всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Полски

Автентичен език на производството – полски

Дело C-683/15: Комисия/Полша, Определение от 27 юни 2017 г.

В какви случаи ответната държава следва да бъде осъдена да понесе съдебните разноски при оттегляне на иска от страна на Европейската комисия?
Как се разпределят съдебните разноски между встъпилите държави членки и институции при оттегляне на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-330/16: Zarski, Съдебно решение от 1 юни 2017 г.

Представлява ли наемът на помещение услуга по смисъла на член 2, точка 1 и член 3 (както и съображения 2, 3, 7, 11, 18 и 23) от Директива 2011/7?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, при сключване на договор за наем за неопределен срок представлява ли търговска сделка по смисъла на член 1, параграф 1, член 2, точка 1 и членове 3, 6 и 8 (и съображения 1, 3, 4, 8, 9, 26, 35) от Директива 2011/7 самият договор или индивидуалната, самостоятелна „сделка“, изразяваща се във всяко отделно плащане на наема за достъп до помещението и комуналните услуги?
В случай че в отговор на втория въпрос за търговска сделка се приеме всяко отделно плащане на наема за достъп до помещението и комуналните услуги, трябва ли член 1, параграф 1, член 2, точка 1 и член 12, параграф 4 (и съображение 3) от Директива 2011/7 да се тълкуват в смисъл, че държавите членки могат да изключат прилагането [на посочената] директива по отношение на договори за наем, сключени до 16 март 2013 г., в случаите, когато забавянето на отделни плащания на наема настъпва след тази дата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-218/16: Kubicka, Заключение от 17 май 2017 г.

Трябва ли член 1, параграф 2, буква к), член 1, параграф 2, буква л) или член 31 от Регламент № 650/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат отказ да се признаят вещноправните последици на предвидения в приложимия наследствен закон виндикационен завет (legatum per vindicationem), когато този завет се отнася до правото на собственост върху недвижим имот с местонахождение в държава членка, чието право не познава института на завета с пряко вещноправно действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-131/16: Archus и Gama, Съдебно решение от 11 май 2017 г.

Следва ли принципът на равно третиране на икономическите оператори, закрепен в член 10 от Директива 2004/17, да се тълкува в смисъл, че не допуска в процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган да приканва оферентите да представят изискваните декларации или документи, които не са представили в определения срок за подаване на оферти, или да поправят тези декларации или документи в случай на грешка, без същевременно възлагащият орган да е длъжен да указва на оферентите, че им е забранено да променят съдържанието на подадените оферти?
Следва ли член 10 от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че възлагащият орган може да задържи внесения от икономическия оператор депозит, ако след отправено искане от възлагащия орган за допълване на офертата икономическият оператор не представи „документи или декларации“ (мостри), удостоверяващи, че предлаганите доставки на стоки, услуги или строителство отговарят на изискванията на възлагащия орган, при положение че подобно допълване на офертата би довело до промяна на съдържанието ѝ, или не даде съгласие за поправяне на офертата му от възлагащия орган, което води до невъзможност офертата на този оператор да бъде избрана като най-изгодна?
Следва ли член 1, параграф 3 от Директива 92/13 да се тълкува в смисъл, че с израза „определена обществена поръчка“, използван в тази разпоредба в контекста на „интерес от получаването на определена обществена поръчка“, се има предвид „конкретната провеждана процедура за възлагане на обществена поръчка“ или се има предвид „конкретният предмет на поръчката“, независимо дали като последица от уважаването на жалбата възлагащият орган ще е длъжен да прекрати провежданата процедура за възлагане на обществена поръчка и евентуално да открие нова процедура за възлагането на тази поръчка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-36/16: Posnania Investment, Съдебно решение от 11 май 2017 г.

Прехвърлянето на собствеността върху поземлен имот (вещ) от данъчнозадължено лице:
а) в полза на държавата — за покриване на просрочени задължения за републикански данъци;
б) в полза на общини, окръзи или области — за покриване на просрочени задължения за местни данъци, вследствие от което съответните данъчни задължения се погасяват, представлява ли облагаема сделка (възмездна доставка на стоки) по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива[та] [за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-106/16: POLBUD – WYKONAWSTWO, Заключение от 4 май 2017 г.

1. Допускат ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС държава членка, в която е било учредено дружество с ограничена отговорност, да прилага националноправни разпоредби, поставящи заличаването от регистъра в зависимост от прекратяването на дружеството след ликвидация, ако дружеството е новоучредено в друга държава членка по решение на съдружниците, което предвижда запазване на правосубектността, придобита в държавата на учредяване?
При отрицателен отговор:
2. Възможно ли е членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в националноправните разпоредби задължение за провеждане на производство по ликвидация на дружеството, обхващащо довършване на текущите сделки — събиране на вземанията, изпълнение на задълженията и осребряване на имуществото на дружеството, удовлетворяване или обезпечаване на кредиторите, представяне на финансов отчет за посочените дейности, както и определяне на субекта, който ще съхранява книжата и документите — което предхожда неговото прекратяване, настъпващо от момента на заличаване от регистъра, представлява подходящо, необходимо и пропорционално средство за защита на легитимен общ интерес, изразяващ се в защита на кредиторите, на миноритарните съдружници и на работниците и служителите на мигриращото дружество?
3. Трябва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че ограниченията на свободата на установяване обхващат случая, в който дружество с цел преобразуване в дружество на друга държава членка прехвърля в нея седалището си по учредителния акт, без да променя основното седалище на предприятието, което остава в държавата на учредяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-387/14: Esaprojekt, Съдебно решение от 4 май 2017 г.

Член 51 от [Директива 2004/18] във връзка със закрепените в член 2 от същата принципи за равно и недискриминационно третиране на икономическите оператори и за прозрачност допуска ли при поясняването или допълването на документите икономическият оператор да посочи осъществени поръчки (тоест извършени доставки), които са различни от посочените в приложения към офертата списък на доставките, и конкретно може ли да посочи поръчки, осъществени от друго лице, ако не е споменал в офертата си, че ще използва ресурсите на това лице?
В светлината на решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], от което следва, че „принципът на равно третиране трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможността възлагащият орган да изисква от кандидата след изтичане на определения за подаване на заявленията за участие срок в процедура по възлагане на обществена поръчка да му бъдат представени документи, удостоверяващи положението на кандидата, като публикувани годишни финансови отчети, чието съществуване преди изтичането на определения за представяне на заявленията за участие срок обективно може да се провери, доколкото представянето на тези документи не се е изисквало изрично в обявата за съответната обществена поръчка като условие, без изпълнението на което кандидатът е нямало да бъде допуснат до участие“, трябва ли член 51 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че допълване на документите е допустимо единствено когато става дума за документи, за които обективно може да се установи, че са съществували преди изтичането на срока за подаване на оферти или заявления за участие в процедурата, или следва да се приеме, че Съдът е посочил само една от възможностите, докато всъщност допълване на документите е допустимо и в други случаи, например при подаване на допълнителни документи, които не са съществували преди изтичането на посочения срок, но които обективно могат да удостоверят изпълнението на съответното условие за участие?
Ако отговорът на втория въпрос е, че допълване е допустимо и когато става дума за документи, различни от посочените в решение от 10 октомври 2013 г., Manova [C‑336/12, EU:C:2013:647], допустимо ли е допълнително представяните документи да са изготвени от икономическия оператор, от подизпълнители или от други лица, на чиито възможности се позовава операторът, при положение че те не са били споменати в офертата?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на ресурсите на друго лице по смисъла на член 48, параграф 3, така че да се стига до обединяване на компетентността и опита на две лица, които поотделно не притежават изискваните от възлагащия орган компетентност и опит, при положение че този опит е неделим (условието за участие в процедурата трябва да бъде изпълнено от икономическия оператор изцяло) и изпълнението на поръчката е неделимо (представлява едно цяло)?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли позоваване на опита на група икономически оператори, така че операторът, който е осъществил поръчката като член на група оператори, да може да се позовава на изпълнената от групата поръчка, независимо какво е било участието му в изпълнението ѝ, или допуска операторът да се позовава единствено на собствения си, реално придобит опит от изпълнението на онази част от поръчката, за която е отговарял в рамките на групата?
Може ли член 45, параграф 2, буква ж) от Директива 2004/18, който гласи, че от участие в процедурата може да бъде изключен всеки икономически оператор, ако е виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или не е предоставил изискваната информация, да се тълкува в смисъл, че от участие в процедурата се изключва операторът, който е представил невярна информация, която влияе или може да повлияе на изхода на процедурата, като се приеме, че виновно представяне на невярна информация съставлява самото представяне пред възлагащия орган на информация, която не отговаря на фактите и която оказва влияние на решението на възлагащия орган по въпроса за изключването на оператора (и отхвърлянето на офертата му), независимо дали операторът е извършил това умишлено и целенасочено, или е действал без умисъл, при условията на самонадеяност, небрежност или неполагане на дължимата грижа
Следва ли за „виновен за сериозно по своя характер даване на невярна информация или [непредоставяне] на изискваната информация“ да се смята само икономическият оператор, който е представил невярна информация (която не отговаря на фактите), или за такъв следва да се приеме и операторът, който е представил на практика вярна информация, но по такъв начин, че у възлагащия орган се е създало убеждението, че този оператор отговаря на определените от него изисквания, въпреки че всъщност не е така?
Член 44 във връзка с член 48, параграф 2, буква а) от [Директива 2004/18] и във връзка със закрепения в член 2 от нея принцип за равно третиране на икономическите оператори допуска ли икономическият оператор да се позовава на своя опит, като посочва два или повече договора общо като една поръчка, въпреки че нито в обявлението, нито в спецификацията възлагащият орган е предвидил подобна възможност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-329/15: ENEA, Заключение от 22 март 2017 г.

1) Следва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представлява държавна помощ задължението за изкупуване [на електрическа енергия от комбинирано производство], предвидено в [националната правна уредба]?
2) При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 107 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че на нарушение на тази разпоредба е възможно пред национална юрисдикция да се позове енергийно предприятие, разглеждано като еманация на държава членка, задължено да изпълни квалифицираното като държавна помощ задължение?
3) При положителен отговор на първи и втори въпрос, следва ли член 107 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС да се тълкува в смисъл, че несъответствието на произтичащото от националното право задължение с член 107 ДФЕС изключва възможността за налагане на имуществена санкция на предприятието, което не е изпълнило това задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-105/16: Полша/Комисия, Съдебно решение от 9 март 2017 г.

Допустимо ли е изискването поне 50% от финансовата подкрепа за полусубсистентни стопанства да бъде използвана за операции по преструктуриране, въпреки че такова количествено изискване не е изрично предвидено в член 33 тер от Регламент № 1257/1999?
Съвместимо ли е въвеждането на това изискване с принципа на правната сигурност?
Достатъчно мотивирано ли е съдебното решение относно валидността на изискването за използване на поне 50% от подкрепата за преструктуриране?
Съответства ли изискването за използване на поне 50% от подкрепата за преструктуриране на принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-105/16: Полша/Комисия, Съдебно решение от 9 март 2017 г.

Допустимо ли е изискването за отпускане на подпомагане на полусубсидиарни стопанства да бъде обвързано с условие най-малко 50% от финансовата помощ да се използва за операции по преструктуриране?
Спазено ли е изискването за правна сигурност при въвеждането на количествен критерий за използване на подпомагането?
Достатъчно мотивирано ли е съдебното решение относно необходимостта от изискването за 50% използване на помощта за преструктуриране?
Съответства ли изискването за използване на най-малко 50% от подпомагането за преструктуриране на принципа на пропорционалност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1525354555686 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form