Конкуренция
Конкуренция
Дело C-453/99: Courage и Crehan, Съдебно решение от 20 септември 2001 г.
Може ли член 81 ЕО (бивш член 85) да се тълкува в смисъл, че страна по забранено споразумение за обвързване на продажбата на бира може да се позове на този член, за да поиска защита от съдилищата срещу другата договаряща страна?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, има ли право страната, която иска защита, да получи обезщетение за вреди, които твърди, че са настъпили в резултат на спазването на клаузата в договора, която е забранена по член 81?
Следва ли правило на националното право, според което съдилищата не трябва да позволяват на лице да се позовава и/или да се възползва от собствените си незаконни действия като необходимо условие за получаване на обезщетение, да се счита за съвместимо с правото на Общността?
Ако отговорът на третия въпрос е, че при определени обстоятелства такова правило може да е несъвместимо с правото на Общността, какви обстоятелства следва да вземе предвид националният съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-209/00: Комисия/Германия, Заключение от 20 септември 2001 г.
Неизпълнение на задълженията, произтичащи от член 249, четвърта алинея ЕО и член 3 от Решение 2000/392/ЕО на Комисията, поради неприемане в срок на необходимите мерки за възстановяване на неправомерно предоставената държавна помощ на Westdeutsche Landesbank-Girozentrale.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-94/00: Roquette Frères, Заключение от 20 септември 2001 г.
1. С оглед на основните права, признати от правния ред на Общността, и на член 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, следва ли решението по делото Hoechst от 21 септември 1989 г. да се тълкува в смисъл, че националният съд, който по националното право има правомощие по въпроси на конкуренцията да разрешава влизане в помещения и изземвания от служители на администрацията, не може да откаже да предостави исканото разрешение, когато счита, че представената му информация или доказателства, обосноваващи подозрение за съществуването на антиконкурентни практики от страна на предприятията, посочени в решението на Комисията за разпореждане на проверка, не са достатъчни за разрешаване на такава мярка или когато, както в настоящия случай, не са му представени никакви информация или доказателства?
2. В случай че Съдът на Европейските общности не приеме, че Комисията е длъжна да представи на компетентния национален съд доказателствата или информацията, с които разполага и които пораждат подозрение за антиконкурентни практики, има ли националният съд, с оглед на горепосочените основни права, все пак правомощие да откаже да предостави исканото разрешение за влизане и изземване, ако счита, както в настоящия случай, че решението на Комисията не е достатъчно мотивирано и не му позволява да провери, в конкретния случай, дали искането е обосновано, което прави невъзможно за него да извърши необходимия по националното конституционно право контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-390/98: Banks, Съдебно решение от 20 септември 2001 г.
1. Дали разликата в третирането между въгледобивни предприятия, които са обект на плащане на роялти като възнаграждение за правото да експлоатират въглищни мини, и въгледобивни предприятия, които са или са били освободени от такива роялти, може да представлява дискриминация между производителите по смисъла на член 4, буква б) от Договора за ЕОВС, специална такса по смисъла на член 4, буква в) от същия договор и/или помощ по смисъла на член 4, буква в) от същия договор или по член 1 от Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията?
2. Дали член 4, букви б) или в) от Договора за ЕОВС или член 9, параграфи 1 или 4 от Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията пораждат преки последици и предоставят на частните предприятия право, което може да бъде противопоставено пред националните съдилища, да защитят иск за минни роялти, предявен от публичен орган, и да претендират възстановяване на платени роялти, по-специално при липса на решение на Комисията, прието съгласно член 67 или член 88 от Договора за ЕОВС или Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията или по друг начин, че твърдените факти представляват „дискриминация“, „специална такса“ или „помощ“?
3. Ако е така, може ли национален съд да установи, че съществува „дискриминация“ по смисъла на член 4, буква б) от Договора за ЕОВС или „специална такса“ по смисъла на член 4, буква в) от същия договор или „помощ“ по смисъла на член 4, буква в) от същия договор или на член 1 от Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията, независимо от:
- Решение 94/995/ЕОВС на Комисията;
- Решението на Комисията от 21 декември 1994 г. за разрешаване на придобиването на Central and Northern Mining Limited от RJB Mining plc;
- писмата, изпратени от ГД XVII на Комисията до NALOO на 4 май и 14 юли 1995 г.?
4. Като въпрос на правото на Общността, фактът, че Banks или NALOO не са:
(а) обжалвали по член 33 от Договора за ЕОВС Решение 94/995/ЕОВС на Комисията или Решението на Комисията от 21 декември 1994 г. за разрешаване на придобиването на Central and Northern Mining Limited от RJB Mining plc или писмата, изпратени от ГД XVII на Комисията до NALOO на 4 май и 14 юли 1995 г.; и/или
(б) използвали процедурата по член 35 от Договора за ЕОВС, за да задължат Комисията да се произнесе по въпросите, които сега се разглеждат в производството пред националния съд,
пречи ли на Banks да повдигне твърдени нарушения на член 4, букви б) или в) от Договора за ЕОВС или на Решение № 3632/93/ЕОВС на Комисията в производство пред националните съдилища?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/01: Asia Motor France и др./Комисия, Определение от 20 септември 2001 г.
Възможно ли е прекомерната продължителност на административното производство по жалба за нарушение на правилата на конкуренцията да повлияе върху законосъобразността и съдържанието на окончателното решение на Комисията?
Подлежи ли на проверка от Съда на Европейския съюз фактическата преценка и оценка на доказателствата, извършени от Първоинстанционния съд, и при какви условия?
Какви са условията за допустимост на основанията за жалба пред Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-218/00: Cisal, Заключение от 13 септември 2001 г.
1. Constitue ли публичен, непечеливш застрахователен орган, като INAIL, на който е възложено, въз основа на принципите на икономическа и предприемаческа дейност, да управлява като монополист схема за застраховане срещу рискове, произтичащи от трудови злополуки и професионални заболявания, основана на система на задължителна регистрация, която изплаща обезщетения на частично автоматична основа (осигурявайки по този начин застрахователно покритие за работници, но не и за самостоятелно заети лица – от 1998 г.), дори и при неплащане на премии от страна на работодателя, и изчислява премиите въз основа на рисковите категории, към които е отнесена застрахованата работа, предприятие по смисъла на членове 81 и сл. ЕО?
2. Ако на първия въпрос се отговори утвърдително, представлява ли фактът, че посоченият публичен орган изисква плащане на премии, дори когато заинтересованото лице, самостоятелно заето лице (занаятчия), вече е застраховано в частна компания срещу същите рискове, по отношение на които би било покрито чрез членство в посочения орган, нарушение на членове 86 и 82 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-221/99: Conte, Заключение от 12 юли 2001 г.
1) Приложима ли е концепцията за „предприятие“, определена в решенията на Комисията и съдебната практика на Съда на Европейските общности, към лицата, упражняващи професията архитект, и ако да, следва ли професионалните сдружения на архитектите да се считат за „сдружения на предприятия“ по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора
2) Съвместими ли са съвкупните разпоредби на членове 5 и 85 от Договора за ЕО с национална уредба, която просто придава сила на закон на тарифа за възнаграждения, изготвена и определена от националните сдружения на инженерите и архитектите, когато: (a) окончателната мярка на публичните органи по същество представлява акт, потвърждаващ самостоятелно изразената воля на националните съвети на съответните сдружения; или (b) окончателните мерки на публичните органи по същество делегират на членовете на съответните сдружения правомощието да определят тарифата за възнаграждения по свое усмотрение, дори след като поисканите от тях професионални услуги са били извършени; или (c) окончателните мерки на публичните органи не съдържат никакви индикации за обществен интерес или горни и долни граници, с които тарифата за възнаграждения, определена по усмотрение на професионалиста, трябва да съответства; или (d) окончателните мерки на публичните органи не изискват професионалистите предварително да съобщават и/или по друг начин да оповестяват тарифите за възнаграждения, които възнамеряват да прилагат за поисканите от тях услуги
3) Съвместими ли са съвкупните разпоредби на членове 5 и 85 от Договора с национално законодателство, което, без да изисква да се вземат предвид съображения от обществен интерес, предоставя на комисия по възнагражденията, създадена от съвета на сдружението и съставена само от членове на сдружението, правомощието да приема дискреционна мярка за определяне на възнаграждението, дори когато потвърждава възнаграждението, определено от члена по негово собствено усмотрение, като тази мярка има такава сила, че да обвързва съда да издаде заповед за плащане в съответствие с приетата от самия съвет мярка за определяне на възнаграждението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-302/99: Комисия и Франция/TF1, Съдебно решение от 12 юли 2001 г.
Допустимо ли е обжалването на мотивите на съдебен акт, които нямат отражение върху диспозитива на решението?
Може ли да се обжалва решението на Първоинстанционния съд относно разноските, когато всички други основания на жалбата са отхвърлени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-308/99: Франция/TF1 и Комисия, Съдебно решение от 12 юли 2001 г.
Допустимо ли е съдът на първа инстанция да разгледа по същество искане за установяване на бездействие на Комисията относно член 90 от Договора за ЕО, когато впоследствие се установи, че предметът на спора е отпаднал?
Допустимо ли е обжалване само по отношение на решението на съда на първа инстанция относно разпределението на съдебните разноски, когато всички други основания за обжалване са отхвърлени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-309/99: Wouters и др., Заключение от 11 юли 2001 г.
1. Следва ли понятието „сдружение на предприятия“ по член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО) да се тълкува в смисъл, че такова сдружение съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, така че при прилагането на тази разпоредба трябва да се прави разграничение между дейности на сдружението, осъществявани в обществен интерес, и други дейности, или е достатъчно самият факт, че сдружението може също да действа в интерес на предприятията, за да се счита за сдружение на предприятия по смисъла на тази разпоредба по отношение на всички негови действия
Дали фактът, че общозадължителните правила, приети от съответната институция, са приети въз основа на законова правомощие и в качеството ѝ на специален законодател, е от значение по отношение на прилагането на правото на Общността в областта на конкуренцията?
1б) Ако отговорът на въпрос 1а) е, че сдружение на предприятия съществува само ако и доколкото действа в интерес на предприятията, въпросът кога се преследва обществен интерес също ли се урежда от правото на Общността?
1в) Ако отговорът на въпрос 1б) е, че правото на Общността е релевантно, може ли приемането на общозадължителни правила от институция като Нидерландската адвокатска колегия въз основа на законова правомощие, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства между адвокати и представители на други професии, да се счита за преследване на обществен интерес по смисъла на правото на Общността?
2. Ако отговорите на първия въпрос сочат, че правило като Регламента... следва да се счита за решение на сдружение на предприятия по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО (сега член 81, параграф 1 ЕО), следва ли такова решение, доколкото приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно създаването на мултидисциплинарни партньорства като разглежданото, да се счита за имащо за предмет или ефект ограничаване на конкуренцията на общия пазар и в това отношение засягащо търговията между държавите членки
Кои критерии на правото на Общността са релевантни за определянето на този въпрос?
3. Следва ли понятието „предприятие“ по член 86 от Договора за ЕО (сега член 82 ЕО) да се тълкува в смисъл, че когато институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия, тази институция трябва също да се счита за предприятие или група предприятия по смисъла на тази разпоредба, дори ако самата тя не осъществява икономическа дейност?
4. Ако на предходния въпрос се отговори утвърдително и се приеме, че институция като адвокатската колегия заема господстващо положение, злоупотребява ли такава институция с това положение, ако регулира отношенията на свързаните с нея адвокати с други участници на пазара на правни услуги по начин, който ограничава конкуренцията?
5. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита като цяло за сдружение на предприятия по смисъла на правото на Общността в областта на конкуренцията, следва ли член 90, параграф 2 от Договора за ЕО (сега член 86, параграф 2 ЕО) да се тълкува в смисъл, че се прилага и за институция като адвокатската колегия, която приема общозадължителни правила, предназначени да гарантират независимостта и лоялността към клиента на адвокатите, предоставящи правна помощ, относно сътрудничеството между адвокати и представители на други професии?
6. Ако институция като адвокатската колегия трябва да се счита за сдружение на предприятия или предприятие или група предприятия, изключват ли член 3, буква г), втора алинея на член 5 и членове 85 и 86 от Договора за ЕО (сега членове 3, буква г), 10, 81 и 82 ЕО) възможността държава членка да предвиди, че (орган на) тази институция може да приема правила относно, inter alia, сътрудничеството между адвокати и представители на други професии, когато контролът от страна на съответния публичен орган върху такива правила се свежда до правомощието да ги отмени, без органът да може да приеме правило вместо тях?
7. Приложими ли са както разпоредбите на Договора относно правото на установяване, така и тези относно свободата на предоставяне на услуги към забрана за сътрудничество между адвокати и счетоводители като разглежданата, или следва Договорът за ЕО да се тълкува в смисъл, че такава забрана трябва да съответства, например в зависимост от начина, по който заинтересованите желаят да организират сътрудничеството си, или на разпоредбите относно правото на установяване, или на тези относно свободата на предоставяне на услуги?
8. Представлява ли забрана за мултидисциплинарни партньорства, включващи адвокати и счетоводители като разглежданата, ограничение на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, или и на двете?
9. Ако отговорът на предходния въпрос е, че съществува едно или и двете от посочените ограничения, оправдано ли е разглежданото ограничение на основание, че представлява само „условие за продажба“ по смисъла на Keck и Mithouard и следователно няма дискриминация, или на основание, че отговаря на критериите, развити в тази връзка от Съда на Европейските общности, по-специално в решението Gebhard?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.