Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-47/14: Holterman Ferho Exploitatie и др., Заключение от 7 май 2015 г.
1. Следва ли разпоредбите от глава II, раздел 5 (членове 18—21) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагането на член 5, точка 1, буква а) или на член 5, точка 3 в случай като настоящия, в който срещу ответника е предявен иск от дружеството, чийто управител е той, не само в качеството му на управител поради лошо изпълнение на задълженията му или на основание неправомерно поведение, но също — и независимо от това му качество — поради умисъл или груба небрежност при изпълнение на сключения между него и дружеството трудов договор?
2. а) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли понятието „дела, свързани с договор“, по член 5, точка 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и случай като настоящия, в който дружество предявява иск срещу лице в качеството му на управител на това дружество поради нарушение на задължението да изпълнява коректно задачите си, произтичащи от дружественото право?
б) При утвърдителен отговор на въпрос 2 а), следва ли понятието „мястото на изпълнение на въпросното задължение“ по член 5, точка 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че мястото е където управителят е изпълнил или е трябвало да изпълни дружествените си задължения, което по правило е мястото на централно управление или основното място на стопанска дейност по смисъла на член 60, параграф 1, буква б), съответно буква в) от същия регламент?
3. а) При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли понятието „по дела относно гражданска отговорност, delict или quasi delict“ по член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и случай като настоящия, в който в който дружество предявява иск срещу лице в качеството му на управител на това дружество поради лошо изпълнение на задачите си, произтичащи от дружественото право или на основание неправомерно поведение?
б) При утвърдителен отговор на въпрос 3 а), следва ли понятието „мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие“ по член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че е мястото, на което управителят е изпълнил или е трябвало да изпълни задълженията си на управител, което по принцип е мястото на централно управление или основното място на стопанска дейност на съответното дружество по смисъла на член 60, параграф 1, буква б), съответно буква в) от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-366/13: Profit Investment SIM, Заключение от 23 април 2015 г.
1) Може ли да се счита, че е налице предвидената в член 6, параграф 1 от Регламент № 44/2001 тясна връзка между делата, когато са различни предметът на предявените с исковете претенции и документите, на които се основават правните претенции, без помежду им да съществува отношение на зависимост или на логическа и правна несъвместимост, но при наличие на възможност евентуалното уважаване на единия от тези два иска фактически да се отрази на размера на интереса в защита на който е предявен другият иск?
2) Може ли да се счита, че е изпълнено предвиденото в член 23, параграф 1, буква а) от посочения регламент изискване за писмена форма на споразумението за [предоставяне на] компетентност, когато клауза с такова съдържание е включена в [меморандума], едностранно изготвен от емитента на облигационен заем, в резултат на което за споровете за валидността на тези облигации, възникнали с всеки техен последващ приобретател, ще се прилага [предоставената] компетентност или ако това не е така, може ли да се смята, че включването на клаузата за [предоставяне на] компетентност в документ, определящ условията на предназначен за трансгранично обращение облигационен заем, отговаря на форма, използвана в международната търговия и съобразена с обичая по смисъла на член 23, параграф 1, буква в) от същия регламент?
3) Трябва ли да се смята, че изразът „дела, свързани с договор“, използван в член 5, параграф 1 от посочения регламент, се отнася единствено до споровете[,] при които се цели установяване по съдебен ред на правоотношението, произтичащо от договора, и до споровете, които са тясно свързани с това правоотношение, или смисълът му трябва да се разшири така, че да включва и споровете, при които ищецът изобщо не се позовава на договора, а оспорва съществуването на валидно от правна страна договорно отношение и цели да му бъде възстановено платеното въз основа на документ, който според него е лишен от каквато и да е правна стойност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-184/14: A, Заключение от 16 април 2015 г.
Трябва ли да се приеме, че искане за издръжка на деца, предявено в рамките на производство за съдебна раздяла на съпрузите като акцесорно спрямо него, може да се разгледа както от съда, който е сезиран с това производство, така и от съда, пред който е висящо производството относно родителската отговорност, въз основа на критерия за превенция, или трябва задължително да се разгледа от последния, тъй като двата отделни критерия, посочени в букви в) и г) от многократно цитирания член 3, са алтернативни (в смисъл, че единият задължително изключва другия)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-557/13: Lutz, Съдебно решение от 16 април 2015 г.
Прилага ли се член 13 от Регламент № 1346/2000 в случая, когато оспореното от синдика изплащане на запорирана преди откриване на производството по несъстоятелност сума е извършено едва след откриване на това производство по несъстоятелност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: изключението по член 13 от Регламент № 1346/2000 отнася ли се и до погасителните давностни срокове, сроковете за упражняване на правото на отмяна и преклузивните срокове съгласно приложимия за оспореното действие закон по същество (lex causae)?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: в този случай изискванията за форма, които следва да се спазват при упражняването на правото по смисъла на член 13 от Регламент № 1346/2000, от lex causae ли се определят, или се уреждат от lex fori concursus?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-4/14: Bohez, Заключение от 16 април 2015 г.
1) Член 1, параграф 2 от Регламент [№ 44/2001] следва ли да се тълкува в смисъл, че делата относно изпълнението на имуществена санкция (astreinte), която е определена в съдебен спор, засягащ родителските грижи и правото на лични отношения, с цел да се гарантира изпълнението на основното задължение, не попадат в приложното поле на този регламент?
2) Ако горепосочените дела попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], член 49 от този регламент следва ли да се тълкува в смисъл, че определената съответно за ден имуществена санкция — която в държавата членка по произход подлежи на непосредствено изпълнение за определения ѝ размер, но окончателният ѝ размер може да бъде изменен въз основа на молба или на твърдение на лицето, което трябва да плати санкцията — подлежи на изпълнение в [друга] държава членка едва след като размерът ѝ е отделно окончателно определен в държавата членка по произход?
3) Ако горепосочените дела не попадат в приложното поле на Регламент [№ 44/2001], как следва да се тълкува член 47, параграф 1 от Регламент [№ 2201/2003]: в смисъл, че към изпълнителните и обезпечителните мерки, които се отнасят до родителските грижи и правото на лични отношения, се прилага процедурата за изпълнение по смисъла на тази разпоредба, т.е. процедура, за която определящо е законодателството на държавата членка по изпълнението, или пък че тези мерки могат да бъдат част от решението относно родителските грижи и правото на лични отношения, което съгласно Регламент [№ 2201/2003] подлежи на изпълнение в другата държава членка?
4) Ако изпълнението на имуществена санкция се иска в друга държава членка, необходимо ли е размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка, в която е постановено решението, дори и Регламент [№ 44/2001] да не се прилага при изпълнението?
5) Ако имуществена санкция (astreinte), определена с оглед зачитането на правото на лични отношения, подлежи на изпълнение в друга държава членка, без размерът на подлежащата на изпълнение имуществена санкция да е бил отделно окончателно определен в държавата членка по произход:
а) за изпълнението на имуществената санкция необходимо ли е все пак да се провери дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед правата на детето, и
б) кой съд тогава е компетентен да провери тези обстоятелства, и по-точно:
i) компетентността на съда на държавата по изпълнението във всички случаи ли се свежда до проверка дали твърдяното възпрепятстване на правото на лични отношения между деца и родител се дължи на причина, която изрично следва от решението по съществото на спора, или
ii) от защитените в Хартата на основните права на Европейския съюз права на детето следва ли, че съдът на държавата по изпълнението има по-широко правомощие или задължение за проверка дали правото на лични отношения е било възпрепятствано по причини, които задължително е трябвало да се вземат предвид с оглед закрилата на правата на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-681/13: Diageo Brands, Заключение от 3 март 2015 г.
1) Следва ли член 34, [...] точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ за признаване на съдебно решение обхваща и случай, в който решението на съда на държавата членка по постановяване на съдебното решение явно противоречи на правото на Съюза и това обстоятелство е известно на този съд?
2) a) Следва ли член 34, [...] точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че успешното позоваване на това основание за отказ за признаване на съдебно решение се препятства от обстоятелството, че позоваващата се на това основание за отказ страна не е използвала способите за съдебна защита, налични в държавата членка, в която е постановено съдебното решение?
2) б) При положителен отговор на въпрос 2 a) би ли било необходимо да се промени този отговор, ако използването на способите за съдебна защита в държавата, в която е постановено съдебното решение, би било безсмислено, тъй като трябва да се приеме, че това обжалване не би могло да доведе до постановяване на различно съдебно решение?
3) Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща и съдебните разноски, направени от страните във връзка с правен спор в дадена държава членка относно иск за обезщетение за вреди, при положение че този иск и правната защита срещу него са с предмет претендираното ангажиране на отговорността на ответника вследствие на предприемането в друга държава членка на действия по закрила на правото върху неговата марка — изземване на определени стоки и определени изявления на ответника — като във връзка с това се поставя и въпросът за признаването на решението на съда на последната държава членка в първата посочена държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-39/15: Frenzel, Определение от 26 февруари 2015 г.
Може ли да се разпореди заличаване на дело от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
В чия компетентност е решаването на въпроса за разноските в такъв случай?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/13: Comité d’entreprise de Nortel Networks и др., Заключение от 29 януари 2015 г.
Има ли юрисдикцията на държавата, в която е образувано вторично производство, изключителна или алтернативна на юрисдикцията на държавата, в която е образувано главното производство, компетентност да определи имуществото на длъжника, което попада в обхвата на действие на вторичното производство, съгласно член 2, буква ж), член 3, параграф 2 и член 27 от Регламента […], и в случай че е налице изключителна или алтернативна компетентност, правото на главното производство ли е приложимо, или правото на вторичното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-375/13: Kolassa, Съдебно решение от 28 януари 2015 г.
1) Трябва ли член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че ищецът, който в качеството на потребител е придобил облигация на приносител от трето лице, действащо в рамките на търговската или професионалната си дейност, може да се позове на предвидената в цитираната разпоредба компетентност за целите на иска, който е предявен срещу емитента на тази облигация и е основан на условията по облигационния заем, на неизпълнението на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, както и на отговорността за проспекта?
2) Трябва ли член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че за целите на иска, който е предявен срещу емитента на облигация на приносител и е основан на условията по облигационния заем, на неизпълнението на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, както и на отговорността за проспекта, ищецът, който е придобил тази облигация от трето лице, може да се позове на компетентността, предвидена в цитираната разпоредба?
3) Трябва ли член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че се прилага спрямо иск, с който се търси отговорност от емитента на сертификат за свързания с него проспект и за неизпълнението на други правни задължения за предоставяне на информация, възложени на емитента, и така може да обоснове компетентността на съдилищата по местоживеенето на ищеца като място, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие?
4) При проверката на международната компетентност съгласно Регламент № 44/2001 трябва ли да се извършат действия по пълно събиране на доказателства във връзка със спорните факти, които са релевантни както за въпроса за компетентността, така и за съществуването на предявеното право, или при произнасянето по въпроса за компетентността трябва да се изхожда от истинността само на твърденията на ищеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/13: Alpha Bank Cyprus, Заключение от 22 януари 2015 г.
1) Необходимо ли е връчването на формуляр-образеца съгласно Регламент № 1393/2007 във всички случаи, или се допускат изключения?
2) В случай че се приеме, че е необходимо връчване във всички случаи, пропускането му в разглеждания случай представлява ли основание за нищожност на връчването в неговата цялост?
3) При отрицателен отговор в съответствие с логиката на Регламент № 1393/2007 възможно ли е връчване на адвоката на конституиралите се с резерва ответници, който се е задължил към доверителите си да приеме връчването, или е необходимо ново връчване в съответствие с процедурата, предвидена в Регламент № 1393/2007?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.