Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Приложими ли са Регламент № 805/2004 и Регламент № 1215/2012 в случай, при който вземането е оспорено и липсва международен елемент?
Обосновават ли се права или дискриминация по член 18 ДФЕС и член 47 от Хартата при липса на връзка с правото на Съюза?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси при липса на елемент на свързаност с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Приложими ли са Регламент (ЕО) № 805/2004 и Регламент (ЕС) № 1215/2012 към нотариални заповеди, издадени по хърватското право, при липса на международен елемент и безспорно вземане?
Може ли член 18 ДФЕС да намери приложение в случай, при който липсва връзка с правото на Съюза и евентуалното движение на съдебни решения е само хипотетично?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и да отговаря на преюдициални въпроси при липса на прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2019 г.
1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [93/13] и съдебната практика, в която тя е тълкувана, да се разбират в смисъл, че този член от Директивата не допуска национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба [точка 2] от [LEC], съгласно която в рамките на молба за издаване на европейска заповед за плащане не е задължително да се представят документи, а ако такива бъдат представени, те ще са недопустими?
2) Трябва ли член 7, параграф 2, буква д) от Регламент [№ 1896/2006] да се тълкува в смисъл, че този член не забранява [на съда да поиска] от дружеството кредитор да представи документите, на които основава своето искане, произтичащо от потребителски заем, сключен между продавач или доставчик и потребител, ако съдът счете, че е необходимо да разгледа тези документи, за да прецени дали евентуално са налице неравноправни клаузи в сключения между страните договор и по този начин да се съобрази с разпоредбите на Директива [93/13] и със съдебната практика, в която тя е тълкувана?
1) Съвместима ли е с член 38 от Хартата, член 6, параграф 1 [ДЕС] и член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба, точка 4 от LEC, която при предявено срещу потребител вземане и при наличие на данни за предявяване на суми, основаващи се на неравноправни клаузи, не допуска нито да се представят, нито да се изискват договорът или разбивката на вземането?
2) Съвместимо ли е с член 7, параграф 2, буква г) от Регламент [№ 1896/2006] да се изисква от заявителя да представи в точка 11 от формуляр A разбивка на предявеното срещу потребител вземане
Също така съвместимо ли е с посочената разпоредба да се иска възпроизвеждане в посочената точка 11 от този формуляр на съдържанието на клаузите от договора, на които се основава предявеното срещу потребител вземане, а не само на основния предмет на договора, за да се направи преценка за неравноправност?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, възможно ли е в съответствие с настоящия текст на Регламент № 1896/2006, преди да бъде издадена европейската заповед за плащане, да се провери служебно дали в потребителски договор се съдържат неравноправни клаузи и ако това е възможно — на основание на коя разпоредба?
4) В случай че в съответствие с настоящия текст на Регламент 1896/2006 не е възможно, преди да бъде издадена европейската заповед, да се упражни служебен контрол за наличие на неравноправни клаузи, от Съда на Европейския съюз се иска да се произнесе по валидността на посочения регламент от гледна точка на това дали той противоречи на член 38 от Хартата и на член 6, параграф 1 [ДЕС]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 14 от Регламент „Рим I“ да се тълкува в смисъл, че определя пряко или по аналогия приложимото право относно противопоставимостта на трети лица на прехвърляне на вземане в случай на многократни прехвърляния на вземания от един и същ кредитор на последващи приобретатели?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда, когато запитващата юрисдикция оттегли искането си за преюдициално запитване?
Кой съд е компетентен да се произнесе по съдебните разноски при прекратяване на производството поради оттегляне на преюдициалното запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Обхваща ли изключението от приложното поле по член 1, параграф 2, буква д) от [Римската конвенция] и по член 1, параграф 2, буква е) от [Регламента „Рим I“] и споразуменията между фидуциант и фидуциар, който държи за фидуцианта дялово участие в командитно дружество, особено ако е налице преплитане на дружествените и фидуциарните договори?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в сключен между търговец и потребител фидуциарен договор за управление на дялово участие в командитно дружество, която не е индивидуално договорена и съгласно която е приложимо правото на държавата по седалището на командитното дружество, е неравноправна, когато единствената цел на фидуциарния договор е управлението на дяловото участие в командитното дружество и фидуциантът има правата и задълженията на пряк съдружник?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:
Променя ли се отговорът, ако за предоставянето на дължимите от него услуги търговецът не трябва да отива в държавата на потребителя, но е задължен да предоставя на потребителя дял при разпределението на печалбата, други финансови придобивки, произтичащи от дяловото участие, и информация относно извършените стопански операции [на дружеството, в което има дялово] участие
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
Остава ли този отговор непроменен, ако освен това заявлението за приемането на потребителя в дружеството е подписано в държавата по неговото местопребиваване, търговецът предоставя и в интернет информация относно дяловото участие и е създаден механизъм за извършване на разплащанията в държавата на потребителя, чрез който потребителят следва да внесе размера на участието, независимо че търговецът няма право да се разпорежда с тази банкова сметка
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2019 г.
Следва ли член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че физическо лице, което по силата на договор като договор за разлика, сключен с дружество за търговски посреднически услуги, извършва сделки на пазара FOREX чрез този посредник, може да се квалифицира като „потребител“ по смисъла на посочената разпоредба и дали за целите на тази квалификация са релевантни фактори като стойността на извършените по силата на такива договори сделки, доколкото са значителни рисковете от финансови загуби, свързани с тяхното сключване, евентуалните познания и експертен опит на посоченото лице в областта на финансовите инструменти или активното му поведение в рамките на такива сделки, както и обстоятелството, че финансовите инструменти не попадат в приложното поле на член 6 от Регламент „Рим I“, или че това лице е „непрофесионален клиент“ по смисъла на член 4, параграф 1, точка 12 от Директива 2004/39?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Основава ли се компетентността на съдилищата по брачни дела на гражданството на съпрузите, независимо от тяхното обичайно местопребиваване и без необходимост от съгласие на ответника?
Явява ли се наличието на ненавършило пълнолетие дете релевантно обстоятелство при определяне на компетентния съд по иск за развод?
Включва ли понятието „родителска отговорност“ по смисъла на Регламент № 2201/2003 и въпросите за издръжката на детето, или последните се уреждат по реда на друг регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2019 г.
Налице ли е действителен правен спор пред националната юрисдикция, който да обуславя необходимостта от преюдициално производство по член 267 ДФЕС?
Придобиват ли преюдициалните въпроси хипотетичен характер при отпадане на предмета на главното производство вследствие оттегляне на искането за признаване и изпълнение на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.