Енергетика
Енергетика
Дело C-523/18: Engie Cartagena, Заключение от 19 септември 2019 г.
1. Представлява ли задължение за обществена услуга по смисъла на член 3, параграф 2 от директиви 2003/54/ЕО и 2009/72/ЕО третата допълнителна разпоредба („Финансиране на планове за спестяване на енергия и енергийна ефективност за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.“) от Real Decreto-Ley 14/2010 (Кралски декрет-закон 14/2010)
2. Ако разпоредбата действително представлява задължение за обществена услуга, това задължение ясно определено, прозрачно, недискриминационно и подлежащо на проверка ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-513/18: Autoservizi Giordano, Заключение от 12 септември 2019 г.
1) Трябва ли член 7 от Директива [2003/96] да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попадат всички предприятия и правни субекти, публични или частни, които извършват дейност в сектора на пътническия автобусен превоз, включително отдаването под наем на автобуси с водач, и допуска ли тази разпоредба националната правна уредба за транспониране на [тази директива], доколкото тя не включва сред правните субекти, използващи газьол с търговско приложение, и тези, които осъществяват дейност по отдаване под наем на автобуси с водач?
2) Означава ли признатата на държавите [членки] свобода на преценка в член 7, параграф 2 от Директива [2003/96], че разпоредбата, включваща в газьола за търговско приложение и газьола, предназначен за „случаен превоз на пътници“, не е непосредствено приложима и безусловна?
3) От една страна, достатъчно точен ли е, и от друга — безусловен, член 7 от Директива [2003/96] от гледна точка на съдържанието му, за да може частноправен субект да се позове директно на него срещу органите на съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-236/18: GRDF, Заключение от 22 май 2019 г.
Трябва ли Директива 2009/73[…], и по-специално член 41, параграф 11, да се тълкува в смисъл, че изисква при уреждането на спор регулаторният орган да разполага с правомощието да вземе решение, което се прилага към целия период, обхванат от повдигнатия пред него спор, независимо от датата на възникването му между страните, и по-специално да определи последиците от несъответствието на договор с разпоредбите на Директивата посредством решение, чието действие обхваща целия период на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-68/18: Petrotel-Lukoil, Заключение от 16 май 2019 г.
1) Допуска ли член 21, параграф 3 от [Директива 2003/96] разпоредбите на член 175 от [Данъчния кодекс], в сила до 31 март 2010 г., и съответно на член 20616 от [Данъчния кодекс], в сила от 1 април 2010 г., както и приетите на тяхно основание правни актове?
2) Допуска ли член 2, параграф 3 от [Директива 2003/96] разпоредбите на член 175 от [Данъчния кодекс], в сила до 31 март 2010 г., и съответно на член 20616 от [Данъчния кодекс], в сила от 1 април 2010 г., както и приетите на тяхно основание правни актове?
3) Допуска ли принципът на пропорционалност държавата да не вземе под внимание обстоятелството, че след данъчната проверка дружеството все пак се е снабдило с решение за приравняване на продукта „полупреработено тежко гориво“ към продукта „тежко гориво“, и при разглеждането на жалбата на данъчнозадълженото лице/дружеството да потвърди прилагането на първоначално определения акциз в размера, предвиден за продукта „дизелово гориво“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-31/18: Elektrorazpredelenie Yug, Заключение от 16 май 2019 г.
1) Следва ли разпоредбите на чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72 да се тълкуват в смисъл, че единственият критерий за разграничение между електроразпределителна и електропреносна мрежа съответно между дейностите „разпределение“ и „пренос“ на електрическа енергия е нивото на напрежение и държавите членки, въпреки свободата си на действие да насочват ползвателите на мрежи към единия или друг вид мрежи (преносна или разпределителна), не могат да въвеждат като допълнителен критерий за разделянето на дейностите по пренос и разпределение собствеността върху активите, които се ползват за извършването им?
2) При положителен отговор на първия въпрос следва ли потребителите на електрическа енергия, присъединени към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, да се третират винаги като клиенти на оператора на електроразпределителната мрежа, лицензиран за съответната територия, независимо от собствеността върху съоръженията, към които електрическите уредби на тези клиенти пряко са присъединени и независимо от договорните отношения, които клиентите имат директно с оператора на преносната мрежа?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, по смисъла и за целите на Директива 2009/72 допустимо ли е съществуването на национални правни норми като тази, съдържаща се в §1, т. 44, във връзка с т. 20 от Допълнителните разпоредби на [ЗЕ], съгласно която разпоредба „пренос на електрическа енергия“ е транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа, а „електропреносна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци
Допустимо ли е при същото условие съществуването на национални правни норми като тази на чл. 88, ал. 1 от ЗЕ: „Разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи — собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия?“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 14 май 2019 г.
Какво означава понятието „конфликт“ между разпоредби на правото на Съюза в контекста на прилагането на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Считат ли се разпоредбите на Директиви 2009/72 и 2009/73 за специални правила, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики или на договори от разстояние и извън търговски обект съгласно Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Допустимо ли е националното законодателство да предоставя компетентност на орган, различен от секторния регулатор, за санкциониране на практики, попадащи в обхвата на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-406/17: Acea Energia, Определение от 14 май 2019 г.
Как се тълкува понятието "конфликт" между разпоредбите на Директива 2005/29 или Директива 2011/83 и други правила на правото на Съюза, уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики?
Следва ли разпоредбите на Директива 2009/72 и Директива 2009/73 да се считат за уреждащи специфични аспекти на нелоялните търговски практики или на договорите от разстояние/извън търговски обект по смисъла на Директива 2005/29 и Директива 2011/83?
Съвместима ли е с правото на Съюза национална уредба, която предвижда, че определени потребителски права се защитават съгласно Директива 2005/29 и Директива 2011/83, а секторният регулаторен орган не е компетентен да санкционира нарушенията им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-294/18: Oulun Sähkömyynti, Съдебно решение от 2 май 2019 г.
Трябва ли член 11, параграф 1 от Директива 2012/27 да се тълкува в смисъл, че при условия като разглежданите в главното производство не допуска намаление на таксите за достъп до електропреносната мрежа, което е предоставено от предприятие за продажба на електроенергия на дребно само на крайните клиенти, избрали да получават електронни фактури?
Ако отговорът на първия преюдициален въпрос е отрицателен и предоставянето на посоченото по-горе намаление може да е допустимо: произтичат ли от Директива 2012/27/ЕС специални допълнителни условия, които трябва да се вземат предвид при оценката на допустимостта на намалението, като например въпросът дали намалението съответства на намаляването на разходите поради избрания начин на фактуриране, дали намалението се отнася до броя на издадените фактури или дали намалението може да се отнася за група крайни клиенти, които с избрания от тях начин на фактуриране са довели до намаляване на разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-708/17: EVN Bulgaria Toplofikatsia, Заключение от 30 април 2019 г.
1) Допуска ли разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от Директива [2006/32] възможността на топлофикационното дружество да претендира стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация в сгради — етажна собственост, пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта?
2) Допуска ли разпоредбата на чл. 27 от Директива [2011/83] национална правна уредба, която задължава потребителите, собственици на жилища в сгради в режим на етажна собственост, които са прекратили ползването на топлинна енергия, като са премахнали отоплителните уреди в жилищата си или по тяхно искане служители на топлоснабдителното дружество са препятствали техническата възможност на отоплителното тяло да отдава енергия, да заплащат стойността на непоискана, но доставена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация?
3) Въвежда ли подобна национална правна уредба нелоялна търговска практика по смисъла на Директива [2005/29]?
1) [Директива 2011/83] изключва нормативната уредба на традиционното договорно право относно сключването на договори, но дали изключва регламентация на тази крайно нетипична законово предвидена структура за възникване на договорна връзка?
2) Ако [Директива 2011/83] не изключва собствена регламентация в тази хипотеза, това договор по смисъла на чл. 5 от директивата ли е или нещо различно
Ако е или не е договор, то директивата приложима ли е в случая?
3) Този тип фактически договори регулира ли се от [Директива 2011/83], независимо от момента на възникването им или тя се прилага само за новопридобити жилища или още по-тясно — новоизградени жилища (да се разбира абонатни инсталации с искания за присъединяване към топлоснабдителната мрежа)?
4) Ако [Директива 2011/83] е приложима, то националната уредба нарушава ли чл. 5, § 1, б. Е, във връзка с § 2, регламентиращи правото [или] принципната възможност правоотношението да бъде прекратено?
5) Така, ако ще се сключва договор, то той следва ли да е в някаква форма, а и какъв би следвало да е обемът от съдържание на информацията, която трябва да се предостави на потребителя (разбиран като индивидуален собственик на жилище, а не етажна собственост)
Липсата на информация, представена своевременно и достъпно влияе ли на възникването на правната връзка?
6) Необходимо ли е изрично искане — изразено формално желание от страна на потребителя, за да бъде страна в подобно правоотношение?
7) Ако е сключен договор, неформален или формален, то отоплението на общите части на сградата (най-вече стълбищната клетка), част ли е от предмета на сделката и потребителят поръчал ли е услугата в тази ѝ част, ако няма изрично искане за това от него или дори от цялата етажна собственост (например при свалени радиатори, което е масовата хипотеза — вещите лица не сочат отоплителни уреди в общите части на сградата)?
8) Съобразно посоченото, има ли значение (разлика), ако топлоподаването е прекратено в личния апартамент за качеството на собственика като потребител, поискал отопление на общите части на сградата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-473/17: Repsol Butano, Съдебно решение от 11 април 2019 г.
Трябва ли принципът на пропорционалност да се тълкува в смисъл, че не допуска мерки като разглежданите в главните производства, с които се определя максимална цена на втечнен нефтен газ, бутилиран в съдове с нетно тегло между 8 kg и 20 kg и с тара тегло над 9 kg, и от операторите с най-голям пазарен дял на определен географски пазар в съответния сектор се изисква да доставят този газ по домовете?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.