Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Възможно ли е разноските по производството да бъдат възложени на ответната държава членка при оттегляне на жалбоподателя, когато поведението на тази държава е довело до оттеглянето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Попада ли в материалното приложно поле на НРР услуга, която се изразява в разпространение по кабел на свободно достъпни радио- и телевизионни програми и за доставката на която се правят както разходи за пренос, така и плащания към радио- и телевизионни организации и дружества за колективно управление на авторски права във връзка с (припадащата им се част от) таксите за оповестяване на съдържанието на произведенията?
2) а)
Предвид либерализирането на сектора на далекосъобщенията и целите на НРР, включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди националният регулаторен орган да получи (изключителното) правомощие да предприема действия по отношение на таксите за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, продължава ли Gemeente Hilversum да има правомощието да защитава общите интереси на жителите на тази община, предприемайки действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез клауза за ограничение на тази такса?
2) б)
Ако отговорът е отрицателен, допуска ли НРР прилагането на клаузата за ограничение на таксата, договорена от Gemeente Hilversum при продажбата на нейната кабелна мрежа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че спорът между Systran и Европейската комисия е с извъндоговорен характер, когато между страните съществуват множество договори, уреждащи предмета на спора?
Спазени ли са правилата за разпределение на компетентността между националните и общностните юрисдикции при определяне на характера на отговорността на Общността по предявения иск за обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1.1. Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкуват в смисъл, че притежателят на регистрирана марка вече окончателно не може да противопостави предоставеното от марката изключително право на трето лице по отношение на всички посочени в заявката за регистрация стоки: — когато през продължителен период от време притежателят е използвал марката съвместно с това трето лице за част от разглежданите стоки в рамките на определен вид съвместно притежание, и — когато във връзка с това съвместно използване той е дал на третото лице неотменимото си съгласие да използва марката за тези стоки
1.2. Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че прилагането на национална разпоредба като тази, съгласно която носителят на определено право не може да го упражнява неправомерно или да злоупотребява с него, може да доведе до окончателна забрана на упражняването на това изключително право за част от разглежданите стоки или те следва да се тълкуват в смисъл, че прилагането на тази разпоредба трябва да доведе само до санкционирането по друг начин на неправомерното упражняване на правото или на злоупотребата с него
2.1. Следва ли член 5, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките да се тълкуват в смисъл, че когато притежателят на регистрирана марка прекратява задължението си спрямо трето лице да не използва марката за определени стоки, като по този начин изразява намерението си да започне отново да я използва, националният съд все пак може да забрани окончателно това използване с мотива, че то представлява нелоялна конкуренция, тъй като в резултат от него притежателят ще извлече полза от осъществената от третото лице преди това реклама във връзка с марката и е възможно да настъпи объркване на клиентите, или те следва да се тълкуват в смисъл, че националният съд трябва да наложи друга мярка, която не забранява окончателно на притежателя отново да използва марката
2.2. Следва ли посочените членове да се тълкуват в смисъл, че окончателната забрана за използване от притежателя е обоснована, когато третото лице е инвестирало в продължение на дълги години в популяризирането сред потребителите на стоките, за които притежателят му е разрешил да използва марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли член 345 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в понятието „режим на собственост върху имущество в различните държави членки“ следва да се включва и уредбата на разглежданата в настоящото дело абсолютна забрана за приватизация по смисъла на Декрета относно акциите в капитала на мрежовите оператори във връзка с член 93 от [Elektriciteitswet 1998] и член 85 от [Gaswet], според която акциите от капитала на мрежов оператор могат да бъдат прехвърляни изключително само между субекти от кръга на публичните органи?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос следва ли, че разпоредбите относно свободното движение на капитали не трябва да се прилагат по отношение на забраната за групите от дружества и на забраната за извършване на [други] дейности, или най-малкото, че не следва да се проверява съответствието на забраната за групите от дружества и на забраната за извършване на [други] дейности с разпоредбите относно свободното движение на капитали?
3) Чисто икономически интереси ли представляват целите, които са също и в основата на Закона Won, за постигане на прозрачност на енергийния пазар и за предотвратяване нарушаването на конкуренцията чрез възпрепятстване на кръстосаното субсидиране в широк смисъл (в това число и обмена на стратегическа информация) или тези цели могат да се разглеждат и като интереси, които не са от икономическо естество, в смисъл че при определени обстоятелства те могат да представляват съображения от по-висш обществен интерес, обосноваващи ограничение на свободното движение на капитали?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Неприложимост ratione temporis на Директива 2004/18/ЕО към спорния договор
Липса на неизпълнение на задължения по Директива 2004/18/ЕО, тъй като договорът не представлява концесия за строителство по смисъла на директивата
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Следва ли член 10 от Регламент (ЕО) № 178/2002 да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която дава възможност за информиране на обществеността, като се посочи името на храната или фуража, както и на предприятието за храни или фуражи, под чието наименование или търговска фирма е произведен(а), обработен(а) или е пуснат(а) на пазара храната или фуражът, когато на пазара се пусне или е било пуснато значително количество от дадена храна, която не е вредна за здравето, но не е годна за консумация от човека, и в частност предизвиква отвращение, или когато поради своята специфичност подобна храна е била пусната на пазара в незначителни количества, но през продължителен период от време?
Следва ли на първия въпрос да се отговори по различен начин, ако фактите са настъпили преди 1 януари 2007 г., но националното право вече е било адаптирано към посочения регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Какъв следва да е подходът на националния съд при постановяването на решение за присъждане на съдебните разноски спрямо представител на обществеността, който е загубил дело в областта на околната среда, предвид изискванията на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, така както е въведен с член 10a от Директива 85/337 и член 15a от Директива 96/61?
Как следва да се реши въпросът дали разноските по спора са или не са „възпрепятстващо скъпи“ по смисъла на член 9, параграф 4 от Орхуската конвенция, въведена с тези директиви: въз основа на обективни критерии (например като се вземе предвид възможността на „средния“ представител на обществеността да плати евентуалните разноски), въз основа на субективни критерии (като се вземат предвид средствата, с които разполага жалбоподателят в конкретния случай) или пък чрез съчетаване на тези два подхода?
Следва ли това да се преценява изцяло въз основа на националното право на държавата членка, която има задължението да постигне единствено предвидения от посочените директиви резултат, а именно съответните производства да не бъдат „възпрепятстващо скъпи“?
При преценката дали производствата са „възпрепятстващо скъпи“ от значение ли е обстоятелството, че жалбоподателят всъщност не се е отказал да подаде или поддържа жалбата си?
Допустимо ли е i) въззивният съд или ii) по-горна инстанция при последващо обжалване да разреши тези въпроси, като следва различен подход от подхода, който е трябвало да следва първата инстанция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2013 г.
Понятието „получени“, използвано в първото изречение на точка 1 от приложението към Регламент (ЕО) № 726/2004, обхваща ли също и такива процеси, при които, по предписание и с препоръката на лекар, отделни количества от медикамент, получен и произведен чрез посочените процеси във форма, която го прави готов за употреба по предназначение, се пресипват в друг съд, ако по този начин не се променя съставът на лекарствения продукт, и по-специално ако това е процесът по изготвяне на предварително напълнени спринцовки с лекарствен продукт, за който е предоставено разрешение съгласно Регламента?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2013 г.
Наличие ли е на спешност, която да обоснове прилагането на ускорена процедура по член 105, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда при преюдициално запитване, свързано с клаузи в потребителски договори и значими икономически последици за националната икономика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.