Конкуренция
Конкуренция
Дело C-284/95: Safety Hi-Tech/S. & T., Заключение от 3 февруари 1998 г.
1) Следва ли член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 на Съвета от 15 декември 1994 г. относно веществата, които разрушават озоновия слой, да се тълкува в смисъл, че абсолютно забранява използването, производството, вноса и пускането на пазара на хидрохлорфлуоровъглероди (HCFCs) в сектора за пожарогасене
2) Явява ли се разпоредбата на член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 по същество мярка с равностоен ефект на количествено ограничение, доколкото, при липса на основания за оправдание по член 36 от Договора, ограничава свободното движение на стока в рамките на Общността
3) Представлява ли поведението на Общността и нейните институции при приемането на Регламент (ЕО) № 3093/94, и по-специално на етапите след неговото приемане, действие от публичноправен характер, насочено към засилване на господстващото положение на определени оператори, което само по себе си представлява сериозна злоупотреба по смисъла на член 86 от Договора
4) Може ли законодателството за опазване на околната среда — и по-специално Регламент (ЕО) № 3093/94 — да дерогира (да се тълкува като дерогиращо) правилата на Общността в областта на конкуренцията (като по този начин позволява или улеснява ограничителни споразумения или злоупотреба с господстващо положение) или забраните по тези правила са безусловни и не подлежат на дерогация, като изключват дерогации или ограничения, въведени от Общността или от отделни държави членки
5) Съвместим ли е член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 с членове 3 и 5 от Договора
6) Следва ли член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 да се тълкува в смисъл, че абсолютно изключва от вътрешния пазар HCFCs, използвани в сектора за пожарогасене?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-185/95: Baustahlgewebe/Комисия, Заключение от 3 февруари 1998 г.
Нарушение на правото на съдебна защита в рамките на „разумен срок“ поради прекомерната продължителност на производството
Нарушение на принципа на устността поради изтичането на 22 месеца между закриването на устната фаза и постановяването на решението
Нарушение на принципите относно доказателствата – както по отношение на тяхното представяне, така и по отношение на тяхната преценка
Неправилно прилагане на правилата относно представянето на доказателства извън срока
Нарушение на правото на достъп до преписката
Неправилно прилагане на член 85, параграф 1 от Договора
Нарушение на член 15 от Регламент № 17 относно определянето на глобата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-341/95: Bettati/Safety Hi-Tech, Заключение от 3 февруари 1998 г.
1) Следва ли член 5 от Регламент № 3093/94 на Съвета да се тълкува (в светлината на член 130 R от Договора) като позволяващ свободното използване на халон (т.е. продукти с тежко въздействие върху околната среда), като ограничава само производството или използването от страна на производителите и в същото време свободно разрешава вноса му, докато напълно забранява използването (и следователно както производството, така и вноса) на HCFC (т.е. продукти с по-малко въздействие върху околната среда) за цели, които не са предвидени в член 5
2) Не представлява ли правилото, установено с Регламент № 3093/94, мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения, тъй като, при липса на основанията, посочени в член 36 от Договора, то ограничава свободното движение на стока на цялата територия на Общността
3) Не представлява ли действието на Общността и нейните институции, в рамките на приемането на Регламент № 3093/94, както и по-специално в етапите след това приемане, намеса на публични власти, насочена към засилване на господстващото положение на определени оператори, като такава намеса сама по себе си представлява случай на злоупотреба по смисъла на член 86 от Договора
4) Могат ли правилата, предназначени за защита на околната среда — и по-специално Регламент № 3093/94 — да се тълкуват в смисъл, че дерогират общностното право в областта на конкуренцията (като по този начин позволяват или улесняват сключването на споразумения или злоупотреба с господстващо положение), или забраните, предвидени в посоченото право, са безусловни и не подлежат на дерогация, като не се допуска никакво изключение или ограничение нито от страна на Общността, нито от страна на отделните държави членки
5) Валиден ли е член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 на Съвета от 15 декември 1994 г. по отношение на членове 3, 5, 30, 86, 92 и 130 R от Договора за ЕО, доколкото тази разпоредба безусловно забранява, считано от 1 юни 1995 г., използването на HCFC в сектора за борба с пожарите, по съображенията и за основанията, изложени в мотивите по-горе
6) Следва ли член 5 от Регламент (ЕО) № 3093/94 на Съвета от 15 декември 1994 г., относно вещества, които разрушават озоновия слой, да се тълкува в смисъл, че, в сектора за борба с пожарите, считано от 1 юни 1995 г., използването, търговията, производството и вносът на хидрохлорфлуоровъглероди са забранени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/95: Комисия/Италия, Съдебно решение от 29 януари 1998 г.
Явява ли се абсолютно невъзможно за италианските органи да изпълнят задължението за възстановяване на предоставената държавна помощ под формата на данъчен кредит за професионалните автомобилни превозвачи, както е разпоредено с решение на Комисията?
Могат ли социалните, икономическите или техническите трудности, свързани с възстановяването на помощта, да оправдаят неизпълнението на задължението за възстановяване на неправомерната държавна помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-266/96: Corsica Ferries France/Gruppo Antichi Ormeggiatori del porto di Genova и др., Заключение от 22 януари 1998 г.
1. Следва ли член 30 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство и/или административна практика в държава-членка, която забранява на корабни компании, установени в други държави-членки, да акостират своите кораби при влизане в пристанищата на първата държава или да ги отвързват при отпътуване, освен ако не използват услугите, предоставяни от местно предприятие въз основа на неговата изключителна концесия за акостиране и отвързване, което води до заплащане на такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги?
2. Следва ли Регламент (ЕИО) № 4055/86 на Съвета от 22 декември 1986 г. във връзка с член 59 от Договора да се тълкува в смисъл, че не допуска в държава-членка да се налага изискване услугите по акостиране да са задължителни и на корабни компании, установени в друга държава-членка, да се начисляват тарифи, които не са определени със закон, а само по административна преценка, за пристигането или отпътуването на техните кораби в или от първата държава-членка?
3. Следва ли членове 3, 5, 90, параграф 1, 85 и 86 от Договора, разглеждани заедно, да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство и/или административна практика в държава-членка, която предоставя на предприятие, установено в тази държава, изключително право да предоставя услуги по акостиране, така че тези услуги да могат да бъдат направени задължителни, да се начисляват такси, които може да не съответстват на действителните разходи за предоставените услуги, да се прилагат тарифи, определени по споразумение и/или административна преценка, и да се налагат тарифни условия, които се различават от едно пристанище до друго, дори за еднакви услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-196/97: Intertronic/Комисия, Определение от 15 януари 1998 г.
Какво е съдържанието и обхватът на понятието „жалба“ по смисъла на член 3 от Регламент № 17 и от кои критерии следва да се ръководи преценката дали едно искане представлява такава жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/96: Bagnasco и др., Заключение от 15 януари 1998 г.
1) Дали Norme Bancarie Uniforme (Стандартните банкови условия), приети от ABI за своите членове във връзка с договорите за откриване на кредитни сметки – тъй като са приети и прилагани по единен и задължителен начин от банките, членуващи в ABI – са съвместими с член 85 от Договора, когато правят предоставянето на кредит зависимо от условия за определяне на лихвения процент, който не е предварително определен и не може да бъде определен от клиента, и са способни да засегнат неблагоприятно търговията между държавите членки и имат за цел и ефект предотвратяване, ограничаване или изкривяване на конкуренцията в рамките на Общия пазар?
2) Какви са последиците от евентуално установяване на несъвместимост съгласно (1) върху съответните клаузи на договорите за откриване на кредитна сметка, сключени „надолу по веригата“ от членуващите банки с отделни клиенти, тъй като, като група, банките, членуващи в ABI, могат да се считат, за целите на член 86 от Договора, за притежаващи съвместно господстващо положение на националния кредитен пазар, чието специфично прилагане на разглежданите правила (във връзка с определянето на дължимата лихва по заема) се счита за злоупотреба?
3) Дали NBU, приети от ABI за своите членове във връзка с „всеобхватната“ гаранция, покриваща кредитното улеснение – тъй като се прилагат по единен и задължителен начин от членуващите банки – са като цяло съвместими с член 85 от Договора, по отношение на отделните клаузи, разгледани в мотивите на настоящото определение, доколкото са способни да засегнат неблагоприятно търговията между държавите членки и имат за цел и ефект предотвратяване, ограничаване или изкривяване на конкуренцията в рамките на Общия пазар?
4) Какви са последиците от евентуално установяване на несъвместимост съгласно (3) върху съответните клаузи на договорите за „всеобхватна“ гаранция и върху самите договори, сключени „надолу по веригата“ от отделни банки, тъй като, като група, банките, членуващи в ABI, могат да се считат, за целите на член 86 от Договора, за притежаващи съвместно господстващо положение на националния кредитен пазар, чието специфично прилагане на разглежданите правила се счита за злоупотреба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-401/96: Somaco/Комисия, Заключение от 18 декември 1997 г.
Противоречие в мотивите на обжалваното съдебно решение, изразяващо се в това, че Общият съд е приел, че не е упражнен непреодолим натиск върху официалните вносители в метрополна Франция, докато едновременно е приел, че такъв натиск е бил упражнен върху дилърите в Мартиника, които зависят от същите вносители
Изопачаване на доказателствата от страна на Общия съд при установяване на наличието на непреодолим натиск върху дилърите в Мартиника
Неправилно отхвърляне на иска за обезщетение поради липса на достатъчно яснота и конкретика относно противоправното поведение на Комисията и характера на претърпяните вреди
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-230/96: Cabour и Nord Distribution Automobile/Arnor “SOCO”, Заключение от 16 декември 1997 г.
1. Следва ли Регламент (ЕИО) № 123/85 на Комисията от 12 декември 1984 година относно прилагането на член 85, параграф 3 от Договора за ЕИО към определени категории споразумения за разпространение и сервиз на моторни превозни средства да се тълкува в смисъл, че изключителен дилърски договор, обвързващ автомобилен производител с дилър, попада в обхвата на освобождаването по член 1 от този регламент, когато този договор: (a) не посочва „обективно валидните причини“, посочени в член 5, параграф 2, букви (a) и (b) и член 5, параграф 3 от този регламент; (b) изключва всякаква възможност дилърът да продава нови превозни средства, различни от предлаганите от производителя, дори и в търговски помещения, различни от тези, в които се предлагат договорните стоки, освен ако не се докажат обективно валидни причини, които не са съществували към момента на сключване на договора, като тази разпоредба следва да се разглежда във връзка с тълкуването на член 3, параграф 3 и член 5, параграф 2 от регламента; (c) определя цел за продажби, съгласно която дилърът се задължава да положи всички усилия да продаде през всяка годишна период определено количество договорни превозни средства, което, ако не е определено по споразумение между страните, се определя от производителя въз основа на направени от него прогнози или определени от него критерии, и предвижда, че ако към 31 август на текущия годишен период не е постигнато 90% от 7/11 от целта за продажби и „общият процент на проникване“ на договорните превозни средства на територията, за която се отнася концесията, оценен към 31 юли на текущия годишен период, е с 15% до 45% — в зависимост от местоположението на територията — по-нисък от националния среден процент на проникване на договорните превозни средства, производителят може, с тримесечно или шестмесечно предизвестие, да промени територията на договора и/или да отнеме изключителността на дилъра на тази територия, или да прекрати дилърския договор, като тези разпоредби следва да се разглеждат във връзка с тълкуването на член 4, параграф 1, точка 3, член 5, параграф 2, точка 2 и член 5, параграф 2, точка 3 от регламента?
2. Следва ли Регламент (ЕО) № 1475/95 на Комисията от 28 юни 1995 година, заменящ посочения по-горе Регламент № 123/85, да се тълкува в смисъл, че изключителен дилърски договор, съдържащ клаузи от вида, посочен в въпрос 1, букви (b) и (c), попада в обхвата на освобождаването по член 1 от този регламент, като се вземат предвид съответно член 3, параграф 3 и член 4, параграф 1, точка 3 от Регламент № 1475/95 във връзка с член 5, параграф 2, точка 2, член 5, параграф 2, точка 3 и член 5, параграф 3?
3. Ако Регламенти № 123/85 и № 1475/95 не могат да се тълкуват в смисъл, че предоставят ползата от освобождаването, което предвиждат, на дилърски договори от вида, посочен в първите два въпроса, следва ли член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО да се тълкува в смисъл, че изключителна дистрибуторска мрежа на производител на моторни превозни средства, основана на такива дилърски договори, попада под забраната, предвидена в тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-55/96: Job Centre, Съдебно решение от 11 декември 1997 г.
Трябва ли разпоредбите на италианското национално право, съдържащи се в член 11, параграф 1 от Закон № 264 от 29 април 1949 г. и в първия параграф на член 1 от Закон № 1369 от 23 октомври 1960 г., съгласно които дейността по посредничество и договаряне между търсенето и предлагането на пазара на труда, независимо дали като агенция по заетостта или като предприятие за наемане на работа, е забранена, освен ако се извършва от публичните служби, посочени в тези разпоредби, да се считат за отнасящи се до упражняването на официална власт по смисъла на съвместните разпоредби на членове 66 и 55 от Договора за ЕО, като се има предвид, че според италианското право те се третират като въпроси на обществения ред, тъй като тяхната цел е да защитят интересите на работниците и националната икономика?
Трябва ли тези разпоредби, с оглед на техния общ характер, да се считат за противоречащи на принципите на правото на Общността, установени в членове 48, 49, 59, 60, 62, 66, 86 и 90 от посочения Договор, относно правото на труд, свободата на икономическа инициатива, свободното движение на работници и други, свободата на търсене и предлагане на труд и услуги, свободната и честна конкуренция между икономическите субекти и забраната за злоупотреба с господстващо положение?
В случай че горепосоченото законодателство на италианската държава относно дейността на агенция по заетостта или предприятие за наемане на работа противоречи на принципите на правото на Общността, посочени в предходния въпрос, длъжни ли са съдебните и административните органи на тази държава членка да прилагат пряко тези принципи, като позволят на публични и частни органи и предприятия да действат като посредници между предлагащите и търсещите работа и временна заетост, при условие че се спазват разпоредбите, уреждащи трудовите договори и задължителното социално осигуряване, и при спазване на предвидения от закона контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.