всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-404/15: Aranyosi и Căldăraru, Заключение от 3 март 2016 г.

1) Трябва ли член 1, параграф 3 от Рамковото решение да се тълкува в смисъл, че предаването с цел осъществяване на наказателно производство [(дело C‑404/15) или с цел изпълнение на наказания (дело C‑659/15 PPU)] е недопустимо, когато са налице сериозни индиции, че условията на задържане в издаващата държава членка нарушават основните права на засегнатото лице и общите принципи на правото, които са залегнали в член 6 ДЕС, или трябва да се тълкува в смисъл, че в тези случаи изпълняващата държава членка може или трябва да постави решението за допустимостта на предаването в зависимост от предоставянето на гаранция за спазване на условията на задържане
Дали за тази цел изпълняващата държава може, или трябва да определи конкретни минимални изисквания към условията на задържане, които следва да бъдат гарантирани?
2) Трябва ли член 5 и член 6, параграф 1 от Рамковото решение да се тълкуват в смисъл, че съдебните органи, издали европейската заповед за арест, имат и правото да предоставят гаранции за спазване на условията на задържане, или в това отношение остава приложима националната уредба относно компетентността в издаващата държава?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-659/15: Căldăraru, Заключение от 3 март 2016 г.

Нарушение на основните права на предаваното лице поради условията на задържане в издаващата държава членка като основание за неизпълнение на европейска заповед за арест
Необходимост от проверка за пропорционалност при издаването на европейска заповед за арест от издаващите съдебни органи

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-241/15: Bob-Dogi, Заключение от 2 март 2016 г.

1) От гледна точка на прилагането на член 8, параграф 1, буква в) от [Р]амковото решение следва ли изразът „доказателства за […] заповед за задържане“ да се разбира като национална […] заповед за задържане, издадена съгласно наказателнопроцесуалните разпоредби на издаващата държава членка, т.е. заповед, отделна от европейската заповед за арест
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, да се отговори дали липсата на национална […] заповед за задържане може да бъде имплицитно основание за неизпълнение на европейска заповед за арест?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-443/14: Alo, Съдебно решение от 1 март 2016 г.

Представлява ли ограничение на свободата на движение по смисъла на член 33 от Директива 2011/95 задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между различните компетентни в тази област институции на националната територия?
Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95 ли е налагането на задължение за установяване на местожителството на лица, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционно- и интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи
В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционно- и интеграционнополитически съображения, или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-559/14: Meroni, Заключение от 25 февруари 2016 г.

1. Трябва ли член 34, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“ да се тълкува в смисъл, че в производство по признаване на чуждестранно съдебно решение накърняването на правата на лица, които не са страни по главния спор, може да бъде основание да се приложи клаузата за обществен ред, съдържаща се в посочения член 34, параграф 1 от Регламент „Брюксел I“, и да се откаже признаване на това чуждестранно решение, доколкото то засяга лица, които не са страни по главния спор?
2. Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че закрепеният в него принцип на справедлив съдебен процес допуска в обезпечително производство да се ограничат имуществените права на лице, което не е било страна в производството, при положение че е предвидено, че всяко лице, което е засегнато от съдебния акт за налагане на обезпечителни мерки, има право във всеки момент да иска от съда да измени или отмени този акт, и при положение че на молителите е оставена грижата да връчат акта на заинтересованите лица?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-299/14: García-Nieto и др., Съдебно решение от 25 февруари 2016 г.

Следва ли член 24 от Директива 2004/38 и член 4 от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която гражданите на други държави членки, които се намират в положение като това по член 6, параграф 1 от тази директива, са изключени от кръга на лицата с право на определени „специални парични обезщетения, независещи от вноски“, по смисъла на член 70, параграф 2 от същия Регламент № 883/2004, съставляващи и „социално подпомагане“ по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-572/14: Austro-Mechana, Заключение от 17 февруари 2016 г.

Произтича ли от „деликт или квазиделикт“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент [№ 44/2001] задължението за заплащане на „справедливо обезщетение“ по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива [2001/29], което съгласно австрийското право имат предприятията, пускащи за първи път информационни носители на националния пазар възмездно и с търговска цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-601/15: N., Съдебно решение от 15 февруари 2016 г.

Съвместимо ли е с член 6 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз задържането на кандидат за международна закрила на основание член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33/ЕС, когато този кандидат има право да остане в държавата членка до произнасяне по молбата му за убежище на първа инстанция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-465/14: Wieland и Rothwangl, Заключение от 4 февруари 2016 г.

1) Следва ли член 3 и член 94, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1408/71 да се тълкуват в смисъл, че на бивш моряк, който е бил част от екипажа на морски плавателен съд с пристанище на домуване в държава членка, не е имал местожителство на брега и не е бил гражданин на държава членка, не може (частично) да бъде отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст след присъединяването към Съюза (респективно към предшественика на Съюза) на държавата, чийто гражданин е този моряк, или след влизането в сила на Регламент № 1408/71 за тази държава само защото в периода на (претендираното) осигуряване посоченият бивш моряк не е имал гражданството на (първата посочена) държава членка?
2) Следва ли членове 18 ДФЕС и 45 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, според което моряк, който е бил част от екипажа на морски плавателен съд с пристанище на домуване в държава членка, не е имал местожителство на брега и не е бил гражданин на държава членка, е бил изключен от осигуряване за пенсия за осигурителен стаж и възраст, докато според това законодателство моряк, който е гражданин на държавата членка, в която се намира пристанището на домуване на морския плавателен съд, и фактически се намира в същото положение, се счита за осигурен, ако държавата, чийто гражданин е първият посочен моряк, междувременно — към момента на определяне на пенсията — се е присъединила към (предшественика на) Съюза или Регламент № 1408/71 е влязъл в сила за тази държава?
3) Следва ли на първия и втория въпрос да се отговори по същия начин в случай на (бивш) моряк, който по време на трудовата си дейност е гражданин на държава, която се е присъединила към (предшественика на) Съюза в по-късен момент, но към момента на това присъединяване или на влизане в сила на Регламент № 1408/71 за посочената държава и към момента на предявяване на неговото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст той не е гражданин на държава членка, за когото обаче последно посоченият Регламент въпреки това се прилага съгласно член 1 от Регламент № 859/2003?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form