Дело C-17/94: Gervais и др., Заключение от 13 юли 1995 г.

1) Противоречат ли член 59 от Договора за ЕИО и Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО от 18 декември 1978 г., прилагани в сферата на дейностите на ветеринарните лекари, на прилагането на национално законодателство, което, по отношение на изкуственото осеменяване на животни от вида говеда, прави издаването на лиценз за осеменяване на ветеринарни лекари зависимо от представянето на удостоверение от директора на одобрения Център за изкуствено осеменяване, удостоверяващо, че кандидатът е подчинен на него по отношение на осеменяването, като по този начин лишава ветеринарните лекари от свободата да предоставят услуги под заплаха от наказателно преследване, като едновременно с това ограничава тяхната търговска дейност чрез признаване на териториален монопол за тази дейност в полза на лица, групирани в така наречените центрове за изкуствено осеменяване, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар?

2) Противоречат ли член 52 от Договора за ЕИО и Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО от 18 декември 1978 г., прилагани в сферата на дейностите на ветеринарните лекари, на прилагането на национално законодателство, което, по отношение на изкуственото осеменяване на животни от вида говеда, при определени обстоятелства предоставя лиценз за осеменяване на ветеринарни лекари, но им забранява, под заплаха от наказателно преследване, да упражняват тази дейност и едновременно с това елиминира тяхната свобода на установяване, освен ако не се установят задължително под властта на така наречения център за изкуствено осеменяване, съставен от лица, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар и на които е предоставен териториален монопол за упражняване на тази дейност, с резултат, че във Франция свободата на установяване на ветеринарните лекари не може да бъде упражнена по подходящ начин, освен във връзка с център?

3) Следва ли Директиви 77/504/ЕИО от 25 юли 1977 г. относно чистопородни разплодни животни от вида говеда и 87/328/ЕИО от 18 юни 1987 г. относно допускането за разплодни цели на чистопородни разплодни животни от вида говеда, приети по съображения за здравна политика и които посочват, че целят да запазят свободата в вътреобщностната търговия, да се тълкуват в смисъл, че позволяват национално законодателство, което въвежда териториален монопол в упражняването на изкуствено осеменяване, което е явно с икономически характер, в полза на „центрове“, в които работят лица, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар?

4) Съвместимо ли е национално законодателство, което прави достъпа до професията осеменител зависим от издаването на лиценз за изкуствено осеменяване на животни от вида говеда и което прави издаването на лиценза зависимо от представянето на удостоверение от директора на одобрения Център за изкуствено осеменяване, удостоверяващо, че кандидатът е подчинен на него по отношение на осеменяването, като по този начин забранява или ограничава упражняването на тази дейност от ветеринарни лекари на основание, че те трябва да бъдат подчинени на директора на така наречения Център за изкуствено осеменяване, на който е предоставен териториален монопол, с релевантните разпоредби на Директиви 77/504/ЕИО и 87/328/ЕИО, които не предвиждат никакви ограничения в установяването и дейността на ветеринарните лекари?

5) Съвместим ли е монополът в предоставянето на услуги, какъвто е въведен с Закона от 28 декември 1966 г. относно развъждането и неговите изпълнителни разпоредби, с членове 37 и 59 от Договора за ЕИО, доколкото той забранява осеменяване, извършвано от лица, дори и такива, които са надлежно квалифицирани и способни да го извършват, различни от персонала на Центровете за изкуствено осеменяване, които се ползват с монопол?