всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Полицейско сътрудничество

Полицейско сътрудничество

Дело C-203/21: DELTA STROY 2003, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.

Следва ли член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено да формира волята на това юридическо лице или да го представлява, в случай че тази отговорност все още не е окончателно установена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-514/21: Minister for Justice and Equality (Levée du sursis), Заключение от 27 октомври 2022 г.

1.
a) Ако предаването на издирваното лице се иска, за да се изтърпи наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване първоначално е отложено, но впоследствие е разпоредено поради осъждането на издирваното лице за друго престъпление, и ако това разпореждане за изпълнение на наказанието е постановено от съда, който е осъдил издирваното лице и му е наложил наказание за това друго престъпление, съставлява ли производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение, част от „съдебния процес, вследствие на който е постановено решението“ за целите на член 4а, параграф 1 от [Рамковото решение за ЕЗА]?
б) От значение ли е за отговора на въпрос 1, буква а) по-горе дали законът е задължавал съда, постановил разпореждането за изпълнение на наказанието, да го постанови, или съдът е имал свобода на преценка дали да го постанови?
2. При обстоятелствата, описани във въпрос 1 по-горе, има ли право изпълняващият съдебен орган да провери дали производството, което е довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието и което е протекло в отсъствието на издирваното лице, е проведено в съответствие с член 6 от [ЕКПЧ], и по-специално дали отсъствието на издирваното лице е довело до нарушение на правото на защита и/или правото на издирваното лице на справедлив съдебен процес?
3. a)
При обстоятелствата, описани във въпрос 1 по-горе, ако изпълняващият съдебен орган установи, че производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието, не е проведено в съответствие с член 6 от [ЕКПЧ], и по-специално че отсъствието на издирваното лице съставлява нарушение на правото на защита и/или правото на издирваното лице на справедлив съдебен процес, има ли изпълняващият съдебен орган право и/или задължение: a) да откаже предаването на издирваното лице с довода, че такова предаване би противоречало на член 6 от [ЕКПЧ] и/или член 47 и член 48, параграф 2 от [Хартата] и/или б) да изиска от издаващия съдебен орган, като условие за предаването, да гарантира, че след като издирваното лице бъде предадено, то ще има право на повторно разглеждане на случая или на обжалване, в което ще има право да участва и което ще даде възможност за преразглеждане на случая по същество, включително предвид нови доказателства, позволявайки евентуално да се стигне до отмяна на първоначалното решение по отношение на осъждането, довело до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието?
б) Следва ли за целите на въпрос 3, буква а) по-горе приложимият критерий да се изразява в определяне дали с предаването на издирваното лице би се нарушила същността на основните му права по член 6 от [ЕКПЧ] и/или член 47 и член 48, параграф 2 от Хартата, и ако това е така, фактът, че производството, довело до последващото осъждане и до постановяването на разпореждането за изпълнение на наказанието, е проведено в отсъствието на издирваното лице, и че ако бъде предадено то, няма да има право на повторно разглеждане на случая или на обжалване, достатъчен ли е, за да може изпълняващият съдебен орган да заключи, че предаването би нарушило същността на тези права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-492/22: CJ (Décision de remise différée en raison de poursuites pénales), Заключение от 27 октомври 2022 г.

Решението за отлагане на предаването на издирваното лице съгласно член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с Рамково решение 2009/299, във връзка с член 6, параграф 2 и със съображение 8 от това рамково решение представлява мярка за „изпълнение“ на европейската заповед за арест и поради това трябва да бъде взето от „изпълняващия съдебен орган“.
Нарушението на член 24, параграф 1 във връзка с член 6, параграф 2 от Рамково решение 2002/584, съгласно който решението за отлагане на предаването на издирваното лице трябва да бъде взето от изпълняващ съдебен орган, изисква това лице да бъде освободено, без да се засяга възможността за такъв орган да поправи това нарушение, по-специално посредством тълкуване в съответствие с релевантните норми на националното право или наличие на правно основание в националното право, което обосновава продължаването на задържането по други причини.
Член 24, параграф 1 от Рамково решение 2002/584, изменено с рамково решение 2009/299, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз по принцип допуска да се отлага предаването на издирвано лице за целите на наказателното преследване в изпълняващата държава членка на основание, че в рамките на това наказателно преследване издирваното лице не желае да се откаже от правото си на присъствие. При упражняването на правото си на преценка съгласно член 24 от това рамково решение изпълняващият съдебен орган обаче е длъжен да провери дали ограничаването на упражняването от издирваното лице на неговите основни процесуални гаранции може да бъде обосновано с оглед на потенциално различните законни интереси на издаващата и изпълняващата държава членка.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-486/20: Varuh človekovih pravic Republike Slovenije, Определение от 14 септември 2022 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция е уведомила Съда, че не желае да поддържа отправеното преюдициално запитване?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда поради оттегляне на запитването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-215/20: Bundesrepublik Deutschland, Определение от 22 август 2022 г.

Какви са последиците за производството пред Съда на Европейския съюз, когато националният съд оттегли преюдициалното си запитване?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участниците, направени във връзка с представянето на становища пред Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-148/20: Deutsche Lufthansa, Определение от 9 август 2022 г.

От кой момент и при какви условия Съдът на Европейския съюз заличава дело от регистъра си при оттегляне на преюдициално запитване от национален съд?
Кой съд е компетентен да се произнесе относно съдебните разноски при прекратяване на производството пред Съда в резултат на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите на участници, направени във връзка с представяне на становища пред Съда след оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-158/21: Puig Gordi и др., Заключение от 14 юли 2022 г.

1) Допуска ли [Рамково решение 2002/584] изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на издирваното с ЕЗА лице, позовавайки се на основания за отказ, които са предвидени в националното му право, но не са уредени като такива в Рамковото решение?
2) При утвърдителен отговор на предходния въпрос и с цел да се гарантира изпълнимостта на ЕЗА и да се прилага целесъобразно механизмът по член 15, параграф 3 от [Рамково решение 2002/584]:
Трябва ли издаващият съдебен орган да проверява и анализира правото на различните държави, за да вземе […] предвид евентуалните основания за отказ да се изпълни ЕЗА, които не са предвидени в [Рамково решение 2002/584]?
3) С оглед на отговорите на предходните въпроси и като се има предвид, че съгласно член 6, параграф 1 от [Рамково решение 2002/584] компетентността на издаващия съдебен орган да издаде ЕЗА се определя съгласно правото на издаващата държава:
Трябва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че изпълняващият съдебен орган може да постави под въпрос компетентността на издаващия съдебен орган да разгледа конкретното наказателно дело, и да откаже предаването, тъй като счита, че издаващият съдебен орган не е компетентен да издаде ЕЗА?
4) Що се отнася до евентуалната възможност на изпълняващия съдебен орган да осъществи контрол относно спазването на основните права на издирваното лице в издаващата държава:
а) Допуска ли [Рамково решение 2002/584] изпълняващият съдебен орган да откаже предаването на издирваното лице, тъй като счита, че съществува опасност от нарушаване на основните му права в издаващата държава членка, въз основа на доклад на работна група, представен пред националния изпълняващ орган от самото издирвано лице?
б) За целите на предходния въпрос съставлява ли такъв доклад обективна, достоверна, точна и надлежно актуализирана информация, която с оглед на практиката на Съда може да обоснове отказа да се предаде издирваното лице поради сериозна опасност от нарушаване на основните му права?
в) При утвърдителен отговор на предходния въпрос какви елементи изисква правото на Съюза, за да може дадена държава членка да заключи, че в издаващата държава членка съществува изтъкваната от издирваното лице опасност от нарушаване на основни права, която обосновава отказа да се изпълни ЕЗА?
5) Оказва ли влияние върху отговорите на предходните въпроси обстоятелството, че лицето, чието предаване се иска, е можело да оспори пред съдилищата в издаващата държава, включително в рамките на двуинстанционен съдебен контрол, липсата на компетентност на издаващия съдебен орган и издадената срещу него заповед за арест, както и да се позове на защитата на основните си права?
6) Оказва ли влияние върху отговорите на предходните въпроси обстоятелството, че изпълняващият съдебен орган отказва да изпълни ЕЗА на основания, които не са изрично предвидени в посоченото [Рамково решение 2002/584], по-специално тъй като приема, че липсва компетентност на издаващия съдебен орган и е налице сериозна опасност от нарушаване на основни права в издаващата държава, без при това да поиска от издаващия съдебен орган конкретната допълнителна информация, от която зависи това решение?
7) Ако от отговорите на предходните въпроси следва, че при обстоятелствата по случая [Рамково решение 2002/584] не допуска да се откаже предаването на дадено лице на посочените основания за отказ:
Недопустимо ли е съгласно [Рамково решение 2002/584] настоящата запитваща юрисдикция да издаде нова ЕЗА срещу същото лице и да я адресира до същата държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-717/18: X (Европейска заповед за арест — Двойна наказуемост), Определение от 13 юли 2022 г.

Може ли изпълняващият съдебен орган да вземе предвид само онази версия на правото на издаващата държава членка, която е приложима към конкретните факти, довели до издаването на европейската заповед за арест, при преценката дали е изпълнен наказателният праг по член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584?
Подлежи ли на служебна поправка явна грешка във версията на езика на производството, допусната в съдебното решение, съгласно член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-480/21: Minister for Justice and Equality (Tribunal établi par la loi dans l’État membre d’émission – II), Определение от 12 юли 2022 г.

Съществуват ли системни или широко разпространени недостатъци в издаващата държава членка, които създават реален риск от нарушаване на правото на справедлив съдебен процес поради липса на независимост на съдебната власт?
Могат ли установените недостатъци да окажат конкретно и пряко влияние върху съдебното производство срещу лицето, което е обект на европейската заповед за арест?
Налице ли са ефективни правни средства за защита в издаващата държава членка, които да гарантират правото на справедлив съдебен процес при предаване на лицето?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-480/21: Minister for Justice and Equality (Tribunal établi par la loi dans l’État membre d’émission – II), Определение от 12 юли 2022 г.

Обсъжда се при какви обективни и конкретни обстоятелства изпълняващият съдебен орган може да откаже предаване по европейска заповед за арест поради системни или широко разпространени недостатъци в съдебната система на издаващата държава членка, които представляват реален риск от нарушение на правото на справедлив съдебен процес.
Разглежда се каква е релевантността на информацията относно назначаването и отвода на съдии, както и наличието на ефективни правни средства за защита при преценката дали да се откаже изпълнение на европейска заповед за арест.
Поставя се въпросът дали изключението за отказ на изпълнение на европейска заповед за арест следва да се тълкува стриктно и при какви условия може да бъде приложено.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 167891020 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form