всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Когато пред съд от държава членка е предявен иск, в който са формулирани три петитума, съответно искане за прекратяване на брака между родителите на ненавършило пълнолетие дете, за определяне на родителската отговорност за това дете и за определяне на задължението за издръжка по отношение на това дете, как следва да се тълкуват разпоредбите на член 3, букви a) и г) и на член 5 от Регламент № 4/2009 — в смисъл, че съдът по делото за развод, който едновременно е съдът по обичайното местопребиваване на ответника и съдът, пред който се е явил ответникът, може да реши иска за издръжка на детето, макар и да е приел, че не е компетентен в областта на родителската отговорност относно това дете, или в смисъл, че искането за издръжка може да бъде решено само от съда, компетентен да разгледа иска за родителската отговорност относно това дете?
2) В същата хипотеза на сезиране на националния съд запазва ли искът за издръжка на детето своя акцесорен характер спрямо иска за родителската отговорност по смисъла на член 3, буква г) от същия регламент?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, отговаря ли на висшия интерес на ненавършилото пълнолетие дете компетентният съд от държава членка, на основание член 3, буква a) от Регламент (ЕО) № 4/2009, да постанови решение по иска за задължението на родителя за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, родено от брака, чието прекратяване се иска, ако същият съд е обявил, че не е компетентен по отношение на упражняването на родителските права и задължения, като е постановил с решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо, че не са изпълнени условията, предвидени в член 12 от Регламент № 2201/2003?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли членове 16 и 18 и член 20, буква б) от Директива 2012/29 да се тълкуват в смисъл, че не допускат пострадалото лице да бъде разпитано отново пред променен съдебен състав, когато съгласно член 511, параграф 2 във връзка с член 525, параграф 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (съгласно последователно им тълкуване в практиката на върховните съдилища) една от страните по делото отказва да даде съгласие за прочитане на протоколите от показанията, дадени преди това от същото пострадало лице по същото дело пред друг съдебен състав при спазване на принципа на състезателност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Представлява ли невлязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК автентичен акт по смисъла на член 4, точка 10 от [Регламент № 655/2014]?
2) Ако заповедта по член 410 от ГПК не е автентичен акт следва ли да се образува отделно производство по искането, различно от производството по член 410 от ГПК, по реда на член 5, буква а) от [Регламент № 655/2014]?
3) Ако заповедта по член 410 от ГПК е автентичен акт, следва ли съдът да се произнесе в срока по член 18, параграф 1 от [Регламент № 655/2014] при наличие на норма от националното право, съгласно която сроковете по време на съдебната ваканция спират да текат?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Преклудира ли член 32, параграф 3 от Визовия кодекс възможността на референтно лице, в качеството му на заинтересовано лице с оглед на подадено от жалбоподател заявление за виза, да обжалва от свое име по административен и по съдебен ред отказа за издаване на виза?
Трябва ли представителството, предвидено в член 8, параграф 4 от Визовия кодекс, да се разбира в смисъл, че представляваната държава (също) запазва компетентността си, или че компетентността се прехвърля изцяло върху представляващата държава, в резултат на което самата представлявана държава повече не е компетентна?
Ако съгласно член 8, параграф 4, буква г) от Визовия кодекс са възможни и двете посочени във въпроса по точка 2 форми на представителство, за коя от двете държави членки следва да се приеме, че взема окончателното решение по смисъла на член 32, параграф 3 от Визовия кодекс?
Съответства ли на правото на ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата тълкуване на член 8, параграф 4 и член 32, параграф 3 от Визовия кодекс, според което кандидатите за виза могат да обжалват отхвърлянето на заявленията им единствено пред орган или съд на представляващата държава членка, а не в представляваната държава членка, за чиято виза се кандидатства
За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че предложеното средство за правна защита гарантира на кандидата, че има право да бъде изслушан, че има право да предприема съдебни действия на език на една от държавите членки, че дължимите административни и съдебни такси за обжалване по административен и съдебен ред не са несъразмерно високи и че е налице възможност за предоставяне на правна помощ, покриваща разходите за правно подпомагане и представителство
Предвид съществуващата свобода на преценка, с която държавата разполага по визовите въпроси, от значение ли е за отговора на този въпрос дали съответният съд в Швейцария има достатъчно ясна представа за ситуацията в Нидерландия, за да може да предложи ефективна съдебна защита?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Съвместимо ли е производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане, предвидено в рамките на националната система на способите за обжалване, с изискването за осигуряване на всяка от страните на ефективни правни средства за защита, гарантирани от член 43, параграф 1 от Регламент № 44/2001, когато се обжалва акт на първоинстанционен съд относно признаването и изпълнението на съдебно решение съгласно Регламент № 44/2001?
2) Изпълнени ли са в производството по допускане на жалбите до по-нататъшно разглеждане […] условията за състезателност на производството по смисъла на член 43, параграф 3 от Регламент № 44/2001, когато ответникът по жалбата не се изслушва преди произнасянето по допускането ѝ
Изпълнени ли са тези условия, ако ответникът по жалбата се изслушва преди произнасянето по нейното допускане до по-нататъшно разглеждане?
3) Има ли значение за тълкуването обстоятелството, че жалба може да подаде не само страната, която иска изпълнение и чиято молба е била отхвърлена, но и страната, спрямо която се иска изпълнение, когато молбата е била уважена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че ако се отнеме или се откаже подновяването на разрешение за пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?
2) Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] спрямо отнемането или отказа да се поднови разрешение за пребиваване на член на семейство на основания, свързани с обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отнеме разрешението за пребиваване на член на семейството или да се откаже подновяването му, ако наложеното на съответния член на семейството наказание или мярка, изискваща задържане, които са достатъчно тежки […] с оглед на продължителността на законното пребиваване в Нидерландия, като при това въз основа на критериите в решения на ЕСПЧ [Boultif и Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството да упражни правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?
1) Като се имат предвид член 3, параграф 3 от Директива [2003/86] и решение от 18 октомври 2012 г., Nolan (C‑583/10, EU:C:2012:638), от компетентността на Съда ли е да отговори на преюдициални въпроси на нидерландския съд относно тълкуването на разпоредбите на посочената директива в правен спор относно правото на пребиваване на членове на семейството на кандидати за събиране на семейството с нидерландско гражданство, след като в нидерландското право е установено, че посочената директива се прилага пряко и безусловно по отношение на тези членове на семейството?
2) Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че при отхвърлянето на заявление за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред, трябва да се посочат мотиви, че личното поведение на съответния член на семейството представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес?
3) Ако на втория въпрос трябва да се отговори отрицателно: какви изисквания за мотивиране се прилагат съгласно член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] спрямо отхвърлянето на заявлението за влизане и пребиваване на член на семейството на основания, свързани с обществения ред?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива [2003/86] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която на основания, свързани с обществения ред, може да се отхвърли заявление за влизане и пребиваване на член на семейството поради осъждането му при предишно пребиваване в съответната държава членка, като при това въз основа на критериите от решения на ЕСПЧ [Boultif] и [Üner] се извършва претегляне на интереса на съответния член на семейството и на кандидата за събиране на семейството да упражнят правото на събиране на семейството в Нидерландия и интереса на нидерландската държава от опазване на обществения ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] да се тълкува в смисъл, че решението, съгласно което законният престой с продължителност не повече от 90 дни в рамките на 180‑дневен период е прекратен, тъй като чужденецът е счетен за заплаха за обществения ред, трябва да се основава на обстоятелството, че личното поведение на съответния чужденец представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото?
2) В случай че отговорът на първия въпрос е отрицателен, какви са приложимите изисквания за мотивиране съгласно член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] по отношение на решението, че даден чужденец се счита за заплаха за обществения ред
Трябва ли член 6, параграф 1, буква д) от [КШГ] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, съгласно която чужденец се счита за заплаха за обществения ред само поради безспорното обстоятелство, че е заподозрян в извършване на наказуемо деяние?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Попада ли в приложното поле на Директива 2012/13/ЕС относно правото на информация в наказателното производство и на Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство настоящото производството за прилагане на принудителни медицински мерки, които са форма на държавна принуда срещу лица, за които от прокурора е установено, че са извършили общественоопасно деяние?
2) Българското процесуално право, уреждащо особеното производство за прилагане на принудителни медицински мерки по правилата на чл. 427 и сл. НПК, което не предвижда възможност съдът да върне делото на прокурора с указания за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, а може само да уважи предложението за прилагане на принудителни медицински мерки или да го отхвърли, представлява ли ефективно средство за защита по смисъла на чл. 12 от Директива 2013/48/ЕС и чл. 8 от Директива 2012/13/ЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което да гарантира на лицето, че може да оспори пред съда нарушенията на правата му в хода на досъдебното производство?
3) Директива 2012/13/EC и Директива 2013/48/ЕС приложими ли са за наказателни (досъдебни) производства, когато националното право — [НПК], не познава фигурата на „заподозрян“, а формално в хода на досъдебното производство прокурорът не привлича лицето в качеството му на обвиняем, защото приема, че разследваното убийство е извършено от лицето в състояние на невменяемост и поради това прекратява наказателното производство, за което не уведомява лицето, като прави искане до съда за прилагане на принудителни медицински мерки спрямо него?
4) По смисъла на чл. 2, § 1 от Директива 2012/13/ЕС и чл. 2, § 3 от Директива 2013/48/ЕС предложеното за принудително лекуване лице придобил[о] ли е качеството на „заподозрян“, когато полицейският служител при първоначалното посещение на местопроизшествието и първоначалните издирвателни действия в дома на жертвата и нейния син, виждайки по тялото на последния следи от кръв, го е разпитал за причините да убие майка си и да пренесе трупа на улицата, на които въпроси лицето е отговорило, след което полицаят му е поставил белезници
При положителен отговор, следва ли на лицето още в този момент да се предостави информация по чл. 3, § 1, вр. § 2 от Директива 2012/13/ЕС, и как следва да се отчетат специфичните потребности по § 2 на лицето в подобна ситуация при предоставяне на информацията, след като на полицията е било известно, че лицето страда от психично разстройство?
5) Правна уредба като националната, която допуска фактическо лишаване от свобода с принудително настаняване в психиатрична болница чрез процедура по Закона за здравето (превантивна мярка за принуда, която се налага при доказване, че лицето страда от психично заболяване и че е налице предполагаема опасност лицето да извърши престъпление, а не за реализирано такова), когато фактическото основание за разкриване на процедурата е деянието, за което е образувано наказателно производство срещу настаненото за лечение лице, съответства ли на чл. 3 от Директива (ЕС) 2016/343 относно укрепване на някои аспекти относно презумпцията за невиновност и по този начин заобикаля ли се правото на справедлив процес при арест, който да отговаря на критериите на чл. 5, § 4 ЕКПЧ — процес, в който съдът да има правомощие да провери както спазването на процедурните правила, така и на основателните подозрения, мотивиращи задържането, а също и легитимността на преследваната с тази мярка цел, каквото задължение съдът има, ако лицето е задържано по реда на [НПК]?
6) В понятието за презумпцията за невиновност по смисъла на чл. 3 от Директива (ЕС) 2016/343 включва ли се и презумпцията, че невменяемите лица не са извършили общественоопасното деяние, в което прокурора ги обвинява, докато обратното не бъде установено в съответствие [с] процесуалния закон (в наказателно производство при спазване на правото на защита)?
7) Национална правна уредба, която предвижда различни правомощия за решаващия съд по отношение на служебната проверка за законосъобразност на досъдебното производство, според това, дали:
а) разглежда обвинителен акт на прокурора, с който се твърди, че определено лице, което е психически годно, е извършило убийство (чл. 249, ал. 1, вр. ал. 4 НПК), или
б) разглежда предложението на прокурора, с което се твърди, че лицето е извършило убийство, но поради психическа негодност на дееца извършеното не е престъпление, и се иска от съда на наложи държавна принуда с цел лекуване;
може да се приеме, че осигурява гаранциите за ефективни средства за защита на уязвимите лица, каквито се изискват от чл. 13, вр. чл. 12 Директива 2013/48/ЕС и чл. 8, т. 2, вр. чл. 3, ал. 2 [от Директива] 2012/13/ЕС, и дали различните правомощия на съда произтичащи от вида на производството, предопределен от това дали посоченото лице за извършител разполага с психическа годност да носи наказателна отговорност, са в съответствие с принципа на чл. 21, § 1 [от Хартата] за недискриминация?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Допустимо ли е прехвърляне на делото на съд на друга държава членка въз основа на критериите по член 15, параграф 3 от Регламент № 2201/2003 и при какви условия това служи на висшия интерес на детето?
Могат ли разликите в процесуалните правила между държавите членки да бъдат съществен фактор при определяне на по-подходящ съд, ако не оказват конкретно влияние върху събирането на доказателства и свидетелски показания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от EO иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба, включително когато искът на обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор:
a) се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди;
б) се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?
Трябва ли член 24, точка 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай на несъгласие с разпределението на постъпленията от принудителната продан предвиденият в член 232 от [EO] иск, с който се оспорва разпределението на тези постъпления, попада в обхвата на тази разпоредба, включително когато искът на един обезпечен кредитор срещу друг обезпечен кредитор:
a) се основава на възражението, че обезпеченото вземане на последния кредитор по договор за заем вече не съществува поради насрещно вземане на длъжника за обезщетение за вреди;
б) се основава, както при отменителния иск, освен това на възражението, че учреденото обезпечение на вземането по договора за заем е недействително, защото облагодетелства конкретния кредитор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 19596979899205 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form