Господстващо положение
Господстващо положение
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Допуснала ли е Комисията грешка при правния анализ, като е приела, че отстъпките за лоялност по своето естество представляват злоупотреба с господстващо положение, без да анализира тяхната годност да ограничат конкуренцията?
Съдържа ли анализът на Комисията по критерия за също толкова ефективен конкурент (AEC) съществени грешки, които опорочават заключението за годността на спорните отстъпки да отстранят конкуренцията?
Извършен ли е надлежен анализ и взети ли са предвид всички релевантни критерии, посочени в точка 139 от съдебното решение по жалбата, включително степента на пазарно покритие и продължителността на отстъпките, при преценката на годността на спорните отстъпки да ограничат конкуренцията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2022 г.
Какъв е редът и критериите за преценка на поверителността на доказателства, представени в рамките на съдебното производство, и каква информация може да бъде предоставена на страните за упражняване на правото на защита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2022 г.
Нарушено ли е задължението на Комисията по член 266, първа алинея ДФЕС, като е отказала да изплати мораторни лихви върху неправомерно платената част от глобата за периода между плащането и възстановяването ѝ?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията за отказ за плащане на мораторни лихви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Възможно ли е поведението, представляващо злоупотреба с господстващо положение, да е съвсем законосъобразно и да е квалифицирано като „злоупотреба“ само поради (потенциалния) ограничителен ефект върху релевантния пазар, или трябва да е налице и определен компонент на противоправност, изразяващ се в използване на „различни конкурентни методи (или средства)“ в сравнение с „нормалните“
В последния случай, кои са критериите за установяване на границите между „нормалната“ и „нарушената“ конкуренция?
2) Има ли за цел нормата, която санкционира злоупотребата, да се увеличи максимално благосъстоянието на потребителите, като съдът трябва да определи дали е настъпило (или има опасност от) влошаване, или санкционирането на антиконкурентната практика има за задача да запази самата конкурентна структура на пазара, за да се предотврати натрупване на икономическа мощ, което при всички случаи се приема за вредно за общността?
3) Може ли в случай на злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в опит да се засегне съществуващото равнище на конкуренцията или нейното развитие, предприятието в господстващо положение все пак да докаже, че въпреки теоретичната възможност поведението му да произведе ограничителен ефект, то няма конкретни вредни последици
При утвърдителен отговор, при преценката за наличие на нетипична злоупотреба, насочена към изключване на конкуренцията, следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че [о]рганът трябва да разгледа подробно икономическите анализи, посочени от страната във връзка с конкретната възможност разглежданото поведение да доведе до изключване от пазара на нейните конкуренти?
4) Трябва ли злоупотребата с господстващо положение да се преценява само с оглед на нейните последици (дори само потенциални) върху пазара, без да се отчитат субективните мотиви на търговеца, или доказването на намерението да се ограничи конкуренцията може да се използва (дори изключително), за да се прецени дали поведението на предприятието в господстващо положение представлява злоупотреба; или пък доказването на субективния елемент е от значение само за да се прехвърли тежестта на доказване на това предприятие (което в такъв случай ще трябва да докаже, че не е налице изключващ ефект)?
5) Дали в случай на господстващо положение, изтъкнато по отношение на няколко предприятия от една и съща група дружества, принадлежността към посочената група е достатъчна, за да се приеме, че дори предприятията, които не са участвали в действията, представляващи злоупотреба, са допринесли за нарушението, така че е достатъчно контролният орган да установи съзнателна съгласуваност, макар и без споразумение, на действията на предприятията в рамките на групата с колективно господстващо положение
Или (както при забраната на картелите) трябва все пак да се представи доказателство, макар и косвено, за конкретна координация и функционална връзка между различните предприятия от групата, по-специално за да се докаже участието на дружеството майка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Кога дадено решение на Комисията за образуване на производство по член 102 ДФЕС представлява обжалваем акт по смисъла на член 263 ДФЕС?
Дали определянето на географския периметър на производство, включително изключването на дадена държава членка, поражда задължителни правни последици за засегнатото предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване след оттегляне на иска
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при такава ситуация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Допустимо ли е квалифицирането като злоупотреба с господстващо положение по член 102 ДФЕС на ограниченията, въведени от предприятието относно достъпа до неговата абонатна линия, без да се доказва абсолютната необходимост от този достъп?
Спазено ли е правото на защита на жалбоподателя при преценката на свиването на маржовете, по-специално по отношение на методологията, принципите и данните, използвани от Комисията?
Правилно ли е приложен критерият за „равностоен по ефикасност оператор“ при преценката на свиването на маржовете, включително по отношение на отказа да се вземат предвид предложените от жалбоподателя корекции за оптимизиране на разходите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Необходимо ли е Комисията да докаже, че достъпът до абонатната линия на господстващия оператор е абсолютно необходим за алтернативните оператори, за да се квалифицират ограниченията на този достъп като злоупотреба по член 102 ДФЕС?
Достатъчно ли е установяването на способност за упражняване на решаващо влияние от страна на дружеството майка върху дъщерното дружество, за да се носи отговорност за злоупотреба с господстващо положение, или е необходимо да се докаже и действително упражняване на такова влияние?
Изисква ли се, за да се носи отговорност от дружество майка за нарушение, извършено от дъщерното му дружество, последното да е изпълнявало по същество указанията на дружеството майка?
Нарушено ли е правото на изслушване на жалбоподателя поради краткия срок за изразяване на становище по нови обстоятелства, съобщени от Комисията в хода на административното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Съответства ли искането за преюдициално заключение на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда, поради липса на достатъчно фактически и правни данни?
Прилага ли се правото на Съюза, по-специално разпоредбите на членове 101–106 ДФЕС, към спор, чиито всички релевантни факти са ограничени до територията на една държава членка, и може ли Съдът да бъде компетентен в такъв случай?
Обосновала ли е националната юрисдикция необходимостта от тълкуване на правото на Съюза спрямо чисто вътрешен спор, с оглед допустимостта на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са изискванията към съдържанието на преюдициалното запитване съгласно член 94 от Процедурния правилник, за да може Съдът на Европейския съюз да даде полезен отговор?
При какви обстоятелства разпоредбите на членове 101–106 ДФЕС са приложими, когато всички фактически елементи по спора са ограничени в рамките на един държавен член и ситуацията е чисто вътрешна?
Кои са предпоставките, при които искане за преюдициално запитване се счита за явно недопустимо по смисъла на член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.