всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Господстващо положение

Господстващо положение

Дело C-716/19: Repsol Comercial de Productos Petrolíferos, Определение от 28 октомври 2020 г.

Съответства ли постановлението за преюдициално запитване на изискванията на член 94 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз относно необходимите фактически и правни обстоятелства?
Може ли липсата на достатъчно изложение на релевантните факти, националното право и причините за тълкуване на правото на Съюза да доведе до недопустимост на преюдициалното запитване по член 53, параграф 2 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-2/20: Daimler, Определение от 6 октомври 2020 г.

Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разноските, направени във връзка с представянето на становища пред Съда, с изключение на разноските на страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-462/19: Anesco e.a, Съдебно решение от 16 септември 2020 г.

Трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че забранява споразумения между оператори и представители на работниците, включително под наименованието „колективни трудови договори“, които предвиждат прехвърляне на работниците, свързани със SAGEP, към отделящи се от последното предприятия и определят начина, по който се извършва това прехвърляне?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право като съдържащите се в Декрет-закон 9/2019, доколкото те служат за основа на колективни трудови договори, с които се налага определена форма на прехвърляне на работници, която излиза извън трудовите въпроси и поражда хармонизация по търговски въпроси?
Ако се приеме, че посочените разпоредби са в противоречие с правото на Съюза, трябва ли практиката на Съда относно предимството на правото на Съюза и съответните последици, посочени по-специално в решения от 15 декември 1976 г., Simmenthal (35/76, EU:C:1976:180), и от 22 юни 1989 г., Costanzo (103/88, EU:C:1989:256), да се тълкува в смисъл, че задължава публичноправен орган като CNMC да не прилага разпоредбите на националното право, които са в противоречие с член 101 ДФЕС?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 101 ДФЕС и Регламент № 1/2003, както и задължението да се гарантира ефективността на разпоредбите от правото на Съюза, да се тълкуват в смисъл, че от административен орган като CNMC се изисква да налага глоби и периодични имуществени санкции на субекти, които имат поведение като описаното по-горе?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-165/19: Slovak Telekom/Комисия, Заключение от 9 септември 2020 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на принципа, че за да представлява нарушение на член 102 ДФЕС, отказът за достъп предполага поисканият достъп да е наложителен за дейността на пазара надолу по веригата
Неправилно тълкуване и прилагане на принципа, че дружество майка може да носи отговорност за извършено нарушение на член 102 ДФЕС от дъщерното му дружество само ако действително е упражнявало решаващо влияние
Неправилно прилагане на принципа, че дружество майка може да носи отговорност за извършено нарушение на член 102 ДФЕС от дъщерното му дружество само ако последното по същество е следвало указания на дружеството майка
Грешки при прилагане на правото при установяването на злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, изразяваща се в отказ да се договаря

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-152/19: Deutsche Telekom/Комисия, Заключение от 9 септември 2020 г.

Неправилно тълкуване и прилагане на принципа, че за да представлява нарушение на член 102 ДФЕС, отказът за достъп предполага поисканият достъп да е наложителен за дейността на пазара надолу по веригата
Неправилно тълкуване и прилагане на принципа, че дружество майка може да носи отговорност за извършено нарушение на член 102 ДФЕС от дъщерното му дружество само ако действително е упражнявало решаващо влияние
Неправилно прилагане на принципа, че дружество майка може да носи отговорност за извършено нарушение на член 102 ДФЕС от дъщерното му дружество само ако последното по същество е следвало указания на дружеството майка
Грешки при прилагане на правото при установяването на злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС, изразяваща се в отказ да се договаря

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/18: Generics (UK) и др., Съдебно решение от 30 януари 2020 г.

Трябва ли притежателят на патент за фармацевтичен продукт и дружество — производител на генерични лекарствени продукти, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на продукта, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е действителен и/или дали генеричният продукт нарушава патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако:
а) има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или
б) притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или
в) притежателят на патента счита дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, за потенциален конкурент?
Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато има висящо съдебно производство относно действителността на патент за фармацевтичен продукт и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на спогодбата (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента), и
б) притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако:
а) обхватът на ограничаването за дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или
б) размерът на прехвърлените на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт?
Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако спогодбата предвижда притежателят на патента да достави на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт, и това споразумение:
а) не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но
б) създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такава спогодба:
а) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е. вероятността патентът да е действителен и нарушен, е под 50 %); или
б) вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничителна спогодба (т.е. вероятността за по-малко ограничителна спогодба е над 50 %)?
Когато патентован фармацевтичен продукт от терапевтична гледна точка е заменяем с няколко други лекарствени продукти от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е действителен и нарушен от тези генерични продукти?
При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такова споразумение злоупотреба по смисъла на член 102 ДФЕС?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи спогодба от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв?
Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако:
а) притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива спогодби, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и
б) последицата от първата такава спогодба е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични продукти размерът на възстановените разходите за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарствени продукти на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти); и
в) тази икономия не е била търсена от страните при сключването на спогодбите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/18: České dráhy/Комисия, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на решението за извършване на проверка по член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, като се отчита степента на напредък на разследването и наличието на подробна информация от националния орган по конкуренция?
Разполагала ли е Комисията с достатъчно сериозни индиции за нарушение на член 102 ДФЕС, които да оправдаят разпореждането за проверка, и следваше ли да бъдат взети предвид и обстоятелства в полза на предприятието?
Изисква ли се в решението за проверка да бъде точно определен релевантният географски пазар и доказано същественото въздействие върху търговията между държавите членки, за да се приложи член 102 ДФЕС?
Могат ли документи, събрани при проверка, частично отменена като незаконосъобразна, да бъдат използвани като доказателства за последващо решение за проверка, и спазен ли е принципът на пропорционалност при обхвата на изземаните документи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-538/18: České dráhy/Комисия, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.

Спазено ли е изискването за мотивиране на решението на Комисията за извършване на проверка съгласно член 20, параграф 4 от Регламент № 1/2003, като се вземат предвид наличните на Комисията подробни данни от националното разследване?
Разполагала ли е Комисията с достатъчно сериозни индиции, обосноваващи подозрение за нарушение на член 102 ДФЕС, и следваше ли да вземе предвид доказателства в полза на жалбоподателя при разпореждане на проверката?
Изисква ли се Комисията да определи точно релевантния географски пазар и да докаже съществено въздействие върху търговията между държавите членки при мотивиране на решение за проверка по член 102 ДФЕС?
Допустимо ли е Комисията да използва документи, събрани при проверка, чийто обхват е частично отменен, като основание за последващо решение за проверка?
Ограничени ли са правомощията на Комисията при събирането на документи по време на проверка относно предполагаеми дъмпингови цени само до документи, които пряко или косвено се отнасят до разходите и стратегията на разследвания субект?
Длъжен ли е Общият съд да разгледа твърденията, че определени документи са били събрани в рамките на нелегална част от проверката и следователно не могат да бъдат използвани като доказателства?
Може ли жалбоподателят да оспорва решението на Общия съд относно разпределението на съдебните разноски, когато всички други основания за касационна жалба са отхвърлени?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-307/18: Generics (UK) и др., Заключение от 22 януари 2020 г.

1. Трябва ли притежателят на патент за фармацевтичен продукт и дружество — производител на генерични лекарствени продукти, което желае да навлезе на пазара с генеричен вариант на продукта, да се разглеждат като потенциални конкуренти за целите на член 101, параграф 1 [ДФЕС], когато страните водят добросъвестен спор дали патентът е действителен и/или дали генеричният продукт нарушава патента
2. Ще се различава ли отговорът на въпрос 1, ако: а) има висящо съдебно производство между страните, свързано с този спор; и/или б) притежателят на патента е получил временно съдебно разпореждане, с което на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се забранява да пуска на пазара своя генеричен продукт преди приключването на това производство; и/или в) притежателят на патента счита дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, за потенциален конкурент
3. Налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 [ДФЕС], когато има висящо съдебно производство относно действителността на патент за фармацевтичен продукт и относно това дали генеричен продукт нарушава този патент, без да е възможно да се определи вероятността за успех на всяка от страните в това производство, и страните се споразумеят да уредят спора, като: a) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, се съгласява да не навлиза на пазара с генеричния си продукт и да не продължава да оспорва патента през периода на действие на спогодбата (който е не по-дълъг от оставащия срок на патента); и б) притежателят на патента се съгласява да прехвърли средства на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, които са значително по-големи от избегнатите разходи за съдебен спор (включително време за управление и смущения) и които не представляват плащане за стоки или услуги, доставени на притежателя на патента
4. Ще се различава ли отговорът на въпрос 3, ако: a) обхватът на ограничението за дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, не излиза извън обхвата на спорния патент; и/или б) размерът на прехвърлените на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, средства вероятно е по-малък от печалбата, която то би реализирало при евентуално спечелване на съдебния спор и навлизане на пазара със самостоятелен генеричен продукт
5. Ще се различават ли отговорите на въпроси 3 и 4, ако спогодбата предвижда притежателят на патента да достави на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, значителни, но ограничени количества разрешен генеричен продукт и това споразумение: a) не води до съществен конкурентен натиск върху цените, формирани от притежателя на патента; но б) създава някои ползи за потребителите, които не биха настъпили, ако притежателят на патента беше спечелил съдебния спор, но които са значително по-малки от цялостните конкурентни ползи, произтичащи от независимото навлизане на генеричен продукт, които биха настъпили, ако дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, беше спечелило съдебния спор, или това е от значение само за преценката по член 101, параграф 3 ДФЕС
6. При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5, налице ли е ограничаване на конкуренцията „с оглед на резултата“ по смисъла на член 101, параграф 1 [ДФЕС], или това зависи от констатацията на съда, че при липсата на такава спогодба: a) дружеството — производител на генерични лекарствени продукти, вероятно е щяло да спечели делото за патента (т.е. вероятността патентът да е действителен и нарушен, е под 50 %); или б) вероятно страните щяха да сключат по-малко ограничителна спогодба (т.е. вероятността за по-малко ограничителна спогодба е над 50 %)
7. Когато патентован фармацевтичен продукт от терапевтична гледна точка е заменяем с няколко други лекарствени продукти от същия клас и предполагаемата злоупотреба по смисъла на член 102 [ДФЕС] е извършена от притежателя на патента, който на практика изключва генеричните форми на това лекарство от пазара, трябва ли тези генерични продукти да се вземат предвид при определянето на съответния продуктов пазар, въпреки че те не могат правомерно да навлязат на пазара преди изтичането на срока на патента, ако (което не е сигурно) патентът е действителен и нарушен от тези генерични продукти
8. При обстоятелствата, посочени във въпроси 3—5 по-горе, ако притежателят на патента е в господстващо положение, представлява ли неговото поведение във връзка със сключване на такава спогодба злоупотреба по смисъла на член 102 [ДФЕС]
9. Ще се различава ли отговорът на въпрос 8, ако притежателят на патента сключи спогодба от този вид не с цел уреждане на съществуващ съдебен спор, а за да избегне започването на такъв
10. Ще се различава ли отговорът на въпрос 8 или 9, ако: a) притежателят на патента следва стратегия за сключване на няколко такива спогодби, за да предотврати риска от неограничено навлизане на генерични продукти; и б) последицата от първата такава спогодба е, че поради структурата на националните мерки за възстановяване от страна на обществените здравни органи на разходите на аптеките за закупуване на фармацевтични продукти размерът на възстановените разходи за въпросното фармацевтично лекарство е намалял, което води до значителна икономия за обществените здравни органи (макар икономията да е значително по-малка от тази, която би се реализирала при независимо навлизане на генерични лекарствени продукти на пазара след приключване на съдебния спор за патента в полза на дружеството — производител на генерични лекарствени продукти); и в) тази икономия не е била търсена от страните при сключването на спогодбите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-617/17: Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie, Съдебно решение от 3 април 2019 г.

Може ли член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че прилагането на принципа ne bis in idem предполага не само идентичност на извършителя на нарушението и идентичност на фактическите обстоятелства, но и идентичност на защитения правен интерес?
Трябва ли член 3 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 50 от Хартата да се тълкува в смисъл, че правото на Съюза в областта на конкуренцията и националното право в областта на конкуренцията, прилагани едновременно от органа за защита на конкуренцията на държава — членка на Съюза, защитават един и същ правен интерес?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15678940 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form