Сближаване на законодателствата

1. (a) Следва ли Директиви 90/387/ЕИО и 92/44/ЕИО да се тълкуват в смисъл, че предоставят или изискват от държавите членки да изпълнят задълженията, наложени им с членове 3—10 от Директива 92/44/ЕИО, като налагат изисквания само на публични или частни органи („предприятия“) по смисъла на член 2 от Директива 92/44/ЕИО, т.е. на тези, на които държавата членка е предоставила „специални или изключителни права“ по отношение на предоставянето на наети линии?
(б) Ако отговорът на въпрос 1(а) е отрицателен, при какви обстоятелства държавата членка има право или е длъжна да изпълни посочените задължения, като наложи изисквания на предприятие, което не притежава такива „специални или изключителни права“?
2. (а) За целите на Директива 92/44/ЕИО има ли право държавата членка да третира предприятие като притежаващо „специални или изключителни права“ по смисъла на член 2 от Директива 90/387/ЕИО, когато:
(i) експлоатацията на телекомуникационна система в съответната държава членка без лиценз, издаден от компетентните органи на тази държава, представлява престъпление;
(ii) публикуваната политика на съответната държава членка е, че всички заявления за лицензии, отнасящи се до предоставянето на съответната услуга, се разглеждат от държавата членка в рамките на приложимото национално законодателство по същество и въз основа на обща презумпция от страна на лицензионния орган, че заявленията ще бъдат одобрени, освен ако няма конкретни основания за отказ, и без да се прилага ограничение на броя на издадените лицензи;
(iii) няколко предприятия (включително жалбоподателя и встъпилите страни) действително предоставят наети линии по силата на такива лицензи?
(б) Ако факторите, посочени във въпрос (а) по-горе, не са определящи за отговора на този въпрос, кои други критерии са релевантни?
3. При условие че отговорите на въпроси 1 и/или 2:
(а) Следва ли Директива 92/44/ЕИО да се тълкува в смисъл, че държавата членка има право да се въздържи от налагане на задълженията, предвидени в членове 3—10 от тази директива или някое от тях, на предприятие:
(i) което е упълномощено от държавата членка да предоставя наети линии, но понастоящем не предлага тази услуга;
(ii) което предлага съответната услуга?
(б) Ако отговорът на въпрос 3(а)(i) и/или (ii) е положителен, при какви обстоятелства и с оглед на кои критерии следва Директива 92/44/ЕИО да се тълкува като позволяваща на държавата членка да се въздържи от налагане на посочените задължения или някое от тях на такова предприятие?
(в) По-специално:
(i) Следва ли директивата да се тълкува като позволяваща на държавата членка да се въздържи поради това, че действителното предоставяне на наети линии от дадено предприятие, по преценка на държавата членка, е de minimis?
(ii) Ако да, как следва да се определи изключението de minimis
По-специално, може ли държавата членка да ограничи своята преценка до пазарното положение към датата на транспониране на директивата или трябва да вземе предвид и потенциалното развитие на пазара?
(iii) Изисква ли принципът на недискриминация, в съчетание с принципа на правна сигурност, всяко допустимо изключение de minimis да бъде посочено в националните мерки за транспониране на директивата?
4. При условие че отговорите на въпроси 1 и/или 2 по-горе, следва ли Директива 92/44/ЕИО и по-специално член 7 да се тълкува като предоставяща или изискваща от държавата членка да наложи на две от предприятията, упълномощени от държавата членка да предоставят съответната услуга, но не и на друго такова предприятие, задължението да предоставят минимален набор от наети линии в съответствие с приложение II?
5. Ако отговорът на някоя част от въпроси 3 или 4 е положителен, невалидна ли е Директива 92/44/ЕИО в тази част поради, inter alia, нарушение на принципа на недискриминация?
6. Невалидна ли е Директива 92/44/ЕИО и по-специално член 7 във връзка с приложение II, поради нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото изисква предоставянето във всички държави членки на цифрови структурирани наети линии от 2 048 kbit/s в съответствие с техническите характеристики, посочени в приложението?
7. (а) Носи ли държавата членка отговорност по правото на Общността да обезщети предприятие за вреди, които то е претърпяло в резултат на:
(i) неправилното прилагане по отношение на това предприятие на задълженията, посочени в членове 3—10 от Директива 92/44/ЕИО или някое от тези задължения;
(ii) прилагането на съответната директива по начин, който нарушава принципа на равно третиране?
(iii) прилагането на съответните задължения в обстоятелства, при които релевантните разпоредби на директивата са невалидни поради нарушение на принципа на равно третиране и/или принципа на пропорционалност?
(б) Ако отговорите на въпрос 7(а)(i), (ii) и (iii) или някой от тях са положителни, при какви условия възниква такава отговорност?