всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Как следва да се разпределят съдебните разноски между страните при оттегляне на жалбата съгласно член 141, параграфи 1 и 2 от Процедурния правилник?
Как се разпределят съдебните разноски между държавите членки и институциите, които са встъпили в производството съгласно член 140, параграф 1 от Процедурния правилник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Представляват ли решенията на неперсонифицирани правни общности, създадени по силата на закона поради особеното титулярство на определени права, които се вземат с мнозинство от техните членове, но обвързват всички, включително и негласувалите, източник на „договорно задължение“ за целите на определяне на международната компетентност на съдилищата по реда на чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г.
2) В случай, че отговорът на първия въпрос е отрицателен, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата за определяне на приложимото право при договорните отношения, уредени в Регламент (ЕО) № 593/2008
3) В случай, че отговорите на първия и втория въпрос са отрицателни, следва ли към подобни решения да се прилагат правилата на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II) и правилата за кой от посочените в Регламента извъндоговорни източници на отговорност следва да се прилагат
4) В случай, че отговорът на първия или на втория въпрос е утвърдителен, следва ли решенията на неперсонифицирани общности относно разходите за поддръжка на сгради да се смятат за „договор за услуга“ по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 593/2008 или като такива за „вещно право“ или „наем“ по смисъла на чл. 4, параграф 1, буква „в“ от същия Регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

Противопоставя ли се тълкуването на член 9 от Директива 2013/33/ЕС [...] във връзка с членове 6 и 47 от Хартата [...] на национално законодателство, което не позволява на [запитващата юрисдикция] да упражни контрол върху съдебно решение във връзка със задържането на чужденец, след като той е бил освободен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

Следва ли да се приеме, че действащата в Португалия правна уредба има предимство като особена повелителна норма по смисъла на член 16 от Регламент „Рим II“?
Представлява ли посочената норма разпоредба от правото на Съюза, която урежда стълкновителни норми по смисъла на член 27 от Регламент „Рим II“?
Може ли да се приеме, че по отношение на португалски гражданин, претърпял пътнотранспортно произшествие в Испания, трябва да се приложи уредбата на погасителната давност, съдържаща се в член 498, параграф 3 от португалския Граждански кодекс, по смисъла на член 28 от Директива 2009/103?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

Допускат ли разпоредбите от правото на Съюза, и по-специално член 19, параграф 3 от Директива 2011/95, национална правна уредба на държава членка […], съгласно която статутът на лице, ползващо се със субсидиарна закрила, може да бъде отнет, без да са се променили самите фактически обстоятелства, въз основа на които е предоставен посоченият статут, а само се е изменило равнището на информираност на органите за тези обстоятелства, като в това отношение определяща роля за постановяването на решението за предоставяне на [посочения] статут[…] не са имали нито невярното представяне, нито несъобщаването на факти от страна на гражданина на трета държава или на лицето без гражданство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

1) Какъв е правилният критерий за определяне дали иск, предявен от работодател срещу настоящ или бивш служител (наричан по-нататък „служителят“), представлява „дело във връзка с“ индивидуален трудов договор по смисъла на дял II, раздел 5 (членове 18—21) от [Конвенцията от Лугано II]?
а) Достатъчно ли е предявеният от работодателя срещу служител иск да попада в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II], така че работодателят би могъл също да твърди, че действията, които са предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на индивидуалния трудов договор на служителя, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се съдържа позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор, но са посочени (например) едно или повече от основанията [като разглежданите в главното производство]?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий за проверка се състои в това предявеният от работодателя срещу служителя иск да попада в приложното поле на членове 18—21 само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор
Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава единствено на неизпълнение на задължение, възникнало независимо от трудовия договор (и ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от служителя), не попада в приложното поле на раздел 5?
в) Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
2) Ако дружество и физическо лице сключат „договор“ (по смисъла на член 5, параграф 1 от [Конвенцията от Лугано II]), до каква степен е необходимо да съществуват отношения на контрол и подчинение между дружеството и лицето, за да представлява този договор „индивидуален трудов договор“ по смисъла на раздел 5 [от дял II от тази конвенция]
Може ли да се приеме, че такива отношения са налице, когато лицето може да определя (и действително определя) условията на своя договор с дружеството, осъществява контрол и разполага със самостоятелност при извършването на текущата дейност на дружеството и изпълнението на собствените си задължения, но акционерите на дружеството имат правомощията да прекратят отношенията?
3) Ако дял II, раздел 5 от [Конвенцията от Лугано II] се прилага само за искове, които извън раздел 5 биха попаднали в приложното поле на член 5, параграф 1 от същата, какъв е правилният критерий за определяне дали искът попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
а) Може ли да се счита, че правилният критерий за проверка дали искът попада в приложното поле на [този] член 5, параграф 1 е възможността да се твърди, че действията, предмет на оплакване, съставляват неизпълнение на договор, дори ако в действителност в предявения от работодателя иск не се прави позоваване на, оплакване от или твърдение за неизпълнение на този договор?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че правилният критерий относно попадането на иск в приложното поле на [посочения] член 5, параграф 1 е задължението, на което всъщност се основава искът, да е единствено договорно
Ако това е правилният критерий, следва ли да се приеме, че иск, който се основава само на неизпълнение на задължение, възникнало извън договор (и ако е приложимо, не е „поето доброволно“ от ответника), не попада в приложното поле на член 5, параграф 1?
в) Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?
4) При положение, в което:
а) дружества А и Б са част от състава на група дружества;
б) ответникът X фактически изпълнява функциите на лице, на което е възложено управлението на тази група от дружества (както г‑н Bosworth за групата Arcadia […]); X е нает от едно от дружествата в групата — дружество А (и следователно е служител на дружество А) (както г‑н Bosworth за определен период […]); и с оглед на националното право не е нает на работа от дружество Б;
в) дружество А предявява искове срещу X и тези искове попадат в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II]; и
г) другото дружество в групата — дружество Б, също предявява искове срещу X във връзка с действия, подобни на тези, на които се основават исковете на дружество А;
какъв е правилният критерий за определяне дали искът на дружество Б попада в приложното поле на раздел 5 [от Конвенцията от Лугано II]
В частност:
– Зависи ли отговорът от наличието на сключен между X и дружество Б „индивидуален трудов договор“ по смисъла на [дял II,] раздел 5 [от Конвенцията от Лугано II] и ако това е така, какъв е правилният критерий за определяне дали е налице такъв договор?
– Трябва ли дружество Б да се счита за „работодател“ на X по смисъла на дял II, раздел 5 от [от Конвенцията от Лугано II] и/или исковете на дружество Б срещу X (вж. въпрос 4, буква г) по-горе) попадат ли в приложното поле на членове 18—21 [от Конвенцията от Лугано II] също както исковете на дружество А срещу X
По-специално:
a) Може ли да се счита, че искът на дружество Б попада в приложното поле на член 18 [от Конвенцията от Лугано II] само ако задължението, на което всъщност се основава искът, е предвидено в трудовия договор между дружество Б и Х?
б) При условията на евентуалност, може ли да се счита, че искът попада в приложното поле на член 18 [от Конвенцията от Лугано II], ако действията, предмет на оплакване съгласно иска, представляваха неизпълнение на задължение, предвидено в трудовия договор между дружество А и X?
– Какъв е правилният критерий, в случай че нито един от горепосочените не може да се приеме за такъв?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

При оттегляне на преюдициалното запитване следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда съгласно член 100 от Процедурния правилник?
Кой съд е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при инцидентно производство, повдигнато пред националната юрисдикция?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, различни от страните по главното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.

1) При прехвърляне на кандидат за закрила съгласно Регламент [„Дъблин III“] в Обединеното кралство длъжен ли е националният решаващ орган, когато разглежда въпроси, възникващи във връзка с дискреционното правомощие по член 17 [от този регламент] и/или въпроси, свързани със защитата на основните права в Обединеното кралство, да пренебрегне съществуващите към момента на това разглеждане обстоятелства във връзка с предложеното оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз?
2) Включва ли понятието „определяща държава членка“ по смисъла на Регламент [„Дъблин III“] възможността за тази държава членка да приложи дискреционната клауза, предвидена в член 17 от същия регламент?
3) Включват ли функциите на държавата членка съгласно член 6 от Регламент [„Дъблин III“] признатото или предоставено в член 17 от Регламента правомощие?
4) Прилага ли се понятието за „ефективна правна защита“ по отношение на първоинстанционно решение по член 17 от Регламент [„Дъблин III“], така че да се предвиди възможност за обжалване или аналогично правно средство за защита срещу такова решение и/или националното законодателство, което предвижда процедура на обжалване по отношение на първоинстанционно решение съгласно Регламента, да се тълкува в смисъл, че включва и обжалване на решенията по член 17?
5) Може ли да се приеме, че съгласно член 20, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] при липса на доказателства, които да оборват презумпцията, че е във висш интерес на детето положението му да е неразделна част от това на неговите родители, националният решаващ орган не е длъжен да разгледа посочения интерес отделно от този на родителите като самостоятелен въпрос или като отправна точка за преценката дали прехвърлянето следва да се осъществи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.

Допуска ли се орган на държава членка да откаже признаване на вещноправните последици на завещателно разпореждане „per vindicationem“, признато по приложимото към наследяването право, когато законодателството на тази държава не познава прякото вещноправно действие на такова разпореждане?
Какво е значението на удостоверението по Регламент № 650/2012 за доказване на статута и правата на наследника или заветника в друга държава членка, особено по отношение на предоставянето на определено имущество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.

В контекста на договор за кредит, който поради общия размер на кредита не попада в приложното поле на Директива [2008/48], може ли лице да се счита за „потребител“ по смисъла на член 15 от [Конвенцията от Лугано II] по съображение, че договорът е сключен за цел, която може да се приеме, че е извън търговската дейност или професия на лицето, ако няма национална разпоредба, която да предвижда, че нормите на тази директива се прилагат и за области извън нейното приложно поле?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form