Сближаване на законодателствата
Сближаване на законодателствата
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Съвместима ли е с принципите на безпристрастност и независимост, включително от финансова и организационна гледна точка, които трябва да бъдат гарантирани на националните регулаторни органи по смисъла на член 3 от Рамковата директива, както и с принципа на финансирането им главно със собствени средства по смисъла на член 12 от Директивата за разрешение, национална правна уредба (като разглежданата в настоящото производство), която задължава тези национални регулаторни органи да спазват всички разпоредби във връзка с публичните финанси, по-конкретно специалните разпоредби във връзка с ограничаването и повишаването на ефективността на публичните административни разходи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Следва ли членове 34, 35 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), във връзка с член 14 от [Регламент № 178/2002] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която забранява производството и обработката и/или пускането на пазара на хранителна добавка, съдържаща аминокиселини (в случая L‑хистидин), освен ако при наличието на определени други условия за това е предоставено временно разрешение за дерогация, по отношение на което националният орган има право на преценка?
2. Следва ли от структурата на членове 14, 6, 7, 53 и 55 от [Регламент № 178/2002], че национални забрани на отделни храни или хранителни съставки могат да бъдат налагани само при посочените в тези членове условия, и означава ли това, че не се допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос?
3. Следва ли член 8 от [Регламент № 1925/2006] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като описаната в първия въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Действа ли бюро за събиране на задължения, което във връзка с търговската си дейност по събиране на вземания предлага сключването на споразумения за плащане чрез вноски от името на своите възложители, начислявайки за дейността си разходи, които в крайна сметка се поемат от [кредитополучателите], като „кредитен посредник“ по смисъла на член 3, буква е) от [Директива 2008/48]?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Споразумението за плащане чрез вноски, сключено между [кредитополучател] и неговия [кредитодател] с посредничеството на бюро за събиране на задължения, представлява ли „разсрочено плащане […], за което не се начисляват разходи“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква й) от Директива 2008/48/ЕО, когато с него [кредитополучателят] поема задължение единствено за плащане на неиздължено вземане, както и на такива лихви и разходи, които в резултат на неизпълнението си и без това щеше да е длъжен да заплати по силата на закона — т.е. и без такова споразумение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Следва ли разпоредбите на член 4 от Директива 2002/47 относно финансовите обезпечения, във връзка със съображения 1 и 4 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че същите са приложими само по отношение на сетълмента в системите за сетълмент на ценни книжа, или тези разпоредби се прилагат и по отношение на всяка сметка, открита в банка, включително разплащателна сметка, която не се използва за сетълмент на сделки с ценни книжа?
2) Следва ли разпоредбите на членове 3 и 8 от Директива 2002/47, във връзка със съображения 3 и 5 от посочената директива, да се тълкуват в смисъл, че целта на Директивата е да осигури изключително благоприятно приоритетно третиране на кредитните институции в случаите на несъстоятелност на техни клиенти, по-конкретно спрямо останалите кредитори на тези клиенти като работници и служители — за вземанията им за трудово възнаграждение, държавата — за публични вземания и обезпечените кредитори, вземанията на които са гарантирани с обезпечения, ползващи се с обществено доверие?
3) Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Директива 2002/47 да се тълкува като разпоредба за минимална или като разпоредба за пълна хармонизация, т.е. трябва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да разпростират действието ѝ по отношение на субекти, които са изрично изключени от приложното поле на посочената директива?
4) Директно приложима ли е разпоредбата на член 1, параграф 2, буква д) от Директива 2002/47?
5) Ако целта и обхватът на Директива 2002/47/ЕО са по-ограничени от действителната цел и обхват на националния закон, приемането на който е формално оправдано със задължението за транспониране на тази директива, допустимо ли е тълкуването на посочената директива да бъде използвано за обезсилване на клауза като разглежданата в главното производство за финансово обезпечение, предоставено като залог, основана на националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1) Съвместимо ли е общо задължение за запазване на данни — което се отнася до всички лица, всички електронни съобщителни средства и всички данни за трафик без никакво разграничаване, ограничаване или изключение за целите на борбата с престъпността — с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 с оглед на членове 7 и 8 и член 52, параграф 1 от Хартата?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли все пак такова задължение за запазване да бъде разрешено, при условие че:
а) достъпът на националните органи до запазените данни е установен съгласно уточнения в точки 19—36 начин и
б) изискванията за защита и сигурност на данните са уредени съгласно уточнения в точки 38—43 начин, и
в) всички релевантни данни се запазват за срок от шест месеца, считано от датата на прекратяване на съобщението, и впоследствие се изтриват съгласно изложеното в точка 37?
3) Дали решение DRI е разширило приложното поле на членове 7 и/или 8 от Хартата отвъд границите на приложение на член 8 от ЕКПЧ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Трябва ли член 1, параграф 2 от Регламент № 1924/2006 да се тълкува в смисъл, че разпоредбите на този регламент се прилагат и към хранителните и здравните претенции, които се съдържат в търговско съобщение с цел реклама на храни, които следва да бъдат доставяни като такива на крайния потребител, когато търговското съобщение или рекламата е насочено или насочена само към специалисти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.
Допустимо ли е в светлината на член 25 от Директива 2004/18 в спецификацията на обществена поръчка възлагащият орган да посочи, че спечелилият оферент ще бъде длъжен да извърши със собствени сили най-малко 25 % от работата по поръчката?
При отрицателен отговор, прилагането на описаното в първия въпрос изискване в процедурата по възлагане на обществена поръчка съставлява ли нарушение на разпоредбите на правото на Съюза, което да обосновава извършването на финансова корекция по реда на член 98 от Регламент № 1083/2006?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2016 г.
1. Допустимо ли е условието за „необвързващо действие“ по член 6, параграф 1 от Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания, независимо от обявяването ѝ за недействителна, съответната клауза продължава да поражда последици до обявяването на недействителността и следователно последиците, които тя е породила докато е била в сила, няма да се считат за отменени или ненастъпили?
2. Решението да се преустанови прилагането на обявена за недействителна клауза (в съответствие с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 [от Директива 93/13]), постановено по предявен от потребител индивидуален иск, съвместимо ли е с ограничаване на действието на обявената недействителност
Допустимо ли е ограничаване (от съда) на задължението на търговеца да върне сумите, платени от потребителя в резултат от прилагането на клауза, която впоследствие е била обявена за изначално недействителна поради липса на информация и/или непрозрачност?
1. Съвместимо ли е с принципа, че неравноправните клаузи не са обвързващи, закрепен в член 6, параграф 1 от Директива [93/13], реституционните последици от обявяването на клауза за долен праг, включена в договор за кредит, за недействителна като неравноправна да настъпват с обратно действие не от момента на сключването на договора, а от по-късен момент?
2. Представлява ли самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво от всички държави членки, критерият за добросъвестност на заинтересованите лица, който е основание за ограничаване на обратното действие, произтичащо от неравноправния характер на дадена клауза?
3. При положителен отговор, какви обстоятелства трябва да се вземат предвид, за да се прецени добросъвестността на заинтересованите лица?
4. При всички положения, отговаря ли на изискването за добросъвестност на заинтересованите лица поведението на търговеца, довело до липса на прозрачност при сключване на договора, заради която клаузата е приета за неравноправна?
5. Представлява ли самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво от всички държави членки, критерият за риск от сериозни смущения, който е основание за ограничаването на обратното действие, произтичащо от неравноправния характер на дадена клауза?
6. При положителен отговор, какви критерии трябва да се вземат предвид?
7. При преценката на риска от сериозни смущения само рискът за търговеца ли трябва да се взема предвид, или трябва да се отчитат и загубите на потребителите вследствие на невъзстановяване в пълен размер на сумите, платени по силата на съответната клауза за долен праг?
8. Съвместимо ли е с принципа, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя, закрепен в член 6, параграф 1 от Директива [93/13], и с правото на ефективна съдебна защита, прогласено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, същото ограничение на реституционните последици от недействителността на клауза за долен праг, обявена в производство по иск на сдружение на потребители срещу [три] финансови институции, автоматично да важи и за индивидуалните искове за обявяване на клауза за долен праг за недействителна като неравноправна, предявени от клиенти потребители, които са сключили договори за ипотечен кредит с други финансови институции?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.