Външна дейност
Външна дейност
Дело C-109/83: Eurico/Комисия, Съдебно решение от 18 октомври 1984 г.
Само националната интервенционна агенция на съответната държава членка, която е отговорна за изпълнението и надзора на операциите по хранителна помощ, решени от Комисията, може ли да бъде държана отговорна пред предприятието, на което с договор е възложено фактическото изпълнение на операциите, за всяка вреда, понесена от последното при изпълнението на тази операция по хранителна помощ, съгласно разпоредбите на правото на Общността относно хранителната помощ, действащи към момента на Решението на Комисията от 10 септември 1976 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-11/82: Piraiki-Patraiki/Комисия, Заключение от 11 октомври 1984 г.
Недопустимост на жалбата поради липса на индивидуална и пряка засегнатост на жалбоподателите от обжалваното решение на Комисията, с което се разрешава на Френската република да приеме защитни мерки спрямо вноса на памучна прежда от Гърция.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/83: Les Rapides Savoyards/Directeur des douanes и droits indirects, Съдебно решение от 12 юли 1984 г.
Следва ли Споразумението от 22 юли 1972 г., сключено между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация, Протокол № 3 към него и регламентите на Общността да се тълкуват в смисъл, че когато стойностите, възприети за определяне на митническата стойност на даден продукт, са изразени във валута, различна от тази на държавата членка, в която се извършва оценката, те трябва да бъдат конвертирани по официалния обменен курс, действащ към датата на регистрация на декларацията?
Ако не, как съгласно правото на Общността трябва да се изчислява този обменен курс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-126/83: STS/Комисия, Съдебно решение от 10 юли 1984 г.
Допустимо ли е одобрението от страна на представителя на Комисията на възлагането на договор за обществени поръчки, сключен от органите на държава от АКТБ, да бъде предмет на жалба по член 173, втора алинея от Договора за ЕИО от страна на предприятие, което е подало оферта?
Явява ли се мярката на Комисията по одобрение на възлагането на договор за обществени поръчки акт, който е от пряко и индивидуално засягане за предприятие, което е участвало в процедурата по възлагане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-114/83: SICA/Комисия, Съдебно решение от 5 юли 1984 г.
Дължеше ли Комисията да приеме защитни мерки срещу вноса на гръцки нови картофи, за да предотврати сериозни смущения на пазарите на държавите членки?
Била ли е Комисията длъжна да предприеме действия срещу предполагаеми антиконкурентни практики при износа на гръцки картофи, включително по член 85 от Договора и Регламент № 17/62?
Следваше ли Комисията да задължи Гърция да премахне държавната помощ за износ на картофи по член 93, параграф 2 от Договора?
Можеше ли Комисията да наложи компенсаторни такси по член 46 от Договора за ЕИО с цел възстановяване на конкурентното равновесие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/83: Universität Hamburg/Hauptzollamt München-West, Заключение от 5 юли 1984 г.
I. Как следва да се тълкува член 3, параграф 1 от Регламент № 1798/75 от 10 юли 1975 г. (в първоначалната му редакция) по отношение на израза „научни инструменти и апарати“
1. Може ли той да обхваща и материали, които са компоненти, резервни части или принадлежности на едно оборудване
Ако на въпрос 1 се отговори утвърдително: 2. Включва ли изразът „инструменти и апарати“ материали от всякакъв вид или само такива, които са проектирани така, че да могат да се използват за извършване на определена операция или за постигане на определени ефекти по отношение на други изделия
Какви други критерии, ако има такива, са решаващи за определението на този израз
3. В случай на материали, които са компоненти, резервни части или принадлежности на едно оборудване, зависи ли въпросът дали те са инструменти или апарати от това дали, по отношение на това оборудване или неговите други компоненти, те са (а) структурно автономни (например имат собствен корпус, собствена основа или подобно) и/или (б) изпълняват независима функция
Ако на въпрос 3 (а) се отговори отрицателно и на въпрос 3 (б) се отговори положително: (в) Когато компонент, резервна част или принадлежност изпълнява независима функция в рамките на оборудването, решаващият фактор ли е дали той е способен да работи самостоятелно, т.е. по-специално дали освен самия работещ компонент, съдържа и задвижващ механизъм за него
4. Явява ли се решаващ фактор по отношение на научния характер на инструментите и апаратите, които са компоненти на едно оборудване, това дали тези инструменти и апарати, разглеждани сами по себе си, служат за научни цели, особено с оглед на техните собствени характеристики и функциите (или частите от функции), които изпълняват, или техният научен характер се установява само поради факта, че оборудването, на което са част, е научно и че, тъй като са специфични компоненти на това оборудване, могат да се използват само във връзка с него и така, както и то, се използват главно или изключително за научни изследвания
II. Как следва да се тълкува член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75
1. Означава ли изразът „необходими за функционирането на научни инструменти и апарати“, че (а) инструментите и апаратите са неспособни да функционират без съответния компонент, резервна част или принадлежност; или решаващият фактор ли е дали (б) компонентите, резервните части или принадлежностите са специално изработени или пригодени за съответните инструменти и апарати и следователно са специфични компоненти, резервни части или принадлежности за тези инструменти или апарати
2. Води ли изразът „които отговарят на условията за безмитен внос“ до това, че инструментите и апаратите, за функционирането на които са необходими компонентите, резервните части или принадлежностите: (а) са или са били сами внесени, или е достатъчно те (б) да отговарят на изискванията, предвидени за безмитен внос по Общата митническа тарифа, така че член 3, параграф 2 от Регламент № 1798/75 се прилага дори когато някои от компонентите на инструментите и апаратите са внесени от държава, която не е членка, а други са произведени в Общността, при условие че в Общността не се произвеждат инструменти или апарати със същата научна стойност като тези, сглобени от тези компоненти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-109/83: Eurico/Комисия, Заключение от 4 юли 1984 г.
Било ли е Ente Nazionale Risi, италианската интервенционна агенция, изрично или по подразбиране овластено със специфични правомощия да действа от името на ЕИО [„mandato con rappresentanza“] с цел сключване на частния договор за покупка на 3750 метрични тона ориз с отстранена люспа, предназначен за Република Нигер, въз основа на решението на Комисията от 10 декември 1976 г. (Официален вестник на Европейските общности от 23.9.1976 г.) и посочените в него законодателни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-99/83: Fioravanti, Заключение от 3 юли 1984 г.
1. С особено позоваване на членове 1 и 5 от Споразумението между ЕИО и Швейцарската конфедерация относно прилагането на правилата за общностен транзит, съдържащи се в Регламент № 2812/72 на Съвета от 21 ноември 1972 г., и на други специфични разпоредби на тези правила, трябва ли транзитна операция, включваща стоки, които след като са изпратени от Белгия (митническо учреждение в Монтцен) до определен получател във свободното пристанище Женева (La Praille), Швейцария, са препратени от това лице чрез митническото учреждение на това свободно пристанище до друг получател в град Кремона (Италия) и са окончателно внесени там, да се счита за общностен транзит?
2. При разглежданите обстоятелства, законосъобразно ли е швейцарските митнически органи да издадат международни железопътни товарителници CIM, съдържащи препратки към товарителниците, отнасящи се до предходния етап на превоза, и да ги маркират с буквите T2, указващи вътрешен общностен транзит, въз основа на твърдението (за което няма доказателство, тъй като екземпляр № 3 от тези документи се счита за изгубен), че по-ранните товарителници не са били маркирани с никакви букви и следователно не са носили буквите T1, при липсата на които операцията по общностен транзит е трябвало да се третира като вътрешна, а не външна, тоест отнасяща се до стоки, които не произхождат от страни извън Общността?
3. В случай на стоки, които фактически произхождат от държава извън Общността (в случая от Австралия) и са внесени временно в Белгия и следователно без плащане на каквито и да било мита в Белгия, държавата членка на Общността, в която е започнал разглежданият транзит, поражда ли тази транзитна операция, която е извършена въз основа на документи, позволяващи вътрешен общностен транзит, отговорност за държавата (и търговците), от която стоките са изпратени (Белгия), или за държавата, от която впоследствие са препратени (Швейцария), а не за държавата (Италия), където стоките са окончателно внесени въз основа на формално валидни документи?
4. С оглед на член 36, параграф 1 от Регламент № 542/69, следва ли събирането на селскостопанските налози да се извърши от държавата, в която е започнала операцията, описвана като вътрешен общностен транзит, или от държавата, от която стоките са били препратени, чрез производство срещу съответните търговци, дори когато в случая нарушението е било установено в Италия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-36/83: Mabananft/Hauptzollamt Emmerich, Съдебно решение от 28 юни 1984 г.
Съвместими ли са препоръките на Висшия орган от 28 януари 1959 г. (Amtsblatt der Europäischen Gemeinschaften от 11.2.1959 г., стр. 197) и от 30 октомври 1962 г. (Amtsblatt от 12.11.1962 г., стр. 2683) с член 4, буква а) от Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана; могат ли те да обосноват национални мерки, въвеждащи диференциално мито върху въглища, внесени от открития пазар в държава членка, но които произхождат от трета държава, и ако да, за какъв период са оправдани такива мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/83: Les Rapides Savoyards/Directeur des douanes и droits indirects, Заключение от 19 юни 1984 г.
1) Следва ли Споразумението от 22 юли 1972 г., сключено между Европейската икономическа общност и Швейцарската конфедерация, Протокол № 3 към него и регламентите на Общността да се тълкуват в смисъл, че когато стойностите, приети за определяне на митническата стойност на даден продукт, са изразени във валута, различна от тази на държавата членка, в която се извършва оценката, те трябва да бъдат конвертирани по официалния обменен курс, действащ към датата на регистрация на декларацията
2) Ако не, как съгласно правото на Общността трябва да се изчислява този обменен курс?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.