всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Външни отношения

Външни отношения

Дело C-226/20: Eurofer/Комисия, Определение от 2 септември 2020 г.

Следва ли да се запази поверителното третиране на определени материали спрямо страна, която е встъпила пред Общия съд, и за производството пред Съда на Европейския съюз, когато това третиране вече е било уважено на първа инстанция?
Допустимо ли е на встъпилата страна да се връчи само неповерителната версия на приложение към жалбата, когато то съдържа информация, вече третирана като поверителна в първоинстанционното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-632/19: Federale Overheidsdienst Financiën и Openbaar Ministerie, Определение от 16 юли 2020 г.

Изисква ли се преюдициалното запитване да съдържа достатъчно конкретна фактическа и правна рамка, както и мотиви за съмненията относно валидността на приложимите разпоредби от правото на Съюза, за да бъде допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник на Съда?
Може ли абстрактната и непълна формулировка на преюдициалните въпроси да възпрепятства Съда на Европейския съюз да изпълни функциите си и да доведе до недопустимост на запитванията по член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-632/19: Federale Overheidsdienst Financiën и Openbaar Ministerie, Определение от 16 юли 2020 г.

Явяват ли се преюдициалните въпроси явно недопустими, когато не са предоставени достатъчно точни сведения относно фактическия и правния контекст на спора?
Необходимо ли е националната юрисдикция да изложи ясно предмета на спора, релевантните фактически и правни обстоятелства, както и причините за избора на преюдициалните въпроси, за да може Съдът да даде полезен отговор?
Допустими ли са преюдициални въпроси, когато липсват данни, позволяващи на Съда да провери процесуалната легитимация на заинтересованата страна за оспорване на съответния акт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-682/18: YouTube и Cyando, Заключение от 16 юли 2020 г.

1) Извършва ли акт на публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от [Директива 2001/29] операторът на интернет платформа за споделяне на видеоклипове, на която потребители предоставят на публично разположение видеоклипове със защитено с авторско право съдържание без съгласието на притежателите на права, ако – с платформата той реализира приходи от реклама, – [качването на видеоклип] е автоматично и се извършва без предварителен преглед или контрол от страна на оператора, – съгласно условията за ползване операторът получава световна, неизключителна и безвъзмездна лицензия по отношение на видеоклиповете за периода, за който са качени на платформата, – в условията за ползване и в рамките на процеса [на качване] операторът указва, че не е позволено качването на платформата на съдържание, което нарушава авторските права, – операторът предоставя на разположение помощни средства, чрез които притежателите на права могат да предприемат действия за блокирането на достъпа до видеоклипове, с които се нарушават права, – операторът на платформата подготвя резултатите от търсенето под формата на класации и категории съдържание, като на регистрираните потребители се представя обзор на препоръчаните видеоклипове, който се основава на вече гледаните от тях видеоклипове, доколкото този оператор няма конкретни сведения за наличието на съдържание, което нарушава авторските права, или след като получи такива сведения, незабавно заличава това съдържание или незабавно блокира достъпа до него?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос: При описаните в първия въпрос обстоятелства попада ли дейността на оператора на интернет платформа за споделяне на видеоклипове в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?
3) При утвърдителен отговор на втория въпрос: Трябва ли съгласно член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31] сведенията за незаконна[та] дейност или информация и запознаването с фактите или обстоятелствата, от които е видна незаконната дейност или информация, да се отнасят до конкретни незаконни дейности или информация?
4) Отново в случай на утвърдителен отговор на втория въпрос: Съвместимо ли е с член 8, параграф 3 от [Директива 2001/29] в полза на притежателя на правото да може да се постанови съдебна забрана срещу доставчик на услуга, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получател на услугата, и се използва от потребител за нарушаване на авторското право или на сродните му права само ако след предупреждение за явно нарушение отново е извършено такова нарушение?
5) При отрицателен отговор на първия и втория въпрос: Трябва ли при описаните в първия въпрос обстоятелства операторът на интернет базирана видеоплатформа да се счита за нарушител по смисъла на член 11, първо изречение и член 13 от [Директива 2004/48]?
6) При утвърдителен отговор на петия въпрос: Може ли задължението на такъв нарушител да заплати обезщетение съгласно член 13, параграф 1 от [Директива 2004/48] да бъде поставено в зависимост от условието нарушителят да е действал умишлено както по отношение на собственото си нарушение, така и по отношение на нарушението на третите лица и да е знаел или според обстоятелствата да е трябвало да знае, че потребители използват платформата за извършване на конкретни нарушения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-241/19: Haswani/Съвет, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.

Обърната ли е тежестта на доказване и нарушен ли е принципът на презумпцията за невиновност при прилагането на ограничителните мерки спрямо видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия?
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането и потвърждаването на ограничителните мерки срещу жалбоподателя?
Съответстват ли ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя, на принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-543/19: Jebsen & Jessen, Заключение от 9 юли 2020 г.

1) Недопустимо ли е при разглежданите в главното производство условия освобождаването от въведеното с член 1 от [Регламент за изпълнение 2015/82] антидъмпингово мито съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент, ако във фактурата по член 2, параграф 1, буква б) от този регламент се посочва не предвиденото в точка 9 от приложението към цитирания регламент [Решение за изпълнение 2015/87], а [Решение 2008/899]?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли фактура, която отговаря на изискванията на приложението към [Регламент за изпълнение 2015/82], да бъде представена в рамките на процедура за възстановяване на антидъмпингови мита, с цел да се получи освобождаване от въведеното с член 1 от този регламент антидъмпингово мито съгласно член 2, параграф 1 от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-56/19: RFA International/Комисия, Заключение от 9 юли 2020 г.

Общият съд е допуснал грешка при тълкуването на член 11, параграф 9 от основния регламент и на относимата съдебна практика и е направил неправилни във фактическо отношение констатации
Общият съд неправилно е изтълкувал член 11, параграф 10 от основния регламент, като е приложил неправилна разпоредба

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-104/19: Donex Shipping and Forwarding, Съдебно решение от 9 юли 2020 г.

Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 по отношение на вносител в Съюза поради нарушение на член 2, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 384/96, тъй като при извършване на уреденото в тази разпоредба сравнение Съветът на Европейския съюз не е взел предвид експортните сделки с определени видове от продукта, за да определи дъмпинговия марж за разглежданите продукти на неоказали съдействие китайски производители износители?
Невалиден ли е Регламент (ЕО) № 91/2009 по отношение на вносител в Съюза поради нарушение на член 2, параграф 10 от Регламент (ЕО) № 384/96, тъй като при сравняването на нормалната стойност на продуктите на индийски производител с експортните цени на сходни китайски продукти в рамките на изчисляването на дъмпинговия марж за разглежданите продукти Съветът и Комисията са отказали да вземат под внимание корекции във връзка с вносни митни сборове и косвени данъци в референтната страна (а именно Индия), както и корекции за разлики в производството и производствените разходи или тъй като при определянето на нормалната стойност Съветът и Комисията не са предоставили (своевременно) на китайските производители износители, оказали съдействие по време на разследването, всички данни, получени от индийския производител?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-905/19: Kreis Groß-Gerau, Определение от 8 юли 2020 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при прекратяване на производството пред националния съд съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой съд е компетентен да определи разходите на страните по главното производство?
Подлежат ли на възстановяване разноските на другите участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-826/18: Stichting Varkens in Nood и др., Заключение от 2 юли 2020 г.

1. Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска напълно да бъде изключено правото на обществеността (public) (на всеки) на достъп до правосъдие, доколкото не става въпрос за заинтересована общественост (public concerned) (заинтересовани страни)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос:
2. Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че в случай на твърдяно нарушение на процедурни изисквания и на право на участие по смисъла на член 6 от Конвенцията, които се прилагат спрямо обществеността, тази общественост (public) (всеки) трябва да има достъп до правосъдие?
Има ли значение обстоятелството, че в това отношение заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) трябва да има достъп до правосъдие и освен това да може да изложи материално-правни основания пред съд?
3. Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска достъпът до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) да зависи от упражняването на право на участие по смисъла на член 6 от тази конвенция?
При отрицателен отговор на третия въпрос:
4. Трябва ли правото на Съюза, по-специално член 9, параграф 2 от Орхуската конвенция, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която изключва достъпа до правосъдие на заинтересованата общественост (public concerned) (заинтересованата страна) по отношение на акт на публичен орган, ако тя може да бъде основателно упрекната, че не е предявила възражения срещу проекторешението (или срещу части от него)?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос:
5. Може ли въз основа на обстоятелствата в конкретен случай националният съд да се произнася неограничено относно това какво следва да се разбира под „който може да бъде основателно упрекнат“ или в този случай националният съд е длъжен да вземе под внимание определени гаранции на правото на Съюза?
6. До каква степен отговорът на трети, четвърти и пети въпрос е различен, когато става въпрос за обществеността (public) (всеки), ако същевременно тя не е заинтересована общественост (public concerned) (заинтересована страна)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 12627282930147 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form