Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-681/13: Diageo Brands, Съдебно решение от 16 юли 2015 г.
Следва ли член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ за признаване на съдебно решение обхваща и случай, в който решението на съда на държавата членка по постановяване на съдебното решение явно противоречи на правото на Съюза и това обстоятелство е известно на този съд?
Следва ли член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че успешното позоваване на това основание за отказ за признаване на съдебно решение се препятства от обстоятелството, че страната, позоваващата се на това основание за отказ по член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, не е използвала способите за съдебна защита, налични в държавата членка, в която е постановено съдебното решение?
При положителен отговор на въпрос 2 a), би ли било необходимо да се промени този отговор, ако използването на способите за съдебна защита в държавата, в която е постановено съдебното решение, би било безсмислено, тъй като трябва да се приеме, че това обжалване не би могло да доведе до постановяване на различно съдебно решение?
Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща и съдебните разноски, направени от страните във връзка с правен спор в дадена държава членка относно иск за изплащане на обезщетение за вреди, при положение че този иск и правната защита срещу него са с предмет претендираното ангажиране на отговорността на ответника вследствие на предприемането в друга държава членка на действия по закрила на правото върху неговата марка — изземване на определени стоки и определени изявления на ответника — като във връзка с това се поставя и въпросът за признаването на решението на съда на последната държава членка в първата посочена държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/15: Gogova, Определение от 3 юли 2015 г.
Компетентни ли са съгласно Регламент (ЕО) № 2201/2003 националните съдилища на държавата членка по обичайно пребиваване на детето да се произнасят по иск за подновяване на паспорт на дете, когато липсва съгласие между родителите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/14: Thomas Cook Belgium, Заключение от 2 юли 2015 г.
1) Трябва ли Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане да се тълкува в смисъл, че ответникът може да направи искане за преглед от съд на европейската заповед за плащане по член 20, параграф 2 от посочения регламент и тогава когато, въпреки че заповедта за плащане му е връчена редовно, тя е издадена от некомпетентен съд въз основа на информация за компетентността в молбата?
2) При положителен отговор на първия въпрос: налице ли са извънредни обстоятелства по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 съгласно съображение 25 от Съобщение 2004/55 на Европейската комисия от 7 февруари 2006 година и тогава когато европейската заповед за плащане е издадена въз основа на информация в молбата, която впоследствие се установява като невярна и от която по-специално зависи компетентността на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-404/14: Matoušková, Заключение от 25 юни 2015 г.
Попада ли съдебното одобряване на спогодба за делба на наследството, която е сключена от представител, действащ за ненавършило пълнолетие лице, в обхвата на член 1, параграф 1, буква б), или на член 1, параграф 3, буква е) от Регламент (ЕО) № 2201/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/13: Comité d’entreprise de Nortel Networks и др., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Има ли юрисдикцията на държавата, в която е образувано вторично производство, изключителна или алтернативна на юрисдикцията на държавата, в която е образувано главното производство, компетентност да определи имуществото на длъжника, което попада в обхвата на действие на вторичното производство, съгласно член 2, буква ж), член 3, параграф 2 и член 27 от Регламент № 1346/2000, и в случай че е налице изключителна или алтернативна компетентност, правото на главното производство ли е приложимо, или правото на вторичното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-226/13: Fahnenbrock и др., Съдебно решение от 11 юни 2015 г.
Следва ли член 1 от [Регламент № 1393/2007] да се тълкува в смисъл, че трябва да се счита за „гражданско или търговско дело“ по смисъла на този регламент иск, с който в ситуация, при която ищецът не е приел направено от ответника в края на февруари 2012 г. предложение за замяна на емитирани от ответника облигации, придобити от ищеца и съхранявани в депозита на същия в [неговата банка], ищецът иска обезщетение за разликата в стойността вследствие на икономически неизгодната замяна, която въпреки всичко му е била наложена през март 2012 г.?
Следва ли член 1 от [Регламент № 1393/2007] да се тълкува в смисъл, че за „гражданско или търговско дело“ по смисъла на член 1, параграф 1, първо изречение от този регламент трябва да се счита и делото, образувано по иск, с който приобретателят на държавни облигации на ответника претендира от ответника изпълнение на договорни задължения и обезщетение за вреди, като се има предвид, че приобретателят не е приел направеното от ответника в края на февруари 2012 г. предложение за замяна, възможността за което е предвидена в [Закон № 4050/2012]?
В случай че по същество даден иск се основава на неприложимост, съответно невалидност на [Закон № 4050/2012], може ли да става въпрос за хипотеза на отговорност на държавата за действие или бездействие при упражняване на държавната власт по смисъла на член 1, параграф 1, второ изречение от [Регламент № 1393/2007]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-352/13: CDC Hydrogen Peroxide, Съдебно решение от 21 май 2015 г.
Трябва ли член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че в случай на предявен срещу установен в държавата на сезирания съд ответник и срещу други ответници, установени в други държави — членки на Европейския съюз, иск за предоставяне на информация и за обезщетение за вреди, при условията на солидарна отговорност, който се основава на установено от Европейската комисия едно-единствено продължено нарушение на член 81 ЕО/член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, извършено в няколко държави членки при различно по място и време участие на ответниците, е целесъобразно исковете да бъдат разгледани и решени заедно, за да се избегне рискът от противоречащи си съдебни решения, постановени в отделни производства?
Във връзка с това следва ли да се отчита обстоятелството, че искът, предявен срещу установения в държавата на сезирания съд ответник, е оттеглен, след като исковата молба е връчена на всички ответници и преди да изтекат определените от съда срокове за отговор на тази молба и да се проведе първото съдебно заседание?
Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че в случай на иск за предоставяне на информация и изплащане на обезщетение за вреди срещу установени в различни държави — членки на Европейския съюз, ответници, който се основава на установено от Европейската комисия едно-единствено продължено нарушение на член 81 ЕО/член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, извършено в няколко държави членки при различно по място и време участие на ответниците, по отношение на всеки един от ответниците и с оглед на всички претендирани вреди или на цялата вреда вредоносното събитие е настъпило в държавите членки, в които картелните споразумения са били сключени и прилагани?
В случай на иск за обезщетение за вреди, който се основава на нарушение на забраната на картелите, установена в член 81 ЕО/член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, изискваното от правото на Съюза ефективно прилагане на забраната на картелите допуска ли съдържащите се в договори за доставка арбитражни клаузи и клаузи за предоставяне на компетентност да бъдат взети предвид, ако това води до дерогиране на компетентността на съда, който има международна компетентност съгласно член 5, точка 3 и/или член 6, точка 1 от Регламент № 44/2001, по отношение на всички ответници и/или на всички или част от предявените претенции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/14: El Majdoub, Съдебно решение от 21 май 2015 г.
Трябва ли член 23, параграф 2 от Регламент Брюксел I да се тълкува в смисъл, че техниката на т.нар. „съгласие чрез кликване“ с общите условия на сключен по електронен път договор за покупко-продажба като този по главното производство, които съдържат споразумение за предоставяне на компетентност, представлява общуване по електронен път, осигуряващо траен запис на това споразумение, по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-240/14: Prüller-Frey, Заключение от 20 май 2015 г.
1) Следва ли член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент [№ 2027/97], член 3, букви в) и ж) от Регламент (ЕО) № 785/2004 и член 1, параграф 1 от Конвенцията [от Монреал] да се тълкуват в смисъл, че претенции за обезщетение, предявени от увредено лице, — което е било пътник във въздухоплавателно средство, чието място на отлитане и място на кацане е едно и също място на територията на една държава членка, като — е превозено безвъзмездно от пилота, — целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижимия имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и — което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство претърпява телесно увреждане, трябва да се преценяват единствено въз основа на член 17 от Конвенцията [от Монреал] и националното право не се прилага
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 2) Следва ли член 33 от Конвенцията [от Монреал] и член 67 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкуват в смисъл, че компетентността за разглеждане и произнасяне по посочените в първия въпрос претенции за обезщетение трябва да се преценява единствено въз основа на член 33 от Конвенцията [от Монреал]
При утвърдителен отговор на първия въпрос: 3) Следва ли член 29 от Конвенцията [от Монреал] и член 18 от Регламент [„Рим II“] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби, които предвиждат пряк иск на посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите
При отрицателен отговор на първия въпрос: 4) Следва ли член 7, параграф 1, буква е) от Втора директива [88/357/ЕИО] и член 18 от Регламент [„Рим II“] да се тълкуват в смисъл, че условията за допустимост на прекия иск, предявен от посоченото в първия въпрос увредено лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на лицето, причинило вредите, трябва да се преценяват съгласно правото на трета държава, когато: — правният ред, който намира приложение съгласно приложимия закон за непозволеното увреждане, предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред, — страните по застрахователния договор изберат правния ред на трета държава, — според който се прилага правото на държавата, в която се намира седалището на застрахователя, и — правният ред на тази държава също така предвижда прекия иск в Закона за застрахователните договори, който е част от този правен ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-536/13: Gazprom, Съдебно решение от 13 май 2015 г.
Когато арбитражен съд издаде „anti-suit injunction“, с което забранява на дадена страна да предяви определени искове пред съд на държава членка, който съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността е компетентен да разгледа гражданското дело по същество, може ли съдът на държавата членка да откаже да признае такова арбитражно решение, поради това че то ограничава правото му сам да реши дали е компетентен да разгледа делото съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, важи ли същото в случаите, когато по силата на издадено от арбитражен съд „anti-suit injunction“ дадена страна по делото е задължена да ограничи исканията си, предявени по разглеждано в друга държава членка дело, и съдът на тази държава членка е компетентен да разгледа това дело съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността?
Може ли националният съд, в стремежа си да гарантира предимството на правото на Съюза и пълното действие на Регламент № 44/2001, да откаже да признае арбитражно решение, ако то ограничава правото му да прецени своята собствена компетентност и правомощия по дело, попадащо в приложното поле на Регламент № 44/2001?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.