Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-289/23: Corván, Заключение от 16 май 2024 г.
По-конкретно и във връзка с предходния въпрос има ли значение обстоятелството, че правната уредба предвижда известно опрощаване на публичноправни вземания, но само за определени задължения и в конкретни граници, които не са свързани с действителния размер на задълженията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-20/23: Instituto da Segurança Social и др., Съдебно решение от 8 май 2024 г.
Трябва ли член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] да се тълкува в смисъл, че изключването на други задължения, различни от изброените в [тази разпоредба], е допустимо само когато е „надлежно обоснован[о]“?
Трябва ли възможността държавите членки да изключат определени категории задължения от опрощаването (при условие че това изключване е надлежно обосновано, както е предвидено в член 23, параграф 4 от [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността]) да се тълкува в смисъл, че позволява на държавите членки да изключват данъчни плащания (които не са посочени в съответния член), като се поставят в привилегировано положение?
При утвърдителен отговор на тези въпроси, какви са критериите, на които трябва да отговаря такова изискване за обоснованост по смисъла на правото на Съюза […], така че (тази обоснованост) да е съобразена с общите принципи на правото на Съюза и защитата на основните права, на които се подчиняват законодателят [на Съюза] и националният законодател [„недискриминация, основана на гражданство“ (член 18 ДФЕС) и „свобода на стопанската инициатива“ (член 16 от [Хартата]), в допълнение към основните икономически свободи на вътрешния пазар].
При отрицателен отговор на този въпрос, обхваща ли определението (по смисъла на правото на Съюза и за целите на тълкуването на [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността]) за „задължения, произтичащи от или във връзка с наказателни санкции“ и за „задължения, произтичащи от деликтна отговорност“, и данъчните задължения, предвидени във вътрешното законодателство за транспониране на [Директивата за преструктурирането и несъстоятелността] (Закон № 9/2022 от 11 януари 2022 г.)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-216/23: Hauser Weinimport, Съдебно решение от 8 май 2024 г.
Трябва ли член 3, параграф 4, буква в) от Регламент [№ 251/2014] да се тълкува в смисъл, че понятието „алкохол“ обхваща и напитка, която съдържа алкохол и която не е лозаро-винарски продукт по смисъла на член 3, параграф 4, буква а) от този регламент?
Означава ли „добавяне“ по смисъла на член 3, параграф 4, буква в) от Регламент [№ 251/2014], че алкохолното съдържание на крайния продукт трябва да се е повишило в сравнение с това на използвания лозаро-винарски продукт съгласно член 3, параграф 4, буква а) от Регламент [№ 251/2014]?
При утвърдителен отговор на [първия] въпрос […] трябва ли член 3, параграф 1, първо изречение във връзка с точка 1, буква б), подточка ii) от приложение I към Регламент [№ 251/2014] да се тълкува в смисъл, че понятието „ароматизиращ хранителен продукт“ обхваща алкохолна напитка по смисъла на [първия] въпрос […]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/23: BNP Paribas Bank Polska, Определение от 3 май 2024 г.
Допустимо ли е националната съдебна практика да обвързва настъпването на правните последици от установяването на нищожност на договор, сключен между потребител и банка поради неравноправна клауза, с подаването на формализирана декларация от страна на потребителя пред съда?
Съвместимо ли е изискването за специална декларация като условие за защита на потребителя с императивния характер и ефективността на защитата, предоставена от Директива 93/13?
Длъжен ли е националният съд служебно да отстрани действието на неравноправни клаузи, без да изисква специално изявление от потребителя, освен ако последният изрично не възрази?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-348/23: BNP Paribas Bank Polska, Определение от 3 май 2024 г.
Допустимо ли е националното законодателство или съдебна практика да изисква от потребителя подаване на формализирана декларация пред национален съд като условие за неприлагане на неравноправна клауза в договор?
Задължени ли са националните съдилища служебно да отстраняват прилагането на неравноправни клаузи, дори и без изрично искане или явяване на потребителя?
Може ли правото на потребителя да иска възстановяване на престациите и начисляване на законна лихва за забава при неравноправни клаузи да бъде обвързано с изискване за предварително подаване на формализирана декларация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-822/21: Латвия/Швеция (Systèmes de garantie des dépôts), Съдебно решение от 30 април 2024 г.
Нарушило ли е Кралство Швеция задължението си по член 14, параграф 3 от Директива 2014/49/ЕС, като е отказало да прехвърли на латвийската схема за гарантиране на депозити вноските, платени от латвийския клон на Nordea Bank за дванадесетте месеца преди прехвърлянето на дейностите му?
Нарушило ли е Кралство Швеция принципа на лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, като е отказало да прехвърли на латвийската схема за гарантиране на депозити съответните вноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-470/21: La Quadrature du Net и др. () и lutte contre la contrefaçon), Съдебно решение от 30 април 2024 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и с член 52, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която разрешава на публичния орган, на който е възложена закрилата на авторските и сродните им права срещу извършените в интернет нарушения на тези права, достъп до запазени от доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги данни за самоличността, съответстващи на IP адреси, събрани на предходен етап от организациите на титулярите на права, за да може този публичен орган да идентифицира притежателите на тези адреси, използвани за дейности, които могат да представляват такива нарушения, и евентуално да има възможност да предприеме мерки спрямо тях, без този достъп да е подчинен на изискването за предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/22: Procura della Repubblica presso il Tribunale di Bolzano, Съдебно решение от 30 април 2024 г.
Следва ли член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съдържаща се в член 132, параграф 3 от Законодателен декрет № 196/2003, която предвижда, че в законоустановения срок за съхранение, ако са налице достатъчно данни за извършени престъпления, за които законът предвижда наказание доживотен затвор или лишаване от свобода с максимален срок не по-малък от 3 години, определено в съответствие с член 4 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и при престъпленията заплаха и тормоз или обезпокояване на хората по телефона, когато заплахата, тормозът и обезпокояването са сериозни, доколкото са от значение за установяването на фактите, данните се получават след разрешение на съда с мотивирано определение по искане на прокуратурата или по молба на защитника на обвиняемия, на разследваното лице, на пострадалия и на другите частноправни страни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-395/22: “Trade Express-L”, Съдебно решение от 30 април 2024 г.
Следва ли член 3 във връзка с член 1 и член 2, първа алинея, букви и) и й) от Директива 2009/119/ЕО да се тълкува в смисъл, че държавите членки са длъжни да поддържат запаси за извънредни ситуации от всички категории енергийни продукти, посочени в глава 3.4 от приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008, или държавите членки могат да изпълнят вмененото им с член 3 задължение за поддържане на запаси за извънредни ситуации, като поддържат запаси за извънредни ситуации, състоящи се само от някои от тези категории продукти?
Следва ли членове 3 и 8 от Директива 2009/119/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, съгласно което може да бъде наложено задължение за създаване и поддържане на запаси за извънредни ситуации на икономически оператор, който е извършвал внос на енергийни продукти, включени в глава 3.4 от приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008?
Следва ли разпоредбите на Директива 2009/119/ЕО във връзка с членове 16 и 17 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение, при което вносът, осъществен от даден икономически оператор на енергийни продукти, включени в една категория продукти по глава 3.4 от приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008, поражда задължение за този оператор да създаде и поддържа запаси за извънредни ситуации с енергиен продукт, който принадлежи към друга категория продукти по тази глава, дори когато продуктът не се използва в икономическата дейност на посочения оператор и не е свързан нея, а това задължение представлява значителна финансова тежест за него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-683/22: Adusbef (Pont Morandi), Заключение от 30 април 2024 г.
1) Противоречи ли на правото [на Съюза] тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява и да се произнася по задължението да се обяви процедура за възлагане на концесия?
2) Противоречи ли на правото [на Съюза] тълкуването на националната правна уредба в смисъл, че възлагащият орган може да провежда процедура за обективно и субективно изменение на валидна автомагистрална концесия или за нейното предоговаряне, без да преценява надеждността на концесионер, допуснал сериозно неизпълнение?
3) Налага ли правната уредба [на Съюза] задължение за прекратяване на правоотношението в случай на установено нарушение на принципа за провеждане на процедура за възлагане на концесия и/или установена ненадеждност на притежателя на автомагистрална концесия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.