Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Съдебно сътрудничество по гражданскоправни въпроси
Дело C-493/18: Tiger и др., Съдебно решение от 4 декември 2019 г.
Следва ли член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че иск на синдик, назначен от съд на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, който има за предмет обявяване за относително недействителни, по отношение на всички кредитори на несъстоятелността, на продажба на недвижим имот, намиращ се в друга държава членка, както и на учредената върху него ипотека, е от изключителната компетентност на съдилищата на първата държава членка?
Следва ли член 25, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкува в смисъл, че решение, с което съд на държавата членка на образуване на производството разрешава на синдика да предяви в друга държава членка иск, макар че той попада в изключителната компетентност на този съд, има за последица предоставяне на международна компетентност на съдилищата на тази друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-584/18: Blue Air – Airline Management Solutions, Заключение от 21 ноември 2019 г.
1) Правилно ли е тълкуването, че Решение № 565/2014/ЕС произвежда пряко правни последици под формата, от една страна, на права на граждани на трети страни да не подлежат на изискването за виза за влизането им в държавата членка на дестинация, и от друга страна, на задължение за въпросната държава членка на дестинация да не изисква такава виза, ако те притежават виза или разрешение за пребиваване, включени в списъка на онези, за които важи взаимното признаване въз основа на Решение № 565/2014/ЕС, което държавата членка на дестинация е поела задължението да прилага?
2) Ако въздушен превозвач на летището на държавата членка на заминаване, пряко или/и чрез своите упълномощени представители и агенти, откаже достъп на борда на пътник, позовавайки се на отказа на органите на държавата членка на дестинация да разрешат влизането му в тази държава поради твърдяна липса на входна виза (visa), може ли да се счита, че въздушният превозвач изпълнява функцията и действа като еманация на съответната държава (emanation of State), така че претърпелият вреди пътник да може да му противопостави Решение № 565/2014/ЕС пред съда на държавата членка на заминаване, за да докаже, че е имал правото да влезе без допълнителна виза и да поиска парично обезщетение за нарушаването на това право и следователно за нарушаването на договора му за превоз?
3) Може ли въздушен превозвач, пряко или/и чрез своите упълномощени представители и агенти, да откаже достъп на борда на гражданин на трета страна въз основа на решение на органите на държавата членка на дестинация да се откаже влизане на територията на тази държава членка, без преди това да е било издадено или/и предадено на горепосочения гражданин аргументирано решение в писмен вид за отказа за влизане (вж. член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2016/399, предишен член 13 от Регламент (ЕО) № 562/2006, предвиждащ издаването на аргументирано решение за отказа за влизане), за да бъде гарантирано спазването на основните права, и по-специално на съдебната защита на правата на претърпелия вреди пътник (вж. член 4 от същия регламент)?
4) Трябва ли член 2, [буква] й) от Регламент (ЕО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че от приложното му поле се изключва случаят на отказан достъп на борда на пътник всеки път когато въздушният превозвач вземе подобно решение въз основа на твърдени „неподходящи документи за пътуване“
Правилно ли е тълкуването, че отказаният достъп на борда попада в приложното поле на Регламента, ако въз основа на конкретните обстоятелства във всеки отделен случай бъде постановено съдебно решение, че документите за пътуване са били подходящи и отказаният достъп на борда е бил неоснователен или неправомерен поради нарушаване на европейското право?
5) Може ли пътник да бъде лишен от правото на обезщетение, предвидено в член 4, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, чрез позоваване на клауза за освобождаване от отговорност или за ограничаване на отговорността на въздушния превозвач в случай на твърдени неподходящи документи за пътуване, когато такава клауза съществува в обичайните и предварително публикувани условия за упражняване или/и предоставяне на услуги от въздушен превозвач
Допуска ли член 15 във връзка с член 14 от същия регламент прилагането на такива рестриктивни клаузи и/или клаузи за освобождаване от отговорност на въздушния превозвач?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-198/18: CeDe Group, Съдебно решение от 21 ноември 2019 г.
Трябва ли член 4 от [Регламент № 1346/2000] да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада иск — предявен пред шведски съд срещу шведско дружество от синдик на полско дружество, спрямо което в Полша се води производство по несъстоятелност — за заплащането на стоки, доставени по договор, сключен от посочените дружества преди откриването на производството по несъстоятелност?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, от значение ли е фактът, че в хода на съдебното производство синдикът прехвърля спорното вземане на дружество, което замества синдика като страна в производството?
При утвърдителен отговор на втория въпрос, от значение ли е фактът, че впоследствие срещу самото дружество, станало страна в производството, е открито производство по несъстоятелност?
Ако в положение като описаното в първия въпрос ответникът в съдебното производство твърди, че предявеното от синдика парично вземане срещу него трябва да се прихване с негово насрещно вземане по същия договор, попада ли тази хипотеза на прихващане в обхвата на член 4, параграф 2, буква г) [от Регламент № 1346/2000]?
Трябва ли член 4, параграф 2, буква г) във връзка с член 6, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 да се тълкуват в смисъл, че разпоредбите на [този] член 6, параграф 1 се прилагат само ако правото на държавата на образуване на производството не допуска прихващането, или [посоченият] член 6, параграф 1 може да се прилага и в други обстоятелства, например когато съществува само различие между съответните правни уредби в областта на правото на прихващане, или когато не съществуват различия, но при все това в държавата на образуване на производството е отказано прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/19: INA и др., Определение от 19 ноември 2019 г.
Попада ли спорът относно неизпълнението на финансови задължения на съсобственици на недвижим имот в обхвата на понятието „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 7, точка 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 1215/2012?
Съставлява ли спор относно задължение, произтичащо от притежаването от дружество на търговски помещения, „спор, произтичащ от дейността на клон, агенция или друг вид представителство“ по смисъла на член 7, точка 5 от Регламент № 1215/2012?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-200/19: INA и др., Определение от 19 ноември 2019 г.
Обхваща ли понятието „материя, свързана с договор“ по член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012 и спорове относно финансови задължения на съсобственици, които произтичат от закон, а не от изрично сключен договор?
Влияе ли предназначението на имотите (жилищни или нежилищни) върху приложимостта на член 7, точка 1, буква а) от Регламент № 1215/2012?
Приложим ли е член 7, точка 5 от Регламент № 1215/2012 към спорове относно финансови задължения на дружество – съсобственик, когато помещението не представлява „център на дейност“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-215/18: Primera Air Scandinavia, Заключение от 7 ноември 2019 г.
1) Съществувало ли е договорно правоотношение между ищеца [в главното производство] и ответника [в главното производство] за целите на член 5, точка 1 от Регламент [№ 44/2001], въпреки че между тях не е бил сключен договор, а полетът е бил част от пакет от услуги, предоставяни въз основа на договор между ищеца и трета страна (туристическа агенция)?
2) Може ли това правоотношение да се квалифицира като потребителски договор съгласно [глава II], раздел 4, [в който се съдържат членове] 15—17 от Регламент [№ 44/2001]?
3) Процесуално легитимиран ли е ответникът [в главното производство] да отговаря по иск за обезщетение по претенции, произтичащи от Регламент [№ 261/2004]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/18: Guaitoli и др., Съдебно решение от 7 ноември 2019 г.
Когато лице, претърпяло закъснение или отмяна на полет, поиска наред с общите обезщетения с предварително определен размер, посочени в членове 5, 7 и 9 от Регламент № 261/2004, също и обезщетение за вреди по член 12 от същия регламент, следва ли да се приложи член 33 от Конвенцията от Монреал, или „компетентната юрисдикция“ (както на международно, така и на вътрешно равнище) във всички случаи се определя по член 5 от Регламент № 44/2001?
В първата хипотеза, посочена в първия въпрос, трябва ли член 33 от Конвенцията от Монреал да се тълкува в смисъл, че урежда само разпределението на компетентността между държавите или в смисъл, че урежда и вътрешната териториална компетентност в отделната държава?
В първата хипотеза, посочена във втория въпрос, „изключително“ ли е приложението на член 33 от Конвенцията от Монреал и изключва ли то приложението на член 5 от Регламент № 44/2001, или двете разпоредби могат да се прилагат съвместно при преценката както на компетентността на държавата, така и на вътрешната териториална компетентност на нейните юрисдикции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/19: EOS Matrix, Определение от 6 ноември 2019 г.
Приложими ли са Регламент № 805/2004 и Регламент № 1215/2012 в случай, при който вземането е оспорено и липсва международен елемент?
Обосновават ли се права или дискриминация по член 18 ДФЕС и член 47 от Хартата при липса на връзка с правото на Съюза?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да отговаря на преюдициални въпроси при липса на елемент на свързаност с правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-234/19: EOS Matrix, Определение от 6 ноември 2019 г.
Приложими ли са Регламент (ЕО) № 805/2004 и Регламент (ЕС) № 1215/2012 към нотариални заповеди, издадени по хърватското право, при липса на международен елемент и безспорно вземане?
Може ли член 18 ДФЕС да намери приложение в случай, при който липсва връзка с правото на Съюза и евентуалното движение на съдебни решения е само хипотетично?
Компетентен ли е Съдът на Европейския съюз да тълкува член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и да отговаря на преюдициални въпроси при липса на прилагане на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-453/18: Bondora, Заключение от 31 октомври 2019 г.
1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива [93/13] и съдебната практика, в която тя е тълкувана, да се разбират в смисъл, че този член от Директивата не допуска национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба [точка 2] от [LEC], съгласно която в рамките на молба за издаване на европейска заповед за плащане не е задължително да се представят документи, а ако такива бъдат представени, те ще са недопустими?
2) Трябва ли член 7, параграф 2, буква д) от Регламент [№ 1896/2006] да се тълкува в смисъл, че този член не забранява [на съда да поиска] от дружеството кредитор да представи документите, на които основава своето искане, произтичащо от потребителски заем, сключен между продавач или доставчик и потребител, ако съдът счете, че е необходимо да разгледа тези документи, за да прецени дали евентуално са налице неравноправни клаузи в сключения между страните договор и по този начин да се съобрази с разпоредбите на Директива [93/13] и със съдебната практика, в която тя е тълкувана?
1) Съвместима ли е с член 38 от Хартата, член 6, параграф 1 [ДЕС] и член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 национална правна норма като двадесет и третата заключителна разпоредба, точка 4 от LEC, която при предявено срещу потребител вземане и при наличие на данни за предявяване на суми, основаващи се на неравноправни клаузи, не допуска нито да се представят, нито да се изискват договорът или разбивката на вземането?
2) Съвместимо ли е с член 7, параграф 2, буква г) от Регламент [№ 1896/2006] да се изисква от заявителя да представи в точка 11 от формуляр A разбивка на предявеното срещу потребител вземане
Също така съвместимо ли е с посочената разпоредба да се иска възпроизвеждане в посочената точка 11 от този формуляр на съдържанието на клаузите от договора, на които се основава предявеното срещу потребител вземане, а не само на основния предмет на договора, за да се направи преценка за неравноправност?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, възможно ли е в съответствие с настоящия текст на Регламент № 1896/2006, преди да бъде издадена европейската заповед за плащане, да се провери служебно дали в потребителски договор се съдържат неравноправни клаузи и ако това е възможно — на основание на коя разпоредба?
4) В случай че в съответствие с настоящия текст на Регламент 1896/2006 не е възможно, преди да бъде издадена европейската заповед, да се упражни служебен контрол за наличие на неравноправни клаузи, от Съда на Европейския съюз се иска да се произнесе по валидността на посочения регламент от гледна точка на това дали той противоречи на член 38 от Хартата и на член 6, параграф 1 [ДЕС]
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.