всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Сближаване на законодателствата

Сближаване на законодателствата

Дело C-113/23: mBank, Определение от 1 март 2024 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда след оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по разноските при прекратяване на производството вследствие на оттегляне на преюдициалното запитване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-466/22: V.B. Trade, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Следва ли изразът „Правната сила на електронния подпис като доказателство.“, съдържащ се в разпоредбата на чл. 25, параграф 1 от Регламент [№ 910/2014], да се тълкува в смисъл, че разпоредбата задължава съдилищата на страните—членки да приемат, че щом са налице или не се спорят предпоставките на чл. 3, [точки] 10, 11 и 12 от този Регламент, то наличието и соченото авторство на такъв подпис трябва apriori да се приемат като несъмнени и безспорно установени, и трябва ли да се тълкува в смисъл, че щом са налице предпоставките на тези разпоредби, съдилищата на страните—членки са длъжни да признаят, че е налице доказателствена стойност/сила на квалифицирания електронен подпис, равнозначна на доказателствената стойност/сила на саморъчния подпис единствено в рамките, които съответният национален правен режим предвижда за този саморъчен подпис?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-623/22: Belgian Association of Tax Lawyers и др., Заключение от 29 февруари 2024 г.

1) Нарушава ли [Директива 2018/822] член 6, параграф 3 [ДЕС] и членове 20 и 21 от [Хартата], и по-конкретно гарантирания с тези разпоредби принцип на равенство и недопускане на дискриминация, като налага задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, отнасящи се не само до корпоративния данък, но и до всички данъци, попадащи в приложното поле на [Директива 2011/16], което съгласно белгийското право включва не само корпоративния данък, но и други, различни от него преки и косвени данъци, като например таксите за вписвания?
2) Нарушава ли [Директива 2018/822] принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от Европейската конвенция за правата на човека [(наричана по-нататък „ЕКПЧ“)], както и общия принцип на правната сигурност и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно понятията „договореност“ (а следователно и понятията „трансгранична договореност“, „масово предлагана договореност“ и „индивидуализирана договореност“), „посредник“, „участник“, „свързано предприятие“, прилагателното „трансграничен“, различните „типични белези“ и „проверката за основната полза“, а използва тези понятия за определяне на приложното поле и обхвата на задължението за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености?
3) Нарушава ли [Директива 2018/822], и по-конкретно частта от нея, с която се добавя член 8аб, параграфи 1 и 7 от [Директива 2011/16], принципа на законоустановеност в наказателното право, гарантиран с член 49, параграф 1 от [Хартата] и член 7, параграф 1 от [ЕКПЧ], и правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като не определя достатъчно ясно и точно началния момент на 30‑дневния срок, в рамките на който посредникът или съответното данъчнозадължено лице трябва да изпълни задължението за оповестяване на подлежаща на оповестяване трансгранична договореност?
4) Нарушава ли член 1, точка 2 от [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като с въведения с тази директива нов член 8аб, параграф 5 в [Директива 2011/16] се предвижда, че ако държава членка предприеме необходимите мерки, за да предостави на посредниците право да се освободят от задължението за подаване на информация относно подлежаща на оповестяване трансгранична договореност, когато задължението за оповестяване би нарушило нормативно установено задължение за професионална тайна съгласно националното право на тази държава членка, последната следва да задължи посредниците незабавно да уведомяват всеки друг посредник или, ако няма такъв, съответното данъчнозадължено лице, относно задълженията им за оповестяване на съответната информация, като се има предвид че при това положение посредник, обвързан със задължението за професионална тайна, за неспазването на което носи наказателна отговорност съгласно правото на тази държава членка, следва да оповести на друг посредник, който не е негов клиент, информация, която е научил при упражняване на своята професия?
5) Нарушава ли [Директива 2018/822] правото на зачитане на личния живот, гарантирано с член 7 от [Хартата] и член 8 от [ЕКПЧ], като предвижда задължение за оповестяване на подлежащи на оповестяване трансгранични договорености, водещо до намеса в правото на зачитане на личния живот на посредниците и на съответните данъчнозадължени лица, която не е разумно обоснована и пропорционална с оглед на преследваните цели и която не е от съществено значение с оглед на целта за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-606/21: Doctipharma, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Може ли осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr да бъде квалифицирана като „услуга на информационното общество“ по смисъла на Директива [98/34]?
Попада ли в този случай осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr в приложното поле на член 85в от Директива [2001/83]?
Трябва ли член 85в от Директива [2001/83] да се тълкува в смисъл, че произтичащата от тълкуването на членове L.5125‑25 и L.5125‑26 от Кодекса за общественото здраве забрана за извършване на осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr представлява ограничение, обосновано с оглед на закрилата на общественото здраве?
При отрицателен отговор, трябва ли член 85в от Директива [2001/83] да се тълкува в смисъл, че допуска извършване на осъществяваната от Doctipharma дейност на и чрез неговия уебсайт www.doctipharma.fr?
Обоснована ли е в този случай с оглед на закрилата на общественото здраве по смисъла на член 85в от Директива [2001/83] забраната за извършване на дейността на Doctipharma, произтичаща от тълкуването на [Cour de cassation (Касационен съд)] на членове L.5125‑25 и L.5125‑26 от Кодекса за общественото здраве?
При отрицателен отговор, трябва ли член 85в от Директива [2001/83], да се тълкува в смисъл, че допуска извършването на дейност за предоставяне на „услуги на информационното общество“, предлагана от Doctipharma?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-299/22: Tez Tour, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

1) Необходимо ли е органите на държавата по мястото на заминаване или на държавата по мястото на дестинацията да са публикували официално предупреждение, съветващо пътуващите изобщо да не пътуват, освен ако не е наложително, и (или) страната по мястото на дестинацията на пътуването (евентуално и страната на заминаване) да е квалифицирана като рискова зона, за да може да се счете, че са настъпили непредотвратими и извънредни обстоятелства по смисъла на член 12, параграф 2, първо изречение от Директива 2015/2302 в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него?
2) За да се прецени дали към момента на прекратяване на договор за пакетно туристическо пътуване са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет: i) следва ли да се вземат предвид само обективни обстоятелства, с други думи, свързва ли се значителното засягане на изпълнението на туристическия пакет само с обективна невъзможност и трябва ли то да се разбира като обхващащо само случаите, в които изпълнението на договора става както физически, така и юридически невъзможно, или пък то обхваща и случаи, в които изпълнението на договора не е невъзможно, но (в разглеждания случай поради основателното опасение от заразяване с COVID‑19) става трудно и (или) нерентабилно (предвид безопасността на пътниците, риска за тяхното здраве и/или техния живот, възможността за постигане на целта за наслаждаване от пътуването); ii) релевантни ли са субективни фактори, като например пътуване с малки деца или принадлежност към по-високорискова група поради възрастта или здравословното състояние на пътуващия, и т.н.
Има ли право пътуващият да прекрати договора за пакетно туристическо пътуване, ако поради пандемия и свързаните с нея обстоятелства средностатистическият пътуващ счита, че отиването до мястото на дестинацията и завръщането от него вече няма да е безопасно, пътуващият ще търпи неудобства или основателно ще може да опасява, че здравето му е застрашено или че има риск от заразяване с опасен вирус?
3) Следва ли да се смята, че фактът, че обстоятелствата, на които се позовава пътуващият, вече са били възникнали или поне вече са били предвидими/вероятни към момента, в който е резервирал пътуването, влияе по някакъв начин върху правото на прекратяване на договора без заплащане на такса (например този факт лишава ли пътуващия от посоченото право, прави ли приложими по-строги критерии за преценка на отрицателното засягане на изпълнението на пакета)
Когато се прилага (в контекста на пандемия) критерият за разумна предвидимост, следва ли да се вземе предвид фактът, че макар СЗО вече да е публикувала информация относно разпространението на вируса към момента на сключване на договора за пакетно туристическо пътуване, [разглеждан в главното производство,] развитието на пандемията и последиците от нея са били трудни предвидими, не е имало ясни мерки за задържане и контрол на заразяването, нито пък достатъчно данни за самото заразяване, а засилването на динамиката при заразяванията между момента на резервирането на пътуването и прекратяването на договора е било явно?
4) Когато се преценява дали към момента на прекратяване на договора за пакетно туристическо пътуване в мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него са налице непредотвратими и извънредни обстоятелства и дали те засягат значително изпълнението на туристическия пакет, понятието „мястото на дестинацията или в непосредствена близост до него“ обхваща ли само страната на мястото на дестинацията или пък — предвид естеството на непредотвратимите и извънредни обстоятелства, а именно наличието на заразна вирусна инфекция — и страната по мястото на заминаване, както и различните пунктове, свързани със започването на пътуването и със завръщането от него (места за транспортни връзки, определени транспортни средства и т.н.)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-584/22: Kiwi Tours, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Трябва ли член 12, параграф 2 от Директива 2015/2302 да се тълкува в смисъл, че за преценката на основателността на прекратяването на съответния договор за пакетно туристическо пътуване от значение са само онези непредотвратими и извънредни обстоятелства, които вече са настъпили към момента на прекратяването, или в смисъл, че трябва да се вземат предвид и непредотвратими и извънредни обстоятелства, които действително настъпват след прекратяването, но преди планираното начало на пътуването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/23: cdVet Naturprodukte, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Съвместим ли е [Регламент № 1831/2003], и по-специално член 3, параграф 1, буква а), член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 10, параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 5 от посочения регламент, които без оглед на обстоятелствата в конкретния случай налагат обща забрана за пускане на пазара, използване и преработка на фуражни добавки, в случай че липсва разрешително за това, с принципа на пропорционалност, уреден в член 52, параграф 1 от [Хартата], като се имат предвид свободата на стопанската инициатива, защитена от член 16 от Хартата и правото на собственост съгласно член 17, параграф 1 от нея?
В случай че Съдът отговори утвърдително на първия преюдициален въпрос, от което следва, че [Регламент № 1831/2003], и по-специално член 3, параграф 1, буква а), член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 10, параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 5 от посочения регламент, биха намерили приложение без ограничения: използваният от жалбоподателя като фуражна добавка екстракт, който според продуктовата спецификация на поддоставчика е произведен от семки и кори на грейпфрут и в същата е посочен като екстракт от семки на грейпфрут (по-точно екстракт S от семки на грейпфрут), представлява ли посоченото в член 2, [параграф] 3 от [Регламент за изпълнение 2021/758] във връзка с част 1, глава I.A от приложение I към същия регламент, вещество (при всички случаи и) „екстракт от грейпфрут CoE 140“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-11/23: Eventmedia Soluciones, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Може ли да се счита за недопустима дерогация, обхваната от разпоредбата на член 15 от [Регламент № 261/2004], включването в договора за въздушен превоз на клауза като [спорната], приемайки, че същата ограничава задълженията на превозвача, като не допуска възможността правото на пътниците на обезщетение за отмяна на полета да бъде удовлетворено чрез прехвърляне на вземането?
Може ли член 7, параграф 1 във връзка с [член] 5, параграф 1, буква в) и [член] 5, параграф 3 от [Регламент № 261/2004] да се тълкува в смисъл, че изплащането на предвиденото обезщетение за отмяна на полета, дължимо от опериращия въздушен превозвач, представлява задължение, наложено с този регламент, независимо от наличието на договор за превоз с пътника и от виновното неизпълнение на договорните задължения от страна на въздушния превозвач?
[При условията на евентуалност, ако бъде прието, че спорната клауза не представлява недопустима дерогация по смисъла на член 15 от Регламент № 261/2004 или че правото на обезщетение има договорен характер,] трябва ли член 6, параграф 1 и [член 7], параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкуват в смисъл, че националният съд, който разглежда иск за обезщетение за отмяна на полет по член 7, параграф 1 от [Регламент № 261/2004], трябва да упражни служебен контрол за евентуалния неравноправен характер на клауза, включена в договор за превоз, която не позволява на пътника да прехвърли своите права, когато този иск е предявен от цесионера, който, за разлика от цедента, няма качеството на потребител?
Ако трябва да бъде извършен служебен контрол, може ли да бъде пропуснато задължението да се информира потребителят и да се установи дали същият се позовава на неравноправния характер на клаузата или се съгласява със съответната клауза, с оглед на конклудентното действие, изразяващо се в прехвърляне на вземането в разрез с евентуално неравноправната клауза, която не допуска прехвърляне на вземането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-548/22: Presidenza del Consiglio dei ministri и др. (Rétribution des magistrats honoraires), Заключение от 29 февруари 2024 г.

Трябва ли член 288 ДФЕС, членове 17, 31, 34 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7 от Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти за организацията на работното време, клауза 4 от Рамковото споразумение за работа на непълно работно време и клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като предвидената в член 29 от Законодателен декрет № 116 от 13 юли 2017 г., заменен с член 1, алинея 629 от Закон № 234 от 30 декември 2021 г., който предвижда автоматичен отказ ex lege от всякакви претенции, свързани с прилагането на споменатите директиви, с изгубване на всички други видове защита във връзка с възнагражденията, трудовоправната и социалната закрила, гарантирани от европейското право:
– в случай на подаване само на заявление за участие на непрофесионален магистрат, в качеството на европейски работник на срочен договор и при непълно работно време, сравним с професионалния магистрат като европейски работник за неопределено време и при пълно работно време, в процедури за стабилизиране, които само формално прилагат клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа,
– или в случай на неуспешно представяне в тези процедури или неподаване на заявлението, с получаването на обезщетение в размер, който е явно неадекватен и непропорционален на вредите, претърпени в резултат на липсата на транспониране на тези директиви?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-724/22: Investcapital, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Допуска ли член 7 от Директива 93/13 в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен титул, издаден в заповедно производство, в което е извършена проверка за наличие на неравноправни клаузи, да се извършва нова служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи?
При утвърдителен отговор, допуска ли член 7 от Директива 93/13 от взискателя да се иска необходимата допълнителна информация относно произхода на размера на вземането, включително главницата и евентуално лихвите, договорните неустойки и другите суми, за целите на извършването на служебна проверка за евентуална неравноправност на съответните клаузи
Допуска ли член 7 от Директива 93/13 национална правна уредба, която не предвижда възможността въпросните допълнителни документи да се изискват в изпълнителното производство?
Противоречи ли на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз национално процесуално законодателство, което не допуска или не предвижда в изпълнителното производство, образувано въз основа на издаден в заповедно производство изпълнителен титул, да се извърши повторна служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи, ако се прецени, че е възможно такива клаузи да съществуват поради неправилност или непълнота на проверката за неравноправност, извършена в предходното производство, в което е издаден този изпълнителен титул?
При утвърдителен отговор, трябва ли да се счита, че възможността на съда да иска от взискателя необходимите документи за установяване на договорните условия, формиращи размера на вземането, за да извърши проверка за евентуално наличие на неравноправни клаузи, е в съответствие с принципа на ефективност на правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 15253545556586 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form