Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че „отказ[ът] да бъде отбита военна служба в случай на военни действия“, не изисква засегнатото лице да е направило този отказ в официално производство за отказ, когато правото на държавата по произход не предвижда право на отказ от военна служба?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: закриля ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95 с израза „отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия“ и лица, които след изтичане на срока на отлагане на военната служба не се явяват пред военната администрация на държавата по произход и чрез бягство се отклоняват от задължителното набиране за военна служба?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: трябва ли член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че за задължено за военна служба лице, което не знае бъдещото си военно разпределение, военната служба сама по себе си „би предполагала“, пряко или непряко, „извършването на престъпления или на деяния, попадащи в приложното поле на основанията за експулсиране, посочени в член 12, параграф 2“, тъй като въоръжените сили в неговата държава по произход многократно и системно извършват такива престъпления или действия, като използват наборни военнослужещи?
Трябва ли член 9, параграф 3 от Директива 2011/95 да се тълкува в смисъл, че дори при преследване по член 9, параграф 2, буква д), в съответствие с член 2, буква г) между мотивите, посочени в член 10, и действията на преследване по член 9, параграфи 1 и 2 или липсата на закрила срещу такива действия трябва да има връзка?
При утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: трябва ли да се приеме, че връзката по смисъла на член 9, параграф 3 във връзка с член 2, буква г) от Директива 2011/95 между преследването поради наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба и мотивите за преследване вече е налице, когато наказателното преследване или наказанията се свързват с отказа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2020 г.
Възниква въпросът в какви случаи и при какви условия делото следва да бъде заличено от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд.
Коя е компетентната юрисдикция, която следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски в главното производство след заличаване на делото от регистъра на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
Допуска ли Директива 2008/115 […], и по-специално членове 3, 4, 6 и 15, чужденец, на когото е предоставена международна закрила в друга държава членка […], да бъде задържан съгласно националното право, за да бъде изведен към тази друга държава членка, когато за тази цел първоначално от него е изискано да отиде на територията на въпросната държава членка, но впоследствие не е прието решение за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Съвместимо ли е с практиката на Съда на Европейския съюз относно ограниченията на директния ефект на директивите тълкуването на решението му от 23 април 2015 г. (дело C‑38/14, Zaizoune), в смисъл че испанските административни и съдебни органи могат пряко да приложат Директива [2008/115] в ущърб на гражданин на трета страна при оставяне без приложение и неприлагане на по-благоприятните национални разпоредби относно налагането на санкции, утежняване на административнонаказателната му отговорност и евентуално оставяне без приложение на принципа на законоустановеност на наказанието, и трябва ли несъвместимостта на испанската правна уредба с Директивата да се разреши не по този начин, а с изменение в правната уредба или с предвидените в правото на Съюза способи за налагане на задължение на държавата да транспонира правилно директивите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1. За да се прецени дали по отношение на палестинец без гражданство повече не е предоставена закрила или помощ от UNRWA по смисъла на член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС, трябва ли в географско отношение да се изхожда само от съответната зона на дейност (Ивицата Газа, Йордания, Ливан, Сирия и Западния бряг на река Йордан), в която лицето без гражданство реално пребивава при напускането на обхванатата от мандата на UNRWA зона (в случая, Сирия), или и от други зони на дейност, част от обхванатата от мандата на UNRWA зона
2. Ако следва да се изхожда не само от зоната на дейност при напускането: трябва ли винаги и независимо от други условия да се изхожда от всички зони на дейност на обхванатата от мандата зона
При отрицателен отговор: трябва ли да се вземат предвид други зони на дейност само ако лицето без гражданство има съществена (териториална) връзка с тази зона на дейност
Необходимо ли е — при напускане на актуално или предишно място на пребиваване — обичайно пребиваване, за да е налице такава връзка
При проверката дали е налице съществена (териториална) връзка трябва ли да се вземат предвид други обстоятелства
При утвърдителен отговор: кои са те
От значение ли е дали към момента на напускане на обхванатата от мандата на UNRWA зона за лицето без гражданство е било възможно и разумно влизането в релевантната зона на дейност
3. Ползва ли се лице без гражданство, което напуска обхванатата от мандата на UNRWA зона, защото в зоната на дейност, където то реално пребивава, има сериозна заплаха за него и UNRWA не е в състояние да му предостави там закрила или помощ, ipso facto от защитата по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС и ако преди това то е отишло в тази зона на дейност, без да е имало сериозна заплаха за него в зоната на дейност, в която е предишното му пребиваване, и без съгласно обстоятелствата към момента на преместването то да може да очаква да получи закрила или помощ от UNRWA в зоната на дейност, в която отива, и без да може в обозримо бъдеще да се върне в зоната на дейност на досегашното си пребиваване
4. За да се прецени дали на лице без гражданство не може ipso facto да се предостави статут на бежанец, защото след напускането на обхванатата от мандата на UNRWA зона условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС са престанали да съществуват, трябва ли да се изхожда само от зоната на дейност, в която е последното обичайно пребиваване
При отрицателен отговор: обратно, трябва ли да се вземат предвид и зоните, от които съгласно втория въпрос следва да се изхожда към момента на напускане
При отрицателен отговор: по какви критерии следва да се определят зоните, които трябва да бъдат взети предвид при постановяването на решението по молбата
Предполага ли преустановяването на наличието на условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС (държавните или квазидържавните) органи в съответната зона на дейност да имат готовност да приемат (обратно) лицето без гражданство
5. Ако във връзка с наличието или преустановяването на съществуването на условията по член 12, параграф 1, буква а), второ изречение от Директива 2011/95/ЕС зоната на дейност, в която е (последното) обичайно пребиваване, има значение: кои критерии са релевантни за установяването на обичайното пребиваване
Необходимо ли е законно пребиваване, разрешено от страната на пребиваване
При отрицателен отговор: необходимо ли е най-малкото отговорните органи в зоната на дейност съзнателно да приемат пребиваването на съответното лице без гражданство
При утвърдителен отговор в това отношение: трябва ли отговорните органи да знаят за присъствието на конкретното лице без гражданство или е достатъчно съзнателното приемане на пребиваването като член на по-голяма група лица
При отрицателен отговор: по-дългото реално пребиваване само по себе си достатъчно ли е?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли членове 5, 13 и 14 от Директива 2008/115/ЕО във връзка с член 7, член 19, параграф 2, член 21 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда поемането, доколкото е възможно, на основните потребности на гражданин на трета страна, когато:
– той е обжалвал издаденото спрямо него решение за връщане,
– пълнолетното дете на този гражданин на трета страна страда от тежко заболяване,
– присъствието на посочения гражданин на трета страна при това пълнолетно дете е абсолютно необходимо,
– от името на посоченото пълнолетно дете е подадена жалба срещу издадено спрямо него решение за връщане, чието изпълнение би могло да го изложи на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние, и
– същият този гражданин на трета страна няма средства да покрие потребностите си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли членове 5 и 13 от Директива 2008/115 […] във връзка с член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и член 14, параграф 1, буква б) от тази директива, разглеждани в светлината на решение [от 18 декември 2014 г., Abdida (C‑562/13, EU:C:2014:2453)], да се тълкуват в смисъл, че придават суспензивно действие на жалба, подадена срещу решение, с което се разпорежда на гражданин на трета страна, страдащ от тежко заболяване, да напусне територията на държава членка, като се има предвид, че жалбоподателят твърди, че изпълнението на това решение може да го изложи на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние,
– без да е необходимо да се преценява жалбата, тъй като самото ѝ подаване е достатъчно, за да се спре изпълнението на решението, с което се разпорежда напускане на страната,
– или след извършване на ограничена проверка за наличие на защитимо оплакване и за липса на основание за недопустимост или за явна неоснователност на жалбата пред Съвета по споровете във връзка с режима на чужденците,
– или след извършване на пълна и цялостна проверка от съдилищата по трудови спорове с цел да се установи дали изпълнението на това решение действително може да изложи жалбоподателя на сериозен риск от тежко и необратимо влошаване на здравословното му състояние?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Съвместим ли е национален престъпен състав — съгласно който се наказва гражданин на трета държава, пребиваващ на територията на Нидерландия, след като на основание член 66 a, параграф 7 от [Vw] му е наложена забрана за влизане, при положение че съгласно националното право този чужденец не пребивава в Нидерландия на законно основание и че макар и да са били предприети стъпките по уреденото в Директива [2008/115] производство по връщане, в действителност не се е състояло такова връщане — с правото на Съюза, и по-специално с решение на Съда […] от 26 юли 2017 г., Ouhrami (C‑225/16, EU:C:2017:590, т. 49), съгласно което регламентираната в член 11 от тази директива забрана за влизане поражда „правни последици“ едва от момента на връщането на чужденеца в неговата държава по произход или в друга трета страна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2020 г.
Трябва ли член 46 от [Директива 2013/32], съгласно който кандидатите трябва да разполагат с право на ефективна защита срещу решенията „относно тяхната молба за международна закрила“, и член 47 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално процесуално правило, като член 39/57 от [Закона от 15 декември 1980 г.], във връзка с член 51/2, член 57/6, параграф 3, първа алинея, точка 5° и член 57/6/2, параграф 1 от същия закон, което определя срок от десет „календарни“ дни от връчването на административния акт като срок за обжалване на решение за обявяване на недопустимост на последваща молба за международна закрила, подадена от гражданин на трета страна, особено при положение че връчването е извършено в [Главния комисариат за бежанците и апатридите], където по закон се „счита“, че жалбоподателят е посочил адрес за съобщения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2020 г.
1) Как трябва да се тълкува посочването на „съответната държава членка“ в член 25, параграф 2, букви г) и д) от Директива 2005/85 — като отнасящо се до първата държава членка, предоставила на кандидата закрила, равностойна на убежище, като отнасящо се до втората държава членка, в която е подадена последваща молба за международна закрила, или като отнасящо се до която и да е от тези държави членки?
2) Ако гражданин на трета страна, на когото е предоставена международна закрила под формата на субсидиарна закрила в една първа държава членка, се премести на територията на втора държава членка, представлява ли подаването на последваща молба за международна закрила във втората държава членка злоупотреба с право, така че втората държава членка да има право да приеме мярка, съгласно която такава последваща молба е недопустима?
3) Трябва ли член 25 от Директива 2005/85 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, която не е обвързана от [Директива 2013/32], но е обвързана от Регламент [Дъблин III], да приеме мярка като разглежданата в настоящия случай, по силата на която молба за убежище на гражданин на трета страна, на когото преди това е предоставена субсидиарна закрила от друга държава членка, се счита за недопустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.