Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Пречат ли членове 3, буква ж), 5, 85, 86 или 90 от Договора за ЕО, или член 30 от същия договор, на законодателството на държава членка, което предвижда тарифите за автомобилен превоз на товари да бъдат одобрявани и въвеждани в сила от държавата въз основа на предложения, изготвени от комитет, когато този комитет се състои от мнозинство представители на публичните органи и малцинство представители на заинтересованите икономически оператори и в предложенията си трябва да спазва определени критерии от обществен интерес, и когато, освен това, публичните органи не се отказват от своите права и правомощия, като вземат предвид, преди одобряването на предложенията, становищата на други публични и частни органи или дори като определят тарифите служебно?
Допустимо ли е национално законодателство, което установява законен монопол по отношение на автомобилния превоз на товари чрез система за издаване на разрешителни за превоз, основана на квоти, съгласно членове 30, 86 и 90 от Договора?
Прилага ли се Директива 92/106 относно установяването на общи правила за някои видове комбиниран превоз на товари между държавите членки към комбиниран превоз на товари между трети страни и държави членки и прилага ли се Регламент № 4055/86 относно свободата на предоставяне на услуги в морския транспорт към автомобилния превоз на товари, разтоварени от кораб?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Без да се засягат действащите специални разпоредби на Общността, уреждащи търговията с определени трети страни, приложими ли са разпоредбите на Директива 83/643/ЕИО на Съвета от 1 декември 1983 година относно улесняването на физическите проверки и административните формалности при превоза на стоки между държавите членки, изменена с Директива 87/53/ЕИО на Съвета от 15 декември 1986 година, по-специално втората алинея на член 5, параграф 1, буква а), към митническите формалности по отношение на стоки от трети страни, по-специално членки на ЕАСТ?
Могат ли държавите членки едностранно да налагат такси с еквивалентен ефект при търговията с трети страни и когато забраната за такива такси е предвидена в двустранни или многостранни споразумения, сключени от Общността с една или повече трети страни с цел премахване на пречките пред търговията, и в регламентите на Съвета, предвиждащи обща организация на пазарите на различни селскостопански продукти по отношение на търговията с трети страни, има ли тази забрана същия обхват, както при вътрешнообщностната търговия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Изискването, наложено от държава членка, доставчиците на едро на петролни продукти, които желаят да се установят на нейна територия, да снабдяват определен брой места с цел осигуряване на доставки или покритие на цялата национална територия, като се вземат предвид проблемите на островните региони в някои държави членки:
(а) представлява ли, с оглед на членове 3, буква в), 52 и 53 от Договора, ограничение, несъвместимо с правото на Общността, доколкото обезсилва разпоредбите му относно правото на установяване и не е „обективно необходимо“ за постигане на преследваната цел?
(б) представлява ли, с оглед на разпоредбите на Договора относно защитата на свободната конкуренция, ограничение на тази свобода на Общността, което може да засегне търговията между държавите членки и да навреди на постигането на целите, предвидени в Договора относно вътрешната търговия, и следователно попада ли в обхвата на забраната по член 85, във връзка с членове 5 и 6 от Договора, като по този начин нарушава член 102, параграф 1?
(в) представлява ли мярка с равностоен ефект по смисъла на член 30 от Договора, която засяга вътреобщностната търговия?
2. Ако изискването, посочено в началото на първия въпрос, се счита за ограничение на правото на свободно установяване, прилага ли се член 56 от Договора или понятието „обществен интерес“ и ако да, при какви условия, при обстоятелства, свързани с принципа на еквивалентност на условията за започване и упражняване на дейност като самостоятелно заети лица, и подлежи ли на преразглеждане от съдилищата на Общността или от националните съдилища, и в последния случай по какви критерии за тълкуване?
3. Ако изискването, посочено в началото на първия въпрос, се счита за мярка с равностоен ефект, несъвместимо ли е с свободното движение на стоки или може да се счита за ограничение, което е законосъобразно по силата на член 36 от Договора или съгласно съдебната практика на Съда на Европейските общности относно „правилото на разума“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
1. Представлява ли адвалорна такса, наложена от една държава членка върху стоки, внесени от друга държава членка при влизането им на територията на първата държава членка, такса с ефект, равностоен на митническо мито върху вноса, независимо от факта, че тази такса се налага и върху стоки, които влизат на тази територия от друга част на същата държава?
2. Представлява ли адвалорна такса, наложена от една държава членка върху стоки, изнесени за друга държава членка при напускането им на територията на първата държава членка, такса с ефект, равностоен на митническо мито върху износа, независимо от факта, че тази такса се налага и върху стоки, които напускат тази територия за друга част на същата държава?
3. Съвместимо ли е с правото на Общността законодателство, съгласно което двете посочени по-горе адвалорни такси продължават да се налагат?
4. Ако предходният въпрос получи отрицателен отговор и като се има предвид, че териториалната област, върху която се прилага правото на Общността, включва суверенната територия на държавата членка, в част от която се налагат посочените по-горе адвалорни такси и за която не е предвидено специално разпореждане в съответните договори на Общността, допустима ли е такса върху стоки, внесени специално в съответната област само от други области на същата държава членка, и допустима ли е такса върху стоки, изнесени специално от тази област само за други области на същата държава членка, или такива специални такси, наложени в съответната област, представляват по-неблагоприятно третиране на стоки, произхождащи от другите посочени области или предназначени за тях, отколкото това, което се предоставя на стоки от други държави членки или предназначени за тях, като по този начин се възпрепятства свободното движение на стоки в рамките на единния пазар?
5. В случай че посочените по-горе адвалорни такси могат да се считат за вътрешно данъчно облагане, представляват ли тези такси финансови налози от естеството на оборотни данъци и забранено ли е тяхното налагане едновременно с данък върху добавената стойност съгласно член 33 от Директива 77/388/ЕИО на Съвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1) След като изтекат сроковете, предвидени в член 15, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕИО) № 4151/88 на Съвета от 21 декември 1988 г., може ли митническият орган все още да разреши на собствениците на стоките да ги декларират за допускане за свободно обращение
2) При такива обстоятелства дължат ли се само митническите сборове и други такси, свързани с вноса, заедно с всички разходи, произтичащи от временното складиране
3) В случай на положителен отговор на първия въпрос, може ли съответният орган, на основание член 19, параграф 1 от посочения по-горе регламент на Общността, да направи разрешението си зависимо от плащането на определена сума, която не е свързана с митата, другите такси и разходите, посочени във втория въпрос, като тази сума представлява приход за държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
До каква степен член 40 от Закона от 14 юли 1991 г. и по-специално третият и четвъртият параграф от него, като се има предвид общият характер на използваните в тях термини, са съвместими с член 30 от Договора за ЕИО, когато тези параграфи предвиждат, че продажба на цена, по-висока от фактурираната при доставката, но с много нисък марж на печалба, се приравнява на продажба на загуба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Прилагат ли се членове 9 и 12 от Договора за създаване на Европейската икономическа общност към „такса за преминаване“ (taxe de passage), която е предназначена да компенсира частно предприятие за поемането на разходи, произтичащи от изпълнението от страна на митническите и ветеринарните служби на техните задачи като доставчици на услуги в обществен интерес, и която не е наложена от държавата, а произтича от споразумение, сключено между частното предприятие и неговите клиенти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Запазва ли член 36 и член 222 от Договора за ЕИО изключителната компетентност на държавите членки да уреждат материалното патентно право, като по този начин изключва всякаква намеса на Общността в тази област?
Допустимо ли е Регламент (ЕИО) № 1768/92 да бъде приет на основание член 100а от Договора за ЕИО, или е трябвало да бъде приет на основание член 100 или член 235 от Договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1) Противоречат ли член 59 от Договора за ЕИО и Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО от 18 декември 1978 г., прилагани в сферата на дейностите на ветеринарните лекари, на прилагането на национално законодателство, което, по отношение на изкуственото осеменяване на животни от вида говеда, прави издаването на лиценз за осеменяване на ветеринарни лекари зависимо от представянето на удостоверение от директора на одобрения Център за изкуствено осеменяване, удостоверяващо, че кандидатът е подчинен на него по отношение на осеменяването, като по този начин лишава ветеринарните лекари от свободата да предоставят услуги под заплаха от наказателно преследване, като едновременно с това ограничава тяхната търговска дейност чрез признаване на териториален монопол за тази дейност в полза на лица, групирани в така наречените центрове за изкуствено осеменяване, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар?
2) Противоречат ли член 52 от Договора за ЕИО и Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО от 18 декември 1978 г., прилагани в сферата на дейностите на ветеринарните лекари, на прилагането на национално законодателство, което, по отношение на изкуственото осеменяване на животни от вида говеда, при определени обстоятелства предоставя лиценз за осеменяване на ветеринарни лекари, но им забранява, под заплаха от наказателно преследване, да упражняват тази дейност и едновременно с това елиминира тяхната свобода на установяване, освен ако не се установят задължително под властта на така наречения център за изкуствено осеменяване, съставен от лица, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар и на които е предоставен териториален монопол за упражняване на тази дейност, с резултат, че във Франция свободата на установяване на ветеринарните лекари не може да бъде упражнена по подходящ начин, освен във връзка с център?
3) Следва ли Директиви 77/504/ЕИО от 25 юли 1977 г. относно чистопородни разплодни животни от вида говеда и 87/328/ЕИО от 18 юни 1987 г. относно допускането за разплодни цели на чистопородни разплодни животни от вида говеда, приети по съображения за здравна политика и които посочват, че целят да запазят свободата в вътреобщностната търговия, да се тълкуват в смисъл, че позволяват национално законодателство, което въвежда териториален монопол в упражняването на изкуствено осеменяване, което е явно с икономически характер, в полза на „центрове“, в които работят лица, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар?
4) Съвместимо ли е национално законодателство, което прави достъпа до професията осеменител зависим от издаването на лиценз за изкуствено осеменяване на животни от вида говеда и което прави издаването на лиценза зависимо от представянето на удостоверение от директора на одобрения Център за изкуствено осеменяване, удостоверяващо, че кандидатът е подчинен на него по отношение на осеменяването, като по този начин забранява или ограничава упражняването на тази дейност от ветеринарни лекари на основание, че те трябва да бъдат подчинени на директора на така наречения Център за изкуствено осеменяване, на който е предоставен териториален монопол, с релевантните разпоредби на Директиви 77/504/ЕИО и 87/328/ЕИО, които не предвиждат никакви ограничения в установяването и дейността на ветеринарните лекари?
5) Съвместим ли е монополът в предоставянето на услуги, какъвто е въведен с Закона от 28 декември 1966 г. относно развъждането и неговите изпълнителни разпоредби, с членове 37 и 59 от Договора за ЕИО, доколкото той забранява осеменяване, извършвано от лица, дори и такива, които са надлежно квалифицирани и способни да го извършват, различни от персонала на Центровете за изкуствено осеменяване, които се ползват с монопол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Дават ли членове 85 и 86 от Договора основание за забрана на въвеждането от държава-членка на: (1) законодателство, предвиждащо планова прогноза за търговската мрежа, включваща предварително определени списъци на стоки, подлежащи на квоти, като по този начин се изключва откриването на нови магазини, когато пазарът се счита, съгласно плана, за вече адекватно обслужен; (2) законодателство, изискващо получаване на становище от колективен орган, чиито членове включват представители на търговци, вече действащи на пазара, както при изготвянето на плана, така и при издаването на нови лицензи
2. В случай C-141/94 националният съд също така се позовава на член 30 от Договора на основание, че ищецът в главното производство е дъщерно дружество на компания, установена в друга държава-членка.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.