Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Нарушен ли е принципът на изслушване и правилно ли е приложен член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз по отношение на прекъсването или спирането на давностния срок чрез подаване на молба за правна помощ?
Правилно ли е тълкувано и приложено задължението на Комисията да действа по членове 8 и 18 от Директива 93/42/ЕИО при уведомяване за забрана за пускане на пазара на медицинско изделие?
Длъжна ли е била Комисията да предприеме действия по член 8, параграф 2 от Директива 93/42/ЕИО във връзка с продукта „effecto“, въпреки липсата на формално уведомление от германските органи?
Нарушен ли е принципът на изслушване и извършена ли е изопачаване на фактите чрез игнориране на представени доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Процесуално допустимо ли е прекратяване на производството по преюдициално запитване след оттегляне от националния съд?
Компетентен ли е националният съд да се произнесе по въпроса за разноските в главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Може ли член 23, параграф 8 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че когато възлагащият орган определя техническите спецификации на продукта, който е предмет на договора, с позоваване на определена търговска марка, характеристиките на предлагания от оферента като равностоен продукт следва да се сравняват единствено с оглед на техническите спецификации на продукти, чието производство от страна на производителя, чиито продукти са послужили за пример на съответната техническа спецификация, продължава, или тези характеристики могат да се сравняват и със съществуващи на пазара продукти на този производител, чието производство вече е спряно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 7, параграф 3 от Рамковата директива във връзка с член 28 от Директивата за универсалната услуга да се тълкува в смисъл, че всяка мярка, взета от НРО с цел изпълнение на задължението по член 28 от Директивата за универсалната услуга, засяга търговията между държавите членки, когато тази мярка може да осигури на крайните потребители от други държави членки достъп до негеографски номера на територията на тази държава членка?
Трябва ли член 7, параграф 3 във връзка с членове 6 и 20 от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че когато се произнася по спорове между предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за да осигури изпълнение на задължението по член 28 от Директивата за универсалната услуга от страна на едно от тези предприятия, НРО не може да провежда процедура по консолидиране дори когато мярката засяга търговията между държавите членки, а националното право задължава НРО да провежда процедура по консолидиране винаги когато мярката може да засегне тази търговия?
При утвърдителен отговор на втория въпрос: трябва ли член 7, параграф 3 във връзка с членове 6 и 20 от Рамковата директива и във връзка с член 288 ДФЕС и член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че националният съд е длъжен да не прилага разпоредбите на националното право, които изискват от НРО да провежда процедура по консолидиране винаги когато взетата от него мярка може да засегне търговията между държавите членки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 8, параграф 3, буква д) от Директива 2004/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която в случай като настоящия предоставя на банкова институция право да откаже информация по член 8, параграф 1, буква в) от тази директива относно името и адреса на титуляря на банкова сметка, като се позове на банковата тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2015 г.
Трябва ли член 5 от Директивата за нелоялни търговски практики да се тълкува в смисъл, че при заблуждаващи търговски практики по смисъла на член 5, параграф 4 от тази директива отделното разглеждане на критериите по член 5, параграф 2, буква a) е недопустимо?
Може ли да се приеме, че съобщаването на невярна информация на един-единствен потребител представлява търговска практика по смисъла на същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Допуска ли член 28 от Директивата за универсалната услуга регулирането на тарифи, без анализ на пазара да е показал, че дадено предприятие разполага със значителна пазарна сила по отношение на регулираната услуга, при положение че трансграничното набиране на негеографски телефонни номера е технически напълно възможно и единствената пречка за достъпа до тези номера се състои в прилагането на тарифи, при които повикването към негеографски номер е по-скъпо от повикването към географски номер?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос пред запитващата юрисдикция възникват следните два въпроса:
a) Важи ли правомощието за регулиране на тарифите и когато по-високите тарифи се отразяват само в ограничена степен на обема на повикванията към негеографски номера?
б) В каква степен националният съд има право на преценка дали дадена мярка относно тарифите, която е необходима съгласно член 28 от Директивата за универсалната услуга, не е непропорционално тежка за оператора на транзитен трафик предвид преследваните с нея цели?
3) Оставя ли член 28, параграф 1 от Директивата за универсалната услуга открита възможността посочените в тази разпоредба мерки да се предприемат от друг орган, който е различен от упражняващия правомощието по член 13, параграф 1 от Директивата за достъпа [НРО], предвид факта че посоченият орган има единствено правомощието да издава наредби относно изпълнението им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.
1) Трябва ли разпоредбата на член 8, параграф 2 от Директива [2009/54] да се тълкува в смисъл, че „натурална минерална вода от един и същ извор“:
а) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто извор е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ];
б) означава вода от една и съща отделна точка на излизане на повърхността, а не вода, която се добива от различни точки на излизане на повърхността, макар и да е вода, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт;
в) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността;
г) означава всички води, чийто източник е в рамките на същия водоносен хоризонт на същия подземен воден обект по смисъла на определението на понятията „водоносен хоризонт“ и „подземен воден обект“, съдържащо се в [РДВ], независимо от това че изтичат на повърхността от няколко точки на излизане на повърхността, при положение че с това определение се отчитат и обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността (например химичен и микробиологичен състав), хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
2) В случай че не може да се приеме нито едно от предложенията за отговор на първия въпрос, трябва ли тълкуването на израза „натурална минерална вода от един и същ извор“ да се основава на обстоятелства като разстоянието между точките на излизане на повърхността, тяхната дълбочина, специфичните качества на водата от отделна точка на излизане на повърхността, хидравличната свързаност между точките на излизане на повърхността, отворения или затворения характер на водоносния хоризонт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Допустимо ли е служебно поправяне на очебийна фактическа грешка в съдебен акт въз основа на член 103, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2015 г.
Последиците от оттеглянето на преюдициалното запитване върху производството пред Съда на Европейския съюз.
Редът за разпределение на съдебните разноски при заличаване на делото от регистъра на Съда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.