Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Липса на ефективен достъп до процедурата за предоставяне на убежище
Нарушение на процедурните правила, приложими към молбите за международна закрила
Практика на повсеместно задържане на кандидатите за убежище и неспазване на съответните процедурни гаранции
Неспазване на процедурите, установени с Директива 2008/115
Неефективност на жалбите срещу решенията за отхвърляне на молба за убежище
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Включва ли се съдия-следователят, който се произнася по задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава с оглед връщането му, сред „другите органи“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, които могат да получат молби за международна закрила, но не са компетентни да ги регистрират?
Задължен ли е съдия-следователят, в качеството си на „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора и трета алинея от Директива 2013/32, да информира незаконно пребиваващите граждани на трети държави за начина и реда на подаване на молба за международна закрила, както и да предаде преписката на компетентния орган за регистрация на молбата, за да се осигурят материалните условия за приемане и медицинските грижи по член 17 от Директива 2013/33?
Допустимо ли е задържането на незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, изразил желание да поиска международна закрила пред „друг орган“ по смисъла на член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2013/32, на основание, различно от предвидените в член 8, параграф 3 от Директива 2013/33?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Трябва ли членове 5 и 13 от Директива [2008/115] във връзка с [член 19, параграф 2 и член 47] от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)], както и член 14, параграф 1, буква б) от тази директива, разглеждани в светлината на решение [Abdida], да се тълкуват в смисъл, че придават суспензивно действие на жалба, подадена срещу решение, с което се разпорежда на гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване, да напусне територията на държава членка, като се има предвид, че жалбоподателят твърди, че изпълнението на това решение може да го изложи на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние, – без да е необходимо да се преценява жалбата, тъй като самото ѝ подаване е достатъчно, за да се спре изпълнението на решението, с което се разпорежда напускане на страната, – или след извършване на ограничена проверка за наличие на защитимо оплакване или за липса на основание за недопустимост или за явна неоснователност на жалбата пред Съвета по споровете относно режима на чужденците, – или след извършване на пълна и цялостна проверка от съдилищата по трудови спорове с цел да се установи дали изпълнението на това решение действително може да изложи жалбоподателя на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Съвместимо ли е с член 3 и член 4, параграф 1 от Директива 2016/343 и с членове 47 и 48 от Хартата на основните права на ЕС национален съд да приеме с разпореждане признаване на вина от едно лице за престъпления, извършени съвместно с второ лице, което не е признало вина, и впоследствие да се произнесе по вината на второто лице?
Какви изисквания трябва да изпълнява разпореждането за признаване на вина или обвинителният акт, за да не се наруши презумпцията за невиновност на второто лице?
Как следва да се извършва съдебната преценка за спазване на презумпцията за невиновност при наличие на актове, които могат да бъдат тълкувани като преждевременно изразяване на вина?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Попада ли определението, с което се приема признанието на единия от подсъдимите за вина, в обхвата на „публично позоваване на вината“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2016/343?
Допустимо ли е в производство срещу няколко лица националната юрисдикция да приеме признанието за вина на едното лице, преди да се е произнесла по вината на останалите, при условие че от определението е видно, че вината на другите лица не е установена по законен ред?
Кога преюдициални въпроси се считат за недопустими поради липса на достатъчно сведения или поради тяхната ирелевантност и хипотетичност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
4. Трябва ли член 9, параграф 3 от [Директивата за признаването] да се тълкува в смисъл, че дори при преследване по член 9, параграф 2, буква д) от [Директивата за признаването] в съответствие с член 2, буква г) от [Директивата за признаването] между мотивите, посочени в член 10 от Директивата, и действията на преследване по член 9, параграфи 1 и 2 от нея или липсата на закрила срещу такива действия трябва да има връзка?
5. При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: трябва ли да се приеме, че връзката по смисъла на член 9, параграф 3 във връзка с член 2, буква г) от [Директивата за признаването] между преследването поради наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба и мотивите за преследване вече е налице, когато наказателното преследване или наказанията се свързват с отказа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 18 ДФЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която оправомощава нотариусите, действащи в рамките на предоставените им правомощия в производствата по принудително изпълнение въз основа на автентичен документ, да издават разпореждания за принудително изпълнение, които, както е видно от решение от 9 март 2017 г., Pula Parking (C‑551/15, EU:C:2017:193), не могат да бъдат признати и изпълнени в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 от 27 декември 2000 година да се тълкуват — включително в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и съображение 16 от Директива 2009/15 — в смисъл, че не допускат по спор за обезщетение за вреди в случай на смърт и телесна повреда, причинени от корабокрушението на ферибот за превоз на пътници и на основание гражданска деликтна или квазиделиктна отговорност, съд на държава членка да се обяви за некомпетентен, признавайки съдебния имунитет на организации и юридически лица на частното право, извършващи дейност по класифициране и/или сертифициране и със седалище в тази държава членка, доколкото тази дейност по класифициране и/или сертифициране се извършва от името на трета държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Допустимо ли е предявяването на иск за установяване на неизпълнение на задължения по член 258 ДФЕС, когато срокът на прилагане на съответните актове на Съюза вече е изтекъл?
Нарушен ли е принципът на равно третиране, като Комисията е предявила искове само срещу определени държави членки, въпреки че и други не са изпълнили изцяло задълженията си по решенията за преместване?
Спазено ли е правото на защита на държавите членки в досъдебната процедура, включително по отношение на определените срокове за отговор и яснота на твърденията за нарушения?
Явява ли се исковата молба на Комисията достатъчно точна и последователна по отношение на предмета и началния момент на твърдяното нарушение?
Могат ли държавите членки да откажат да изпълнят задълженията си по решенията за преместване, като се позоват на член 72 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 2 ДЕС, поради съображения за национална сигурност и обществен ред?
Може ли държава членка да откаже изпълнение на задълженията си по решенията за преместване с мотива, че механизмът за преместване е неработещ и неефективен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. (a) Трябва ли Регламент [№ 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че следва да се разглежда изцяло или отчасти като гражданско или търговско по смисъла на член 1, параграф 1 [от този] регламент дело като настоящото, по което международна организация иска: i) да се вдигне наложеният в друга държава членка по искане на насрещната страна обезпечителен запор и ii) да се забрани на насрещната страна да налага нов обезпечителен запор на същите фактически основания, като в подкрепа на тези искания се позовава на имунитет срещу принудително изпълнение […]
(б) Има ли значение — а при утвърдителен отговор — какво значение има за отговора на въпрос 1(a) обстоятелството, че съдът на държава членка е допуснал запора за обезпечаване на вземане, което насрещната страна твърди, че има към международната организация, и което е предмет на висящо исково производство в тази държава членка по договорен спор относно заплащането на горива, доставени на свързана с международната организация друга международна организация за целите на проведена от последната мироопазваща мисия
2. (a) При утвърдителен отговор на въпрос 1(a) трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай че съдът на държава членка е допуснал налагането на обезпечителен запор и след това този запор е наложен в друга държава членка, съдилищата на държавата членка, в която е наложен запорът, притежават изключителна компетентност да се произнесат по молба за вдигане на този запор
(б) Има ли значение — а при утвърдителен отговор — какво значение има за отговора на въпрос 2(a) обстоятелството, че в подкрепа на своята молба за вдигане на обезпечителния запор международната организация се е позовала на имунитет срещу принудително изпълнение
3. Ако за отговора на въпроса дали е налице гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, съответно дали е налице молба, попадаща в приложното поле на член 24, точка 5 от този регламент, е от значение обстоятелството, че в подкрепа на исканията си международната организация се е позовала на имунитет срещу принудително изпълнение, в каква степен сезираният съд е длъжен да прецени дали твърдението за наличие на имунитет е основателно и прилага ли се в този случай правилото, че съдът трябва да прецени всички данни, с които разполага, включително при необходимост и доводите на насрещната страна, или се прилага друго правило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.