Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-293/25: Moguchev, Определение от 18 декември 2025 г.
Кой от двата акта на Съюза – Рамково решение 2002/584 или Рамково решение 2008/909 – урежда процедурата за признаване и изпълнение на съдебни решения, въз основа на които са издадени европейски заповеди за арест, чието изпълнение е отказано на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
При какви условия и по каква процедура следва да се осъществи признаването и изпълнението на съдебно решение за лишаване от свобода в изпълняващата държава, когато е отказано изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/25: Moguchev, Определение от 18 декември 2025 г.
Кой от двата акта на Европейския съюз – Рамково решение 2002/584 или Рамково решение 2008/909 – урежда процедурата за признаване на присъди и изпълнение на наказания, когато е отказано изпълнение на европейска заповед за арест на основание член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
При какви условия и по каква процедура изпълняващата държава следва да признае и изпълни съдебно решение, постановено в издаващата държава, след отказ за изпълнение на европейска заповед за арест по член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584?
Необходимо ли е съгласие на издаващата държава за поемане на изпълнението на наложеното наказание и в каква форма следва да бъде изразено това съгласие съгласно Рамково решение 2008/909?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-655/24: Latranov, Заключение от 11 декември 2025 г.
1. Приложими ли са Директива [2024/1260], [Хартата] или Рамково решение [2005/212] в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?
2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, представлява ли МПС-то, средство за извършване на престъплението, съобразно дефиницията на чл. 3, ал.3 от Директива [2024/1260]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-625/25: Prudniez, Определение от 8 декември 2025 г.
Следва ли броят на засегнатите лица или ситуации да се счита за изключително обстоятелство, оправдаващо ускорена процедура по преюдициално запитване?
Има ли значение наличието на аналогични дела с мерки за лишаване от свобода при преценката за необходимостта от ускорена процедура?
Налага ли естеството на конкретното преюдициално дело разглеждането му по ускорена процедура съгласно член 105, параграф 1 от Процедурния правилник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/24: Boothnesse, Заключение от 4 декември 2025 г.
1) Трябва ли разпоредбите на дял VII от [трета част от СТС], който се отнася до „Предаване“, да се прилагат единствено по отношение на наказателни преследвания и/или наказания лишаване от свобода/мерки, изискващи задържане, наложени за престъпления?
2) Понятието „престъпление“ в член 625, параграф 2 от СТС, който предвижда, че с изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи „лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за престъпление, извършено преди предаването на лицето и различно от това, за което то е било предадено“, означава ли (1) престъпление съгласно определението в правото на издаващата държава или престъпление съгласно определението в правото на изпълняващата държава, или има самостоятелно значение по смисъла на правото на Съюза?
3) Ако в член 625, параграф 2 от СТС понятието „престъпление“ има самостоятелно значение, какви са критериите, за да се определи какво съставлява такова „престъпление“?
4) Относими ли са в този контекст членове 47, 48, 49 и 50 от [Хартата] (които се отнасят до „ефективни правни средства за защита/справедлив съдебен процес“ (член 47), „обвиняем“ (член 48), „престъпление“ (член 49) и „наказателно преследване за престъпление“ (член 50) и/или членове 6 и 13 от [ЕКПЧ] (които се отнасят до „каквото и да е наказателно обвинение“ и „ефективно средство за защита“)?
5) Изключва ли член 625, параграф 2 от СТС предаване в ситуация, при която едно лице е осъдено на шест месеца лишаване от свобода за неуважение към съда, но предаването не е поискано за целите на изпълнението на това наказание, тъй като правото на издаващата държава квалифицира неуважението към съда като свързано с въпроси от гражданскоправен характер и не го счита за престъпление или за наказателноправен въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-666/24: Associació Catalana de Víctimes d’Organitzacions Terroristes (ACVOT), Заключение от 13 ноември 2025 г.
1) Трябва ли Директива [2017/541] да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, участвали активно в дейностите на терористична група, освобождавайки ги от наказателна отговорност
2) Трябва ли Директива 2017/541, по-конкретно член 13, да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, участвали активно в дейностите на терористична група, освобождавайки ги от наказателна отговорност, установявайки допълнително условие за наказуемост — освен участието в терористичната група — а именно, действително и умишлено да са извършени тежки нарушения на правата на човека
3) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който установява разграничение сред терористичните престъпления и престъпленията, свързани с терористична група, по смисъла на посочената директива според това дали действително и умишлено са извършени тежки нарушения на правата на човека, което разграничение дава възможност за отпадане на наказателната отговорност за някои от тези терористични престъпления или престъпления, свързани с терористични групи
4) Трябва ли принципът на правна сигурност от правото на Съюза, установен в практиката на [Съда], да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като [LOA], в който за отпадането на наказателната отговорност чрез амнистията на лица, обвинени за деяния, попадащи евентуално в обхвата на Директива 2017/541, се въвежда условието да не са извършени умишлено тежки нарушения на правата на човека — по-конкретно, прогласените в членове 2 и 3 от [ЕКПЧ], както и в международното хуманитарно право — без да се уточняват деянията, съставляващи такива нарушения, нито прагът на тежест, който трябва да се надхвърли, за да стане амнистията неприложима
Алтернативно, несъвместима ли е с принципа на оправдани правни очаквания и на правна сигурност от правото на Съюза правна уредба, като съдържащата се в член 1 от [LOA], в която се установяват неточни рамки — както обективни, така и субективни — за да се установи наличието или липсата на наказателна отговорност
5) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции на лица, които произвеждат, притежават, придобиват, превозват, доставят или използват взривни вещества с цел тероризъм, освобождавайки ги от наказателна отговорност
6) Трябва ли Директива 2017/541 да се тълкува в смисъл, че не допуска национален закон като [LOA], който възпрепятства съдебното преследване и евентуалното налагане на наказателноправни санкции — чрез освобождаване от наказателна отговорност — на лица, които с цел тероризъм са започнали извършването на актове на насилие чрез набелязването на цели, на които като представители на противопоставянето срещу идеологията на терористичната група да бъдат причинени съществени разрушения, извършването на наблюдения или фотографското документиране на обществени обекти, които да бъдат разрушени — по-конкретно, седалища на [прокуратурата], на държавни сили и служби за сигурност, на институции на автономната област, или пък полицейски автомобили — като всичко това трябва да осигури изпълнението по подходящ начин на насилствения план, разработен от терористичната група, за да се осъществят успешно тези разрушения
7) Трябва ли принципът на предимство на правото на Съюза, установен в практиката на Съда на ЕС, и принципът на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени за деяния, попадащи евентуално в обхвата на Директива 2017/541
8) Трябва ли членове 20 и 21 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени за престъпни деяния в Испания, които евентуално попадат в обхвата на Директива 2017/541, поради идеологическата цел, която се преследва с тези престъпни деяния
9) Трябва ли член 4, параграф 2 ДЕС, член 20, параграф 2, буква а) и член 21, параграф 1 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство като [LOA], с който от наказателна отговорност чрез амнистията се освобождават лица, обвинени в тероризъм, тъй като деянията са извършени с цел отделяне на част от националната територия на посочената държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-798/23: Abbottly, Съдебно решение от 9 октомври 2025 г.
Следва ли член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че понятието „съдебен процес, вследствие на който е постановено решението“ по смисъла на тази разпоредба обхваща производство, вследствие на което национална юрисдикция може да постанови — поради нарушаване на условията на наказание за поставяне под полицейско наблюдение, наложено преди това на съответното лице в допълнение към наказание лишаване от свобода — замяната на неизтърпяната част от това допълнително наказание с наказание лишаване от свобода, като два дни от наказанието поставяне под полицейско наблюдение се зачитат за един ден лишаване от свобода?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-95/24: Khuzdar, Заключение от 18 септември 2025 г.
Трябва ли, разглеждани заедно, разпоредбите [на] член 4, точка 6 от Рамково решение [2002/584], [както и на] член 9, параграф 1, буква и) и [на] член 25 от Рамково решение [2008/909], да се тълкуват в смисъл, че:
a) съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане за признаване на влязла в сила чуждестранна осъдителна присъда, има дискреционното правомощие, а не чак задължението, да откаже да признае присъдата, когато установи, че съдебният процес, вследствие на който е постановена тази присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909];
б) съдът на изпълняващата държава, който е сезиран с искане да разпореди предаване въз основа на европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на присъда, когато са налице едновременно условията да се разпореди предаване на осъденото лице на осъждащата държава, и предпоставките да се откаже предаване, като се разпореди изпълнение на наказанието на територията на изпълняващата държава, има правомощието да откаже предаването, да признае присъдата и да разпореди изпълнението ѝ на своя територия, дори ако съдебният процес, вследствие на който е постановена признатата присъда, не е осигурявал на подсъдимия нито една от процесуалните гаранции, предвидени в член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-447/24: Höldermann, Заключение от 18 септември 2025 г.
1) Отговаря ли на изискванията на член 9, параграф 1, буква и), подточка i), първо тире от Рамково решение [2008/909], призовката, връчена на представител в страната, който е упълномощен от осъдения да получава подлежащите на връчване документи?
2) Трябва ли член 9, параграф 1, буква и), подточка ii) от Рамково решение [2008/909], да се разбира в смисъл, че към момента на упълномощаването съдебният процес следва вече да е насрочен и заинтересованото лице да знае за насрочената дата, или е достатъчно заинтересованото лице да упълномощи или да потвърди упълномощаването, като със сигурност знае, че ще се проведе съдебен процес?
3) Съвместимо ли е с предимството на правото на Съюза, че в член 84b, параграф 1, точка 2 от [IRG] германският законодател е уредил задочното осъждане като абсолютно основание за недопустимост [на искането за изпълнение], въпреки че в това отношение член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909], предвижда само факултативно основание за отказ?
4) Може ли заинтересованото лице да се откаже от защитата, която произтича от член 9, параграф 1, буква и) от Рамково решение [2008/909], и така да даде възможност за изпълнение на задочна присъда дори когато не са изпълнени условията, предвидени в член 9, параграф 1, буква и), подточки i), ii) и iii) от [това рамково] решение
Представлява ли такъв отказ искането за изпълнение в държавата по произход, отправено до компетентния орган на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-646/23: Lita, Определение от 11 септември 2025 г.
Могат ли националните процесуални правила да ограничават достъпа до паралелни административни и съдебни средства за защита, предвидени в ОРЗД, чрез въвеждане на правила за приоритет или изключване между тях?
Съвместимо ли е с принципа на ефективна защита по ОРЗД надзорният орган да отхвърли жалба единствено поради висящо съдебно производство със същия предмет, преди съдебното решение да е влязло в сила?
Какво е дължимото поведение на надзорния орган при наличие на висящо съдебно производство със същия предмет като подадената жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.