всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Румънски

Автентичен език на производството – румънски

Дело C-69/17: Gamesa Wind România, Съдебно решение от 12 септември 2018 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав) 12 септември 2018 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Право на приспадане — Покупки, направени от данъчнозадълженото лице, обявено за „неактивно“ от данъчната администрация — Отказ на правото на приспадане — Принципи на пропорционалност и неутралитет на ДДС“ По дело C‑69/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) с акт от 16 ноември 2016 г., постъпил в Съда на 8 февруари 2017 г., в рамките на производство по дело Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, с предишно наименование Gamesa Wind România SRL, срещу Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Soluţionare a Contestaţiilor, Agenţia Naţională de Administrare Fiscală — Direcţia Generală de Administrare a Marilor Contribuabili, СЪДЪТ (седми състав), състоящ се от: A. Rosas (докладчик), председател на състава, C. Toader и A. Prechal, съдии, генерален адвокат: P. Mengozzi, секретар: A. Calot Escobar, предвид изложеното в писмената фаза на производството, като има предвид становищата, представени: – за Siemens Gamesa Renewable Energy România SRL, от A. Stănoiu и O. Marian, avocaţi, – за румънското правителство, първоначално от H. R. Radu, впоследствие от C.‑R. Canţăr, R. I. Haţieganu и L. Liţu, в качеството на представители, – за Европейската комисия, от G.‑D. Balan и R. Lyal, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение, постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното запитване се отнася до ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-717/17: Minority SafePack – one million signatures for diversity in Europe/Румъния и Комисия, Определение от 5 септември 2018 г.

Възпрепятства ли член 40, втори параграф, второ изречение от Статута на Съда на Европейския съюз организаторите на европейска гражданска инициатива да встъпят в производство между държава членка и институция на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-717/17: Minority SafePack – one million signatures for diversity in Europe/Румъния и Комисия, Определение от 5 септември 2018 г.

Допустимо ли е физически или юридически лица да встъпват в съдебни производства между държава членка и институция на Европейския съюз?
Може ли гражданска инициатива по Регламент № 211/2011 да се приравни на предложенията за приемане на правни актове от институциите на Съюза по смисъла на член 24, първа алинея ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-495/17: Cartrans Spedition, Заключение от 12 юли 2018 г.

1) За целите на освобождаването от ДДС за сделки и услуги за превоз, свързани с износа на стоки, в съответствие с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност представлява ли ТИР карнетът, оформен от митническата служба на страната на пристигане, документ, удостоверяващ износа на превозваните стоки, като се има предвид режимът на този документ за митнически транзит, определен с Наръчника за транзита (режим ТИР), TAXUD/1873/2007, на Комитета по Митническия кодекс — отдел „Транзит“ на генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Европейската комисия?
2) Допуска ли член 153 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност данъчна практика, която налага на данъчнозадълженото лице да докаже износа на превозваните стоки само с митническа декларация за износ, като отказва да предостави право на приспадане на ДДС за услугите за превоз на изнесените стоки, ако такава декларация не бъде представена, макар и да съществува ТИР карнет, оформен от митницата на страната на местоназначение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-478/17: IQ, Заключение от 10 юли 2018 г.

1) Следва ли изразът „съдилищата на държава членка, които са компетентни по съществото на делото“, съдържащ се в член 15 [от Регламент № 2201/2003], да се тълкува в смисъл, че той се отнася както до съдилищата, които разглеждат делото в първоинстанционно производство, така и до въззивните юрисдикции
Може ли на основание член 15 от Регламент № 2201/2003 делото да бъде прехвърлено към съд, който е по-подходящ, ако компетентният съд, от който се иска да прехвърли делото на по-подходящ съд, е въззивна юрисдикция, докато по-подходящият съд е първоинстанционен съд?
2) При положителен отговор на първия въпрос, каква съдба следва да отреди компетентният съд, който препраща делото към по-подходящия съд, на постановеното в първоинстанционното производство решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-147/17: Sindicatul Familia Constanţa и др., Заключение от 28 юни 2018 г.

1) Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 3 от Директива [2003/88] във връзка с член 2 от Директива [89/391] да се тълкуват в смисъл, че от приложното поле на Директива 89/391 се изключва дейността [на приемни родители], извършвана от жалбоподателите?
2) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, трябва ли член 17 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че извършваната от жалбоподателите дейност [като приемни родители] може да е предмет на дерогация от разпоредбите на член 5 от същата директива по силата на член 17, параграф 1, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б)?
3) В случай на положителен отговор на втория въпрос, трябва ли член 17, параграф 1 или евентуално член 17, параграф 3 или 4 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че такава дерогация трябва да бъде изрична или може да е също подразбираща се — чрез приемане на специален нормативен акт, предвиждащ други правила за организация на работното време за дадена професионална дейност
В случай, че е допустимо такава дерогация да не е изрична, какви са минималните изисквания, за да се счита, че дадена национална разпоредба въвежда дерогация, и дали една такава дерогация може да бъде изразена по начините, произтичащи от Закон № 272/2004?
4) В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 2, параграф 1 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че периодът, прекаран от [приемния родител] заедно с детето, за което се грижи, в собственото му жилище или в друго избрано от приемния родител място, се счита за работно време, макар че той не извършва нито една от дейностите, предвидени в индивидуалния му трудов договор?
5) В случай на отрицателен отговор на първия, втория или третия въпрос, трябва ли член 5 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на национална разпоредба като съдържащата се в член 122 от Закон № 272/2004; и в случай на отговор в смисъл, че член 17, параграф 3, букви б) и в) или параграф 4, буква б) от Директива 2003/88 е приложим, трябва ли този член да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на тази национална разпоредба?
6) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос и положителен отговор на четвъртия въпрос, трябва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да се тълкува в смисъл, че все пак допуска плащането на обезщетение, равно на това, което работникът би получил за времето на платения годишен отпуск, след като естеството на извършваната от приемните родители дейност им пречи да ползват такъв отпуск или, макар и отпускът да е бил формално разрешен, работникът продължава на практика да упражнява същата дейност, ако във въпросния период не е получил разрешение да се отдели от детето, за което се грижи
В случай на положителен отговор, за да има работникът право на обезщетение, необходимо ли е да е поискал разрешение да прекара годишния отпуск без детето и работодателят да не е дал такова разрешение?
7) В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, положителен отговор на четвъртия въпрос и отрицателен отговор на шестия въпрос, противоречи ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 на член 122, параграф 3, буква г) от Закон № 272/2004 в случай, при който този закон предоставя на работодателя правото да реши по своя преценка дали да разреши на приемния родител да прекара годишния отпуск без детето, и ако отговорът е положителен, представлява ли невъзможността фактически да се ползва отпуск вследствие на законовата разпоредба, нарушение на правото на Съюза, отговарящо на условията за възникване на правото на обезщетение на работника
В случай на положителен отговор, трябва ли такова обезщетение да бъде изплатено от държавата поради нарушение на член 7 от Директивата или от публичния орган в качеството му на работодател, който не е гарантирал отделянето на детето от приемния родител в периода на годишния отпуск
В такъв случай необходимо ли е работникът, за да има право на обезщетение, да е поискал разрешение да прекара отпуска без детето, а работодателят да не е дал такова разрешение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-205/18: Ioniţă и др., Определение от 21 юни 2018 г.

Последиците от оттегляне на преюдициално запитване от страна на националната юрисдикция и компетентността за произнасяне относно разноските.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-392/17: Sindicatul Energia Oradea, Определение от 15 юни 2018 г.

Прилага ли се член 100 от Процедурния правилник на Съда в случай на оттегляне на преюдициално запитване от националната юрисдикция?
Кой орган е компетентен да се произнесе по въпроса за съдебните разноски след прекратяване на производството по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-116/18: Комисия/Румъния, Определение от 13 юни 2018 г.

Условията за възлагане на съдебните разноски при оттегляне на ищеца и ролята на поведението на ответната страна за определяне на отговорността за разноските.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-673/16: Coman и др., Съдебно решение от 5 юни 2018 г.

Включва ли понятието „съпруг/съпруга“, съдържащо се в член 2, точка 2, буква а) от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, съпруг от същия пол на гражданин на Съюза, с когото гражданинът е сключил законен брак в съответствие със законодателството на държава членка, различна от приемащата държава, като съпругът на гражданина на Съюза не е от държава — членка на Европейския съюз?
При положителен отговор на първия въпрос, изискват ли член 3, параграф 1 и член 7, параграф [2] от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, приемащата държава да издава разрешение за пребиваване на своя територия за срок, по-дълъг от три месеца, на съпруг на гражданин на Съюза от същия пол?
Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, може ли да се приеме, че съпругът от същия пол на гражданин на Европейския съюз, с когото гражданинът е сключил законен брак в съответствие със законодателството на държава членка, различна от приемащата държава, като съпругът на гражданина на Съюза е от държава, която не е членка на Европейския съюз, попада в обхвата на понятието „всякакви други членове на семейството“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2004/38 или на понятието „партньора, с когото гражданинът на Съюза има трайна връзка, което е надлежно удостоверено“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква б) от Директива 2004/38, със съответното задължение на приемащата държава да улеснява неговото влизане и пребиваване, дори и когато приемащата държава не признава браковете между лица от един и същи пол и не предвижда каквато и да било алтернативна форма на правно признаване от вида на регистрираното партньорство?
Ако отговорът на третия въпрос е положителен, изискват ли в този случай член 3, параграф 2 и член 7, параграф 2 от Директива 2004/38, във връзка с членове 7, 9, 21 и 45 от Хартата, приемащата държава членка да издава разрешение за пребиваване на своя територия за срок, по-дълъг от три месеца, на съпруг на гражданин на Съюза от същия пол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1323334353656 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form