Свободно движение на капитали
Свободно движение на капитали
Дело C-282/04: Комисия/Нидерландия, Заключение от 6 април 2006 г.
Нарушение на член 56 ЕО чрез запазване на специални права („златни акции“) от страна на нидерландската държава в KPN NV и TPG NV, които представляват ограничение на свободното движение на капитали.
Нарушение на член 43 ЕО чрез запазване на специални права („златни акции“) от страна на нидерландската държава в KPN NV и TPG NV, които представляват ограничение на свободата на установяване.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/04: Kerckhaert и Morres, Заключение от 6 април 2006 г.
Следва ли член 56, параграф 1 ЕО (член 73б, параграф 1 от Договора за ЕО към момента на релевантните факти) да се тълкува в смисъл, че забранява ограничение, произтичащо от разпоредба на законодателството за данък върху доходите на държава членка (в случая Белгия), която подлага дивидентите от дружества-резиденти и дивидентите от дружества, установени в друга държава членка, на една и съща единна данъчна ставка, без във втория случай да предвижда приспадане на данъка, удържан при източника в тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-446/04: Test Claimants in the FII Group Litigation, Заключение от 6 април 2006 г.
1. Противоречи ли на член 43 или 56 ЕО това, че държава-членка поддържа в сила и прилага мерки, които освобождават от корпоративен данък дивиденти, получени от дружество, установено в тази държава-членка, от други установени в нея дружества, и които облагат с корпоративен данък дивиденти, получени от това дружество от дружества, установени в други държави-членки (след предоставяне на облекчение за двойно данъчно облагане за всеки удържан данък върху дивидента и, при определени условия, за данъка върху печалбата, платен от дружествата, установени в други държави-членки, върху печалбите, от които са изплатени дивидентите)?
2. Когато държава-членка има система, която при определени обстоятелства налага авансов корпоративен данък (ACT) върху изплащането на дивиденти от установено в нея дружество на неговите акционери и предоставя данъчен кредит на акционерите, установени в тази държава-членка, във връзка с тези дивиденти, противоречи ли на член 43 или 56 ЕО или на член 4, параграф 1 или член 6 от Директива 90/435/ЕИО това, че държавата-членка поддържа в сила и прилага мерки, които позволяват на установеното в нея дружество да изплаща дивиденти на своите акционери, без да бъде задължено да плаща ACT до степента, в която е получило дивиденти от дружества, установени в тази държава-членка (директно или индиректно чрез други установени в тази държава-членка дружества), и не предвиждат възможност установеното в нея дружество да изплаща дивиденти на своите акционери, без да бъде задължено да плаща ACT до степента, в която е получило дивиденти от дружества, установени в други държави-членки?
3. Противоречи ли на разпоредбите на правото на ЕО, посочени във въпрос 2 по-горе, това, че държавата-членка поддържа в сила и прилага мерки, които позволяват ACT да бъде прихващан срещу задължението на дружеството, изплащащо дивиденти, както и на други дружества в групата, установени в тази държава-членка, към корпоративния данък в тази държава-членка върху техните печалби: (i) но които не предвиждат никаква форма на прихващане на ACT или еквивалентно облекчение (като например възстановяване на ACT) по отношение на печалби, реализирани, било в тази държава, било в други държави-членки, от дружества в групата, които не са установени в тази държава-членка; и/или (ii) които предвиждат, че всяко облекчение за двойно данъчно облагане, от което се ползва установено в тази държава-членка дружество, намалява задължението за корпоративен данък, срещу което може да бъде прихванат ACT?
4. Когато държавата-членка има мерки, които при определени обстоятелства позволяват на установени в нея дружества, ако изберат това, да възстановят платения ACT върху разпределенията към своите акционери до степента, в която разпределенията са получени от установените в нея дружества от дружества, установени в други държави-членки (включително за тази цел дружества, установени в трети държави), противоречи ли на член 43 или 56 ЕО или на член 4, параграф 1 или член 6 от Директива 90/435/ЕИО това, че тези мерки: (i) задължават установените в нея дружества да платят ACT и да го възстановят впоследствие; и (ii) не предвиждат акционерите на установените в нея дружества да получат данъчен кредит, който биха получили при дивидент от установено в нея дружество, което не е получило дивиденти от дружества, установени в други държави-членки?
5. Когато, преди 31 декември 1993 г., държава-членка е приела мерките, описани във въпроси 1 и 2, а след тази дата е приела допълнителните мерки, описани във въпрос 4, и ако последните мерки представляват ограничение, забранено от член 56 от Договора за ЕО, следва ли това ограничение да се счита за ново ограничение, което не е съществувало на 31 декември 1993 г.?
6. В случай че някоя от мерките, посочени във въпроси 1 до 5, е в нарушение на някоя от посочените разпоредби на правото на Общността, тогава при обстоятелства, при които установеното в държавата-членка дружество или други дружества от същата група предявяват следните искове във връзка със съответните нарушения: (i) иск за възстановяване на неправомерно събран корпоративен данък при обстоятелствата, посочени във въпрос 1; (ii) иск за възстановяване (или обезщетение за загубата) на облекчения, приложени към неправомерно събрания корпоративен данък при обстоятелствата, посочени във въпрос 1; (iii) иск за възстановяване (или обезщетение за) ACT, който не е могъл да бъде прихванат срещу задължението на дружеството за корпоративен данък или по друг начин облекчен и който не би бил платен (или би бил облекчен), ако не беше нарушението; (iv) иск, когато ACT е бил прихванат срещу корпоративен данък, за загуба на ползване на парични средства между датата на плащане на ACT и такова прихващане; (v) иск за възстановяване на корпоративен данък, платен от дружеството или от друго дружество от групата, когато някое от тези дружества е поело задължение за корпоративен данък, като се е отказало от други облекчения, за да може неговият ACT да бъде прихванат срещу задължението му за корпоративен данък (ограниченията, наложени върху прихващането на ACT, водещи до остатъчно задължение за корпоративен данък); (vi) иск за загуба на ползване на парични средства поради това, че корпоративният данък е бил платен по-рано, отколкото би бил в противен случай, или за последващо загубени облекчения при обстоятелствата, посочени в (v) по-горе; (vii) иск от установеното в държавата-членка дружество за плащане (или обезщетение за) излишък от ACT, който това дружество е прехвърлило на друго дружество от групата и който е останал необлекчен, когато това дружество е било продадено, разделено или е влязло в ликвидация; (viii) иск, когато ACT е бил платен, но впоследствие възстановен по разпоредбите, описани във въпрос 4, за загуба на ползване на парични средства между датата на плащане на ACT и датата на неговото възстановяване; (ix) иск за обезщетение, когато установеното в държавата-членка дружество е избрало да възстанови ACT по реда, описан във въпрос 4, и е обезщетило своите акционери за невъзможността да получат данъчен кредит, като е увеличило размера на дивидента, по отношение на всеки от тези искове, следва ли той да се счита за: иск за възстановяване на неправомерно събрани суми, които възникват като последица и допълнение към нарушението на горепосочените разпоредби на правото на Общността; или иск за обезщетение или вреди, при който трябва да са изпълнени условията, определени в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или иск за плащане на сума, представляваща неправомерно отказана облага?
7. В случай че отговорът на някоя част от въпрос 6 е, че искът е иск за плащане на сума, представляваща неправомерно отказана облага: (i) представлява ли такъв иск последица и допълнение към правото, предоставено от горепосочените разпоредби на правото на Общността; или (ii) трябва ли да са изпълнени условията за възстановяване, определени в съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или (iii) трябва ли да бъдат изпълнени някакви други условия?
8. Има ли значение за отговорите на въпроси 6 или 7 дали съгласно националното право исковете, посочени във въпрос 6, се предявяват като реституционни искове или се предявяват или трябва да бъдат предявени като искове за вреди?
9. Какви указания, ако има такива, счита Съдът на Европейските общности за уместно да предостави в настоящия случай относно обстоятелствата, които националният съд трябва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението по съединени дела C-46/93 и C-48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално относно това дали, предвид състоянието на съдебната практика на Съда на Европейските общности по тълкуването на съответните разпоредби на правото на Общността, нарушението е било извиняемо или относно това дали в конкретния случай съществува достатъчна причинно-следствена връзка, за да се приеме, че има „пряка причинно-следствена връзка“ по смисъла на това решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-452/04: Fidium Finanz, Заключение от 16 март 2006 г.
1. Може ли предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, в случая Швейцария, да се позовава на свободното движение на капитали по член 56 ЕО по отношение на търговското предоставяне на кредити на жители на държава членка на Европейския съюз, в случая Федерална република Германия, спрямо тази държава членка и мерките, предприети от нейните органи или съдилища, или подготовката, предоставянето и изпълнението на такива финансови услуги се обхващат единствено от свободата на предоставяне на услуги по член 49 и сл. ЕО?
2. Може ли предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, да се позовава на свободното движение на капитали по член 56 ЕО, когато предоставя кредити търговски или предимно на жители, пребиваващи в Европейския съюз, и има седалище в държава, в която не подлежи, по отношение на започването и упражняването на тази стопанска дейност, на изискване за предварително разрешение от държавен орган на тази държава или на изискване за редовен надзор върху своята стопанска дейност по начин, който е обичаен по отношение на кредитните институции в Европейския съюз, и в конкретния случай във Федерална република Германия, или позоваването на свободното движение на капитали в такъв случай представлява злоупотреба с правото?
Може ли такова предприятие да бъде третирано, по отношение на правото на Европейския съюз, по същия начин като лица и предприятия, установени на територията на съответната държава членка, по отношение на задължението за получаване на разрешение, въпреки че няма седалище в тази държава членка и също така не поддържа клон там?
3. Представляват ли разпоредби, които обуславят търговското предоставяне на кредити от предприятие, което има седалище в държава извън Европейския съюз, на жители в Европейския съюз от предварително получаване на разрешение от орган на съответната държава членка на Европейския съюз, в която пребивава кредитополучателят, ограничение на свободното движение на капитали по член 56 ЕО?
В този смисъл има ли значение дали неразрешеното търговско предоставяне на кредити представлява престъпление или само административно нарушение?
4. Оправдано ли е изискването за предварително разрешение, посочено в въпрос 3, по член 58, буква б) ЕО, по-специално по отношение на:
– защита на кредитополучателите от договорни и финансови задължения към лица, чиято надеждност не е била предварително проверена,
– защита на тази категория лица от предприятия или лица, които действат неправомерно по отношение на счетоводството си и задължението си по общите правила да предоставят на клиентите си съвети и информация,
– защита на тази категория лица от неподходяща или неправомерна реклама,
– гарантиране, че кредитодателят разполага с адекватни финансови ресурси,
– защита на капиталовия пазар от неконтролирано предоставяне на големи кредити и
– защита на капиталовия пазар и обществото като цяло от престъпни практики, обхванати по-специално от разпоредбите за борба с изпирането на пари и тероризма?
5. Обхваща ли член 58, буква б) ЕО формулирането на изискване за разрешение, допустимо по принцип съгласно правото на Общността – в смисъла на въпрос 3 – за получаването на което е задължително предприятието да има централно управление или поне клон в съответната държава членка, по-специално с цел:
– да се даде възможност бизнес процесите и транзакциите да бъдат действително и ефективно контролирани, т.е. дори с малко или никакво предизвестие, от органите на съответната държава членка,
– да се направят бизнес процесите и транзакциите напълно разбираеми чрез наличните или предоставени документи в държавата членка,
– да се осигури достъп до лицата, носещи лична отговорност за предприятието на територията на държавата членка и
– да се гарантира или поне улесни изплащането на вземанията на клиентите на предприятието в рамките на държавата членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-374/04: Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation, Заключение от 23 февруари 2006 г.
1. Противоречи ли на член 43 ЕО или 56 ЕО (с оглед на членове 57 ЕО и 58 ЕО) (или на техните предходни разпоредби):
(а) За държава членка А (като Обединеното кралство)
i. да приеме и поддържа в сила законодателство, което предоставя право на пълен данъчен кредит по отношение на дивиденти, изплащани от дружества, установени в държава членка А („релевантни дивиденти“), на индивидуални акционери, установени в държава членка А;
ii. да прилага разпоредба в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, сключени с определени други държави членки и трети държави, която предоставя право на пълен данъчен кредит (намален с данъка, предвиден в тези спогодби) по отношение на релевантни дивиденти на индивидуални акционери, установени в тези други държави членки и трети държави;
но да не предоставя право на какъвто и да е данъчен кредит (нито пълен, нито частичен) по отношение на релевантни дивиденти, когато те се изплащат от дъщерно дружество, установено в държава членка А (като Обединеното кралство), на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), нито по вътрешното законодателство, нито по условията на спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между тези държави;
(б) За държава членка А (като Обединеното кралство) да прилага разпоредба в приложимата спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество майка, установено в държава членка В (като Нидерландия), но да не предоставя такова право на дружество майка, установено в държава членка Б (като Германия), когато няма разпоредба за частичен данъчен кредит в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Б;
(в) За държава членка А (като Обединеното кралство) да не предоставя право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти на дружество, установено в държава членка В (като Нидерландия), което се контролира от дружество, установено в държава членка Б (като Германия), когато държава членка А прилага разпоредби в спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, които предоставят такова право:
1) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка В;
2) на дружества, установени в държава членка В, които се контролират от лица, установени в държава членка Г (като Италия), когато има разпоредба, предоставяща право на частичен данъчен кредит по отношение на релевантни дивиденти в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държава членка А и държава членка Г;
3) на дружества, установени в държава членка Г, независимо от това кой ги контролира?
(г) Има ли значение за отговора на въпрос 1(в), ако дружеството, установено в държава членка В, се контролира не от дружество, установено в държава членка Б, а от дружество, установено в трета държава?
2. Ако отговорът на всички или на някоя част от въпроси 1(а) до (в) е положителен, какви принципи установява правото на Общността по отношение на правата и средствата за защита, с които разполагат засегнатите лица при обстоятелствата, изложени в тези въпроси
По-специално:
(а) Задължена ли е държава членка А да изплати:
i. Пълния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или
ii. Частичния данъчен кредит или сума, равностойна на него; или
iii. Пълния или частичния данъчен кредит, или сума, равностойна на тях:
1. след приспадане на всеки допълнителен подоходен данък, платим или който би бил платим, ако дивидентът, изплатен на съответния ищец, беше обложен с данъчен кредит;
2. след приспадане на такъв данък, изчислен на друга основа?
(б) На кого следва да бъде извършено такова плащане:
i. На съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В; или
ii. На съответното дъщерно дружество в държава членка А?
(в) Правото на такова плащане представлява ли:
i. Право на възстановяване на неправомерно събрани суми, така че възстановяването е последица и допълнение към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; и/или
ii. Право на обезщетение или вреди, така че трябва да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; и/или
iii. Право да се възстанови неправомерно отказана облага и, ако е така:
1. такова право последица и допълнение ли е към правото, предоставено от членове 43 и/или 56; или
2. трябва ли да бъдат изпълнени условията за възстановяване, установени в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame; или
3. трябва ли да бъдат изпълнени други условия?
(г) Има ли значение за целите на въпрос 2(в) по-горе дали съгласно вътрешното право на държава А исковете са предявени като реституционни искове или са предявени или трябва да бъдат предявени като искове за вреди?
(д) Необходимо ли е, за да се възстанови, дружеството, което предявява иска, да докаже, че то или неговото дружество майка биха заявили данъчен кредит (пълен или частичен, според случая), ако са знаели, че съгласно правото на Общността имат право на това?
(е) Има ли значение за отговора на въпрос 2(а), че съгласно решението на Съда на Европейските общности в съединени дела C‑397/98 и C‑410/98 Hoechst и Metallgesellschaft съответното дъщерно дружество в държава членка А може да е било възстановено или може по принцип да има право на възстановяване на или във връзка с авансовия корпоративен данък във връзка с дивидента, изплатен на съответното дружество майка в държава членка Б или държава членка В?
(ж) Какви указания, ако има такива, счита за уместно да даде Съдът на Европейските общности в настоящите дела относно обстоятелствата, които националният съд следва да вземе предвид, когато трябва да определи дали има достатъчно сериозно нарушение по смисъла на решението в съединени дела C‑46/93 и C‑48/93 Brasserie du Pêcheur и Factortame, по-специално дали, предвид състоянието на съдебната практика относно тълкуването на съответните разпоредби на правото на Общността, нарушението е било извиняемо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/03: van Hilten-van der Heijden, Съдебно решение от 23 февруари 2006 г.
Член 3, параграф 1 от SW [1956] представлява ли допустимо ограничение по смисъла на член [73c, параграф 1 от Договора]?
Член 3, параграф 1 от SW [1956] представлява ли забранено средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член [73d, параграф 3 от Договора], когато се прилага спрямо движение на капитали между държава членка и трета държава, като се има предвид и Декларацията относно [член 73d] от Договора за създаване на Европейската общност, приета по повод подписването на Заключителния акт и декларациите на междуправителствените конференции за Европейския съюз от 7 февруари 1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-471/04: Keller Holding, Съдебно решение от 23 февруари 2006 г.
Противоречи ли на член 52, във връзка с член 58 от Договора, и на член 73б от този Договор, ако разходите по финансиране, направени от корпорация, които имат пряка икономическа връзка с печалби, които не подлежат на облагане с данък в Германия и произтичат от участие в капиталово дружество, установено в друга държава членка, могат да бъдат приспадани като оперативни разходи само доколкото не се разпределят печалби от това участие на необлагаема основа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-112/05: Комисия/Германия, Определение от 30 януари 2006 г.
Последиците от оттеглянето на държава членка като встъпила страна в съдебно производство пред Съда на Европейския съюз
Задължението на встъпилата страна да понесе собствените си съдебни разноски при оттегляне
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-265/04: Bouanich, Съдебно решение от 19 януари 2006 г.
Трябва ли членове 56 ЕО и 58 ЕО да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка да облага с данък плащане във връзка с обратно изкупуване на акции, изплатено от акционерно дружество в държавата членка, по същия начин като дивидент, без да се допуска право на приспадане на разходите за придобиване на обратно изкупените акции, ако плащането е извършено на акционер, който не е местно лице или постоянно пребиваващ в държавата членка, докато плащане във връзка с обратно изкупуване на акции, извършено от такова акционерно дружество на акционер, който е местно лице или постоянно пребиваващ в държавата членка, се облага с данък като капиталова печалба, с право на приспадане на разходите за придобиване на обратно изкупените акции?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: Когато спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между държавата членка, в която е установено акционерното дружество, и държавата членка, в която е установен акционерът, предвижда по-ниска ставка на данъчно облагане от тази, която се прилага към плащане във връзка с обратно изкупуване на акции, извършено на акционер в първата държава членка, и на акционер във втората държава членка, с позоваване на коментарите към Моделната данъчна конвенция на ОИСР, също се допуска приспадане, съответстващо на номиналната стойност на обратно изкупените акции, допускат ли посочените по-горе членове при тези обстоятелства държава членка да прилага такава разпоредба?
Допускат ли членове 43 ЕО и 48 ЕО държава членка да прилага такава разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-222/04: Cassa di Risparmio di Firenze и др., Съдебно решение от 10 януари 2006 г.
Може ли юридическо лице като това в главното производство, след извършване на проверка, която националният съд следва да извърши, като вземе предвид приложимия към релевантния момент режим, да бъде третирано като „предприятие“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО и като такова да бъде подчинено на общностните правила относно държавните помощи?
Може ли освобождаване от удържане на данък върху дивиденти като това в главното производство, след извършване на проверка, която националният съд следва да извърши, да бъде квалифицирано като държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.