Свободно движение на капитали
Свободно движение на капитали
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.
Изисква ли се предоставяне на достатъчно фактически и правен контекст на Съда при преюдициално запитване относно основните свободи по ДФЕС?
Може ли да се отправи преюдициално запитване без наличие на трансграничен елемент, когато спорът засяга само една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Попада ли в обхвата на Директива 2002/92 дейност, при извършването на която застрахователният посредник не е имал намерение действително да сключва застрахователен договор
От значение ли е дали лицето още преди започването на дейността е възнамерявало да не сключи такъв договор, или е решило това впоследствие?
В описаното в първия въпрос, буква а) положение от значение ли е дали наред с фиктивната дейност посредникът е извършвал и действителна дейност по застрахователно посредничество?
Отново в описаното в първия въпрос, буква а) положение от значение ли е, че за клиента на пръв поглед тази дейност изглежда като подготвителна работа за сключване на застрахователен договор
От значение ли е възприятието на клиента за това има ли застрахователно посредничество, независимо дали това възприятие е правилно или не?
Урежда ли Директива 2002/92 консултациите, независимо дали са финансови или други, които се дават в рамките на застрахователно посредничество, но сами по себе си не се отнасят до действителното сключване или запазване на застрахователен договор
Във връзка с това кои са приложимите разпоредби по-специално за консултация относно влагането на капитал в контекста на капиталова застраховка?
Когато консултация като описаната във втория въпрос, буква а) отговаря на определението за инвестиционна консултация по Директива 2004/39, попада ли тя и в обхвата на разпоредбите на тази директива или попада в обхвата единствено на тези разпоредби
Ако такава консултация попада в обхвата и на Директива 2004/39, разпоредбите на едната директива прилагат ли се с предимство спрямо разпоредбите на другата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли член 9, параграф 1 от Регламент [№ 1889/2005] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от посочения регламент допуска да се наложи глоба в размер до двукратната стойност на платежните средства, предмет на нарушението?
Следва ли член 9, параграф 1 от Регламент [№ 1889/2005] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която за отегчаващи обстоятелства при неизпълнение на задължението за деклариране се считат липсата на доказателства за законния произход на платежните средства и несъответствието между извършваната от съответното лице дейност [и размера на пренасяната сума]?
При утвърдителен отговор на първите два въпроса, следва ли член 9, параграф 1 от Регламент [№ 1889/2005] да се тълкува в смисъл, че налагането на глоба, чийто размер, независимо от стойността на пренасяните средства, достига 25 % от недекларираната сума пари в брой, отговаря на изискването за съразмерност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Трябва ли член 14, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/24/ЕС, когато High Court (Висш съд, Ирландия) определя дали „единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки“ — издаден на 14 ноември 2012 г. от митническата служба в Патра и отнасящ се до административни санкции и глоби в размер на 1097505,00 EUR (възлизащи заедно с лихвите и санкциите на 1507971,88 EUR), наложени на 15 юли 2009 г. за действия, за които се предполага, че са контрабанда, извършена на 26 юли 2002 г. — подлежи на изпълнение в Ирландия:
– да приложи правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в разумен срок за гражданин на Ирландия и на Европейския съюз във връзка с искането за изпълнение (член 47 от Хартата и членове 6 и 13 ЕКПЧ, чието съдържание съответства на правата, предоставени на гражданите от членове 34, 38 и 40.3 от Конституцията на Ирландия), при обстоятелства, при които разглежданата процедура е била обяснена за първи път на [заинтересованото лице] само в „неофициален превод“ на английски език […] с писмо от [29 декември 2015 г.] от Министерство на финансите [на Република Гърция] […] до ирландската данъчна администрация и адвокатите на [заинтересованото лице] в Ирландия,
– да вземе предвид целите на Директива 2010/24 за установяване на система за взаимна помощ (съображение 20 от Директива 2010/24) и да изпълни задълженията за предоставяне на по-разширена помощ, произтичащи от ЕКПЧ (съображение 17 от Директива 2010/24), като правото на ефективни правни средства за защита на гражданите по член 47 от Хартата и член 13 от ЕКПЧ,
– да вземе предвид пълната ефикасност на правото на Съюза за неговите граждани, и по-специално точка 63 от решение от 14 януари 2010 г., Kyrian, C‑233/08, [EU:C:2010:11]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Съвместимо ли е с член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП белгийското законодателство, което предвижда различни методи за определяне на облагаемата основа за доходи от недвижими имоти в зависимост от това дали имотът се намира в Белгия или в друга държава — членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство, като за имоти в Белгия се използва кадастрална стойност, а за чуждестранни имоти — реална наемна стойност или действителен наем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Трябва ли член 4, параграф 5 от Директива 2002/47 да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да установят правни норми, които предвиждат, че след обявяването в несъстоятелност на обезпеченото лице (банка в производство по ликвидация) финансовото обезпечение не се включва в масата на несъстоятелността
С други думи, длъжни ли са държавите членки да приемат правни норми, съгласно които обезпеченото лице (банката) да може де факто да удовлетвори вземането си, гарантирано с финансово обезпечение (по-точно паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), дори ако изпълнителното събитие за финансовото обезпечение е настъпило след започването на производството по ликвидация на обезпеченото лице (банката)?
2) С оглед на структурата на Директива 2002/47 трябва ли член 4, параграфи 1 и 5 да се тълкува в смисъл, че предоставя на обезпечителя правото да изисква вземането на обезпеченото лице (банката), гарантирано с финансовото обезпечение (паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), да се удовлетвори първо посредством финансовото обезпечение, и налага на обезпеченото лице съответното задължение по отношение на събирането на неговото вземане, независимо от започналото спрямо него производство по ликвидация?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос и ако обезпечителят удовлетвори чрез използване на други свои активи гарантираното с финансово обезпечение вземане на обезпечения, трябва ли разпоредбите на Директива 2002/47, и по-специално членове 4 и 8, да се тълкуват в смисъл, че в полза на обезпечителя трябва да се дерогират правилата за равно третиране на кредиторите на обявеното в несъстоятелност обезпечено лице (банката) и че обезпечителят трябва да се ползва с предимство пред другите кредитори в производството по несъстоятелност, за да получи обратно финансовото обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли разпоредбите на Директива 97/9/ЕО и на Директива 94/19/ЕО да се тълкуват в смисъл, че вземанията за парични средства, с които са задължени сметки на частни лица в кредитна институция и са заверени сметки, открити на името на тази институция, във връзка със записването на бъдещи прехвърлими ценни книжа, които последната е трябвало да издаде, но в крайна сметка не е издала, тъй като е обявена в неплатежоспособност, се обхващат от схемите за обезщетяване на инвеститорите по Директива 97/9 и/или от схемите за гарантиране на депозитите по Директива 94/19?
Следва ли член 2, параграф 3 от Директива 97/9 да се тълкува в смисъл, че когато за дадени вземания е възможно да се приложат както схемите за гарантиране на депозитите по Директива 94/19, така и схемите за обезщетяване на инвеститорите по Директива 97/9, и националният законодател не е насочил тези вземания към схема съгласно едната или другата директива, сезираният със спора съд може или е длъжен сам да реши от коя схема да се ползват носителите на посочените вземания?
Следва ли член 1, точка 1 от Директива 94/19 и член 1, точка 4, както и член 2, параграф 2, втора алинея от Директива 97/9 да се тълкуват в смисъл, че частноправните субекти могат да се позовават на тях пред националния съд в подкрепа на искания за обезщетение, насочени срещу публичното предприятие, което в държава членка отговаря за схемите за гарантиране на депозитите и обезщетяване на инвеститорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
1) Могат ли разпоредбите на вторичното право на Съюза (по-специално например член 64 или член 65, параграф 1 от Директива 2013/36/ЕС […]) да се прилагат спрямо решението на държавен орган да наложи лихви съгласно законова разпоредба на държава членка, в съответствие с която при превишение на максималните размери на големите експозиции, предвидени в член 395, параграф 1 от [РКИ], на кредитен институт в продължение на 30 дни се налагат лихви в размер на 2 % от превишението на максималния размер на големите експозиции, изчислявани годишно?
2) Недопустима ли е съгласно правото на Съюза (по-специално член 395, параграфи 1 и 5 от [РКИ]), национална разпоредба като член 97, параграф 1, точка 4 от [BWG], когато се налагат (възстановителни) лихви поради нарушение на член 395, параграф 1, макар да са изпълнени предпоставките за прилагането на изключението по член 395, параграф 5?
3) Трябва ли член 48, параграф 3 от […] от (Рамковия регламент за ЕНМ) да се тълкува в смисъл, че може да се приеме, че вече е налице „официално започната надзорна процедура“, когато предприятие подава информация до надзорен орган, или следва да се приеме, че „официално започната надзорна процедура“ е налице, когато надзорният орган вече е постановил решение в паралелна процедура за разглеждането на подобни нарушения, извършени през предишни периоди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.
Допуска ли член 14, параграфи 1 и 2 от Директива 2010/24, когато High Court (Висш съд, Ирландия) определя дали „единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки“ — издаден на 14 ноември 2012 г. от митническата служба в Патра и отнасящ се до административни санкции и глоби в размер на 1 097 505,00 EUR, наложени на 15 юли 2009 г. за контрабанда, за която се твърди, че е била извършена на 26 юли 2002 г. — подлежи на изпълнение в Ирландия:
i) да приложи правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес в разумен срок за гражданин на Ирландия и на Европейския съюз във връзка с искането за изпълнение;
ii) да вземе предвид целите на Директива 2010/24 за установяване на система за взаимна помощ (съображение 20 от Директива 2010/24) и за изпълнение на задълженията за предоставяне на по-разширена помощ, произтичащи от ЕКПЧ (съображение 17 от Директива 2010/24), като правото на ефективни правни средства за защита на гражданите по член 47 от Хартата и член 13 от ЕКПЧ;
iii) да вземе предвид пълната ефикасност на правото на Съюза за неговите граждани?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.
Следва ли членове 49 ДФЕС и 63 ДФЕС и членове 17 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която правата на ползване, които вече са били учредени върху земеделски земи и чиито носители нямат качеството на близък родственик на собственика на тези земи, се погасяват ex lege и съответно се заличават в имотните регистри?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.