Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Следва ли член 7, параграф 1 от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки да се тълкува в смисъл, че освен ако не е приложим член 7, параграф 2, притежателят на търговска марка, който е пуснал стоки в обращение в държава членка под тази търговска марка, не може да попречи на трето лице да внася стоките в друга държава членка с цел да ги пусне на пазара там под същата търговска марка, дори ако това трето лице е поставило на вътрешната опаковка на стоките етикети с търговската марка и е заменило оригиналната външна опаковка с нова опаковка, върху която е поставена търговската марка?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, води ли член 7, параграф 2 от Директива 89/104/ЕИО след транспонирането ѝ до това, че съдебната практика на Съда, изложена в дело 102/77 и последващите дела, става от второстепенно значение, тъй като правото на препакетиране ще се определя основно чрез прилагане на националните разпоредби, съответстващи на член 7, параграф 2 от посочената директива?
3. При условие че член 7, параграф 1 от посочената директива позволява на паралелните вносители да поставят отново търговски марки, трябва ли фактът, че стоките са препакетирани, да се счита за „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7, параграф 2?
По-специално, има ли значение дали е препакетирана само външната опаковка, а не вътрешната?
4. По отношение на дерогацията във второто изречение на член 36 от Договора и с оглед на решението на Съда по дело 102/77, какво може да се определи като разделяне на пазара за конкретен продукт и по-специално какви отличителни фактори следва да се вземат предвид при преценката дали съществува изкуствено разделяне на пазарите между държавите членки за конкретен продукт във връзка със системата на продажби, прилагана от притежателя на търговската марка?
1. Следва ли възможността на притежателя на търговска марка да се противопостави на действията на паралелен вносител, който изцяло или частично заменя оригиналната опаковка на неговите стоки с нова опаковка, върху която паралелният вносител отново поставя търговската марка, да се определя само по националното право на търговските марки във връзка с член 7, параграфи 1 и 2 от Първата директива на Съвета (89/104/ЕИО от 21 декември 1988 г.) за сближаване на законодателствата на държавите членки относно търговските марки или също така във връзка с първото и второто изречение на член 36 от Договора за ЕО?
2. При преценката на правните действия, които може да предприеме притежателят на търговската марка, има ли значение дали може да се приеме, че съществува „изкуствено разделяне на пазарите“ за търговията със съответните стоки?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на такива действия.
3. Ако отговорът на втория въпрос е положителен, има ли значение за правата на притежателя на търговската марка дали той е имал намерение да създаде или използва такова изкуствено разделяне на пазарите?
Ако да, Съдът се моли да уточни какво е значението по отношение на тези права.
4. Във връзка с въпрос 3, трябва ли паралелният вносител да докаже или да установи вероятност за наличие на намерение или трябва притежателят на търговската марка да докаже или да установи вероятност за липса на намерение?
5. Явява ли се самото повторно поставяне на търговската марка, както е описано във въпрос 1, достатъчна „законосъобразна причина“ по смисъла на член 7 от Директивата или трябва притежателят на търговската марка да докаже допълнителни обстоятелства, например че състоянието на стоките е променено или увредено, когато те се пускат на пазара от паралелния вносител?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери на опаковките и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, а новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя
Има ли значение за отговора на въпроса, че информацията, отпечатана на гърба на оригиналната блистерна лента, се отнася (на чужд за държава членка А език) за дните от седмицата за 14-дневен период, който при нарязване на блистера става непълен?
2. Достатъчно ли е, за да се установи прикрито ограничение на търговията между държавите членки по смисъла на член 36 от Договора за ЕО, използването на националната търговска марка във връзка със системата на продажби, приета от притежателя на IR марката, обективно да води до разделяне на пазарите между държавите членки, или е необходимо за тази цел да се докаже, че притежателят на IR марката упражнява правото си върху търговската марка във връзка със системата на продажби, която използва, с цел да предизвика изкуствено разделяне на пазарите?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) и които се различават от размерите на опаковките, предписани по закон в държава членка Б, и да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни блистерни ленти, които са били нарязани, и ако новата опаковка има прозорец, през който IR марката на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към опаковането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя?
1. Може ли притежателят на международно регистрирана търговска марка (IR марка), действаща в държава членка А, на основание член 36 от Договора за ЕО, позовавайки се на търговската марка, да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които изискват рецепта в държава членка А, да ги препакетира в съответствие с предписателните практики на медицинските специалисти, преобладаващи в държава членка А, които се основават на препоръка на видни организации (включително такива, представляващи фармацевтичната индустрия) за терапевтично желани размери и които се различават от стандартните размери в държава членка Б и (a) да ги пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, оформена от вносителя, ако такава опаковка съдържа оригинална опаковка с оригинални блистерни ленти от държава членка Б и редица допълнителни оригинални блистерни ленти и новата опаковка има прозорец, през който търговската марка на оригиналната опаковка е видима и съдържа препратка към препакетирането и пускането на пазара от вносителя, но не и препратка към производителя, или (b) да ги пусне на пазара в държава членка А в оригиналната търговска опаковка от държава членка Б, ако тя е допълнена от вносителя със стикери, показващи името на неговата фирма и допълнителни данни (партиден номер, срок на годност, регистрационен номер и др.) и с лента, съдържаща пет капсули, изрязани от оригинална блистерна лента?
1. Съществува ли презумпция за „прикрито ограничение на търговията между държавите членки“ по смисъла на второто изречение на член 36 от Договора за ЕО, когато притежателят на търговска марка, защитена в държави членки А и Б, се позовава на националната си търговска марка, за да попречи на вносител да закупи лекарствени продукти, които са били пуснати на пазара под търговската марка в държава членка Б от предприятие, принадлежащо към същата група като притежателя на търговската марка и които са достъпни само по рецепта в държава членка А, да ги препакетира и пусне на пазара в държава членка А във външна опаковка, която вносителят проектира и на която поставя търговската марка без съгласието на притежателя на търговската марка, ако упражняването на правото върху търговската марка води до разделяне на пазарите между държавите членки (вж. въпрос 1), ако е доказано, че препакетирането не може да увреди оригиналното състояние на продукта и притежателят на търговската марка е бил предварително уведомен за предлагането на препакетирания продукт за продажба, както и ако не само производителят и вносителят са посочени на новата опаковка, но и лицето, отговорно за препакетирането, дори ако (a) информацията за това кой е препакетирал продукта не е достатъчно ясно посочена на външната опаковка, в резултат на което може да бъде пропусната от потребителските групи, и/или (b) нито информацията относно самото препакетиране, нито оформлението на външната опаковка като цяло показват, че препакетирането е извършено от вносителя без съгласието на притежателя на търговската марка или неговото свързано предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
Прилагат ли се разпоредбите на член 1, параграф 5 от Протокол № 2 към Акта за присъединяване на Испания и Португалия към променливата компонента на тарифните мита върху преработените селскостопански продукти, уредени с Регламенти (ЕИО) № 3033/80, 3034/80 и 3035/80, въпреки че тези продукти не са включени в приложение II към Договора, или се прилага освобождаването, предвидено в член 2 от този протокол
Или, ако нито едното от горните не се прилага, следва ли да се прилага общият принцип на свободно движение на стоки по отношение на търговията с преработени селскостопански продукти между Канарските острови и митническата територия на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Превишила ли е Комисията предоставените ѝ правомощия, като е изменила обхвата на тарифна позиция 2303 чрез включване на остатъци от пресяване на царевица и остатъци от ферментационна вода, използвана за производство на алкохол или други продукти, получени от нишесте?
Нарушено ли е Международната конвенция за хармонизирана система за описание и кодиране на стоките чрез приемането на оспорения регламент?
Спазено ли е изискването за мотивиране на оспорения регламент?
Използвала ли е Комисията правомощията си с цел, различна от предвидената в правната уредба (злоупотреба с власт)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Като се имат предвид техният състав, представяне и предназначение, попадат ли пастили като червените пастили Pulmoll в обхвата на тарифна позиция 17.04 от Общата митническа тарифа?
Като се имат предвид техният състав, представяне и предназначение, попадат ли пастили като зелените пастили Pulmoll в обхвата на тарифна позиция 17.04 от Общата митническа тарифа?
Като се имат предвид техният състав, представяне и предназначение, попадат ли напитки като сместа Sangart в обхвата на тарифна позиция 22.09 от Общата митническа тарифа?
Като се имат предвид техният състав, представяне и предназначение, попадат ли напитки като Quintonine в обхвата на тарифна позиция 22.09 от Общата митническа тарифа?
Може ли Регламент (ЕИО) № 717/85 на Комисията от 19 март 1985 година относно класификацията на стоки по подпозиция 17.04 D I от Общата митническа тарифа да се тълкува като отнасящ се до стоки, чийто състав (процентно съдържание по маса) е различен от посочения в член 1 от този регламент?
Следва ли тарифна позиция 30.03 от Общата митническа тарифа, която обхваща медикаменти, да се тълкува като включваща продукт, състоящ се от захар, но преди всичко от активни ароматизиращи вещества с лечебни свойства в такава пропорция, че се използва единствено за терапевтични и профилактични цели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
1) Препятстват ли член 59 от Договора за ЕИО и Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г., приети за неговото прилагане в областта на дейността на ветеринарните лекари, прилагането на национално законодателство, което за изкуственото осеменяване на животни от вида едър рогат добитък прави издаването на лиценз за осеменяване на ветеринарни лекари зависимо от представянето на удостоверение от директора на упълномощения център за изкуствено осеменяване, удостоверяващо, че кандидатът е поставен под негово ръководство по отношение на извършването на осеменяването, като по този начин лишава ветеринарните лекари от свободата да предоставят услуги под заплаха от наказателно преследване, като значително ограничава тяхната дейност чрез признаване на териториален монопол върху тази дейност в полза на лица, групирани в така наречените центрове за изкуствено осеменяване, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар?
2) Препятстват ли член 52 от Договора за ЕИО и Директиви 78/1026/ЕИО и 78/1027/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 г., приети за неговото прилагане в областта на дейността на ветеринарните лекари, прилагането на национално законодателство, което при определени обстоятелства предоставя лиценз за осеменител на ветеринарни лекари, но им забранява под заплаха от наказателно преследване да упражняват тази дейност и по този начин елиминира тяхната свобода на установяване, освен ако не са установени под задължителното ръководство на така наречен център за изкуствено осеменяване, съставен от лица, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар и на които е предоставен териториален монопол за упражняване на тази дейност, с което в цяла Франция свободата на установяване на ветеринарните лекари не може да бъде упражнена по друг начин освен във връзка с център?
3) Следва ли Директиви 77/504/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 г. относно чистопородните разплодни животни от вида едър рогат добитък и 87/328/ЕИО на Съвета от 18 юни 1987 г. относно допускането за разплод на чистопородни разплодни животни от вида едър рогат добитък, които са приети по здравни съображения и заявяват, че целят да запазят свободата в рамките на вътрешнообщностната търговия, да се тълкуват в смисъл, че позволяват национално законодателство, което въвежда териториален монопол при упражняването на изкуствено осеменяване, което е явно с икономически характер, в полза на „центрове“, в които работят лица, които не непременно притежават квалификацията ветеринарен лекар?
4) Съвместимо ли е национално законодателство, което прави достъпа до дейността по извършване на осеменяване зависим от издаването на лиценз за изкуствено осеменяване на животни от вида едър рогат добитък и което прави издаването на този лиценз зависимо от представянето на удостоверение от директора на упълномощения център за изкуствено осеменяване, удостоверяващо, че кандидатът е поставен под негово ръководство по отношение на извършването на осеменяването, като по този начин забранява или ограничава упражняването на тази дейност от ветеринарни лекари на основание, че те трябва да бъдат поставени под ръководството на директора на така наречения център за изкуствено осеменяване, на когото е предоставен териториален монопол, с релевантните разпоредби на Директиви 77/504/ЕИО и 87/328/ЕИО на Съвета, които не предвиждат никакви ограничения за установяването и дейността на ветеринарните лекари?
5) Съвместим ли е монополът при предоставянето на услуги, какъвто е въведен с Закона от 28 декември 1966 г. относно развъждането и неговите подзаконови актове, с членове 37 и 59 от Договора за ЕИО, доколкото той забранява осеменяването от лица, дори и такива с необходимата квалификация и съответната способност, различни от персонала на центровете за изкуствено осеменяване, които се ползват с монопола?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Позволяват ли член 25, параграф 2 от Акта относно условията за присъединяване на Кралство Испания към Европейските общности и Протокол № 2 към него, във връзка с разпоредбите на Договора за ЕИО и Договора за ЕОВС относно свободното движение на стоки, съществуването след 1991 г. на такса като тази, уредена от испанския Закон 8/1991 от 25 март 1991 г. за одобряване на Arbitrio sobre la Producción e Importación en las Ciudades de Ceuta y Melilla (такса върху производството и вноса в градовете Сеута и Мелиля), която е структурирана по такъв начин, че да води до „почти пълна липса на допълнителна данъчна тежест върху вътрешните операции“, като същевременно се запазва действителна такса върху вноса от митническата територия на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Съвместими ли са с членове 3, буква в), 52, 53, 85 във връзка с членове 5 и 6, 102, параграф 1 и 30 от Договора ЕО разпоредби, съгласно които регионалните органи на държава членка, отговарящи за управление на архипелаг, който е част от територията на тази държава, изискват всички търговци на едро на петролни продукти, които желаят да разширят дейността си в тази част от националната територия, да осигурят доставки до определен брой острови в архипелага, като се вземат предвид проблемите, свързани с доставките в островните региони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. Does the principle of Community law according to which Member States are obliged to pay compensation for damage suffered by an individual as a result of breaches of Community law attributable to those States also apply where such a breach consists of a failure to adapt a national parliamentary statute to the higher-ranking rules of Community law (this case concerning a failure to adapt Paragraphs 9 and 10 of the German Biersteuergesetz to Article 30 of the EEC Treaty)?
2. May the national legal system provide that any entitlement to compensation is to be subject to the same limitations as those applying where a national statute breaches higher-ranking national law, for example where an ordinary Federal law breaches the Grundgesetz of the Federal Republic of Germany?
3. May the national legal system provide that entitlement to compensation is to be conditional on fault (intent or negligence) on the part of the organs of the State responsible for the failure to adapt the legislation?
4. If Question 1 is to be answered in the affirmative and Question 2 in the negative:
(a) May liability to pay compensation under the national legal system be limited to the reparation of damage done to specific individual legal interests, for example property, or does it require full compensation for all financial losses, including lost profits?
(b) Does the obligation to pay compensation also require reparation of the damage already incurred before it was held in the judgment of the European Court of Justice of 12 March 1987 in Case 178/84 Commission v Germany [1987] ECR 1227 that Paragraph 10 of the German Biersteuergesetz infringed higher-ranking Community law?
1. Във всички обстоятелства на настоящия случай, когато:
(а) законодателството на държава-членка предвижда условия, свързани с националността, местожителството и пребиваването на собствениците и управителите на риболовни кораби, както и на акционерите и директорите в компании, притежаващи и управляващи кораби, и
(б) тези условия са счетени от Съда на Европейските общности в дела C-221/89 и C-246/89 за противоречащи на членове 5, 7, 52 и 221 от Договора за ЕИО, имат ли тези лица, които са били собственици или управители на такива кораби, или директори и/или акционери в компании, притежаващи и управляващи кораби, право по силата на правото на Общността на обезщетение от тази държава-членка за загубите, които са претърпели в резултат на всички или някои от горепосочените нарушения на Договора за ЕИО?
2. Ако отговорът на въпрос 1 е положителен, какви съображения, ако има такива, изисква правото на Общността националният съд да приложи при разглеждане на искове за обезщетение и лихви, отнасящи се до:
(а) разходи и/или загуба на печалба и/или загуба на доходи за периода след влизането в сила на посочените условия, през който корабите са били принудени да престоят, да търсят алтернативни възможности за риболов и/или да търсят регистрация другаде;
(б) загуби, произтичащи от продажби на занижена стойност на корабите, или на дялове в тях, или на дялове в компании, притежаващи кораби;
(в) загуби, произтичащи от необходимостта да се предоставят гаранции, глоби и съдебни разноски за предполагаеми нарушения, свързани с изключването на корабите от националния регистър;
(г) загуби, произтичащи от невъзможността на такива лица да притежават и експлоатират допълнителни кораби;
(д) загуба на управленски такси;
(е) разходи, направени в опит да се ограничат горепосочените загуби;
(ж) обезщетение с наказателен характер, както е предявено?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1995 г.
1. (a) Where the competent authorities of a Member State claim post-clearance recovery of customs duties on imports pursuant to Council Regulation 1697/79 on the ground that the goods did not originate in the jurisdiction specified in the relevant EUR.1 certificate, is it for national law or for Community law to prescribe the rules determining — the party bearing the burden of proving that the goods did not originate there; and — the standard of proof applicable in the matter
(b) If it is for Community law to prescribe those rules, what are those rules
2. On the proper interpretation of Council Regulation 2051/74, Commission Regulation 3184/74 and Council Regulation 1697/79, may the competent authorities of a Member State levy post-clearance customs duties on consignments imported from the Faroe Islands, where — those authorities did not levy customs duty at the time of importation in reliance on EUR.1 certificates declaring the consignments to be of Faroese origin; — those EUR.1 certificates were issued in good faith by the competent Faroese authorities; — a mission of enquiry comprising officials of the Commission accompanied by a Danish and a British official reported that the consignments in question did not meet the rules of origin because the factories supplying the consignments in question had processed originating and non-originating materials without segregating those materials and because documentation relating to the status of the raw materials used was not attached to the related application forms; — the mission concluded that “these certificates EUR.1... are wholly or partially cancelled”; — the Faroese authorities do not accept the conclusions of the mission of enquiry and maintain that the certificates are in force; — there has been no reference to the Committee on Origin of the issues in the mission report disputed by the Faroese authorities; — pursuant to the mission's report, there has been a reference to the Committee on Origin of other issues arising from the mission of enquiry
3. (a) Are the conditions which define Faroe Island vessels in Annex IV of Council Regulation 2051/74 and Explanatory Note 4 of Commission Regulation 3184/74 to be read conjunctively or disjunctively
(b) If those conditions are to be read conjunctively, does the word “crew” when used in those contexts include persons not forming part of the normal complement of the vessel who are engaged on a particular voyage or part of a voyage, pursuant to a joint venture agreement with an undertaking in a third country, to work on the vessel as trainees or as unskilled hands working below decks, paid either by the operator of the vessel or by the undertaking in the third country
(c) Where a fish-processing factory fails to separate raw materials according to their several origins as defined by Regulation 3184/74, may the customs authorities in a Member State levy duty on imports derived from that factory in an amount equal to the duty that would have been payable if the origins of the goods in each consignment had been proportionally correspondent to the origins of the raw materials imported into the factory in the year in which the import occurred
4. (a) Where the authorities of a Member State issue a single post-clearance demand note for a global sum and part of the sum so demanded is irrecoverable pursuant to Article 2(1) of Regulation 1697/79, is it for national law or for Community law to determine whether the demand note must be considered to be void in its entirety
(b) If that matter is governed by Community law, under what circumstances (if any) must the demand note be considered as void in its entirety
5. On the proper construction of Article 5(2) of Council Regulation 1697/79 and Article 4 of Commission Regulation 2164/91, are the competent authorities of a Member State free to proceed to post-clearance recovery of import duties which were not collected on the importation of goods, without first referring the matter to the Commission, where: — the exporter, acting in good faith, declared the goods to be of Faroese origin; — save in so far as the previous indent might be held to indicate otherwise, the exporter observed all the provisions in force concerning the customs declaration; — the competent authorities of the jurisdiction from which the goods were exported, acting in good faith, certified on movement certificates “EUR.1” that the goods originated there and continued at all material times to maintain those movement certificates in force; — the competent authorities of the Member State to which the goods were imported, acting in good faith, originally accepted that the origin of the goods was as declared in the movement certificates; — the persons liable for payment at all times believed in good faith that the origin of the goods was as declared in the movement certificates; — the competent authorities of the Member State of importation do not claim to have considered the claim to waiver of customs duty before issuing demands for post-clearance recovery of duty; — those competent authorities decided not to refer the matter to the Commission because they did not consider that the conditions for waiver of duties under Article 5(2) were satisfied inasmuch as the competent authorities considered that it is the importer or the agent which runs the risk of the EUR.1 certificate being found to have been wrongly issued and the competent authorities considered that an importer wholly owned by an exporter, and the agent for such an exporter, ought to be able to establish the origin of the goods in question?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1995 г.
Член 6 от Директива 88/301 от 16 май 1988 година препятства ли прилагането на национални разпоредби, които забраняват на икономическите оператори и ги санкционират за производство, внос, складиране с цел продажба, пускане на пазара, разпространение или реклама на крайно оборудване, без да представят доказателство под формата на одобрение на типа или друг документ, считан за еквивалентен, че такова оборудване отговаря на определени съществени изисквания, отнасящи се по-специално до безопасността на потребителите и правилното функциониране на мрежата, когато няма гаранция, че лабораторията за изпитване, отговорна за техническия контрол на съответствието на оборудването с техническите спецификации, е независима от икономическите оператори, предлагащи стоки или услуги в сектора на далекосъобщенията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.