Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-196/15: Granarolo, Заключение от 23 декември 2015 г.
1. Следва ли член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че е деликтен искът за обезщетение за вреди, настъпили в резултат от прекратяване на установени търговски отношения, състоящи се в продължило години наред снабдяване на дистрибутор със стоки без рамков договор и без условия на изключителност?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, в хипотезата, посочена в него, приложим ли е член 5, точка 1, буква б) от същия регламент при определянето на мястото на изпълнение на въпросното задължение, което е предмет на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-300/14: Imtech Marine Belgium, Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Задължава ли член 19 от Регламент № 805/2004, във връзка с член 288 ДФЕС, държавите членки да въведат във вътрешното си право процедура по преразглеждане като предвидената в посочения член 19?
При отрицателен отговор на първия въпрос: предвид обстоятелството, че регламентите се прилагат пряко, какво следва да се разбира под „преразглеждане на съответното решение“ по смисъла на член 19, параграф 1 от Регламент № 805/2004
Трябва ли производството по преразглеждане да бъде предвидено единствено когато връчването на или уведомяването за призовка/документ за започване на производството е направено по реда на член 14 от Регламент № 805/2004, т.е. без потвърждение за приемане
Посредством възражението по член 1047 и сл. от белгийския съдебен кодекс и обжалването по член 1050 и сл. от посочения кодекс, не предлага ли белгийското право достатъчни гаранции, за да отговори на критерия за „производство по преразглеждане“ по член 19, параграф 1 от посочения регламент?
Предлага ли член 50 от Кодекса, според който преклузивните срокове по член 860, втора алинея и членове 55 и 1048 от Кодекса могат да бъдат продължавани в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства, за които заинтересованото лице няма вина, достатъчна защита по смисъла на член 19, параграф 1, буква б) от Регламент № 805/2004?
Трябва ли член 6 от Регламент № 805/2004 да се тълкува в смисъл, че удостоверяването на решение като европейско изпълнително основание е съдебен акт и следователно поверено само на съда, поради което трябва да бъде поискано в документа за започване на производството
Ако не, може ли удостоверяването на решението като европейско изпълнително основание да се възложи на секретаря на съда?
Ако удостоверяването като европейско изпълнително основание не представлява съдебно решение: може ли заявителят, който не е поискал издаването на европейско изпълнително основание в документа за започване на производството, да поиска от секретаря на съда впоследствие — т.е. след като решението е влязло в сила — удостоверяване като европейско изпълнително основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-605/14: Komu и др., Съдебно решение от 17 декември 2015 г.
Трябва ли член 22, точка 1, първа алинея от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че искът за прекратяване на съсобственост върху недвижим имот чрез продажба, извършването на която е възложено на представител, спада към категорията на споровете „по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот“ по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-594/14: Kornhaas, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.
1) Свързан ли е предявеният пред германски съд иск, с който синдикът иска от директора на Limited по английското или уелското право, по отношение на чието имущество в Германия е открито производство по несъстоятелност по член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000, да възстанови сумите, които е платил преди откриване на производството по несъстоятелност, но след настъпване на неплатежоспособността на дружеството, с германското право в областта на несъстоятелността по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 1346/2000?
2) Нарушава ли посоченият иск свободата на установяване по членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-350/14: Lazar, Съдебно решение от 10 декември 2015 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 („Рим II“) да се тълкува за целите на определяне на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от пътнотранспортно произшествие, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като „вреди“ или като „непреки последици“ от това произшествие по смисъла на посочената разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-455/15: P, Съдебно решение от 19 ноември 2015 г.
Позволява ли член 23, буква а) от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на съд на държава членка да откаже признаване на решение на съд на друга държава членка относно упражняването на родителски права, когато първият съд счита, че е компетентен по въпроса?
Може ли нарушение на член 15 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 от страна на съда, постановил решението, да обоснове отказ за признаване на това решение на основание противоречие с обществения ред по член 23, буква а) от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-483/14: KA Finanz, Заключение от 12 ноември 2015 г.
1) Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция да се тълкува в смисъл, че изключените от приложното ѝ поле въпроси на „правото на търговските дружества“ обхващат: a) преобразувания като сливания и разделяния, и б) разпоредбата на член 15 от Трета директива 78/855, която защитава кредиторите при преобразуване
2) Същият извод ли следва, ако се прилага член 15 от Директива 2011/35
3) При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: изключението по член 1, параграф 2, буква г) от Регламент „Рим I“ — което заменя старата уредба по член 1, параграф 2, буква д) от Римската конвенция — води ли до същия извод, или следва да се тълкува по друг начин
Ако е по друг начин, какъв е той
4) Може ли от първичното право на Съюза, например свободата на установяване по член 49 ДФЕС, свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС или свободното движение на капитали и плащания по член 63 ДФЕС, да бъдат изведени изисквания за стълкновителния режим на сливанията, и в частност изискване по въпроса кое е приложимото право — националното право на държавата на придобиваното дружество или националното право на придобиващото дружество
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос: може ли от вторичното право на Съюза, например Директива 2005/56 или Директива 2011/35 или Шеста директива 82/891/ЕИО на Съвета от 17 декември 1982 година, приета на основание член 54, параграф 3, буква ж) от Договора, относно разделянето на акционерните дружества, да бъдат изведени принципи за стълкновителния режим, и в частност изискване по въпроса кое е приложимото право — националното право на държавата на придобиваното дружество или националното право на придобиващото дружество, или в националните стълкновителни норми може свободно да се определя кое е приложимото материално право в такива случаи
6) Трябва ли член 15 от Трета директива 78/855 да се тълкува в смисъл, че в случай на презгранично сливане емитентът има право спрямо притежателите на ценни книжа, различни от акции и свързани с особени права, и по-специално подчинени облигации, да прекрати правоотношението и да се разплати с носителите на права
7) Същият извод ли следва, ако се прилага член 15 от Директива 2011/35?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-223/14: Tecom Mican и Arias Domínguez, Съдебно решение от 11 ноември 2015 г.
Може ли чисто частен документ да се счита за „извънсъдебен документ“ в съответствие с член 16 от Регламент № 1393/2007, въпреки че не е бил издаден от несъдебен публичен орган или несъдебно длъжностно лице?
Ако да, всеки частен документ ли може да се счита за извънсъдебен, или само този, който притежава определени характеристики?
Дори ако частният документ притежава подобни характеристики, може ли гражданин на Съюза да иска връчването на този документ по реда на член 16 от Регламент № 1393/2007, когато вече е връчил същия посредством несъдебен публичен орган, например нотариус?
Трябва ли за целите на член 16 от Регламент № 1393/2007 да се отчита дали посоченото сътрудничество има трансгранично значение и дали е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар
В кои случаи трябва да се счита, че сътрудничеството има „трансгранично значение и е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-455/15: P, Становище на генералния адвокат
Може ли на основание член 23, буква а) от Регламент № 2201/2003 да се откаже признаване на съдебно решение за родителска отговорност, ако единственото съображение е нарушение на правилата за компетентност по същия регламент?
Позволява ли член 24 от Регламент № 2201/2003 преразглеждане на компетентността на постановилия решението съд в рамките на производството по признаване?
Как се съотнасят процедурите по член 15 и член 11, параграф 8 от Регламент № 2201/2003 към основанията за отказ от признаване на съдебни решения по родителска отговорност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-245/14: Thomas Cook Belgium, Съдебно решение от 22 октомври 2015 г.
Трябва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че ответникът може да направи искане за преглед от съд на европейската заповед за плащане по член 20, параграф 2 [от този регламент] и тогава когато, въпреки че заповедта за плащане му е връчена редовно, тя е издадена от некомпетентен съд въз основа на информация за компетентността в молбата?
При положителен отговор на първия въпрос: налице ли са извънредни обстоятелства по смисъла на член 20, параграф 2 от Регламент № 1896/2006 съгласно съображение 25 от [Измененото предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, представено от Комисията съгласно член 250, параграф 2 от Договора за ЕО (COM (2006) 57 окончателен)] и тогава когато европейската заповед за плащане е издадена въз основа на информация в молбата, която впоследствие се установява като невярна и от която по-специално зависи компетентността на съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.