Полски
Автентичен език на производството – полски
Дело C-623/18: Prokuratura Rejonowa w Słubicach, Определение от 6 октомври 2020 г.
Налице ли е достатъчно релевантна връзка между предмета на основния спор и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, за да бъде допустимо преюдициалното запитване?
Може ли евентуална бъдеща необходимост от прилагане на правото на Съюза да обоснове необходимостта от тълкуване в рамките на настоящия спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-623/18: Prokuratura Rejonowa w Słubicach, Определение от 6 октомври 2020 г.
Съществува ли вътрешноправна връзка между спора по главното дело и разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, така че това тълкуване да е обективно необходимо за решаването на спора?
Може ли позоваването на член 47 от Хартата на основните права или на европейското гражданство да обоснове необходимостта от тълкуване на правото на Съюза при липса на конкретна връзка със спора?
Налице ли е необходимост националната юрисдикция да тълкува разпоредба на Директива 2016/343 или други норми на правото на Съюза за решаването на конкретния спор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-356/19: Delfly, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Следва ли член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това че цената му е посочена в тази национална валута?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/19: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Трябва ли член 3, буква ж) и член 22 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляване на размера на тези разходи по член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит], които правни механизми позволяват в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходите за стопанската дейност, извършвана от продавача или доставчика?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от кредитополучателя заедно с кредита отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на кредита (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на кредита, не са изразени „на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?
Трябва ли разпоредбите на [Директива 93/13], и особено член 3, параграф 1 от Директивата, както и принципите на правото на Съюза относно защитата на потребителите и равнопоставеността на страните по договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляването на размера на тези разходи, предвидени в член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит] — правна уредба, която позволява в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходи за стопанската дейност на продавача или доставчика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-604/19: Gmina Wrocław (Conversion du droit d’usufruit), Заключение от 3 септември 2020 г.
1. Представлява ли преобразуването по силата на закона на правото на дългосрочно ползване на недвижим имот в право на собственост върху него при обстоятелства като разглежданите в главното производство облагаема с ДДС доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 2, буква а) във връзка с член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС?
2. При отрицателен отговор на първия въпрос: представлява ли преобразуването по силата на закона на правото на дългосрочно ползване на недвижим имот в право на собственост облагаема с ДДС доставка на стоки по смисъла на член 14, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС?
3. В какво качество действа общината, когато събира такси за преобразуването на правото на дългосрочно ползване на недвижим имот в право на собственост върху него при обстоятелства като разглежданите в главното производство — в качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 във връзка с член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ДДС или в качеството на държавен орган по смисъла на член 13 от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-904/19: E., Определение от 28 август 2020 г.
В кои случаи Съдът заличава делото от регистъра си при оттегляне на преюдициалното запитване от националната юрисдикция?
Кой орган следва да се произнесе по въпроса за съдебните разноски при прекратено производство по преюдициално запитване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-127/20: D. Spółka Akcyjna, Определение от 30 юли 2020 г.
Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване?
Коя юрисдикция е компетентна да се произнесе относно съдебните разноски в случай на оттегляне на преюдициалното запитване?
Подлежат ли на възстановяване разходите, направени за представяне на становища пред Съда от лица, които не са страни по главното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-667/19: A.M. (Étiquetage des produits cosmétiques), Заключение от 9 юли 2020 г.
1) Трябва ли член 19, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 1223/2009 […], в частта, в която се предвижда, че върху първичната и вторичната опаковка на козметичните продукти трябва да е посочена информация с незаличими, лесни за четене и ясни букви за функцията на козметичния продукт, освен ако това е ясно от неговото представяне, да се разбира в смисъл, че се отнася за основните функции на козметичния продукт по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) от същия регламент, а именно, функциите по почистване (поддържане на чистота), обгрижване и защита (поддържане в добро състояние), ароматизиране и разкрасяване (промяна във външния вид), или трябва да се посочват и по-специфичните функции, позволяващи да се определят свойствата на съответния козметичен продукт?
2) Трябва ли член 19, параграф 2 във връзка със съображение 46 от Регламент (ЕО) № 1223/2009 […] да се тълкува в смисъл, че е възможно информацията по параграф 1, букви г), ж) и е) от тази разпоредба, а именно, относно предпазните мерки при употребата, съставките и функциите, да се посочи във фирмен каталог, включващ и други продукти, като върху опаковката на съответния козметичен продукт се постави символът по точка 1 от приложение VII?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-199/19: RL (Директива за борба със забавянето на плащане), Съдебно решение от 9 юли 2020 г.
Трябва ли член 2, точка 1 от Директива 2011/7 да се тълкува в смисъл, че договор — като този за наем на търговско помещение — при който специфичната престация е предоставянето на недвижим имот за временно ползване срещу заплащане, представлява търговска сделка по смисъла на тази разпоредба и съответно попада в материалния обхват на тази директива?
След като договор, сключен за определено или неопределено време и предвиждащ периодични плащания през предварително определени интервали, каквито са плащанията на месечна наемна цена по договор за наем на търговско помещение, попада в материалното приложно поле на Директива 2011/7 като търговска сделка, водеща до предоставянето на услуги срещу възнаграждение, по смисъла на член 2, точка 1 от тази директива, трябва ли член 5 от същата да се тълкува в смисъл, че за да може този договор да породи, в случай че някое от плащанията не е направено в срок, право на лихвите и обезщетението, предвидени в членове 3 и 6 от тази директива, трябва непременно да се счита, че с него е договорен график за плащане на вноски по смисъла на този член 5?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-727/17: ECO-WIND Construction, Съдебно решение от 28 май 2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535 да се тълкува в смисъл, че „техническите регламенти“, чиито проекти трябва да се предоставят на Комисията съгласно член 5, параграф 1 от посочената директива, обхващат и законова разпоредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Трябва ли член 15, параграф 2, буква а) от Директива 2006/123 да се тълкува в смисъл, че в обхвата на разпоредбите, които обвързват започването или извършването на дейност по предоставяне на услуги с териториално ограничение, по-специално под формата на лимити във връзка с минималното географско разстояние между доставчиците, и за които държавата членка уведомява Европейската комисия съгласно член 15, параграф 7 от посочената директива, попада законова разпоредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Трябва ли член 3, параграф 1, първа алинея и член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2009/28 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, с която се въвежда ограничение за разполагането на вятърни електроцентрали чрез определяне на минимално отстояние между тяхното местоположение и жилищна сграда или сграда със смесени функции, включително жилищна функция, което отстояние трябва да е равно на десетократния размер на височината на вятърната електроцентрала — измерена от нивото на земята до най-високата точка на съоръжението заедно с техническите елементи, а именно ротора и лопатките — или по-голямо от него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.