Свободно движение на капитали
Свободно движение на капитали
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Запазва ли се прилагането на ограниченията по отношение на трети страни, закрепено в член 64, параграф 1 ДФЕС, и за прилагането на ограниченията, действащи по силата на национално правило като разглеждания удължен срок за установяване на допълнителни данъчни задължения, което може да се прилага включително в случаи, които изобщо нямат връзка с преките инвестиции, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книжа на капиталовите пазари?
Понятието „движението на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги“ по смисъла на член 64, параграф 1 ДФЕС, обхваща ли и случаи като настоящия, в който местно лице на държава членка има сметка (за ценни книжа) в банкова институция извън Съюза, и има ли значение в това отношение дали тази банкова институция извършва съответни дейности за притежателя на сметката и ако извършва — в какъв обхват?
Закрепеният в член 64, параграф 1 ДФЕС принцип, че се запазва прилагането на ограниченията върху движението на капитали във връзка с предоставянето на финансови услуги, важи ли и за ограничения, които — като разглеждания удължен срок за установяване на допълнителни данъчни задължения — нито се прилагат по отношение на доставчика на услугите, нито уреждат предпоставките и правилата за предоставянето на услугите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.
Представляват ли получаването и предаването на поръчка, която по своето съдържание е управление на портфейл (член 4, параграф 1, точка 9 от Директива 2004/39), инвестиционна услуга по смисъла на член 4, параграф 1, точка 2, първо изречение във връзка с раздел А, точка 1 от приложение I към Директива 2004/39?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.
Следва ли член 41, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от Директива 2007/64 да се тълкува в смисъл, че информацията (в електронна форма), която банката изпраща на електронната пощенска кутия на клиента в рамките на [интернет страницата за онлайн банкиране e-banking], така че клиентът може да извлече тази информация чрез щракване след влизане като регистриран потребител в интернет страницата за онлайн банкиране e-banking, е предоставена на клиента на траен носител?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен:
Следва ли член 41, параграф 1 във връзка с член 36, параграф 1 от [Директива 2007/64] да се тълкува в смисъл, че в такъв случай:
а) информацията е предоставена на разположение от банката на траен носител, но не е предоставена на клиента, а само е осигурена на негово разположение, или
б) става въпрос изобщо само за осигуряване на разположение на информацията без използване на траен носител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Съвместимо ли е със свободата на установяване, свободното движение на капитали или свободното предоставяне на услуги държава членка да приеме и остави да действа правна уредба като член 80 от Taxation of Chargeable Gains Act 1992 (Закон за данъка върху инвестиционния доход от 1992 г.), според който, ако в определен момент доверителните собственици на доверителна собственост престанат да бъдат пребиваващи или обичайно пребиваващи в държавата членка, възниква задължение за плащане на данък върху нереализирания инвестиционен доход от активите, включени в доверителен фонд?
2) Ако се приеме, че такова данъчно задължение ограничава упражняването на съответната свобода, може ли то да бъде обосновано с балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане и пропорционално ли е, при условие че законодателството не предоставя на доверителните собственици възможност за отложено или разсрочено плащане, нито взема предвид последващо намаляване на стойността на активите на доверителната собственост?
3) Засяга ли се някоя от основните свободи, ако държава членка обложи с данък нереализиран инвестиционен доход в размер на увеличението на стойността на активите на доверителна собственост в момента, когато мнозинството от доверителните собственици престанат да бъдат пребиваващи или обичайно пребиваващи в тази държава членка?
4) Оправдано ли е с този данък при излизане да се ограничава съответната свобода, за да се гарантира балансираното разпределение на правомощията за данъчно облагане, в случаите, когато продължава да бъде възможно облагане на реализиран инвестиционен доход, но само при настъпването в бъдеще на определени обстоятелства?
5) Следва ли пропорционалността да зависи от фактите по конкретното дело
По-специално, пропорционално ли е ограничението, породено от такова облагане, ако:
а) законодателството не предвижда възможност за отложено или разсрочено плащане, нито за отчитане на последващо намаляване на стойността на активите на доверителната собственост след излизането,
б) но в конкретния случай на определяне на данъка, предмет на жалбата, активите са продадени, преди той да е станал изискуем и стойността на съответните активи не е намаляла в периода между преместването на доверителната собственост и датата на продажбата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Като се има предвид, че в отговора си на четвъртия въпрос в решение от 12 декември 2006 г. по дело [Test Claimants in the FII Group Litigation (C–446/04 EU:C:2006:774)] Съдът е приел, че членове 43 и 56 от Договора за ЕО — понастоящем членове 49 и 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз — не допускат правна уредба на държава членка, която разрешава на дружества — местни лица, разпределящи на своите акционери дивиденти, произтичащи от получени от тях дивиденти с чуждестранен произход, да изберат режим на облагане, който им позволява да получат обратно авансово платения корпоративен данък, но първо, задължава тези дружества да платят този авансов корпоративен данък и да поискат възстановяване впоследствие и второ, не предвижда данъчен кредит за техните акционери, макар тези акционери да биха имали такъв в случай на разпределение, извършено от дружество — местно лице, въз основа на дивиденти с национален произход: предоставя ли правото на Съюза права на тези акционери на основание член 63 ДФЕС или на друго основание, когато те получават дивиденти, които дружеството е избрало да бъдат изплащани по този режим, по-специално когато акционерът е местно лице в същата държава членка като разпределящото дивидентите дружество?
2) Ако посоченият в първия въпрос акционер няма права по член 63 ДФЕС, може ли същият да изтъкне нарушение на правата, които членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС предоставят на разпределящото дивидентите дружество?
3) Ако на първия или втория въпрос се отговори, че правото на Съюза предоставя права на акционера или той може да се позовава на него, налага ли правото на Съюза някакви изисквания относно вътрешноправните средства за защита, с които акционерът трябва да разполага?
4) Имат ли значение за отговорите на Съда на горните въпроси обстоятелствата, че:
a) акционерът не дължи данък върху доходите в държавата членка за получените дивиденти, така че при разпределение, извършено от дружество — местно лице, извън горепосочения режим, данъчният кредит, на който акционерът има право съгласно вътрешното законодателство, може да доведе до изплащането на този кредит от държавата членка на акционера;
б) националният съд е решил, че нарушаването на правото на Съюза от разглежданата вътрешна правна уредба не е достатъчно съществено, за да възникне задължение на държавата членка за поправяне на вредите по отношение на разпределящото дивиденти дружество в съответствие с принципите, установени в решение [от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame (C–46/93 и C–48/93, EU:C:1996:79)]; или че
в) само в някои случаи дружеството, разпределящо дивидентите в рамките на горепосочения режим, може да е увеличило размера на разпределяните от него суми на всички акционери, така че да им изплати сума, равна на тази, която данъчно освободен акционер би получил при плащането на дивиденти извън този режим?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване за висящото производство пред Съда на Европейския съюз и разпределението на съдебните разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
1) Представлява ли член 31 от Споразумението [ЕО—Тунис] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която да следва прилагане на правото на установяване към разглеждания случай?
2) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба право на установяване твърдените от жалбоподателя последици, а именно че спазването на тази разпоредба налага прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Тунис?
3) Представлява ли член 34 от Споразумението [ЕО—Тунис] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която да следва прилагане на свободното движение на капитали към разглеждания случай, така че направената от жалбоподателя инвестиция да се счита за попадаща в обхвата му?
4) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали твърдените от жалбоподателя последици, а именно налага ли прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Тунис?
5) Обуславя ли разпоредбата на член 89 от Споразумението [ЕО—Тунис] утвърдителен отговор на поставените по-горе въпроси?
6) Обосновано ли е ограничителното третиране на разпределените от [Ciments de Gabés] дивиденти, като се има предвид, че по отношение на Тунис не се прилага рамката за сътрудничество, предвидена в Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане?
7) Представлява ли разпоредбата на член 31 във връзка с член 33, параграф 2 от Споразумението [ЕО—Ливан] ясна, точна, безусловна и следователно пряко приложима норма, от която следва прилагане на свободното движение на капитали към разглеждания случай?
8) При утвърдителен отговор, поражда ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали твърдените от жалбоподателя последици, а именно налага ли прилагането на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, получени от жалбоподателя от дъщерното му дружество в Ливан?
9) Обуславя ли разпоредбата на член 85 от Споразумението [ЕО—Ливан] утвърдителен отговор на поставените по-горе въпроси?
10) Обосновано ли е ограничителното третиране на разпределените от [Ciments de Sibline] дивиденти, като се има предвид, че по отношение на Република Ливан не се прилага рамката за сътрудничество, предвидена в [Директива 77/799]?
11) Приложима ли е в разглеждания случай разпоредбата на член 56 ЕО (понастоящем 63 ДФЕС) и, при утвърдителен отговор, предполага ли предвиденото в посочената разпоредба свободно движение на капитали задължително прилагане на предвидения в член 46, параграф 1 от CIRC механизъм за пълно приспадане по отношение на дивидентите, разпределени в полза на жалбоподателя за финансовата 2009 г. от [Ciments de Gabés] и [Ciments de Sibline], или евентуално на механизма за частично приспадане, предвиден в параграф 8 от същата разпоредба?
12) Дори да се приеме, че свободното движение на капитали е приложимо в разглеждания случай, обосновано ли е неприлагането към въпросните дивиденти на предвидените в действащото тогава португалско законодателство механизми за премахване или за намаляване на икономическото двойно данъчно облагане, от факта, че по отношение на Тунис и на Ливан не се прилага рамката за сътрудничество, установена в [Директива 77/799]?
13) Допуска ли предвидената в член 57, параграф 1 ЕО (понастоящем член 64 ДФЕС) предпазна клауза свободното движение на капитали с твърдените от жалбоподателя последици?
14) Следва ли предвидената в член 57, параграф 1 ЕО (понастоящем член 64 ДФЕС) предпазна клауза да не се прилага поради междувременното въвеждане на режим на данъчни предимства за инвестициите с договорен характер, въведен с член 41, параграф 5, буква b) от EBF, и режима, предвиден в член 42 от EBF, за дивидентите, произхождащи от страните от африканския континент с официален език португалски и Източен Тимор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2016 г.
Прилага ли се член 100 от Процедурния правилник на Съда в случай на оттегляне на преюдициално запитване от национален съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Изисква ли правото на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, при определени обстоятелства […] национален давностен срок като предвидения в член 100 от съгласуваните закони за държавното счетоводство, приложим към искане за обезщетение, отправено от частноправен субект срещу белгийската държава за нарушение от законодателя на член 43 ЕО […], да започва да тече едва когато това нарушение е било констатирано или, напротив, принципът на ефективност при тези обстоятелства е гарантиран в достатъчна степен от възможността частноправният субект да прекъсне давностния срок, като предприеме чрез съдебен изпълнител действия по принудително изпълнение?
Трябва ли членове 43 ЕО, 49 ЕО и 56 ЕО и понятието „изцяло вътрешно положение“, което може да ограничи възможността на страна по спор пред национален съд да се позовава на тези разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на правото на Съюза в спор между белгийски гражданин и белгийската държава, при който се търси обезщетение за вредите, причинени с твърдяното нарушаване на правото на Съюза чрез приемането и запазването в сила на белгийско законодателство като това в член 3 от Кралски указ № 143 […], което се прилага еднакво към белгийските граждани и към гражданите на другите държави членки?
Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза и член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат изключване на правилото за силата на пресъдено нещо, когато става въпрос да се преразгледа или да се отмени съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, което се оказва, че противоречи на правото на Съюза, а обратно, че допускат да не се прилага национално правило за силата на пресъдено нещо, когато последното диктува да се приеме въз основа на това съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, но противоречащо на правото на Съюза, друго съдебно решение, с което се затвърждава допуснатото с първото съдебно решение нарушение на правото на Съюза?
Би ли могъл Съдът да потвърди, че въпросът дали правилото за силата на пресъдено нещо трябва да се изключи по отношение на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо, но противоречащо на правото на Съюза, когато се иска преразглеждане или отмяна на това решение, по същество не е въпрос, идентичен по смисъла на съдебните решения [от 27 март 1963 г., Da Costa и др. (28/62—30/62, EU:C:1963:6), и от 6 октомври 1982 г., Cilfit и др. (283/81, EU:C:1982:335),] с въпроса дали правилото за силата на пресъдено нещо [трябва да се изключи по отношение на съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо], но противоречащо на правото на Съюза, когато се иска приемането на (ново) решение, с което ще се повтори нарушението на правото на Съюза, така че юрисдикцията, действаща като последна инстанция, не може да избегне задължението си за отправяне на преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Следва ли разпоредбите на член 4 от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения във връзка със съображения 1 и 4 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че същите са приложими само по отношение на сетълмента в системите за сетълмент на ценни книжа, или тези разпоредби се прилагат и по отношение на всяка сметка, открита в банка, включително разплащателна сметка, която не се използва за сетълмент на сделки с ценни книжа?
Следва ли разпоредбите на членове 3 и 8 от Директива 2002/47 във връзка със съображения 3 и 5 от посочената директива да се тълкуват в смисъл, че целта на Директивата е да осигури изключително благоприятно приоритетно третиране на кредитните институции в случаите на несъстоятелност на техни клиенти, по-конкретно спрямо останалите кредитори на тези клиенти като работници и служители — за вземанията им за трудово възнаграждение, държавата — за публични вземания и обезпечените кредитори, вземанията на които са гарантирани с обезпечения, ползващи се с обществено доверие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.