Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1) Следва ли членове 30 и 36 да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничително прилагане на националното законодателство на държава членка, което забранява движението на нейната територия на продукт от друга държава членка, в която този продукт е бил законно произведен и законно носи търговска марка?
2) Следва ли член 12, параграф 2, буква б) от Директива 89/104 да се тълкува в смисъл, че води до хармонизиране на националните разпоредби относно отмяната на права върху търговски марки, на основанията, посочени в него, по отношение на продукти, разпространявани на равнище Общност?
3) При обстоятелства като разглежданите в мотивите на настоящото решение, следва ли разпоредбата, посочена във втория въпрос по-горе, да се тълкува, като се вземе предвид inter alia принципът на пропорционалност, в смисъл, че не допуска ограничително прилагане на националното законодателство на държава членка, насочено към предотвратяване на движението в тази държава членка на продукт, законно произведен и носещ търговска марка в, и идващ от, друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Пречи ли правото на Общността на държава членка да се позове на член 36 от Договора за създаване на ЕИО, за да оправдае ограничаване на износа на стоки към друга държава членка единствено на основание, че според първата държава втората държава не спазва изискванията на хармонизираща директива на Общността, която преследва целта, защитавана от член 36, но не предвижда нито процедура за контрол върху прилагането ѝ, нито санкции при нарушение на нейните разпоредби?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при какви условия възниква задължение на държавата членка да обезщети вредите, причинени на търговец поради отказ за издаване на лиценз за износ в нарушение на член 34 от Договора и как се определя размерът на такова обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
1. (a) Когато компетентните органи на държава членка претендират последващо събиране на митнически сборове върху вноса съгласно Регламент 1697/79 на Съвета на основание, че стоките не произхождат от юрисдикцията, посочена в съответния сертификат EUR.1, следва ли националното право или правото на Общността да определя правилата, определящи
- страната, носеща тежестта на доказване, че стоките не произхождат оттам; и
- стандарта на доказване, приложим по въпроса?
(b) Ако тези правила се определят от правото на Общността, какви са тези правила?
2. При правилното тълкуване на Регламент 2051/74 на Съвета, Регламент 3184/74 на Комисията и Регламент 1697/79 на Съвета, могат ли компетентните органи на държава членка да наложат последващи митнически сборове върху пратки, внесени от Фарьорските острови, когато
- тези органи не са наложили митнически сборове към момента на вноса, разчитайки на сертификати EUR.1, удостоверяващи фарьорски произход на пратките;
- тези сертификати EUR.1 са издадени добросъвестно от компетентните фарьорски органи;
- разследваща мисия, съставена от служители на Комисията, придружени от датски и британски служител, е докладвала, че пратките не отговарят на правилата за произход, тъй като фабриките, доставящи пратките, са обработвали материали с и без произход, без да ги разделят, и тъй като документацията относно статута на използваните суровини не е приложена към съответните заявления;
- мисията е заключила, че „тези сертификати EUR.1 ... са изцяло или частично анулирани“;
- фарьорските органи не приемат заключенията на мисията и поддържат, че сертификатите са в сила;
- не е направено позоваване на Комитета по произход относно спорните в доклада на мисията въпроси;
- по други въпроси, възникнали от разследващата мисия, е направено позоваване на Комитета по произход?
3. (a) Следва ли условията, определящи „фарьорски плавателни съдове“ в Приложение IV на Регламент 2051/74 на Съвета и Обяснителна бележка 4 на Приложение I на Регламент 3184/74 на Комисията, да се тълкуват кумулативно или алтернативно?
(b) Ако тези условия следва да се тълкуват кумулативно, включва ли терминът „екипаж“ в този контекст лица, които не са част от нормалния състав на плавателния съд, но са наети за конкретно плаване или част от плаване, съгласно споразумение за съвместно предприятие с предприятие от трета държава, за да работят на плавателния съд като стажанти или неквалифицирани работници под палубата, заплащани или от оператора на плавателния съд, или от предприятието в третата държава?
(c) Когато фабрика за преработка на риба не разделя суровините според техния произход, както е определено в Регламент 3184/74, могат ли митническите органи на държава членка да наложат мито върху вноса от тази фабрика в размер, равен на митото, което би било дължимо, ако произходът на стоките във всяка пратка съответства пропорционално на произхода на суровините, внесени във фабриката през годината на вноса?
4. (a) Когато органите на държава членка издадат единен последващ платежен документ за обща сума и част от тази сума е несъбираема съгласно член 2, параграф 1 от Регламент 1697/79, следва ли националното право или правото на Общността да определя дали платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
(b) Ако този въпрос се урежда от правото на Общността, при какви обстоятелства (ако има такива) платежният документ трябва да се счита за нищожен изцяло?
5. При правилното тълкуване на член 5, параграф 2 от Регламент 1697/79 на Съвета и член 4 от Регламент 2164/91 на Комисията, свободни ли са компетентните органи на държава членка да пристъпят към последващо събиране на вносни мита, които не са били събрани при вноса на стоки, без първо да сезират Комисията, когато:
- износителят, действайки добросъвестно, е декларирал стоките като фарьорски произход;
- освен ако предходното не се тълкува другояче, износителят е спазил всички действащи разпоредби относно митническата декларация;
- компетентните органи на юрисдикцията, от която са изнесени стоките, действайки добросъвестно, са удостоверили в сертификатите за движение EUR.1, че стоките произхождат оттам и през цялото време са поддържали валидността на тези сертификати;
- компетентните органи на държавата членка, в която са внесени стоките, действайки добросъвестно, първоначално са приели, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- лицата, отговорни за плащане, през цялото време са вярвали добросъвестно, че произходът на стоките е такъв, какъвто е деклариран в сертификатите;
- компетентните органи на държавата членка на вноса не твърдят, че са разгледали искането за отказ от събиране на мито преди издаването на исканията за последващо събиране;
- тези компетентни органи са решили да не сезират Комисията, тъй като не са счели, че са изпълнени условията за отказ от събиране на мита по член 5, параграф 2, доколкото компетентните органи са счели, че рискът от неправилно издаване на сертификат EUR.1 се носи от вносителя или агента и че вносител, изцяло притежаван от износител, и агент на такъв износител, следва да могат да установят произхода на стоките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Дали Законът от 10 април 1990 г. за предприятията за охрана, предприятията за сигурност и вътрешните служби за охрана, и по-специално членове 4 и 12 от него, създава количествени ограничения върху вноса или съдържа мерки с равностоен на количествени ограничения ефект, забранени с член 30 от Договора за ЕИО?
Съвместимо ли е кралското Постановление от 14 май 1991 г. за определяне на процедурата за одобрение на алармените системи и централи, посочени в Закона от 10 април 1990 г., и по-специално членове 2 и 8 от него, с член 30 от Договора, който забранява количествени ограничения върху вноса, както и мерки с равностоен на количествени ограничения ефект?
Съдържа ли горепосоченият Закон от 10 април 1990 г., и по-специално членове 4 и 12 от него, технически предписания, за които Комисията е трябвало да бъде предварително уведомена в приложение на член 8 от Директива 83/189/ЕИО?
Съдържа ли кралското Постановление от 14 май 1991 г., и по-специално членове 2 и 8 от него, технически предписания, за които Комисията е трябвало да бъде предварително уведомена в приложение на член 8 от Директива 83/189/ЕИО?
Дали разпоредбите на Директива 83/189/ЕИО на Съвета за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и предписания, и по-специално членове 8 и 9 от нея, са безусловни и достатъчно точни, за да могат частноправни субекти да се позовават на тях пред национален съд?
Дали общностното право и дължимата закрила на частноправен субект в приложение на това право налагат на национална юрисдикция да откаже прилагането на национално техническо предписание, за което Комисията не е била уведомена от държавата членка, която го е приела, в съответствие със задължението, предвидено в член 8 от Директива 83/189/ЕИО на Съвета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Член 30 от Договора за създаване на Европейската общност изключва ли национално законодателство относно датите на моделната година за моторни превозни средства, което води до това, че административните органи и търговците на държава членка считат, че в случай на две моторни превозни средства от един и същи модел и марка, пуснати на пазара на същата дата след 1 юли, едното превозно средство може да бъде представено като отнасящо се към моделната година на следващата календарна година, докато другото, произведено в друга държава членка и предмет на паралелен внос, не може?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Следва ли член 4 от Директива 81/851/ЕИО на Съвета от 28 септември 1981 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки относно ветеринарните лекарствени продукти, в първоначалната му редакция и в редакцията му, изменена с Директива 90/676/ЕИО на Съвета от 13 декември 1990 година, да се тълкува в смисъл, че забранява внос в държава членка на лекарствен продукт, обхванат от тази директива, с цел пускането му на пазара на тази държава или прилагането му там, когато няма предварително издадено разрешение от компетентния орган на тази държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. Следва ли Общата митническа тарифа — Комбинирана номенклатура 1993 — да се тълкува в смисъл, че „основен модул“ за сглобяване на машина за обработка на данни, състоящ се по същество от корпус с два дискови устройства, както е описано по-подробно в мотивите на акта за преюдициално запитване, следва да се класифицира по подпозиция № 84719359 пряко или съгласно Общото правило 3(б) като „устройство за съхранение“, въз основа на съдържащите се в него устройства
2. Ако не: Следва ли да се тълкува в смисъл, че продукт от описания по-горе вид следва да се класифицира по подпозиция № 84733090 като „част“ (от машина за обработка на данни)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
Дали присъединяването на Германската демократична република към Федерална република Германия, което изглежда, поради ретроактивното действие на по-благоприятното ново законодателство, е довело до обезсилване на наказателното производство, образувано по френското вътрешно право срещу Андре Ален за внос на забранени стоки, изключва, с оглед на произтичащите от това разпоредби на Общността в областта на митниците, прекласифициране на фактите по националното право, по-специално прекласифициране като невярна декларация за стоки, както твърдят френските митнически органи, или, както твърди защитата, предоставя на тези органи само правото да изискват плащане на избегнатите мита, без други финансови последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1996 г.
1. Следва ли да се приеме, че член 2, буква д) от Директива 79/623/ЕИО от 25 юни 1979 г. (която не е транспонирана в италианското право) отговаря на необходимите критерии за пряка приложимост и за предоставяне на права на частноправни субекти, на които те могат да се позовават срещу италианската държава?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, следва ли да се приеме, че посочената разпоредба е приложима и в случай на забавяне при съобщаването на местонахождението на производственото звено, в което се предвижда угояването на говедата, тоест при нарушение на Регламент № 612/77, изменен с член 7 от Регламент № 1384/77, и необходимо ли е да се тълкуват разпоредбите на този регламент, установяващи специалните вносни режими, за да се установи дали забавянето е оказало съществено влияние върху правилното функциониране на този режим?
3. Ако на предходния въпрос се отговори отрицателно и разпоредбата не се счита за приложима в настоящия случай, следва ли да се приеме, че Регламент № 1121/87 от 23 април 1987 г. е валиден, като е необходимо да се установи дали размерът на санкцията, определена в член 1, параграф 2 от този регламент (с която цялата гаранция се конфискува при забавяне от 50 дни при съобщаването на изискуемата информация), противоречи на принципа на пропорционалност — утвърден от Съда на Европейските общности — по отношение на преследваната цел.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1996 г.
Приложим ли е принципът на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на правото на Европейския съюз, когато нарушението произтича от действие или бездействие на националния законодател?
Какви са изискванията, при които частноправните субекти могат да претендират обезщетение от държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз от страна на националния законодател?
Може ли националното право да постави правото на обезщетение в зависимост от наличието на вина (умишлена или по небрежност) на държавния орган, отговорен за нарушението?
Може ли националното право да ограничи обхвата на обезщетението само до определени видове вреди, като изключи например пропуснатите ползи, или да изключи определени форми на обезщетение, като „служещо за пример“ обезщетение?
Обхваща ли задължението за обезщетяване и вредите, настъпили преди постановяването на решение на Съда, с което се установява нарушението на правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.