Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси
Дело C-68/26: Kilyanov, Определение от 27 март 2026 г.
В обхвата на член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/343 попада ли национална правна уредба, която допуска задържане на обвиняем единствено с цел да се гарантира ефективното упражняване на правото му да присъства на съдебния процес, след като той се е възползвал от възможността да не се явява на съдебните заседания?
Подлежи ли подобна национална правна уредба на контрол за съответствие с разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-239/24: Aurnois, Съдебно решение от 26 март 2026 г.
Следва ли — с оглед на Международната конвенция за защита на всички хора от насилствено изчезване [от 20 декември 2006 г.] и Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание [от 10 декември 1984 г.] — член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува в смисъл, че в понятието „жертва“ се включват и близките членове на семейството на лице, което в рамките на тежко нарушение на международното хуманитарно право е било подложено на насилствено изчезване или изтезания, и по този начин им се предоставя достъп до определените в тази директива права?
Следва ли член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива [2012/29] да се тълкува в смисъл, че в понятието „жертва“ се включват и членовете на семейството, които са претърпели душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от тежко нарушение на международното хуманитарно право, насочено основно срещу близък член на семейството, и по този начин им се предоставя достъп до определените в тази директива права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-562/24: Munik, Съдебно решение от 29 януари 2026 г.
Трябва ли член 8, параграф 2, буква г) от Рамково решение 2006/783 и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че ипотекарните кредитори по съдебни ипотеки, вписани преди признаването на решение на съд на друга държава членка или преди замразяването на имущество за целите на принудителното изпълнение, също се считат за трети лица, чиито права трябва да се вземат предвид в производството по изпълнение на решението за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-335/25: Osswicz, Определение от 27 януари 2026 г.
Съставляват ли големият брой засегнати лица или правни ситуации, както и възможността множество производства да бъдат спрени, изключителни обстоятелства, които да оправдаят прилагането на ускорена преюдициална процедура?
Може ли значимостта на спора за съдебната организация на държава членка да обоснове необходимостта от ускорено производство?
Представлява ли потенциалът решението на Съда да предотврати бъдещи нарушения на правото на Съюза основание за прилагане на ускорена процедура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/24: Hadenov, Съдебно решение от 22 януари 2026 г.
Задължението за признаване по чл. 6 от Рамково решение 2005/214, възможността за провеждане на консултации по чл. 7, ал. 3 от Рамковото решение, както и принципът за избягване на ненаказуемостта, може ли да се тълкуват като предоставящи възможност на изпълняващия орган, след като констатира, че е налице факултативно основание за отказ по чл. 7, ал. 2, б. ж), т. „i“ от Рамковото решение:
1) да проведе консултация с решаващия орган по реда на чл. 7, ал. 3 от Рамковото решение, с цел установяване дали [заинтересованото] лице разполага с актуална възможност да подаде възражение против решението за налагане на финансова санкция;
2) при положителен отговор да връчи на [заинтересованото] лице решението за налагане на финансова санкция и да му разясни правото на възражение;
3) да изчака резултата от евентуалното възражение, като го отчете при постановяване на акта си по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-748/24: Kotaňák, Заключение от 15 януари 2026 г.
1) Противоречи ли на правото на зачитане на презумпцията за невиновност по член 48, параграф 1 от [Хартата] — във връзка с член 4, параграф 1 и член 6, параграф 1 от [Директива 2016/343] — както и на принципа на пропорционалност и правото на защита по член 48, параграф 2 от същата харта, излагането от висшестоящ съд в производство, образувано по протест на прокурор срещу определение на първоинстанционен съд за прекратяване на наказателно производство, на следните правни и фактически изводи в мотивите на съдебния му акт, още преди произнасянето по случая по същество и без по него да са събирани доказателства по съдебен ред:
„Предвид съдържанието ѝ, невярната информация изключително с интимен характер, която подсъдимият чрез съобщението си е разгласил пред широк кръг абонати, може сериозно да разстрои партньорските, семейните и приятелските отношения на пострадалата и да подкопае доверието в нея […]. От доказателствата, които са събрани в досъдебното производство и на които се позовава и районният съд, несъмнено следва, че подсъдимият си служи с лъжи за пострадалата и я напада, поради което тя се оказва в много неприятни положения в своя семеен кръг и обкръжението си. Интимните отношения между нея и SB са измислица на подсъдимия и това, което той посочва в своите изявления, никога не се е случвало […]. Що се отнася до определянето коя от оповестената информация била невярна, това несъмнено е информацията, чиято верност е проверена в досъдебното производство с оглед на събраните доказателства и която се отнася за интимните отношения между пострадалата и свидетеля SB и за сексуалните практики, чието упражняване подсъдимият ясно описва в съобщението си“?
2) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че нито националната правна уредба, нито националната практика задължават висшестоящия съд да извършва преценка на фактическите и правните обстоятелства в мотивите на определение за отмяна и че тези мотиви е можело да се сведат само до посочване, че актът на низшестоящия съд е опорочен, защото първоинстанционният съд е длъжен да събере доказателствата в основния съдебен процес и въз основа на резултатите от събирането на доказателствата да се произнесе по делото?
3) Има ли значение за отговора на първия въпрос обстоятелството, че висшестоящият съд, разглеждащ протеста на прокурора, се произнася само въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства, които дори още не са разглеждани пред първоинстанционния съд?
4) При утвърдителен отговор на първия въпрос, представляват ли следните действия и актове подходящи мерки, за да се осигури зачитането на презумпцията за невиновност, по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство:
i) позовавайки се на принципа на предимство и ефективност на правото на Съюза, националният първоинстанционен съд да остави без приложение правните и фактическите изводи, направени от висшестоящия съд в мотивите на съдебния му акт, в частта, в която те противоречат на правото на Съюза — макар, иначе, съгласно националната правна уредба тези изводи да са правно обвързващи — и да се произнесе по делото самостоятелно след надлежно събиране на доказателства;
или
позовавайки се на принципа на предимство и ефективност на правото на Съюза, националният първоинстанционен съд да остави без приложение правните и фактическите изводи, направени от висшестоящия съд в мотивите на съдебния му акт, в частта, в която те противоречат на правото на Съюза — макар, иначе, съгласно националната правна уредба тези изводи да са правно обвързващи — и сам да се произнесе отново по делото, постановявайки същия съдебен акт за прекратяване на наказателното производство като вече веднъж отменения от висшестоящия съд;
или
ii) въз основа на твърдение за липса на безпристрастност, направено от заподозрения, да се стигне до отвод на съдиите от висшестоящия съд от участие в производството поради липсата на безпристрастност, тъй като е нарушена презумпцията за невиновност?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-641/23: Dubers, Съдебно решение от 15 януари 2026 г.
Препятства ли член 9, параграф 1, буква г) от Рамково решение 2008/909 във връзка с член 25 от това рамково решение, както и във връзка с член 4, точка 1 и член 5, точка 3 от Рамково решение 2002/584, възможността държава членка, която е приложила член 7, параграф 4 от Рамково решение 2008/909, да имплементира първата от посочените разпоредби по такъв начин, че след като изпълняващият съдебен орган е дал — при условие за предоставяне на гаранция за връщане — съгласие за предаване на съответното лице на издаващата държава членка с цел наказателно преследване по смисъла на член 2, параграф 4 от Рамково решение 2002/584 за деяние, което не е наказуемо съгласно правото на изпълняващата държава членка, но по отношение на което изпълняващият съдебен орган изрично се е въздържал от отказ от предаване на това основание, други органи на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) трябва или могат да откажат признаването и изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено в издаващата държава членка за това деяние, на основание липса на наказуемост съгласно правото на изпълняващата държава членка (в качеството ѝ на държава членка по привеждане на решенията в изпълнение) и следователно трябва или могат да откажат и предоставената гаранция за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-580/24: Tsachkov, Заключение от 18 декември 2025 г.
Съответен ли е на чл. 12 и чл. 23, ал. 5 от [Рамково решение 2002/584] национален закон, който предвижда, че при взимане на решение от изпълняващия съдебен орган да признае Европейска заповед за арест за провеждане на наказателно производство и да предаде търсеното лице, то задължително следва да постанови и акт за задържането му, като търсеното лице ще остане задържано в затвора, докато бъде осъществено предаването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-280/25: Lin II, Заключение от 18 декември 2025 г.
1) Трябва ли — при тълкуването и прилагането на член 325 [ДФЕС], член 1, параграф 1, буква а), член 2 и член 9 от Конвенцията [за ЗФИ], както и на член 49 от [Хартата на основните права на Европейския съюз, наричана по-нататък „Хартата“], при липсата на разпоредба в националното право, която определя минимална сума, за да може измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, да се счита за тежка — разпоредбите на правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че измамата се счита за тежка само ако се отнася до сума, надвишаваща 50 000 евро?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли разпоредбите на член 2, член 4, параграфи 2 и 3 ДЕС, член 2, параграф 2, член 325, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Конвенцията за ЗФИ, както са тълкувани в решение на Съда [Lin I], както и член 49, параграф 1, член 52, параграф 3 и член 53 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че в рамките на наказателно производство за престъпления, свързани с [данъка върху добавената стойност (ДДС)], националният съд трябва да остави без приложение националния стандарт за защита, отнасящ се до принципа lex mitior, както следва от задължителната съдебна практика на върховната юрисдикция на тази държава членка, според който не водят до прекъсване на давността процесуалните действия, извършени преди обезсилването на националната законова разпоредба, уреждаща основанията за прекъсване на давността, ако:
а) оставянето без приложение на този национален стандарт е несъвместимо със забраната за прилагане на lex tertia — принцип с конституционен ранг,
б) в съответствие с тази национална съдебна практика може да се приеме, че общата давност за наказателно преследване е изтекла преди постановяването на решение Lin [I],
в) оставянето без приложение на този национален стандарт съгласно правото на Съюза води до осигуряване на равнище на защита на закрепените в Хартата основни права, което не е еквивалентно или съпоставимо със защитата, гарантирана от член 7 от Европейската конвенция за правата на човека [наричана по-нататък „ЕКПЧ“)],
г) националното право не предвижда конкретни критерии, позволяващи на съда на държавата членка да прецени предварително системния риск от безнаказаност, произтичащ от прилагането на този национален стандарт в случай на тежка измама, засягаща финансовите интереси на [Съюза]?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-325/24: Bissilli, Съдебно решение от 18 декември 2025 г.
Трябва ли член 24 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 да се тълкува в смисъл, че допуска издаването на европейска заповед за разследване (ЕЗР) за разпит на задържано в изпълняващата държава членка обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебното заседание, с цел събиране на доказателства чрез неговия разпит и с допълнителна цел да се осигури участието му в съдебния процес?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли разпоредбата на член 10 от Директива 2014/41, която позволява на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР, когато процесуално-следственото действие не е разрешено в сходен национален случай, да се тълкува в смисъл, че разрешава на изпълняващата държава да откаже да изпълни ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебния процес, в светлината на член 24 от Директива 2014/41, който урежда конкретните условия за разпит чрез видеоконференция, без да включва въпросното основание за отказ?
Трябва ли член 11, параграф 1, буква е) от Директива 2014/41 във връзка с член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че изпълнението на ЕЗР за разпит на задържано в чужбина обвиняемо лице чрез видеоконференция в съдебно заседание не може да бъде отказано, когато процесуалните гаранции, приложими към тази видеоконференция съгласно правото на издаващата държава, са достатъчни в конкретния случай, за да гарантират, че обвиняемото лице може ефективно да упражни правото си на защита и основното право на справедлив процес по смисъла на член 47 от Хартата?
Може ли понятието „основни принципи на правото на изпълняващата държава“, което може да представлява специално основание за отказ съгласно член 24, параграф 2, буква б) от Директива 2014/41, да представлява ограничение за изпълнението на искане за разпит на обвиняемо лице чрез видеоконференция по време на съдебен процес, въз основа на общи национални насоки, задължителни за всички изпълняващи органи, без да се преценяват особеностите на конкретния случай и предписанията на националното право на издаващата държава, гарантиращи правото на защита на обвиняемото лице и приложими в конкретния случай, или напротив, не е ли правилно отказът за изпълнение да представлява изключение, което да се тълкува стриктно във връзка с конкретни процесуални аспекти, предвидени в националното право на издаващата държава, или с конкретни релевантни за случая обстоятелства?
Позволява ли член 22, параграф 1 във връзка с член 3 от Директива 2014/41 издаването на ЕЗР за временно предаване на задържано в чужбина обвиняемо лице, за да бъде разпитано в съдебно заседание, ако този разпит има значение за разследването съгласно националното право на издаващата държава?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.