Свободно движение на стоки
Свободно движение на стоки
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2000 г.
Член 30 от Договора за ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, съгласно което хлебари, месари и бакали не могат да предлагат за продажба стоки, които имат право да продават въз основа на търговския си лиценз, чрез обиколки от населено място до населено място или от врата на врата, освен ако не упражняват търговската си дейност и в постоянно търговско предприятие, разположено в административния район, в който предлагат стоките по този начин, или в съседна община, и освен това могат да предлагат за продажба чрез обиколки само такива стоки, които се предлагат и в посоченото постоянно търговско предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
Следва ли член 1 от Регламент (ЕО) № 3295/94 на Съвета от 22 декември 1994 година относно определянето на мерки за забрана на пускането в свободно обращение, износа, реекспорта или въвеждането под режим на спиране на изпълнението на фалшифицирани и пиратски стоки (Официален вестник на Европейските общности L 341 от 30 декември 1994 г.) да се тълкува в смисъл, че се прилага и в случаи, когато стоки от посочения в него вид, намиращи се в транзит между две държави, които не са членки на Европейската общност, са временно задържани от митническите органи на държава членка въз основа на този регламент по искане на носител на права, който твърди, че неговите права са нарушени и чието предприятие има седалище в държава, която не е членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Допустимо ли е, когато се търси внос на лекарствен продукт X от държава членка А в държава членка Б, лицето, което възнамерява да пусне внесения продукт на пазара в държава членка Б, да поиска и получи лиценз за паралелен внос от компетентния орган в държава членка Б, без да спазва всички изисквания на Директива 65/65/ЕИО на Съвета (с измененията), ако:
- лекарственият продукт X е предмет на разрешение за търговия, издадено в държава членка А, и е бил предмет на разрешение за търговия, което е престанало да има действие в държава членка Б;
- лекарственият продукт X има същите активни съставки и терапевтичен ефект като лекарствения продукт Y, но не се произвежда по същата формула като лекарствения продукт Y;
- лекарственият продукт Y е предмет на разрешение за търговия, издадено в държава членка Б, но не е предмет на разрешение за търговия, издадено в държава членка А;
- разрешенията за търговия, посочени по-горе, са издадени на различни членове на една и съща група дружества, а производителите на лекарствените продукти X и Y също са членове на тази група дружества;
- дружества от същата група като притежателя на разрешението за търговия за продукт X, което е било оттеглено в държава членка Б, продължават да произвеждат и пускат на пазара продукт X в държави членки, различни от държава членка Б?
До каква степен е релевантно за отговора на първия въпрос обстоятелството, че:
- разрешението за търговия за лекарствения продукт X е престанало да има действие в държава членка Б в резултат на доброволно отказване от страна на лицето, на което е било издадено;
- формулата на лекарствения продукт Y е разработена и въведена с цел да предостави полза за общественото здраве, която лекарственият продукт X (произведен по различна формула) не предоставя;
- тази полза за общественото здраве не би била постигната, ако продукт X и продукт Y са едновременно на пазара в държава членка Б;
- разликите между формулите на лекарствените продукти X и Y са такива, че нито един от продуктите не може законно да бъде пуснат на пазара по разрешението за търговия, приложимо за другия продукт;
- компетентният орган разполага с релевантните данни, изисквани по Директива 65/65, по отношение и на продукт X, и на продукт Y;
- компетентният орган счита, че забраната за внос на продукт X от държава членка А би имала ефект на разделяне на пазара;
- компетентният орган счита, че няма основания по член 36 от Договора за ЕО, които да оправдаят забрана за внос и продажба на продукт X?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
Неспазване на сроковете за доказване на действителното място на извършване на нарушението
Допустимост на доказателствените средства за установяване на мястото на нарушението
Последици от приемането на доказателства след изтичане на предвидения срок
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
1) Съвместимо ли е с първата алинея на член 454, параграф 3 и с член 455, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, ако, когато пратка, която е допусната до външен транзитен режим по ТИР карнет, не е представена в местоназначението, митническите органи на държавата членка на изпращане определят преклузивен срок от три месеца, в който притежателят на карнета да представи убедителни доказателства за действителното място, където е извършено нарушението или нередността, с последица, че доказателства, представени по-късно, не засягат компетентността на държавата членка на изпращане да събере дължимите мита?
Ако отговорът на горния въпрос е отрицателен: В какъв срок притежателят на карнета може да докаже действителното място, където е извършено нарушението или нередността?
2) Какви са изискванията за представяне на убедителни доказателства за мястото, където е извършено нарушението или нередността по време на транспортна операция, извършена по ТИР карнет (първа алинея на член 454, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93)
Може ли изявление на притежателя на карнета и свидетелски показания на шофьора, извършил транспорта, да бъдат достатъчни доказателства или доказателствата трябва да се състоят само от документи, които недвусмислено показват, че компетентните органи на другата държава членка са установили, че нарушението или нередността е извършено на тяхна територия?
3) Следва ли третата и четвъртата алинея на член 454, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и в случаите, когато митата са събрани в държавата членка, в която е установено нарушението или нередността, въпреки че в срока, предвиден в първата алинея на член 454, параграф 3 и член 455, параграф 1 от Регламент № 2454/93, е доказано, че нарушението или нередността е извършено в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.1999 г.
Обхватът на съдебния контрол при обжалване пред Съда на Европейските общности – допустимост на правни и фактически основания.
Тълкуване на условията за отказ от последващо събиране на мита съгласно член 5, параграф 2 от Регламент № 1697/79 и приложимостта на принципа за защита на оправданите правни очаквания.
Допустимост на нови основания, въведени за първи път в производството по обжалване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.1999 г.
Следва ли комбинираните разпоредби на член 30 от Договора и член 14 от Директива 79/112/ЕИО на Съвета от 18 декември 1978 година да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на национално законодателство като това, съдържащо се в Декрет № 84-1147 от 7 декември 1984 г., във връзка със Закона от 1 август 1905 г., изменен с член L. 213-1 и сл. от Кодекса за потреблението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
Явява ли се член 235 от Договора за създаване на Европейската общност (сега член 308 ЕО) подходящото правно основание за приемането на Регламент (ЕО) № 515/97 относно взаимната помощ между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между тях и Комисията за осигуряване правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и селскостопанските въпроси, или следва да се приложи член 100а от Договора (сега член 95 ЕО)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.1999 г.
1. Съдържа ли член 859 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година, с който се установяват разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Общността, валидно установен и изчерпателен набор от правила относно нарушенията по смисъла на член 204, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, които „нямат съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или съответната митническа процедура“?
2. а) Пречи ли правото на Общността на национален съд да прецени самостоятелно дали е изпълнен критерият, предвиден в член 859, параграф 1 от Регламент № 2454/93, а именно че срокът е трябвало да бъде удължен, когато подадено навреме искане за удължаване е било отхвърлено с вече необжалваемо решение на митническия орган?
б) Позволява ли се с едно искане за удължаване да се обхванат не отделни декларации, а всички декларации, които трябва да бъдат подадени в определен период (в случая няколко месеца), когато като основание се посочват специални проблеми, съществуващи през този период в предприятието на заявителя (например внезапно заболяване или отсъствие на служители поради отпуск, въвеждане на нови служители, проблеми с прилагането на система за обработка на данни, разработена за целите на митническите формалности или, в случаи на пасивно усъвършенстване, прекомерна работа по подготовката на атрибуции, които по принцип следва да бъдат подготвени от митническите органи), без да е налице явна небрежност по смисъла на второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93?
3. Ако на първия въпрос се отговори отрицателно:
Следва ли да се приеме, че многобройните случаи на неспазване на срока за възлагане на стоките, представени на митницата, на митническо одобрено предназначение или употреба, се считат за „нямащи съществено влияние върху правилното функциониране на временния склад или съответната митническа процедура“, когато такова предназначение или употреба е възложено след изтичането на срока и удължаване на срока не би било оправдано по член 49, параграф 2 от Митническия кодекс?
4. Ако на въпрос 2, буква б) или въпрос 3 се отговори отрицателно:
Приложим ли е член 900, параграф 1, буква о) от Регламент № 2454/93, въведен с член 1, параграф 29 от Регламент (ЕО) № 3254/94 на Комисията от 19 декември 1994 година, относно допустимостта за преференциални ставки или общностен режим, и за предоставянето на други форми на преференциално тарифно третиране?
5. Ако на въпрос 4 се отговори отрицателно:
Задължени ли са митническите органи и съдилищата да проверяват служебно дали са изпълнени всички релевантни критерии за възстановяване, дори когато заявителят изрично основава искането си за възстановяване само на едно правно основание, което налага, при обстоятелства като тези в настоящия случай, да се провери дали са изпълнени условията по второто тире на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс във връзка с първото изречение на член 905, параграф 1 от Регламент № 2454/93 по отношение на декларации за допускане за свободно обращение, при които са представени валидни сертификати за движение по форма EUR.1 или сертификати за произход по форма А, и когато съществува възможност за пълно или частично освобождаване от вносни мита за стоки, които са били реимпортирани след пасивно усъвършенстване (диференциално митническо оформяне) или стоки, върнати след ремонт?
6. Когато са изпълнени критериите за възстановяване, предвидени в член 900, параграф 1, буква о) от Регламент № 2454/93, може ли по принцип да се приеме, че заинтересованото лице не е действало с измамно намерение или по начин, който е явно небрежен?
7. Ако на въпрос 6 и/или въпрос 4 се отговори отрицателно:
Следва ли понятието „offensichtliche Fahrlässigkeit“ (явна небрежност) във второто тире на член 239, параграф 1 от Митническия кодекс да се определя според обективни и/или субективни критерии и има ли същото значение като понятието „grobe Fahrlässigkeit“ (явна небрежност) във второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93 и понятието „offenkundige Fahrlässigkeit“ (очевидна небрежност) в член 212а
Може ли да се приеме, че не е налице „явна небрежност“ по смисъла на член 239 от Митническия кодекс, когато митнически дълг при внос е възникнал по член 204, параграф 1, буква а) поради причини като посочените в примерите във въпрос 2, буква б), при положение че в продължение на много месеци не е спазен срокът по член 49, параграф 1 от Митническия кодекс и не са налице обстоятелства, оправдаващи удължаване на срока, така че е налице и явна небрежност по второто тире на член 859 от Регламент № 2454/93?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.