всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Икономическа и парична политика

Икономическа и парична политика

Дело C-238/18: ЕЦБ/Латвия, Заключение от 19 декември 2018 г.

Нарушение на член 14.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, тъй като Република Латвия не е доказала, че са изпълнени условията за освобождаване от длъжност на управителя на националната централна банка.
Нарушение на Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, доколкото освобождаването от длъжност на управителя представлява нарушение на имунитета, с който той се ползва като член на Управителния съвет на ЕЦБ.
Нарушение на латвийското право, по-специално на Закона за Банката на Латвия и Наказателно-процесуалния кодекс, при налагането на мерките за принуда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/18: Rimšēvičs/Латвия, Заключение от 19 декември 2018 г.

Нарушение на член 14.2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка
Нарушение на Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз
Нарушение на латвийското право

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-493/17: Weiss и др., Съдебно решение от 11 декември 2018 г.

Следва ли да се приеме, че Решение (ЕС) 2015/774 на Европейската централна банка от 4 март 2015 година относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари, изменено с Решение (ЕС) 2017/100 на Европейската централна банка от 11 януари 2017 г., е невалидно с оглед на член 119, член 123, параграф 1, член 127, параграфи 1 и 2 и член 296, втора алинея ДФЕС, както и членове 17—24 от Протокола за ЕСЦБ и ЕЦБ?
Следва ли да се приеме, че евентуално следващото от посоченото в първия въпрос решение неограничено разпределение на риска между националните централни банки от Евросистемата в случай на неизпълнение по облигациите на централните правителства и приравнените към тях емитенти е в противоречие с членове 123 ДФЕС и 125 ДФЕС и с член 4, параграф 2 ДЕС, ако това може да наложи рекапитализиране на национални централни банки с бюджетни средства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-450/17: Landeskreditbank Baden-Württemberg/ЕЦБ, Заключение от 5 декември 2018 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ G. HOGAN представено на 5 декември 2018 година ( 1 ) Дело C‑450/17 P Landeskreditbank Baden-Württemberg — Förderbank срещу Европейска централна банка (ЕЦБ) „Обжалване — Икономическа и парична политика — Пруденциален надзор върху кредитните институции — Регламент (ЕС) № 1024/2013 — Член 6, параграф 4 — Регламент (ЕС) № 468/2014 — Член 70, параграф 1 — Единен надзорен механизъм (ЕНМ) — Компетентност на Европейската централна банка (ЕЦБ) — Децентрализирано упражняване от националните органи — Класификация на институция като значимо лице — Пряк надзор от ЕЦБ — Изключение — Наличие на особени обстоятелства — Неподходяща класификация на поднадзорно лице като значимо“ 1. Крахът на водещата инвестиционна банка от САЩ, Lehman Brothers, през септември 2008 г. по принцип се смята за началото на значима данъчна и банкова криза, която впоследствие обхвана почти всички напреднали икономики. Кризата бе толкова тежка и продължителна — изискваща банкови рекапитализации и национализации в няколко държави членки — че доведе до така оказалата се заплаха за съществуването на данъчната стабилност на няколко страни в Еврозоната и дори, на моменти, за същинското оцеляване на самата валута евро. 2. Кризата остави съответно дълбок отпечатък. Оттогава законодателите и регулаторите се борят да се справят с огромния мащаб на тази банкова криза и да разберат как регулаторната система, която преди това е изглеждала напълно адекватна, в крайна сметка се проваля, когато е подложена на изпитание през тези мрачни дни от 2008 г. насам. Една от поуките, извлечени от законодателя на Съюза, бе, че сенчестите банкови практики и неспособността ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-493/17: Weiss и др., Заключение от 4 октомври 2018 г.

1) Следва ли да се приеме, че Решение […] 2015/774, изменено […] с Решение […] 2016/1041 […], съответно начинът на прилагането му, е в противоречие с член 123, параграф 1 ДФЕС
По-конкретно, следва ли да се приеме, че то е в противоречие с член 123, параграф 1 ДФЕС, ако в рамките на [ПЗАПС]: а) Се съобщават конкретни данни за покупките по начин, който създава на пазарите фактическата сигурност, че Евросистемата отчасти ще закупи издаваните от държавите членки облигации
б) Дори и впоследствие не се оповестяват конкретни данни за спазването на минимални срокове между емитирането на дълговия инструмент на първичния пазар и закупуването му на вторичния пазар, така че в това отношение не е възможен съдебен контрол
в) Всички закупени облигации се държат до падежа и по този начин се изтеглят от пазара, а не се препродават
г) Евросистемата закупува търгуеми дългови инструменти с отрицателна доходност до падежа
2) Следва ли да се приеме, че посоченото в първия въпрос решение е в противоречие с член 123 ДФЕС най-малкото ако с оглед на изменените условия на финансовите пазари, и в частност в резултат от недостига на допустими за закупуване дългови инструменти, по-нататъшното му прилагане изисква постоянно облекчаване на първоначално действащите правила за закупуване и установените в практиката на Съда ограничения за програмите за закупуване на облигации като ПЗАПС изгубват действието си
3) Следва ли да се приеме, че посоченото в първия въпрос Решение […] 2015/774 […] в сега действащата си редакция е в противоречие с член 119 ДФЕС и член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС, както и с членове 17—24 от Протокола за [ЕСЦБ и ЕЦБ], тъй като е издадено при превишаване на предоставените с тези разпоредби правомощия на [ЕЦБ] в областта на паричната политика и съответно при изземване на правомощия на държавите членки
Налице ли е превишаване на правомощията на ЕЦБ конкретно поради това че: a) Посоченото в първия въпрос решение значително влияе на условията за рефинансиране на държавите членки поради обема на ПЗАПС, който към 12 май 2017 г. възлиза на 1 534,8 милиарда евро
б) Като се има предвид упоменатото в буква а) подобряване на условията за рефинансиране на държавите членки и ефектите от това за търговските банки, посоченото в първия въпрос решение няма само косвени последици в областта на икономическата политика, а обективно установимите му последици сочат, че целите на програмата в областта на икономическата политика са поне равни по значение на целите ѝ в областта на паричната политика
в) Поради значителните си последици в областта на икономическата политика посоченото в първия въпрос решение е в противоречие с принципа на пропорционалност
г) Поради липсата на конкретни мотиви не е възможно по време на продължаващото над две години изпълнение на посоченото в първия въпрос решение да се упражнява контрол за това дали то все още е необходимо и пропорционално
4) Следва ли да се приеме, че посоченото в първия въпрос решение е в противоречие с член 119 ДФЕС и член 127, параграфи 1 и 2 ДФЕС, както и с членове 17—24 от Протокола за [ЕСЦБ и ЕЦБ] най-малкото защото обемът на програмата и продължаващото над две години изпълнение на решението, както и произтичащите от това последици в областта на икономическата политика дават повод за промяна на оценката за необходимостта от ПЗАПС и за нейната пропорционалност и така от определен момент нататък решението вече остава извън правомощията на Европейската централна банка в областта на паричната политика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-594/16: Buccioni, Съдебно решение от 13 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав) 13 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Директива 2013/36/ЕС — Член 53, параграф 1 — Задължение на националните органи, упражняващи пруденциален надзор над кредитните институции, за опазване на професионална тайна — Кредитна институция в производство за принудителна ликвидация — Разкриване на поверителна информация в производства по граждански или търговски дела“ По дело C‑594/16 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 29 септември 2016 г., постъпил в Съда на 23 ноември 2016 г., в рамките на производство по дело Enzo Buccioni срещу Banca d’Italia, в присъствието на: Banca Network Investimenti SpA, в ликвидация, СЪДЪТ (пети състав), състоящ се от: J. L. da Cruz Vilaça (докладчик), председател на състава, E. Levits, A. Borg Barthet, M. Berger и F. Biltgen, съдии, генерален адвокат: M. Bobek, секретар: R. Schiano, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 март 2018 г., като има предвид становищата, представени: – за г‑н Buccioni, от N. Paoletti, A. Mari и G. Paoletti, avvocati, – за Banca d’Italia, от S. Ceci, M. Marcucci и N. de Giorgi, avvocati, – за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato, – за португалското правителство, от L. Inez Fernandes, M. Figueiredo и L. Barroso, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от V. Di Bucci, J. Baquero Cruz, K.‑P. Wojcik и A. Steiblytė, ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-238/18: ЕЦБ/Латвия, Определение от 12 юни 2018 г.

Може ли правната несигурност относно функционирането на Управителния съвет на Европейската централна банка, предизвикана от ограничаване на правомощията на негов член, да обоснове необходимост от ускорено съдебно производство по член 133, параграф 1 от Процедурния регламент на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-594/16: Buccioni, Заключение от 12 юни 2018 г.

а) Принципът на прозрачност, изрично предвиден в член 15 от [Договора за функционирането на Европейския съюз], с общата си императивна цел, тълкуван в смисъл, че (този принцип) може да се урежда с регламенти или равностойни на тях актове, предвидени в параграф 3 от този член, чието съдържание може да е израз на твърде широка свобода на преценка и да не намира основание в източник на европейското право от по-висок ранг, що се отнася до необходимостта от предварително установяване на минимални, неподлежащи на дерогиране принципи, противоречи ли на подобно ограничително тълкуване на европейската правна уредба за надзора върху кредитните институции до степен, че принципът на прозрачност бива лишен от съдържание дори и когато интересът от предоставяне на достъп произтича от основни интереси на заявителя, които явно съвпадат с интересите, за които в негова полза са предвидени изключения от установените в тази област ограничения?
б) вследствие на това трябва ли член 22, параграф 2 и член 27, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, да се тълкуват не в смисъл, че представляват неизключителни случаи на дерогиране на отказа за предоставяне на достъп до документи, а по-скоро като разпоредби, които да се тълкуват с оглед на по-широките цели на член 15 от [Договора за функционирането на Европейския съюз], и поради това като основаващи се на общ нормативен принцип на правото на Съюза, съгласно който достъпът не може да бъде ограничаван — след разумно и пропорционално претегляне на потребностите на кредитния сектор и основните интереси на вложителя, на който се налага да участва в споделяне на тежестта („burden sharing“) — в зависимост от релевантните обстоятелства, установени от надзорен орган, чиято организация и компетентност в сектора са аналогични на тези на Европейската централна банка?
в) вследствие на това, предвид член 53 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (текст от значение за ЕИП), и съответстващите му разпоредби от националното право, трябва ли посоченият член да се тълкува в съответствие с останалите норми и принципи на европейското право, посочени в точка а), в смисъл, че достъпът може да бъде разрешен при подаване на заявлението за достъп, след като банковата институция вече е в производство за принудителна ликвидация, не само когато заявлението не е подадено единствено в рамките на производства по граждански или търговски дела, действително образувани за защита на имуществените интереси, накърнени вследствие на образуваното за банковата институция производство за принудителна ликвидация, но и когато заявителят, именно за да прецени дали може да заведе такива граждански или търговски дела, предварително сезира национален правораздавателен орган с предоставена от държавата компетентност да защитава правото на достъп и на прозрачност именно с оглед пълното зачитане на правото на защита и на правни средства за защита, по-конкретно във връзка с молбата на вложител, който вече е понесъл последиците от споделянето на тежестта („burden sharing“) в производството по несъстоятелност на кредитната институция, в която е вложил спестяванията си?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-202/18: Rimšēvičs/Латвия, Определение от 12 юни 2018 г.

Налице ли са основания настоящото дело да бъде разгледано по ускорена процедура с оглед на възможните последици за институционалната и системната стабилност на Еврозоната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1181920212225 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form