Икономическа и парична политика
Икономическа и парична политика
Дело C-251/19: Comprojecto-Projectos e Construções и др./ЕЦБ, Определение от 12 май 2020 г.
Съществува ли пропуск на Съда да се произнесе по всички искания на жалбоподателите, включително относно съдебните разноски, в случай че жалбата е обявена за явно недопустима поради прекомерна неяснота?
Може ли искането за обявяване на нищожност на определен пункт от определението, поради липса на обосновка или противоречивост, да се разглежда като искане за отстраняване на пропуск да се произнесе по член 155 от Процедурния правилник?
Попада ли искането за покана към трети лица да встъпят в производството в обхвата на разпоредбата на член 169, параграф 1 от Процедурния правилник и представлява ли липсата на произнасяне по такова искане пропуск да се произнесе?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/18: Adusbef и др., Заключение от 11 февруари 2020 г.
1) Допускат ли член 29 от [Регламент № 575/2013] […], член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] и членове 16 и 17 от Хартата […] във връзка с член 6, параграф 4 от [Регламент № 1024/2013] национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, параграф 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, параграф 2‑ter от [КЗБ] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, параграф 1, буква a) от Декрет-закон № 3/2015, преобразуван, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага праг на активите, над който една кооперативна банка е длъжна да се преобразува в акционерно дружество, и определя този праг в размер на 8 милиарда евро
Допускат ли освен това посочените, общи за ЕС, параметри национална правна уредба, която при преобразуване на кооперативна банка в акционерно дружество дава възможност на институцията да отложи или ограничи, включително за неопределен срок, обратното изкупуване на акциите на напускащ съдружник?
2) Допускат ли член 3 ДФЕС и член 63 и сл. ДФЕС относно конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и свободното движение на капитали национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 — която ограничава упражняването на банкова дейност под формата на кооперация до определен размер на активите, като задължава институцията да се преобразува в акционерно дружество при превишаване на горепосочения размер?
3) Допускат ли член 107 и сл. ДФЕС относно държавните помощи национална правна уредба — като установената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015 (а понастоящем и член 1, параграф 15 от Законодателен декрет № 72/2015, който заменя член 28, параграф 2‑ter от [КЗБ] и който по същество възпроизвежда текста на член 1, параграф 1, буква а) от Декрет-закон № 3/2015, преработен, с изменения, които не са релевантни в настоящия случай) — която налага преобразуването на кооперативна банка в акционерно дружество при превишаването на определен праг на активите (определен на 8 милиарда евро) и предвижда ограничения за обратното изкупуване на дела на съдружник при напускане, така че да се избегне възможността за ликвидация на преобразуваната банка?
4) Допуска ли член 29 от [Регламент № 575/2013] във връзка с член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] национална правна уредба — като предвидената в член 1 от Декрет-закон № 3/2015, изменен и преобразуван със Закон № 33/2015, според тълкуването ѝ от Corte Сostituzionale (Конституционен съд) в решение № 99/2018 — която дава възможност на кооперативната банка да отложи обратното изкупуване за неопределен срок и да ограничи, изцяло или частично, съответното количество?
5) Ако при тълкуването Съдът приеме, че предложеното от ответниците тълкуване е съвместимо с правната уредба на ЕС, от Съда се иска да прецени дали член 10 от [Делегиран регламент № 241/2014] е съвместим с европейското право, като се имат предвид членове 16 и 17 от Хартата […], а също така и член 52, параграф 3 от посочената харта […], както и практиката на ЕСПЧ по член 1 от Първи допълнителен протокол към ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-450/17: Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, Определение от 16 януари 2020 г.
Какви са правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) по отношение на сътрудничеството с националните компетентни органи в рамките на единния надзорен механизъм съгласно Регламент № 1024/2013 и Регламент № 468/2014?
В какви случаи и при какви условия ЕЦБ упражнява изключителната си компетентност по определяне на понятието „особени обстоятелства“ във връзка с надзора над по-малко значими кредитни институции?
Какъв е балансът между ролята на държавите членки и целите на правото на Съюза при прилагането на единния надзорен механизъм?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-414/18: Iccrea Banca, Съдебно решение от 3 декември 2019 г.
Трябва ли член 103, параграф 2 от Директива 2014/59/ЕС и член 5, параграф 1, букви а) и е) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 да се тълкуват в смисъл, че задълженията по сделки между банка от второ ниво и членовете на структура, която тя образува с кооперативни банки, на които предоставя различни услуги, са изключени от изчисляването на посочените в този член 103, параграф 2 вноски в национален фонд за преструктуриране?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-663/17: ЕЦБ/Trasta Komercbanka и др., Съдебно решение от 5 ноември 2019 г.
Съвместимо ли е с правото на ефективна съдебна защита по член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз ликвидаторът, назначен по предложение на национален орган, участвал в приемането на оспорваното решение, да оттегли пълномощното на адвоката, подал жалба от името на кредитна институция срещу решението за отнемане на лиценза?
Пряко засегнати ли са акционерите на кредитна институция от решение на Европейската централна банка за отнемане на лиценза на тази институция, така че да имат право на жалба по член 263, четвърта алинея ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/19: Comprojecto-Projectos e Construções и др./ЕЦБ, Определение от 2 октомври 2019 г.
Допустима ли е жалба, която не съдържа ясно формулирани искания и основания съгласно изискванията на член 169 от Процедурния правилник?
Може ли Съдът да разглежда служебно въпроси извън пределите на ясно формулираните искания на жалбоподателите, без да се произнесе ultra petita?
Следва ли жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски при отхвърляне на жалбата и наличие на такова искане от ответната страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-251/19: Comprojecto-Projectos e Construções и др./ЕЦБ, Определение от 2 октомври 2019 г.
Явяват ли се допустими жалби, които не съдържат ясно формулирани искания и не посочват конкретно кои части от решението на Общия съд се оспорват?
Отговаря ли жалба, в която правните основания и доводи не са ясно и точно определени, на изискванията на член 169 от Процедурния правилник на Съда?
Допустимо ли е Съдът да проверява служебно решенията на Общия съд при липса на конкретно оспорване от страна на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-152/18: Crédit mutuel Arkéa/ЕЦБ, Съдебно решение от 2 октомври 2019 г.
Допустимо ли е Европейската централна банка да упражнява пруденциален надзор на консолидирана основа върху институции, свързани с централен орган, който не притежава качеството на кредитна институция?
Изисква ли се, съгласно член 10 от Регламент № 575/2013, централният орган по смисъла на член 2, точка 21, буква в) от Регламент № 468/2014 да има качеството на кредитна институция, за да бъде призната поднадзорна група?
Отговаря ли групата Crédit mutuel на условието за наличие на солидарност по член 10, параграф 1, буква а) от Регламент № 575/2013, за да бъде призната за поднадзорна група по смисъла на член 2, точка 21, буква в) от Регламент № 468/2014?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/17: FIG, Съдебно решение от 11 септември 2019 г.
1) Трябва ли понятието за „държавна намеса под формата на общи разпоредби, приложими за всички заети с една и съща дейност единици“ съгласно точка 20.15 от [приложение А към Регламент № 549/2013], да се тълкува в широк смисъл като включващо и правомощията за предоставяне на насоки в областта на спорта (т.нар. soft law) и предвидените в закона правомощия за признаване за целите на получаването на правосубектност и право на оперативна дейност в сектора на спорта, като и двете правомощия по принцип се отнасят до всички италиански национални спортни федерации?
2) Трябва ли общият показател за контрол съгласно точка 20.15 от [приложение А към Регламент № 549/2013] („способността за определяне на общата политика или програмата на дадена институционална единица“) да се тълкува в същинския си смисъл като способност за ръководене, определяне на задълженията и условията за дейността по управление на нетърговската организация, или може да се тълкува в общ смисъл като включващ и правомощия за външен надзор, които са различни от правомощията, определени от специфичните показатели за контрол съгласно точка 20.15, букви а)—д) [от приложение А към Регламент № 549/2013] (например правомощия за приемане на счетоводни отчети, назначаване на одитори, приемане на устави и някои видове подзаконови актове, на насоки в областта на спорта или признаване за спортни цели)?
3) Може ли въз основа на точка 20.15 във връзка с точки 4.125 и 4.126 от [приложение А към Регламент № 549/2013] да се вземат предвид членските вноски при преценката за наличието или липсата на държавен контрол, по-специално може ли големият размер на въпросните вноски, заедно с другите собствени приходи, да свидетелства — предвид конкретните обстоятелства по случая — за наличието на значителна способност за самоопределяне на нетърговската организация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-597/18: Съвет/K. Chrysostomides & Co. и др., Определение от 10 септември 2019 г.
Какви са изискванията за наличие на пряк и съществуващ интерес от изхода на делото, който да оправдава допускане на встъпване по член 40, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз?
Може ли разликата във фактическите и правните основания на претендираните вреди да препятства правото на встъпване на трети лица, които се намират в сходно, но не идентично положение с жалбоподателите?
Влияе ли определянето на дадено дело като „пилотно“ и спирането на други производства върху кръга на лицата, имащи право на встъпване в това дело?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.