се предлага за продажба, при условие че информацията, изисквана по членове 3 и 4, параграф 2 от Директива 79/112/ЕИО, е предоставена изцяло по начин, лесно разбираем за потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.