Свободно движение на капитали
Свободно движение на капитали
Дело C-191/17: ING-DiBa Direktbank Austria, Съдебно решение от 4 октомври 2018 г.
Следва ли член 4, точка 14 от Директива[та за платежните услуги] да се тълкува в смисъл, че онлайн спестовна сметка, по която клиентът може да внася и съответно от която може да тегли парични средства чрез дистанционно банкиране (без да се съобразява с определен падеж и без особена намеса от страна на банката), посредством прехвърляне на средства от и към водена на негово име референтна сметка (разплащателна сметка в Австрия), също се обхваща от понятието „платежна сметка“ и следователно попада в приложното поле на Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-78/18: Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването), Определение от 26 септември 2018 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-685/16: EV, Съдебно решение от 20 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 20 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Членове 63—65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Намаляване на облагаемата печалба — Дялови участия на дружество майка в капиталово дружество с управление и седалище в трета държава — Дивиденти, разпределени на дружеството майка — Възможност за данъчно приспадане, поставена в зависимост от по-строги условия в сравнение с приспадането на печалбата, получена от дялови участия в неосвободено от данъчно облагане капиталово дружество, учредено по националното право“ По дело C‑685/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Münster (Финансов съд Мюнстер, Германия) с акт от 20 септември 2016 г., постъпил в Съда на 27 декември 2016 г., в рамките на производство по дело EV срещу Finanzamt Lippstadt, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça, председател на състава, E. Levits (докладчик), A. Borg Barthet, M. Berger и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: M. Wathelet, секретар: M. Aleksejev, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 ноември 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за EV, от U. Hohage, Rechtsanwalt, – за Finanzamt Lippstadt, от H.‑J. Sellmann, в качеството на представител, – за германското правителство, от T. Henze и R. Kanitz, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от M. Wasmeier, W. Roels и R. Lyal, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 7 февруари 2018 г., постанови настоящото Решение 1. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-358/16: UBS Europe и др., Съдебно решение от 13 септември 2018 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2004/39/ЕО — Член 54, параграфи 1 и 3 — Обхват на задължението за професионална тайна на националните органи за финансов надзор — Решение, констатиращо загубата на професионална репутация — Случай, обхванат от наказателното право — Харта на основните права на Европейския съюз — Членове 47 и 48 — Право на защита — Достъп до преписката“ По дело C‑358/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour administrative (Въззивен административен съд, Люксембург) с акт от 21 юни 2016 г., постъпил в Съда на 24 юни 2016 г., в рамките на производство по дело UBS Europe SE, по-рано UBS (Luxembourg) SA, Alain Hondequin и др. в присъствието на: DV, EU, Commission de surveillance du secteur financier (CSSF), Ordre des avocats du barreau de Luxembourg, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça (докладчик), председател на състава, A. Tizzano, заместник-председател на Съда, E. Levits, M. Berger и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: J. Kokott, секретар: V. Giacobbo-Peyronnel, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 юни 2017 г., като има предвид становищата, представени: – за UBS Europe SE, от M. Elvinger и L. Arpetti, адвокати, – за г‑н Hondequin и др., от V. Hoffeld, P. Urbany и E. Fronczak, адвокати, – за DV и EU, от J.‑P. Noesen, адвокат, – за Commission de surveillance du secteur financier (CSSF), от A. ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/18: Patrício Teixeira, Определение от 6 септември 2018 г.
Съставлява ли национална данъчна уредба, която облага капиталовите печалби, реализирани от нерезиденти при продажба на недвижим имот в държавата членка, с по-висок данък отколкото облагането на капиталовите печалби на резиденти на същата държава, ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС?
Може ли такова ограничение да бъде оправдано с оглед изключението по член 64, параграф 1 ДФЕС или императивни причини от общ интерес по член 65, параграф 1 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/18: Patrício Teixeira, Определение от 6 септември 2018 г.
Приложима ли е разпоредбата на член 63 ДФЕС към национална уредба, която облага с по-висока данъчна тежест капиталовите печалби от прехвърляне на недвижими имоти, когато това се извършва от нерезидент, в сравнение с резидент?
Може ли подобно ограничение на свободното движение на капитали да бъде обосновано по изключенията, предвидени в членове 64 и 65 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/17: NKBM, Заключение от 5 септември 2018 г.
1. Трябва ли член l, параграф 2, буква в), трето тире от Директива 2003/98, изменен с Директива 2013/37 (консолидиран текст), с оглед на подхода за минимална хармонизация, да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба може да създаде възможност за неограничен (безусловен) достъп до цялата информация, съдържаща се в договори за авторски права и консултантски договори, дори когато те са определени като търговска тайна, и тази правна уредба да предвижда това само по отношение на субекти, намиращи се под доминиращото влияние на държавата, но не и за другите задължени субекти, и дали върху тълкуването оказва влияние и Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на правилата за оповестяването на информация, и по-специално в смисъл, че достъпът до обществена информация съгласно Директива 2003/98 не може да бъде по-широк от предоставяния съгласно единните правила за оповестяване на данни, предвидени в посочения регламент?
2. Трябва ли Регламент № 575/2013, разглеждан в светлината на правилата за оповестяване на информация във връзка с търговската дейност на банките, и по-точно член 446 и член 432, параграф 2 в осма част от този регламент да се тълкуват в смисъл, че тези правила не допускат правна уредба на държава членка, която задължава банка, намирала се или намираща се под доминиращото влияние на публичноправен субект, да оповестява информация за сключени договори за извършване на консултантски, адвокатски, авторски и други интелектуални услуги, и по-точно информация за вида сключена сделка, договорния партньор (за юридическите лица — наименование или фирма, седалище и адрес на управление), стойността на договора, размера на отделните плащания за горепосочените услуги, датата на сключване на договора, продължителността на търговското правоотношение и сходни данни, съдържащи се в приложенията към договорите — цялата информация от периода на доминиращо влияние — без да предвижда каквото и да е изключение от това задължение и без възможност за сравнително претегляне на обществения интерес от получаване на достъп до данните и интереса на банката от запазване на търговската тайна, ако не става въпрос за случай, съдържащ трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-575/17: Sofina и др., Заключение от 7 август 2018 г.
1) Трябва ли членове […] 63 [ДФЕС] и 65 [ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че самият недостиг на ликвидни средства, произтичащ от облагането с данък, удържан при източника, на дивидентите, платени на губещите дружества — чуждестранни лица, докато губещите дружества — местни лица, се облагат върху размера на получаваните от тях дивиденти само за данъчната година, в която евентуално отново са отчели печалба, представлява разлика в третирането, която е показателна за ограничаването на свободното движение на капитали?
2) Може ли евентуалното ограничение на свободното движение на капитали, посочено в предходния въпрос, да са счита, с оглед на изискванията, произтичащи от членове […] 63 [ДФЕС] и 65 [ДФЕС], за обосновано от необходимостта да се гарантира ефективността на събирането на данъка, тъй като дружествата — чуждестранни лица, не подлежат на контрол от френската данъчна администрация, или пък от необходимостта да се запази разпределението на данъчните правомощия между държавите членки?
3) В случай че оспорваното удържане на данък при източника е принципно допустимо от гледна точка на свободното движение на капитали:
– Допускат ли тези разпоредби събирането на данък, удържан при източника, върху дивидентите, платени от дружество — местно лице, на губещо дружество — чуждестранно лице от друга държава членка, когато последното прекрати дейността си, без отново да отчете печалба, докато намиращо се в такова положение дружество — местно лице, в действителност не се облага с данък върху тези дивиденти?
– Трябва ли тези разпоредби да се тълкуват в смисъл, че при наличието на правила за данъчно облагане, третиращи различно дивидентите в зависимост от това дали са изплатени на местни или на чуждестранни лица, следва да се сравни действителната данъчна тежест, която всяко от тях понася за тези дивиденти, така че едно ограничение на свободното движение на капитали — произтичащо от това, че въпросните правила изключват само за чуждестранните лица приспадането на разходите, пряко свързани със самото получаване на дивидентите — да може да се счете за обосновано от разликата в данъчните ставки между облагането по общия режим, за последваща данъчна година, на местните лица и удържането при източника на данък, който се начислява върху изплатените на чуждестранните лица дивиденти, когато с оглед на размера на платения данък тази разлика компенсира разликата в данъчните основи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-553/16: TTL, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Чл. 5, § 4 и чл. 12, буква „б“ от Договора за Европейския съюз допускат ли национална правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК, която възлага на местно дружество — платец на дохода при източника задължение за заплащане на лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава членка, докаже наличието на основание за прилагане на [спогодба за избягване на двойното данъчно облагане], по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер?
Чл. 49, чл. 54, чл. 63 и чл. 65, § 1 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз допускат ли правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК и данъчна практика, при която от дружеството—платец на доход при източника се събират лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава членка, докаже наличието на основание за прилагане на [спогодба за избягване на двойното данъчно облагане], по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/17: AVIABALTIKA, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Трябва ли член 4, параграф 5 от Директива 2002/47 да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да установят правни норми, които предвиждат, че след обявяването в несъстоятелност на обезпеченото лице (банка в производство по ликвидация) финансовото обезпечение не се включва в масата на несъстоятелността
С други думи, длъжни ли са държавите членки да приемат правни норми, съгласно които обезпеченото лице (банката) да може де факто да удовлетвори вземането си, гарантирано с финансово обезпечение (по-точно паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), дори ако изпълнителното събитие за финансовото обезпечение е настъпило след започването на производството по ликвидация на обезпеченото лице (банката)?
С оглед на структурата на Директива 2002/47 трябва ли член 4, параграфи 1 и 5 да се тълкува в смисъл, че предоставя на обезпечителя правото да изисква вземането на обезпеченото лице (банката), гарантирано с финансовото обезпечение (паричните средства по сметката в банката и вземането за тези средства), да се удовлетвори първо посредством финансовото обезпечение, и налага на обезпеченото лице съответното задължение по отношение на удовлетворяването на неговото вземане, независимо от започналото спрямо него производство по ликвидация?
При отрицателен отговор на втория въпрос и ако обезпечителят удовлетвори чрез използване на други свои активи гарантираното с финансово обезпечение вземане на обезпечения, трябва ли разпоредбите на Директива 2002/47, и по-специално членове 4 и 8, да се тълкуват в смисъл, че в полза на обезпечителя трябва да се дерогират правилата за равно третиране на кредиторите на обявеното в несъстоятелност обезпечено лице (банката) и че обезпечителят трябва да се ползва с предимство пред другите кредитори в производството по несъстоятелност, за да получи обратно финансовото обезпечение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.