Политика във връзка с убежището
Политика във връзка с убежището
Дело C-821/19: Комисия/Унгария (Incrimination de l’aide aux demandeurs d’asile), Заключение от 25 февруари 2021 г.
Въвеждане на допълнително основание за недопустимост на молбите за международна закрила, несъвместимо с правото на Съюза
Инкриминиране на организационната дейност, свързана с подпомагане на кандидати за международна закрила, и въвеждане на ограничения за достъпа на организациите и лицата, които предоставят съвети и консултации на кандидатите за международна закрила
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-673/19: M и др. (Transfert vers un État membre), Съдебно решение от 24 февруари 2021 г.
Допускат ли членове 3, 4, 6 и 15 от Директива 2008/115/ЕО чужденец, на когото е предоставена международна закрила в друга държава — членка на Европейския съюз, да бъде задържан съгласно националното право, за да бъде изведен към тази друга държава членка, когато за тази цел първоначално от него е изискано да отиде на територията на въпросната държава членка, но впоследствие не е прието решение за връщане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-921/19: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Éléments ou faits nouveaux), Заключение от 11 февруари 2021 г.
1) Съвместимо ли е с член 40, параграф 2 от Директивата за процедурите във връзка с член 4, параграф 2 от Директивата за признаването, както и с членове 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз, решаващ орган на държава членка да предвижда, че оригинални документи никога не могат да представляват нови елементи или нови факти, ако тяхната автентичност не може да бъде установена
Ако това не е съвместимо: променя ли нещо в този случай обстоятелството, че в рамките на последваща молба кандидатът за международна закрила представи копия на документи или документи, получени от източник, който не подлежи на обективна проверка
2) Следва ли член 40 от Директивата за процедурите във връзка с член 4, параграф 2 от Директива за признаването да се тълкува в смисъл, че при разглеждането на документи и определянето на доказателствената им стойност на решаващ орган на държава членка е разрешено да направи разграничение в зависимост от това дали те са представени в рамките на първа или на последваща молба
Разрешено ли е на държава членка да не спазва повече задължението си за сътрудничество при представянето на документи в рамките на последваща молба, ако автентичността на тези документи не може да бъде установена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-755/19: T.H.C. (Placement en rétention – Délai de recours), Определение от 11 февруари 2021 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда преклузивен срок от пет дни за обжалване на решение за недопустимост на последваща молба за международна закрила, включително почивните и празничните дни, със стандартите по член 46 от Директива 2013/32 и член 47 от Хартата на основните права на ЕС?
Гарантират ли процедурните механизми, предвидени от държавата членка, на задържаните заявители реален и ефективен достъп до правна помощ и до досието им в рамките на петдневния срок за обжалване?
Изпълнени ли са принципът на еквивалентност и принципът на ефективност при прилагането на петдневния срок за обжалване спрямо решения, основаващи се на правото на Съюза, в сравнение със сходни вътрешноправни случаи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-901/19: Bundesrepublik Deutschland () и individuelles”), Заключение от 11 февруари 2021 г.
1. Допускат ли член 15, буква в) и член 2, буква е) от Директива [2011/95] тълкуването и прилагането на разпоредба на националното право, съгласно която тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт (в смисъл, че цивилно лице поради самия факт на присъствието си на съответната територия би било изложено на реална опасност да претърпи посочените заплахи), когато това лице не е конкретно засегнато поради присъщи на личното му положение обстоятелства, могат да са налице само ако е определен минимален брой на цивилните жертви (убити или ранени)?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли въпросът дали са настъпили заплахи в този смисъл, да се преценява въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства в конкретния случай
При отрицателен отговор: кои са другите изисквания на правото на Съюза относно тази преценка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-718/19: Ordre des barreaux francophones и germanophone и др. (Mesures préventives en vue d’éloignement), Заключение от 10 февруари 2021 г.
1) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 20 [ДФЕС] и 21 [ДФЕС] и [Директивата относно пребиваването], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо гражданите на Съюза и членовете на техните семейства се прилагат разпоредби, сходни с тези, с които по отношение на гражданите на трети страни е транспониран член 7, параграф 3 от [Директивата относно връщането], а именно разпоредби, съгласно които на гражданина на Съюза или на члена на неговото семейство могат да бъдат наложени превантивни мерки, за да се избегне опасността той да се укрие в първоначално дадения му или удължен срок да напусне страната поради взетото по съображения, свързани с обществения ред, решение за прекратяване на пребиваването му?
2) Трябва ли правото на Съюза, и по-специално членове 20 [ДФЕС] и 21 [ДФЕС] и [Директивата относно пребиваването], да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която спрямо гражданите на Съюза и членовете на техните семейства, които не са се съобразили с решение за прекратяване на пребиваването, взето по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, се прилага разпоредба, идентична на приложимата спрямо намиращи се в същото положение граждани на трети страни, що се отнася до максималния срок за задържане за целите на извеждането, а именно осем месеца?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-546/19: Westerwaldkreis, Заключение от 10 февруари 2021 г.
1) а) Попада ли забрана за влизане, наложена на гражданин на трета страна за цели, „които не са свързани с миграцията“, в приложното поле на Директива [2008/115] винаги когато държавата членка не се е възползвала от възможността съгласно член 2, параграф 2, буква б) от тази директива?
б) При отрицателен отговор на първия въпрос, буква а): Остава ли такава забрана за влизане извън приложното поле на Директива [2008/115] дори ако, независимо от издадената по отношение на него заповед за експулсиране, с която е свързана забраната за влизане, гражданинът на трета страна вече пребивава незаконно и следователно поначало попада в приложното поле на тази директива?
в) Спада ли към забраните за влизане, наложени за цели, „които не са свързани с миграцията“, забрана за влизане, наложена във връзка със заповед за експулсиране, издадена на основания, свързани с обществената сигурност и обществения ред (в случая: само по съображения за обща превенция с цел борбата срещу тероризма)?
2) При отговор на първия въпрос в смисъл, че разглежданата забрана за влизане попада в приложното поле на Директива [2008/115]:
a) Води ли административната отмяна на решението за връщане (в случая: на предупреждението за извеждане от страната) до незаконосъобразност на постановената успоредно с него забрана за влизане по смисъла на член 3, точка 6 от Директива [2008/115]?
б) Настъпва ли тази правна последица дори ако административната заповед за експулсиране, стояща в основата на решението за връщане, е влязла в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-194/19: Белгийска държава (Éléments postérieurs à la décision de transfert), Заключение от 2 февруари 2021 г.
Трябва ли член 27 от [Регламент „Дъблин III“], разглеждан самостоятелно и във връзка с член 47 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че за да се гарантира правото на ефективна правна защита, задължава националния съд при необходимост да вземе предвид обстоятелства, които са настъпили след приемането на решението за „прехвърляне по дъблинската процедура“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-255/19: Secretary of State for the Home Department, Съдебно решение от 20 януари 2021 г.
Следва ли понятието за закрила от страната, чийто гражданин е лицето, по смисъла на член 11, параграф 1, буква д) и член 2, буква д) от Директива 2004/83, да се разбира като държавна закрила?
При решаване на въпроса дали са налице основателни опасения от преследване по смисъла на член 2, буква д) от Директива 2004/83 и на въпроса дали съгласно член 7 от тази директива е налице закрила срещу такова преследване, следва ли „тестът за закрила“ или „разследването относно закрилата“ да се прилагат във връзка и с двата въпроса и, ако това е така, прилагат ли се едни и същи критерии във всеки от тези случаи?
Оставяйки настрана приложимостта на закрилата от недържавни субекти съгласно член 7, параграф 1, буква б) от Директива 2004/83 и допускайки, че отговорът на въпрос 1) по-горе е утвърдителен, следва ли ефективността или наличието на закрила да се преценява само с оглед на действията/функциите на закрила на държавни субекти, или могат да се вземат предвид действията/функциите на закрила, осъществявани от частни субекти (на гражданското общество), например семейства и/или кланове?
Едни и същи ли са (както се допуска във въпроси 2) и 3) критериите, които се прилагат при „разследването относно закрилата“, което следва да се направи, когато се разглежда прекратяването по член 11, параграф 1, буква д) от Директива 2004/83, и тези, които се прилагат в контекста на член 7 от тази директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-322/19: The International Protection Appeals Tribunal и др., Съдебно решение от 14 януари 2021 г.
Може ли национална юрисдикция да вземе предвид Директива 2013/32/ЕС, която по силата на членове 1 и 2, както и на член 4а, параграф 1 от Протокол № 21, не се прилага в държавата членка на тази юрисдикция, за да тълкува разпоредбите на Директива 2013/33, която за сметка на това е приложима в посочената държава членка, в съответствие с член 4 от този протокол?
Следва ли член 15 от Директива 2013/33 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която изключва от достъп до пазара на труда кандидат за международна закрила само поради това че по отношение на него е било взето решение за прехвърляне в изпълнение на Регламент (ЕС) № 604/2013?
Предвиждат ли се отделни категории „кандидати“ в член 15 от Директива 2013/33?
Какъв вид поведение представлява забавяне, което може да бъде вменено в отговорност на кандидата по смисъла на член 15, параграф 1 от Директива 2013/33?
Може ли при транспонирането на член 15 от Директива 2013/33 държава членка да приеме обща мярка, която вменява на кандидатите, подлежащи на прехвърляне по Регламента Дъблин III, отговорността за забавяния при или след приемането на решение за прехвърляне?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в приемането на първоинстанционно решение с предмет молба за международна закрила, поради факта че този кандидат не е подал молбата си пред държавата членка на първо влизане?
Може ли държава членка да вмени в отговорност на кандидата за международна закрила забавянето в разглеждането на неговата молба за международна закрила, произтичащо от подаването от същия на съдебна жалба със суспензивно действие срещу решението за прехвърляне, прието по отношение на него в изпълнение на Регламента Дъблин III?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.