Свободно движение на капитали
Свободно движение на капитали
Дело C-707/17: Pinzaru и Cirstinoiu, Определение от 12 юли 2018 г.
Противоречи ли на принципа на пропорционалност и на изискванията на член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 национална правна уредба, която за неизпълнение на задължението за деклариране на пари в брой предвижда кумулативно отнемане на сумата в полза на държавата и наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-707/17: Pinzaru и Cirstinoiu, Определение от 12 юли 2018 г.
Съвместима ли е с принципа на пропорционалност национална правна уредба, която при неизпълнение на задължението за деклариране на парични средства предвижда както отнемане на недекларираната сума, така и лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-480/16: Fidelity Funds и др., Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Трябва ли член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) относно свободното движение на капитали или член 49 ЕО (понастоящем член 56 ДФЕС) относно свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчен режим като този, предмет на главните производства, съгласно който чуждестранни предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) по смисъла на Директива 85/611 се облагат с данък при източника за дивидентите, които са получили от датски дружества, при положение че аналогичните датски ПКИПЦК могат да бъдат освободени от облагане с данък при източника било защото фактически извършват минимално разпределение в полза на своите притежатели на дялове, върху което се удържа данък при източника, било защото формално се определя минимално разпределение, върху което на притежателите на дялове се удържа данък при източника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-191/17: ING-DiBa Direktbank Austria, Заключение от 19 юни 2018 г.
Следва ли член 4, точка 14 от Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар (наричана по-нататък „Директивата за платежните услуги“) да се тълкува в смисъл, че онлайн спестовна сметка, по която клиентът може да внася и съответно от която може да тегли парични средства чрез дистанционно банкиране (без да се съобразява с определен падеж и без особена намеса от страна на банката), посредством прехвърляне на средства от и към водена на негово име референтна сметка (разплащателна сметка в Австрия), също се обхваща от понятието „платежна сметка“ (член 4, точка 14) и следователно попада в приложното поле на Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/16: Baumeister, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.
1) а)
Попада ли в обхвата на понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], и следователно в обхвата на задължението за професионална тайна по член 54, параграф 1, първо изречение от [тази директива], независимо от други условия, цялата свързана с предприятието информация, която поднадзорното предприятие е предало на надзорния орган?
б) Обхваща ли „пруденциалната тайна“, като част от професионалната тайна по смисъла на член 54, параграф 1, първо изречение от Директива [2004/39], независимо от други условия, всички съдържащи се в преписката изявления на надзорния орган, включително кореспонденцията с други институции?
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а) или б):
в) Трябва ли разпоредбата относно професионалната тайна, съдържаща се в член 54, параграф 1 от Директива [2004/39], да се тълкува в смисъл, че за квалифицирането на информацията като поверителна
i) е от значение дали поради своя характер информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна или достъпът до информацията би могъл конкретно и действително да накърни интереса от запазване в тайна, или
ii) трябва да бъдат отчетени други обстоятелства, при наличието на които информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна, или
iii) надзорният орган може, по отношение на съдържащата се в неговата преписка и [предадена му от поднадзорното предприятие] информация и по отношение на отнасящите се до [това предприятие] документи на надзорния орган, да се позовава на оборимата презумпция, че в тази насока става въпрос за търговски или пруденциални тайни?
2) Трябва ли понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39] да се тълкува в смисъл, че за да бъде предадена от надзорния орган информация, свързана с предприятие, квалифицирана като подлежаща на защита търговска тайна или като иначе подлежаща на защита информация, от значение е единствено моментът на предаването на надзорния орган?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
3) Трябва ли по отношение на въпроса дали свързана с предприятие информация подлежи на защита като търговска тайна, независимо от промените на икономическата среда, и следователно попада в обхвата на задължението за професионална тайна съгласно член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], по общ начин да се приеме времево ограничение — например пет години — след изтичането на което се презумира до доказване на противното, че информацията е загубила икономическата си стойност
Важи ли това по аналогия и за пруденциалната тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-135/17: X (Междинни дружества, установени в трети страни), Заключение от 5 юни 2018 г.
1. Трябва ли член 57, параграф 1 ЕО (понастоящем член 64, параграф 1 ДФЕС) да се тълкува в смисъл, че действащо към 31 декември 1993 г. ограничение на движението на капитали, свързано с преки инвестиции от държава членка към трети страни, не се засяга от член 56 ЕО (понастоящем член 63 ДФЕС) и тогава, когато към референтната дата се прилага действащо ограничаващо движението на капитали с трети страни национално законодателство по същество само за преките инвестиции, но след референтната дата то е разширено в смисъл, че обхваща и портфейлните дялови участия в чуждестранни дружества, които са под праг на капиталово участие от 10 %?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен: трябва ли член 57, параграф 1 ЕО [понастоящем член 64, параграф 1 ДФЕС] да се тълкува в смисъл, че следва да се приеме като прилагане на действаща към референтната дата 31 декември 1993 г. национална разпоредба за ограничение на движението на капитали с трети страни, свързано с преки инвестиции, прилагането на по-късна разпоредба, съответстваща по същество на действащото към референтната дата ограничение, когато след референтната дата това ограничение за кратко време е изменено съществено със закон, който действително е влязъл в сила, но на практика никога не е прилаган, тъй като още преди момента на първото му прилагане към конкретен случай е заменен с приложимото понастоящем законодателство?
3. Ако отговорът на първите два въпроса е отрицателен: допуска ли член 56 ЕО [понастоящем член 63 ДФЕС] законодателство на държава членка, съгласно което към данъчната основа на данъчнозадължено лице, установено в съответната държава членка, което притежава най-малкото 1 % дялово участие в установено в друга държава (в случая: Швейцария) дружество, се прибавят реализираните от това дружество положителни доходи, които имат характер на капиталови инвестиции, пропорционално, в размер на съответния размер на дяловото участие, когато за тези доходи там е предвидено по-ниско равнище на данъчно облагане в сравнение с приложимото в първата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/18: Bán, Определение от 31 май 2018 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-24/18: Bán, Определение от 31 май 2018 г.
Изисква ли се предоставяне на достатъчно фактически и правен контекст на Съда при преюдициално запитване относно основните свободи по ДФЕС?
Може ли да се отправи преюдициално запитване без наличие на трансграничен елемент, когато спорът засяга само една държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-542/16: Länsförsäkringar Sak Försäkringsaktiebolag и др., Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Попада ли в обхвата на Директива 2002/92 дейност, при извършването на която застрахователният посредник не е имал намерение действително да сключва застрахователен договор
От значение ли е дали лицето още преди започването на дейността е възнамерявало да не сключи такъв договор, или е решило това впоследствие?
В описаното в първия въпрос, буква а) положение от значение ли е дали наред с фиктивната дейност посредникът е извършвал и действителна дейност по застрахователно посредничество?
Отново в описаното в първия въпрос, буква а) положение от значение ли е, че за клиента на пръв поглед тази дейност изглежда като подготвителна работа за сключване на застрахователен договор
От значение ли е възприятието на клиента за това има ли застрахователно посредничество, независимо дали това възприятие е правилно или не?
Урежда ли Директива 2002/92 консултациите, независимо дали са финансови или други, които се дават в рамките на застрахователно посредничество, но сами по себе си не се отнасят до действителното сключване или запазване на застрахователен договор
Във връзка с това кои са приложимите разпоредби по-специално за консултация относно влагането на капитал в контекста на капиталова застраховка?
Когато консултация като описаната във втория въпрос, буква а) отговаря на определението за инвестиционна консултация по Директива 2004/39, попада ли тя и в обхвата на разпоредбите на тази директива или попада в обхвата единствено на тези разпоредби
Ако такава консултация попада в обхвата и на Директива 2004/39, разпоредбите на едната директива прилагат ли се с предимство спрямо разпоредбите на другата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/17: Zheng, Съдебно решение от 31 май 2018 г.
Следва ли член 9, параграф 1 от Регламент [№ 1889/2005] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от посочения регламент допуска да се наложи глоба в размер до двукратната стойност на платежните средства, предмет на нарушението?
Следва ли член 9, параграф 1 от Регламент [№ 1889/2005] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която за отегчаващи обстоятелства при неизпълнение на задължението за деклариране се считат липсата на доказателства за законния произход на платежните средства и несъответствието между извършваната от съответното лице дейност [и размера на пренасяната сума]?
При утвърдителен отговор на първите два въпроса, следва ли член 9, параграф 1 от Регламент [№ 1889/2005] да се тълкува в смисъл, че налагането на глоба, чийто размер, независимо от стойността на пренасяните средства, достига 25 % от недекларираната сума пари в брой, отговаря на изискването за съразмерност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.