всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Енергетика

Енергетика

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Съвместима ли е с член 7, параграфи 1 и 9 от Директива 2012/27/ЕС правна уредба на държава членка, установяваща национална схема за задължения за енергийна ефективност, чиито основно изпълнение представлява годишна вноска в национален фонд за енергийна ефективност, създаден в съответствие с предвиденото в член 20, параграф 4 от посочената директива?
2) Съвместима ли е с член 7, параграф 1 и член 20, параграф 6 от Директива 2012/27/ЕС национална правна уредба, която като алтернатива на вноската в националния фонд за енергийна ефективност допуска възможност за изпълнение на задълженията за икономия на енергия чрез доказване на постигнатата икономия?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: Съвместимо ли е с посочените член 7, параграф 1 и член 20, параграф 6 от Директивата допускането на тази алтернатива за изпълнение на задълженията за икономия на енергия, при условие че реалното ѝ съществуване зависи от приемането от правителството на нормативен акт за нейното прилагане при условията на оперативна самостоятелност?
И в същия смисъл, съвместима ли е такава правна уредба, ако правителството не предприеме действия за прилагането на посочената алтернативна възможност?
4) Съвместима ли е с член 7, параграфи 1 и 4 от Директивата национална схема, съгласно която страни — адресати на задълженията за енергийна ефективност, са само предприятията, търгуващи с газ и електрическа енергия, и търговците на едро на петролни продукти и на втечнени нефтени газове, но не и газо- и електроразпределителните предприятия и предприятията за продажба на дребно на петролни продукти и на втечнени нефтени газове?
5) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: съвместимо ли е с член 7, параграфи 1 и 4 от Директивата определянето на предприятията, търгуващи с газ и електрическа енергия, и на търговците на едро на петролни продукти и на втечнени нефтени газове като задължени страни, без да се посочват причините, поради които газо- и електроразпределителните предприятия и предприятията за продажба на дребно на петролни продукти и на втечнени нефтени газове не се определят като задължени страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2018 г.

Прилага ли се по отношение на енергийните продукти, използвани за комбинираното производство на топло- и електроенергия, единствено възможността за освобождаване от облагане с данъци, установена с член 15, параграф 1, буква в) от Директива 2003/96, или те попадат, що се отнася до частта от тези продукти, чиято консумация отговаря на произведената електроенергия, и в приложното поле на предвиденото в член 14, параграф 1, буква а) от тази директива задължение за освобождаване от облагане с данъци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Когато след влизането в сила на Директива 2003/96/ЕО от 27 октомври 2003 г. държава членка първоначално не е приела каквато и да е разпоредба за въвеждането на акциз върху потреблението на електроенергия, а е запазила въведен по-рано косвен данък, с който се облага това потребление, както и местни данъци:
– трябва ли съвместимостта на въпросния данък с Директива 92/12/ЕИО от 25 февруари 1992 г. и Директива [2003/96] от 27 октомври 2003 г. да се преценява с оглед на условията, установени в член 3, параграф 2 от Директивата от 25 февруари 1992 г. за наличието на „друг косвен данък“, а именно да има едно или повече специални предназначения и да е в съответствие с определени правила относно акциза или данъка върху добавената стойност?
– или запазването на „друг косвен данък“ е възможно само при наличието на хармонизиран акциз и в този случай въпросната вноска може да се разглежда като такъв акциз, чиято съвместимост с тези две директиви би следвало тогава да се преценява с оглед на всички правила за хармонизация, предвидени в тях?
2) Трябва ли изчислявана въз основа на потреблението на електроенергия вноска, постъпленията от която са предназначени както за финансирането на разходи, свързани с производството на електроенергия от възобновяеми източници и от комбинирано производство, така и за прилагането на географско изравняване на тарифите и намаляване на цената на електроенергията в полза на бедните домакинства, да се разглежда като имаща специално предназначение за целите на прилагането на разпоредбите на член 3, параграф 2 от Директивата от 25 февруари 1992 г., възпроизведени в член 1, параграф 2 от Директивата от 16 декември 2008 г.?
3) Ако само някои от предназначенията могат да бъдат квалифицирани като специални по смисъла на тези разпоредби, биха ли могли все пак данъчнозадължените лица да искат цялостно възстановяване на спорната вноска, или те могат да искат само частично възстановяване съобразно дела на разходите, които не са със специално предназначение, в общите разходи, които тя финансира?
4) Ако отговорът на предходните въпроси е в смисъл, че режимът на вноската за обществената електроенергийна услуга е изцяло или частично несъвместим с правилата за данъчно облагане на електроенергията, предвидени в правото на Съюза, трябва ли член 18, параграф 10, втора алинея от Директивата от 27 октомври 2003 г. да се тълкува в смисъл, че до 1 януари 2009 г. спазването на минималните данъчни ставки, предвидени в тази директива, е единственото задължение, което възниква за Франция от правилата за данъчно облагане на електроенергията, предвидени в правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Необходимо ли е по смисъла на член 21, параграф 5, трета алинея от Директива 2003/96/ЕО предприятията, които произвеждат електроенергия за собствени нужди, да бъдат дребни производители, за да се квалифицират като дистрибутори и да подлежат на облагане с акциз съгласно член 21, параграф 5, първа алинея от Директивата, като останалите предприятия (които не са дребни производители), произвеждащи електроенергия за собствени нужди, са изключени от обхвата на понятието дистрибутор, или трябва да се квалифицират като дистрибутори и подлежащи на облагане с акциз съгласно член 21, параграф 5, първа алинея от Директивата всички предприятия, които произвеждат електроенергия за собствени нужди (независимо от големината им и от това дали производството се явява основна или допълнителна икономическа дейност) и не са освободени от облагане като дребни производители съгласно втората част на трета алинея от член 21, параграф 5 от Директивата?
2) В конкретно изражение, може ли предприятие като разглежданото в главното производство, което е голям производител на електроенергия и произвежда около 9 % от националната електроенергия за продажбата ѝ към националната мрежа, да се квалифицира като „предприятие, което произвежда електроенергия за собствени нужди“ съгласно член 21, параграф 5 от Директива [2003/96], когато само малка част от произвежданата от него електроенергия се използва в собственото му производство на нова електроенергия като неразделна част от производствения му процес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

Прилага ли се по отношение на енергийните продукти, използвани за комбинираното производство на топло- и електроенергия, единствено възможността за освобождаване от облагане с данъци, установена с член 15, параграф 1, буква в) от [Директива 2003/96], или те попадат, що се отнася до частта от тези продукти, чиято консумация отговаря на произведената електроенергия, и в приложното поле на предвиденото в член 14, параграф 1, буква а) от тази директива задължение за освобождаване от облагане с данъци?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Може ли точното спазване на [Регламент № 665/2013] без определения в приложение II към него [енергиен етикет] да бъде допълван с информация относно условията на изпитванията, довели до класифицирането в определен клас на енергийна ефективност съгласно приложение I [към този регламент] да се разглежда като заблуждаващо бездействие по смисъла на член 7 от [Директива 2005/29]?
2) Допуска ли [Регламент № 665/2013] към [енергийния етикет] да се добавят и други символи, съобщаващи същата информация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2018 г.

1) Следва ли член 21, параграф 3 от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че потреблението на произведени на място енергийни продукти при производството на други енергийни продукти е освободено от данъчно облагане при положения като това в главното производство, при което произведените енергийни продукти не се използват като моторни горива или горива за отопление?
2) Следва ли член 21, параграф 3 от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да ограничат обхвата на освобождаването само до потреблението на енергиен продукт, използван при производството на еквивалентен енергиен продукт (т.е. енергиен продукт, който подобно на използвания енергиен продукт също е облагаем)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2018 г.

При какви условия се заличава дело от регистъра на Съда на Европейския съюз след оттегляне на преюдициално запитване от национален съд?
Кой орган е компетентен да се произнесе по разноските при заличаване на делото поради оттегляне на преюдициално запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2017 г.

Следва ли член 8, параграф 2 от Регламент № 994/2010 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да налага на доставчиците на природен газ допълнителни задължения, произтичащи от включването сред „защитените клиенти“ — чието потребление допринася за определяне на обхвата на задълженията за съхранение с цел осигуряване на непрекъснатост на доставките на газ — на клиенти, които не са посочени в член 2, втора алинея от този регламент?
Следва ли член 8, параграф 5 от Регламент № 994/2010 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да налага на доставчиците на природен газ задължения, свързани с обема на съхранявания газ и със съответния дебит на извличане, както и свързани с притежаването на капацитет за съхранение, отпуснат по силата на правата, съответстващи на задължението за съхранение на запаси на територията на тази държава членка, като същевременно предвижда при преценката на капацитета за съхранение на доставчик министърът да вземе предвид и другите инструменти за модулация, с които този доставчик разполага?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2017 г.

Кои са изискванията за установяване на пряк и съществуващ правен интерес при искане за встъпване в съдебно производство пред Общия съд на ЕС?
Какъв е обхватът на понятието „правен интерес от изхода на делото“ при оспорване на актове на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1181920212241 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form