Обща митническа тарифа
Обща митническа тарифа
Дело C-156/16: Tigers, Съдебно решение от 12 октомври 2017 г.
Трябва ли член 1, параграф 3 от Регламент за изпълнение № 412/2013 да се тълкува в смисъл, че за целите на определяне на окончателно антидъмпингово мито разрешава да се представи след митническото деклариране валидна търговска фактура, когато са изпълнени всички други предварителни условия, необходими за получаване на конкретна за предприятието антидъмпингова митническа ставка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-156/16: Tigers, Заключение от 15 юни 2017 г.
1) Допуска ли член 1, параграф 3 от [Регламент за изпълнение № 412/2013] за целите на първоначалното определяне на окончателно антидъмпингово мито да се представи впоследствие валидна търговска фактура в случаите, когато са изпълнени всички други условия, необходими за прилагане на индивидуална антидъмпингова митническа ставка?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: налице ли е противоречие с член 78 от [Митническия кодекс], ако в рамките на процедура за проверка митническият орган отхвърли искане за възстановяване на антидъмпингово мито с мотива, че деклараторът е представил надлежно изготвена търговска фактура едва след митническото деклариране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-154/16: Latvijas dzelzceļš, Съдебно решение от 18 май 2017 г.
Трябва ли член 203, параграф 1 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че е приложим винаги когато в получаващото митническо учреждение по режима на външен общностен транзит не е представен пълният обем на стоката, включително и при надлежно доказване, че същата е била напълно унищожена или безвъзвратно загубена?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли надлежното доказване на пълното унищожаване на стоката и следователно обстоятелството, че е изключено влизането ѝ в икономическия оборот на държавата членка, да обоснове прилагането на член 204, параграф 1, буква a) и член 206 от [Митническия кодекс], така че при изчисляването на митническото задължение да не се включват унищожените при външния общностен транзит стоки?
Ако член 203, параграф 1, член 204, параграф 1, буква a) и член 206 от [Митническия кодекс] трябва да се тълкуват в смисъл, че върху обема унищожена при външния общностен транзит стока се начислява вносно мито, следва ли член 2, параграф 1, буква г) и членове 70 и 71 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че в този случай заедно с вносните мита трябва да се заплати и [ДДС], макар и да е изключено действителното влизане на стоката в икономическия оборот на държавата членка?
Трябва ли член 96 от [Митническия кодекс] да се тълкува в смисъл, че главното отговорно лице е винаги отговорно за плащането на посоченото митническо задължение, както е предвидено в режима на външен общностен транзит, независимо дали превозвачът е изпълнил задълженията си по член 96, параграф 2 от посочения кодекс?
Трябва ли член 94, параграф 1, член 96, параграф 1 и член 213 от [Митническия кодекс] да се тълкуват в смисъл, че митническият орган на държава членка е длъжен да обяви за солидарно отговорни всички лица, които в конкретния случай трябва да се считат за отговорни за плащането на митническото задължение наред с главното отговорно лице в съответствие с разпоредбите на този кодекс?
Ако отговорът на предходния въпрос е утвърдителен и ако законите на държавата членка по принцип обвързват задължението за плащане на [ДДС] върху внос на стоки с режима на пускането на стоките в свободно обращение, трябва ли членове 201, 202 и 205 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че държавата членка е длъжна да обяви за солидарно отговорни за плащането на [ДДС] всички лица, които в конкретния случай трябва да се считат за отговорни за плащането на митническото задължение в съответствие с разпоредбите на [Митническия кодекс]?
Ако отговорите на петия и шестия въпрос са утвърдителни, могат ли член 96, параграф 1 и член 213 от [Митническия кодекс] и членове 201, 202 и 205 от [Директивата за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че в случай че митническото учреждение на държавата членка погрешно не е потърсило солидарната отговорност за митническото задължение от някое от лицата, задължени наред с главното отговорно лице, това обстоятелство само по себе си може да оправдае освобождаването на главното отговорно лице от отговорността за митническото задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-51/16: Stryker EMEA Supply Chain Services, Съдебно решение от 26 април 2017 г.
Трябва ли позиция 9021 от КН да се тълкува в смисъл, че в тази позиция могат да бъдат класирани винтове за импланти като [разглежданите в главното производство], които са предназначени само да бъдат поставени в човешкото тяло за лечението на фрактури на костите или за закрепването на протези?
Валиден ли е Регламент за изпълнение № 1212/2014 [...]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-435/15: GROFA, Съдебно решение от 22 март 2017 г.
1) а)
Прилага ли се Регламент за изпълнение № 1249/2011 по аналогия за продуктите, които са предмет на главното производство (GoPro HERO3 „Black Edition“, „Black Edition Surf“ и „Black Edition Motorsport“)?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос, валиден ли е Регламент за изпълнение № 1249/2011?
2) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б):
a) Прилага ли се Регламент за изпълнение № 876/2014 по аналогия за продуктите, които са предмет на главното производство?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос, валиден ли е Регламент за изпълнение № 876/2014?
3) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б), трябва ли обяснителните бележки към КН относно подпозиции 8525 80 30, 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН да се тълкуват в смисъл, че непрекъснато записване „най-малко 30 минути“ е налице и когато последователността от видеокадри е записана в отделни файлове, всеки от които с продължителност, по-малка от 30 минути, доколкото при възпроизвеждането на записа зрителят не може да забележи смяната на един файл с друг?
4) При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос, буква а) или б), и при утвърдителен отговор на втория преюдициален въпрос, букви а) и б), и на третия преюдициален въпрос, изключва ли се класирането на записващи видеокамери за записване на сигнали от външен източник в подпозиция 8525 80 99 от КН от обстоятелството, че те не могат да възпроизвеждат тези сигнали чрез външен телевизионен приемник или монитор?
1) Следва ли обяснителните бележки към КН към подпозиция 8525 80 30 и подпозиции 8525 80 91 и 8525 80 99 от КН да се тълкуват в смисъл, че е налице „един запис от минимум 30 минути“, когато в режим „video record“ могат да се записват по-дълги от 30 минути последователности от видеокадри, но се съхраняват в отделни файлове със съответна продължителност, по-малка от 30 минути, като при възпроизвеждането на всеки файл с продължителност, по-малка от 30 минути, наблюдаващият трябва да отвори отделно всеки файл, при положение че е налице възможност съдържащите се в тези файлове видеокадри да се свържат в компютър посредством предоставен от GoPro Coöperatief софтуер и по този начин да се съхранят като един видеофилм в компютър с продължителност от повече от 30 минути в един-единствен файл?
2) Допустимо ли е класиране на записващи видеокамери, които могат да записват сигнали от външни източници, в подпозиция 8525 80 99 от КН, при положение че сигналите не могат да бъдат възпроизведени чрез външен телевизионен екран или монитор, тъй като въпросните записващи видеокамери, например „GoPro Hero 3 Silver Edition“, могат да възпроизвеждат единствено записаните посредством техните лещи файлове на външен телевизионен екран или монитор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-47/16: Veloserviss, Съдебно решение от 16 март 2017 г.
1) Трябва ли задължението на вносителя за добросъвестност, съдържащо се в член 220, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс], да се разбира в смисъл, че:
а) включва задължението на вносителя да установи обстоятелствата, при които е издаден полученият от износителя сертификат за произход формуляр А (сертификатите за частите, от които е съставена стоката, участието на износителя в производството на стоката и т.н.)?
б) вносителят е действал недобросъвестно само поради това че износителят е действал недобросъвестно (например когато износителят не е разкрил действителния произход на разходите, себестойността на частите, от които е съставена стоката, и т.н. пред митническите органи на държавата на износ?
в) задължението за добросъвестност не е изпълнено само поради това че износителят е предоставил невярна информация на митническите органи на държавата на износ дори когато самите митнически органи са допуснали грешки при издаването на сертификата?
2) Може ли задължението на вносителя за добросъвестност, съдържащо се в член 220, параграф 2, буква б) от [Митническия кодекс], да бъде доказано в достатъчна степен чрез общото описание на ситуацията и заключението, съдържащи се в доклада на OLAF, или въпреки това митническите органи са длъжни да съберат допълнителни доказателства за действията на износителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/16: Heta Asset Resolution Bulgaria, Определение от 2 март 2017 г.
Кой се счита за износител по смисъла на член 161, параграф 5 от Митническия кодекс и член 788 от Регламента за прилагане при прехвърляне на собственост върху стоки на лице извън митническата територия?
Могат ли митническите органи да изискват други доказателства освен договор за продажба и дерегистрация на плавателен съд, и при какви условия това е допустимо?
Обвързан ли е митническият орган, компетентен да приеме декларация за износ със задна дата, от преценката на друг митнически орган относно достатъчността на представените доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/16: Heta Asset Resolution Bulgaria, Определение от 2 март 2017 г.
Кой се счита за износител по смисъла на член 161, параграф 5 от Регламент № 2913/92, когато стоките се продават на лице, установено извън митническата територия на Съюза?
Допустимо ли е митническите органи да изискват допълнителни доказателства за напускане на стоките от територията на Съюза, освен договора за продажба и дерегистрацията на плавателния съд, при спазване на принципа на пропорционалност?
Обвързан ли е един митнически орган от преценката на друг митнически орган относно достатъчността на доказателствата за напускане на стоките от митническата територия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.