Господстващо положение

Съд, Съд - четвърти състав

1. Следва ли членове 86 и 90, както са тълкувани в решението на Съда на Европейските общности от 11 декември 1997 г., да имат пряко действие в смисъл, че изискват държавите членки да не налагат каквато и да е обща и абсолютна забрана за посредничество между предлагането и търсенето на работа и следователно изискват националният съд да третира всяка дейност като частен посредник при наемането на работници като несъвместима с наказателното право, с последица, че трябва да откаже да приложи съответните разпоредби на националното право, които правят такава дейност престъпление?
2. Следва ли членове 86 и 90 от Договора да се тълкуват в смисъл, че система като тази, произтичаща от законодателните изменения, въведени със Закон № 196 от 24 юни 1997 г. и Законодателен декрет № 469 от 23 декември 1997 г., представлява злоупотреба с господстващо положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Заключения

Ruiz-Jarabo Colomer

Италиански

Дело C-*/: *************, Заключение от ..1999 г.

Жалба за отмяна, Обжалване

Неправилно тълкуване и прилагане на изискването за автентичност като съществено процедурно изискване
Неправилна преценка относно съдържанието на задължението за автентичност и последиците от липсата на автентичност
Неправилна преценка относно допустимостта на възражението за липса на автентичност, включително възможността съдът да го повдигне служебно

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - пети състав

Заключения

Fennelly

Английски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..1999 г.

1. (a) Без да се взема предвид евентуалното прилагане на член 36 от Договора или други валидни съображения (вж. въпрос 1(в)), следва ли член 90 от Договора, във връзка с членове 34 и 86 от него, да се тълкува в смисъл, че не допуска създаването на общинска система, която — с оглед да се осигури на специално подбрани предприятия достатъчен достъп до неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване от частни строители, за да могат тези предприятия да експлоатират тези отпадъци на икономически оправдана и рационална основа — изключва други предприятия от събирането и приемането на същия вид отпадъци от строителни работи в рамките на съответната община, въпреки че тези други предприятия са получили разрешение за третиране на съответния вид отпадъци съгласно член 10 от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156?
(б) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):
Ще противоречи ли система като описаната във въпрос 1(а) на член 90 от Договора за ЕО, във връзка с членове 34 и 86 от него, ако общинската разпоредба, която е в основата на тази система, предвижда, че отпадъците, които се изнасят или внасят, не попадат в обхвата на посочената общинска система?
(в) (Ако на въпрос 1(а) се отговори утвърдително):
Позволяват ли член 36 от Договора или други валидни съображения, като например съображението, че вредите за околната среда следва да се отстраняват на източника и създаването на необходимите съоръжения за третиране и обезвреждане (вж. член 130р, параграф 2 от Договора), създаването на общинска система, каквато е описана във въпрос 1(а), когато тази система и задължението за производителите на отпадъци да я използват се основават на интереса от насърчаване на оползотворяването на обхванатите от системата отпадъци, включително интереса от осигуряване на необходимия капацитет за третиране?
2. Следва ли член 10 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156 (вж. членове 13 и 2, буква ж) от Регламент № 259/93), да се тълкува в смисъл, че публичните органи са длъжни да третират еднакво предприятията, които са получили разрешение, както е описано в тази разпоредба, по отношение на сключването на договори за приемане и оползотворяване на неопасни строителни отпадъци?
3. (а) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба и предоставената с нея правомощие да се предотвратяват движения на отпадъци позволяват създаването на общинска система като описаната във въпрос 1(а) и по този начин позволяват на общината да предотврати движението на неопасни строителни отпадъци, предназначени за оползотворяване, ако такова движение противоречи на плана за отпадъците, изготвен от общината?
(б) Следва ли член 7, параграф 3 от Директива 75/442, изменена с Директива 91/156, да се тълкува в смисъл, че мерките, които държава членка или компетентен орган в тази държава членка е приел и които са необходими за предотвратяване на движения на отпадъци, които не са в съответствие с плановете за отпадъци на органа, са валидни и приложими спрямо физически или юридически лица, за които тези мерки са от значение, само ако Европейската комисия е била уведомена за тези мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Датски

Дело T-*/: *************, Съдебно решение от ..1999 г.

Общ съд, ОС - трети състав

Нарушени ли са правата на защита на жалбоподателя и принципът на правна сигурност поради липса на ясно и последователно установяване на индивидуално или съвместно господстващо положение с SDL?
Установено ли е неправилно, че жалбоподателят е заемал господстващо положение на пазара на индустриална захар в Ирландия?
Извършил ли е жалбоподателят злоупотреба с господстващо положение на индустриалния и дребния пазар на захар чрез прилагане на дискриминационни и антиконкурентни практики?
Пропорционална ли е наложената глоба и спазени ли са изискванията на член 15, параграф 2 от Регламент № 17, включително по отношение на тежестта, продължителността и новостта на нарушението, както и на разумния срок на административното производство?
Превишава ли разпореждането на Комисията по член 3, параграф 1 от Регламент № 17 обхвата на установените нарушения, като налага по-широки задължения от необходимото за преустановяване на установените злоупотреби?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Общ съд

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1999 г.

Следва ли решение, взето от организации, представляващи работодателите и работниците в даден сектор, в рамките на колективно споразумение, за създаване в този сектор на единен пенсионен фонд, отговорен за управлението на допълнителна пенсионна схема, и за искане от публичните органи да направят задължително присъединяването към този фонд за всички работници в този сектор, да се счита за противоречащо на член 85 от Договора?
Следва ли член 3, буква г) от Договора за ЕО (сега, след изменението, член 3, параграф 1, буква ж) ЕО), член 5 от Договора за ЕО (сега член 10 ЕО) и член 85 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат решение на публичните органи да направят задължително присъединяването към секторен пенсионен фонд по искане на организации, представляващи работодателите и работниците в даден сектор?
Следва ли пенсионен фонд, натоварен с управлението на допълнителна пенсионна схема, създадена с колективно споразумение, сключено между организации, представляващи работодателите и работниците в даден сектор, към който присъединяването е направено задължително от публичните органи за всички работници в този сектор, да се счита за предприятие по смисъла на член 85 и сл. от Договора?
Следва ли членове 86 и 90 от Договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат публичните органи да предоставят на пенсионен фонд изключително право да управлява допълнителна пенсионна схема в даден сектор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1999 г.

Попада ли в обхвата на член 81 ЕО (сега член 101 ДФЕС) решение на организации на работодатели и работници в рамките на колективен трудов договор за създаване на единен професионален пенсионен фонд с искане към публичните органи за задължително присъединяване на всички работници в сектора?
Противоречи ли на член 3, буква ж), член 5 и член 81 ЕО (сега член 101 ДФЕС) решение на публичните органи за задължително присъединяване към професионален пенсионен фонд по искане на организации на работодатели и работници?
Явява ли се професионален пенсионен фонд, създаден по колективен трудов договор и с наложено от публичните органи задължително присъединяване, предприятие по смисъла на членове 81–94 ЕО (сега членове 101–109 ДФЕС)?
Противоречи ли на членове 82 и 86 ЕО (сега членове 102 и 106 ДФЕС) предоставянето на изключително право на професионален пенсионен фонд да управлява допълнителна пенсионна схема в даден сектор, с което се ограничава свободата на избор на работодателите да сключват пенсионно осигуряване с частни застрахователни дружества?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1999 г.

Може ли секторен пенсионен фонд по смисъла на член 1, параграф 1, буква b) от [BPW] да се разглежда като предприятие по смисъла на членове 85, 86 или 90 от Договора за ЕО?
Представлява ли въвеждането на задължително включване във фонд на промишлени предприятия предприета от държава членка мярка, обезсилваща полезното действие на приложимите за предприятията правила на конкуренцията?
Могат ли други обстоятелства да доведат до несъвместимост на задължението за включване във фонд с разпоредбите на член 90 от Договора и ако това е така, какви са тези обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1999 г.

1) Следва ли една професионална пенсионна фондация като [Фонда], за която [BPW] предвижда задължително присъединяване за всички или за една или повече определени групи от професионалисти, да се счита за предприятие по смисъла на член 85, 86 или 90 от Договора за ЕО?
2) Когато определен брой професионални организации в даден сектор, които министърът счита за достатъчно представителни по смисъла на член 3, параграф 1 от [BPW], съгласно тази разпоредба поискат от министъра да направи присъединяването към определена пенсионна фондация задължително, следва ли съвместното действие на тези организации да се счита за споразумение между предприятия или решение на сдружения на предприятия или форма на съгласувана практика по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора за ЕО, което а) може да повлияе на търговията между държавите членки и б) има за цел или резултат възпрепятстване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в рамките на общия пазар?
3) Ако присъединяването се направи задължително, следва ли това да се счита за мярка, която може да обезсмисли ефективното действие на правилата за конкуренция, приложими към предприятията, или за мярка, с която държава членка предписва или насърчава сключването на споразумения в противоречие с член 85 или засилва тяхното действие, или това е така само при определени обстоятелства и, ако да, при какви?
4) Ако предходният въпрос трябва да получи отрицателен отговор: Могат ли други обстоятелства да доведат до това, че задължителното присъединяване е несъвместимо с член 90 от Договора за ЕО и, ако да, при какви обстоятелства?
5) Може ли обстоятелството, че присъединяването се прави задължително, да се счита за предоставяне на изключително право на професионална пенсионна фондация по смисъла на член 90, параграф 1 от Договора за ЕО и по този начин да се предостави на такава фондация господстващо положение, което тя злоупотребява само чрез упражняване на предоставеното изключително право, по-специално защото задължителното присъединяване може да повлияе на търговията между държавите членки и защото услугата в противоречие с член 86, параграф 2, буква б) се ограничава в ущърб на задължително присъединените предприятия или работници
Или задължителното присъединяване може да създаде ситуация, при която пенсионната фондация да бъде подтикната към такава злоупотреба или поне да бъде поставена в ситуация, в която не би могла да се постави сама, без да наруши член 86, като по този начин не се осигурява система на ненарушена конкуренция?
6) Ако задължителното присъединяване е в противоречие с правото на Общността, води ли това до това, че присъединяването не може да бъде валидно направено задължително?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..1999 г.

Следва ли член 90, параграф 1 от Договора, тълкуван във връзка с първата алинея на член 6 и членове 85 и 86 от него, да се разбира в смисъл, че предоставя на частноправните субекти право да се противопоставят на прилагането на законодателство на държава членка, което ги задължава за извършването на пристанищна работа да използват изключително признати докери по смисъла на Закона от 1972 г. и да им заплащат възнаграждение, значително по-високо от заплатите на собствените им служители или на други работници, които наемат?
Следва ли признатите докери, посочени в член 1 от Закона от 8 юни 1972 г. и имащи изключително право да извършват пристанищна работа в рамките на пристанищните зони, определени в съответните законови разпоредби, да се считат за натоварени с предоставянето на услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 90, параграф 2 от Договора за ЕО и биха ли били възпрепятствани да изпълняват специалните си задачи, ако към тях се прилагат член 90, параграф 1 и забранителните разпоредби на членове 7, 85 и 86 от Договора за ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - шести състав

Съдебни решения

Ruiz-Jarabo Colomer